Уикипедия:Разговори

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично съдържание

Уикиетикет

Редактиране на страници

Портал на общността

Навигация

• Потребители
• Потребителско име
• Лична страница
• Беседа
• Подпис
• Е-поща

---

Потребителски групи:

• Автоматично одобрени
• Автопатрулирани
• Патрульори
• Разширено потвърдени потребители
• Администратори
• Интерфейсни администратори
• Бюрократи
• Проверяващи
• Ботове
• Списък на правата

Обсъждания и заявки:

• Общи разговори
• Активни обсъждания
• Заявки: към администратори и интерфейсни администратори
• към бюрократи
• към проверяващи
• за бот статут
• за бот задачи

Обсъждания с консенсус:

• Консенсус
• Оперативни решения
• Предложения за изтриване на страници
• Предложения за избрани статии
• Предложения за автопатрулирани редактори

Обсъждания с гласуване:

• Правила за гласуване
• Решения за политиката
• Вотове на доверие/недоверие: патрульори
• администратори
• бюрократи
• проверяващи
• редактори

Други:

• Уикисрещи и семинари
• Новини от Уикимедия
• Анкети
• Заявки към полиглоти
• Проекти в Уикипедия
• Страници за спасяване
• Категории
• Шаблони
• Техническа поддръжка

Съкращение: У:Р, WP:VP, Архив: 2004-2024

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас – затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!

Нова тема за разговор

Помощ с категория

Много отдавна не съм създавала Категория и май оплесках нещо. Създадох Категория:Президенти на Сингапур като подкатегория на Категория:Президенти по страна но не я виждам там. Може ли някой, който разбира да помогне.--Радостина 06:21, 20 ноември 2020 (UTC)

Готово. Липсваше само сортиране и се показваше под „П“. --ShadeOfGrey (беседа) 07:55, 20 ноември 2020 (UTC)

Благодаря много. --Радостина 08:23, 20 ноември 2020 (UTC)

Joyradost: Здравей, Радостина! Имаме си правила за категоризиране в Уикипедия:Категории. Там в „Създаване на категории“ / „Минимален състав“ свихме изискването до поне 2 елемента във всяка категория, а в твоята е само 1 статия. Идеята на категориите е да обединяват налични (не въображаеми) статии, подкатегории и евентуално др. файлове. Един-едничък файл не заслужава категория! Затова те моля да кажеш ще пишеш ли скоро (тия дни) друга статия за тази категория, т.к. в противен случай ще я изтрия. --Elkost (беседа) 17:19, 4 декември 2020 (UTC)

Едно от наистина глупавите правила тук.--Rumensz (беседа) 17:41, 4 декември 2020 (UTC)

За да е ясно – Ако в село Чуйпетльово има една църква, е лишено от смисъл създаването на категория „Църкви в Чуйпетльово“. Но когато имаме категория с потенциал – „Президенти на ...“, категорията следва да се създаде, най-малкото защото това е най-лесния начин за навигация с другите езикови части и съпоставяне. Тъй, че от правилото няма полза. --Rumensz (беседа) 11:55, 10 декември 2020 (UTC)

Предлагам въвеждане на защита „само за утвърдени редактори“

Тази редакция ми напомни, че понякога имаме проблеми не само с анонимни, но и с регистрирани редактори, които редактират само една статия или много ограничена тематика, по която са пристрастни или в У:КНИ. Понеже такива редактори не се водят „новорегистрирани“, макар да имат много малко и еднотипни редакции, полузащитата не ги хваща и единствена алтернатива остава блокирането им или пък пълна защита за статията, от което страдат добросъвестните регистрирани редактори.

В някои проекти за тази цел има група „extended-confirmed“ и съответна „extended confirmed“ защита (избраният превод на български е „утвърдени редактори“ и „защита само за утвърдени редактори“). В групата автоматично се добавят редактори, които натрупат определен брой редакции и дни от регистрацията си. По технически причини се отчитат всички редакции – не само тези в ОИП – включително в страници, които впоследствие са били изтрити. В английската, персийската, корейската, виетнамската и румънската уикипедиии се изискват 30 дни от регистрацията, а в японската Уикипедия – 120. Във всичките нужният брой редакции е 500.

Предлагам да поискаме тази група и съответната възможност за защита да бъдат въведени и при нас.

Нека повторя целта: да има възможност за ограничаване на редактори, които имат недобросъвестен интерес към една определена или малко на брой статии по определена тематика, т.е. не са тук, за да създават енциклопедия, и които заобикалят полузащитите заради регистрацията си – без да се пречи на добросъвестните регистрирани колеги, дори да имат сравнително по-малко редакции. Вместо защита, в такива ситуации може да се използва и блокиране, включително частично, но блокирането все пак е по-брутален инструмент, който трябва да се прилага предпазливо. Типичен казус в момента наистина изглеждат темите, свързани със Северна Македония.

Като начало бих предложил японския вариант: 500 редакции и 120 дни от регистрацията (по-дългият срок от регистрацията не позволява да се заобикаля лесно изискването за брой редакции чрез използване на бот).

Нека обсъдим предложението и ако достигнем консенсус, ще пусна задача във фабрикатора на Уикимедия, подобно на скорошната от румънската Уикипедия.

TL;DR: Предложението е да може статии да бъдат защитавани срещу редактиране от редактори, които нямат поне 500 редакции и 120 дни от регистрацията си.

1. За технически детайли по конфигурациите вижте extendedconfirmed, APCOND_AGE и APCOND_EDITCOUNT в InitialiseSettings.php.

2. Колебая се дали да не сложим по-висока летва за включване в групата (напомням, че се броят всички редакции, дори изтрити). Например изискването за патрульори: 800 редакции и поне 150 дни от регистрацията. Ако имате мнение, пишете.
— Luchesar • Б/П 16:30, 23 ноември 2020 (UTC)

• Подкрепям предложението. Определено има нужда от такъв „среден“ вариант на защита. Относно броя на необходимите редакции – могат да бъдат увеличени до 600 – 650, в случай че 500 изглеждат недостатъчно. --Ted Masters (беседа) 17:42, 23 ноември 2020 (UTC)
• Подкрепям --Спасимир (беседа) 12:51, 24 ноември 2020 (UTC)
• Подкрепям Основно заради редакторите които будят основателни подозрения за платени приноси без разкриване. И преди съм писал, че ми се струва доста вероятно в подобни случаи да се регистрират отделни сметки за всяка отделна статия а предложената защита ще ограничи възможността за такава практика. -- Сале (беседа) 15:48, 24 ноември 2020 (UTC)
• Подкрепям напълно.--Rebelheartous (беседа) 12:22, 28 ноември 2020 (UTC)
• Подкрепям Jingiby (беседа) 05:15, 29 ноември 2020 (UTC)
• Против --Радостина 03:54, 30 ноември 2020 (UTC)

Без аргументи, това „против“ не допринася с нищо към дискусията. „Подкрепям“ без коментар поне предполага, че написалият го е съгласен с изложените в предложението аргументи.— Luchesar • Б/П 13:12, 1 декември 2020 (UTC)

• Подкрепям Мисля обаче за нещо като 30 или 60 дни....--Biser Todorov (беседа) 09:39, 6 декември 2020 (UTC)
• Коментар: Нека изчакаме още един ден за мнения и ще пусна заявка. — Luchesar • Б/П 10:07, 7 декември 2020 (UTC)
• Подкрепям--Mmm-jun (беседа) 10:12, 7 декември 2020 (UTC)

Обсъждането е приключило, заявката е пусната: phab:T269709. — Luchesar • Б/П 21:13, 8 декември 2020 (UTC)

Готово Вече работи! — Luchesar • Б/П 18:43, 9 декември 2020 (UTC)

Това ли е причината повечето редактори да са „автоматично повишен до ... разширен потвърден потребител“? Не че е болка за умиране, но ми седи като нескопосан превод. Може би „потвърден с разширени права“? -- Сале (беседа) 21:07, 9 декември 2020 (UTC)

Или пък по-краткото – и вече споменато в заглавието на раздела – „утвърден(и) редактор(и)“? --Ted Masters (беседа) 22:27, 9 декември 2020 (UTC)

FWIW, заглавието го бях взел от съществуващия превод. На мен ми е нужно повече време да помисля. Струва ми се важно да не става объркване с „автопатрулите“. „Утвърден“ редактор, например, сякаш звучи като нещо по-авторитетно от „автопатрул“, а на практика е обратното. Според мен е важно по някакъв начин да става ясно, че включването в тази група е автоматично, на база чисто технически изисквания, а не индивидуална и задълбочена преценка. Тъй като ние на практика въобще не даваме флаг „потвърден“ ръчно, мисля, че и двете групи може да ги именуваме „автоматично нещоси“. А понеже става дума за нива на потвърждаване, аз не бих имал дори проблем с „Aвтопотвърден ниво 1“ и „Aвтопотвърден ниво 2“, „Aвтопотвърден I ст.“ и „Aвтопотвърден II ст.“, „Aвтопотвърден I“ и „Aвтопотвърден II“, или нещо подобно.
— Luchesar • Б/П 10:49, 10 декември 2020 (UTC)

Интересна ситуация. Определено е възможно да настъпи объркване при новите потребители относно различните групи. В момента имаме следните три групи: „потвърдени“ (confirmed), „автоматично одобрени“ (autoconfirmed) и новата „разширено потвърдени“ (extendedconfirmed). Изгубени в превода? :-D При първата посочена група флагът се дава от само от бюрократ (практически това не се случва); при втората това става автоматично (тих режим – не се отбелязва в дневника на правата); при новата група имаме смес от двете – може да бъде даден флаг от администратор или бюрократ, но веднъж даден, флагът може да бъде свален само от бюрократ (локален или глобален; изключвам стюардите, за които е ясно), а може да бъде получен и след покриване на приетите критерии. И двете действия се отбелязват в дневника на правата. И според мен има защо. Може да имаме покрил критериите редактор, който обаче няма флаг автопатрул по една или друга причина. И да злоупотреби с автоматично получения флаг за „допълнително одобрен/потвърден“. Друг възможен случай: редактор, който получава автопатрул сравнително рано (напр. 100 редакции и 30 дена от регистрацията), няма да може да мести страници с по-висока защита, защото не е получил флага за „допълнително одобрен/потвърден“. Предполагам, за такива случаи е предвидена опцията админите и кратите да дават такова право, преди да са покрити критериите за автоматично получаване. Но не съм се заглеждал задълбочено в конфигурацията.. възможно е да бъркам или да пропускам нещо за някоя от групите.

Едно е ясно обаче: ще бъде добре да се уеднаквят преводите (като че ли по-удачно е „одобрени“ и „автоматично одобрени“; вече има страница Автоматично одобрени), за да не става объркване. А относно новия флаг, сега като помислих, май най-коректният превод ще е „допълнително одобрени“. И спирам с философстването. --Ted Masters (беседа) 15:36, 10 декември 2020 (UTC)

Въобще не е „философстване“. Напротив, благодаря ти много за подробния анализ. Много правилно отбелязваш, че групите всъщност са три. Харесват ми като посока на мисли и разсъжденията ти за имената. Относно конкретния превод, аз може би все пак бих предпочел „потвърдени“. Освен, че е по-точен буквален превод, иначе ме притеснява намекът за някакво „одобряване“, т.е. останалите са „неодобрени“.

Може би „потвърдени“, „автопотвърдени“, „допълнително потвърдени“? Всъщност, продължава и да си ми харесва „Потвърдени ниво 1“, „Автопотвърдени ниво 1“, „Автопотвърдени ниво 2“. Също си мисля, че може да даваме последния флаг на всички одобрени за автопатрули, ако все още не са, и това вероятно ще е единственият случай, в който ще даваме ръчно флага.
— Luchesar • Б/П 16:03, 10 декември 2020 (UTC)

Да, прав си, „потвърдени“ определено е по-точен превод. За намека „одобрен – неодобрен“ какво да кажа... лично аз не го тълкувам така, но сигурно ще има хора, които ще го възприемат точно по описания от теб начин. Наистина „потвърдени“ звучи по-неутрално и не оставя много място за интерпретации. Предложението за име според различните „нива“ на потвърденост също е добро, макар че последното не би трябвало да започва с „Авто“, след като има опция флагът да бъде даден ръчно. И най-важното: този флаг, ако ще се дава ръчно (трябва да са редки случаите), то това трябва да става, само ако автопатрулираният потребител отправи заявка към администраторите или бюрократите, че се нуждае от въпросния флаг, като се обоснове каква е причината, разбира се. Лични разсъждения. :) --Ted Masters (беседа) 18:10, 10 декември 2020 (UTC)

Уикипедия:Европейска нощ на учените 2020 - Състезание за писане на статии за учени и научни институции

С Жюси и Спасимир намислихме да организираме едно кратко уикисъстезание по повод "Европейската нощ на учените" за писане на статии за учени и научни институции. Правилата са като на ЦИЕ Пролет, надяваме се, че и интересът ще е също така висок. :) "Европейската нощ на учените" тази година е изцяло виртуално събитие в периода 27-29 ноември, но решихме, че само три дни ще са недостатъчно време, затова предлагаме да е десет, като да завърши на 6 декември, когато БГ У има годишнина :) Има и малък фонд за подаръци - ваучери от книжарница - за първите трима победители. :)

В точкуването, което предлагаме, има само една особеност и тя е повечето точки, които се дават за статии за български жени-учени 45 срещу 10 за статии за мъже. Съотношението не е съвсем произволно, малко проучване на категориите за български учени показва, че 10:45 е съотношението на статиите за жени : мъже в тази сфера. :) Ако имате предложения за някакви допълнения и подобрения, или желание да се включите в журито в инструмента Fountain, в който ще се регистрират статиите, моля, пишете. Спасимир set-up-ва тула, така че ще му трябва информацията до четвъртък вечерта. :) Спири ··· - - - ··· 08:26, 24 ноември 2020 (UTC)

Спири, супер идея!

• Бутонът Добави статия тук просто отваря страница Добави статия тук, което може би не е била идеята.
• Ако имаш време, мини, моля те, през Дискорд. Вчера получих едно писмо от Фондацията, за което може би ще ми трябват и други мнения.
• Като споменах Дискорд, не забравяйте, че можете да го използвате за координация (а и за популяризация – почти всеки ден има по 1-2 нови човека, повечето от които най-вероятно са ученици). ;)

— Luchesar • Б/П 08:57, 24 ноември 2020 (UTC)

Офтопик, но би било добре някой (кхъ-кхъ ) да наснима входовете на 7-и километър за илюстрации из Шаблон:Институти на БАН. --Спас Колев (беседа) 09:36, 24 ноември 2020 (UTC)

Също добра идея. :) Ще си прегледам собствените снимки. Със сигурност имам на вече бившия Институт по паралелна обработка на информацията.
— Luchesar • Б/П 10:12, 24 ноември 2020 (UTC)

Лъчо, бутонът е временно така, докато се направи страница във Fountain за добавяне на статиите там. За съжаление води към тази страница, но ще го махна временно, за да няма объркване. --Спасимир (беседа) 10:09, 24 ноември 2020 (UTC)

Добра инициатива! Идеята е много добра! --PowerBUL (беседа) 19:14, 26 ноември 2020 (UTC)

Най-доброто от години в БгУ за България. --Rumensz (беседа) 08:42, 30 ноември 2020 (UTC)

Извън обсъждането на личности - най-доброто тук ми се видя създаването на статии за научните институции, но ... А защо не и за културни институции - музеи, галерии, театри, библиотеки, и пр., вкл. снимки.

Някак си не ми се вярва статия за учен тук да произведе голяма полза за лицето (за живи). Интересно би ми било да има статии за български учени работещи с постижения в чужбина, но е въпрос на виждане. --Rumensz (беседа) 15:01, 8 декември 2020 (UTC)

Българската Уикипедия става на 17 години!

Обява за отминало събитие и обсъждане

На 6 декември се приближаваме с още една стъпка към заветната цел да си купуваме сами алкохол в магазина. По тоя повод ви каня на уикисреща на този ден, от 18:00 часа, в Уикипедия:Дискорд. Две причини да пробвате: Дискорд не е Зуум Eдин говори, а останалите с голямо внимание слушат дремят? Не! В Дискорд имате колкото искате „сепарета“. Като на истинска маса, можете да прескачате между тях, присъединявайки се към разговора, който ви е интересен. Дискорд не е Фейсбук Клюкарника Каква полза от загадъчното ви име тук, ако на среща цъфнете с истинското, плюс цялата си житейска история в снимки, видеа и бележки на стената от бивши гаджета и кисели съседи след третата бутилка в 2:45 през нощта. Между другото, когато пуснахме нашия сървър преди месец и половина, имаше още 12 на други уикипроекти. Сега вече са 27. :) — Luchesar • Б/П 18:23, 25 ноември 2020 (UTC) Не знам как да го ползвам. --Радостина 01:49, 26 ноември 2020 (UTC) Радостина, и аз не знам и дори си нямам представа какво е :) Стигат ми и нещата които се налага да ползвам служебно. Даже и те са ми в повече. -- Сале (беседа) 12:20, 27 ноември 2020 (UTC) Знам за Слак, защото си го споменавал , но аз всъщност се запалих по Дискорд именно защото в работата (по-точно колеги от други организации, с които работим) се опитаха да ме принудят да ползвам Слак. Слак и Дискорд си приличат много, но аз лично много повече харесвам Дискорд (макар Слак да си има своите силни страни, особено в „корпоративна“ среда). Между другото, също както с Телеграм, и между Слак и Дискорд може да се прави синхронизация. — Luchesar • Б/П 13:02, 27 ноември 2020 (UTC) Но иначе абсолютно разбирам аргументацията! Всъщност, именно това най-много ме отблъсна от Слак и ми хареса в Дискорд: в Слак всеки „уъркспейс“ е напълно независим и дори потребителските настройки важат само за него. Т.е. ако участваш в 4-5 или повече уъркспейсове, във всеки от тях трябва да си настройваш нещата отделно. Това има и предимства, но за мен е твърде досадно. Докато в Дискорд участвам даже в повече „сървъри“ (еквивалента на уъркспейсовете от Слак), включително няколко на работна или близка до работната тематика (не броя въобще тези от Уикипедия), и всичко ми е на едно място. Но факт е, че ако организацията, в която работиш, просто изисква Слак, няма много избор. И всяка нова различна система е вече поредно нещо за учене и следене. В тоя смисъл при мен беше късмет, че колегите бяха по-сговорчиви и въобще имаше възможност въпросът да се дискутира (в конкретния случай, който бях описал, те се съгласиха да имаме и паралелен Дискорд сървър, и скоро ще пусна синхронизация между каналите, така че който иска да ползва Слак, пък който иска -- Дискорд -- като се надявам с времето да се прехвърлят въобще към Дискорд). Накратко, доста тъпо е с тия хиляди системи за комуникация. Може би и Дискорд някога ще ми затъпее, но засега от всички изглежда да ми допада най-много -- а и не само на мен, което е най-важно. Повечето хора се „зарибяват“ доста бързо, и вероятно има защо -- приложенията, тръгнали от геймърските среди, обикновено имат доста силни качества като удобство на използване -- но това е отделна и дълга тема. Сори за малко телеграфния и може би накъсан стил. — Luchesar • Б/П 13:21, 27 ноември 2020 (UTC) Като ми остане малко време ще помисля за някакво бързо ръководство. Междувременно започвам да нахвърлям разни неща: Дискорд може да се ползва по три начина: през браузър (Хром, ФФ, Едж, Опера), през десктоп приложението (за Уиндоус, MacOS и Линукс) и през мобилно приложение в таблети и смартфони (Андроид, iOS). Може да се ползват и трите начина паралелно, дори едновременно. Дискорд е достатъчно умен да не праща на мобилните устройства нотификации за съобщения, които сте видели другаде (примерно в браузъра си). Ако някога сте ползвали IRC, Дискорд много напомня за него. Ако не сте, идеята е следната: В Дискорд има „сървъри“, които всъщност представляват отделни общности от потребители -- като нашия Уикипедия:Дискорд и тези на другите уикиобщности. За всички „сървъри“ обаче имате обща потребителска сметка – нещо, което е много различно, например, от Слак с неговите „workspaces“, във всяко от които на практика имате съвсем отделен потребител с отделни настройки. Можете да се присъединявате към колкото искате такива сървъри (по-точно – до 100 в даден момент, но можете свободно да ги напускате и заменяте с други, ако някога достигнете това ограничение). Във всеки „сървър“ има текстови и гласови „канали“ (или „стаи“). Всеки канал или стая може да имат определена тематика, но това е въпрос на желание. В нашия сървър например имаме отделни текстови канали за „общи обсъждания“, обсъждания на шаблони и модули, обсъждания на JS и CSS, други проекти освен Уикипедия. Ако в бъдеще има достатъчен интерес, може да се направят и канали по тематика (футбол, история и т.н.) или по някакви други признаци (и в момента например има канал „кръчма“ :-D). За концепцията на гласовите стаи като „сепарета“ вече писах по-горе. Ползването на Дискорд не е по-сложно от това на който и да е чат: Уотсап, Вайбър, ФБ Месинджър, Телеграм, Сигнал. Малко по-различни са гласовите и видео разговорите – въпросните гласови канали или „стаи“ – но това е дори по-лесно за използване. Говорите си четирима човека в чата и някой казва „абе, я дайте за по-бързо да влезем в стая Пирин и да се разберем“. Кликвате четиримата на стая „Пирин“ (просто ми хареса сегашните стаи да са именувани на български планини, но може да имат всякакви имена), et voilà! Няма „обади се на този, пък присъедини към разговора още този и този“. Ако двама от четиримата искат да обсъдят нещо отделно, просто кликват върху съседната стая „Родопи“ и се пренасят в нея. Както и в други подобни системи, можете да споделяте екрана си (в Дискорд могат няколко човека едновременно да споделят екраните си), да качвате файлове (до 8 мегабайта, освен ако не си плащате месечна такса, но това е достатъчно за почти всичко, което най-често се качва, като например скрийншотове). Дискорд позволява лесна и удобна автоматизация чрез ботове. В бъдеще планирам PSS 9 да публикува какви ги върши, включително обявления „вижте тази редакция или този потребител, защото ми изглеждат подозрителни“. Малко ръководства на английски и две на руски (има и на други езици -- може да погледнете избора на език на страниците горе): Как да се регистрираме в Дискорд Как да инсталираме Дискорд на компютъра си Как да започнем с Дискорд в смартфона или таблета си Ръководство за начинаещи в Дискорд Как да променим потребителския си профил Как да изпращаме съобщения в Дискорд Знакомство с основами Руководство по установке — Luchesar • Б/П 12:59, 27 ноември 2020 (UTC) https://xkcd.com/1810/ :) -- Сале (беседа) 13:55, 27 ноември 2020 (UTC) — Luchesar • Б/П 15:10, 27 ноември 2020 (UTC) Малка подсказка: връзката от Уикипедия:Дискорд има смисъл единствено за първоначално влизане в сървъра. Ако не сте били регистрирани преди в Дискорд, в случая също си правите и регистрацията. Но след като вече имате регистрация с потребителско име (по-точно имейл) и парола, и след като веднъж сте влезнали в сървъра, повече не е нужно да използвате тази връзка. Достатъчно е просто да отворитe Дискорд в браузъра си (https://discord.com/app) или да пуснете приложението на компютъра или мобилното си устройство, и да влезете с имейла и паролата от регистрацията си. Използвам случая да ви насърча за паролите си да използвате мениджъри, които генерират много надеждни случайни и уникални пароли за всеки отделен сайт, като например en:KeePass или en:KeePassXC. При възможност също си включете двуфакторната автентикация (в някакъв момент тя ще стане задължителна за всичките ни модератори в сървъра). — Luchesar • Б/П 12:12, 28 ноември 2020 (UTC) Лъчо, обЯсни като на дърт чиляк като на мен кът съ регистрирам, дека да гъ намиргам таз уикипедия, оти ме кара само да си напрая аз сърваро, а в тази тъмнилка де да гъ го намиргам тоз сървър на Уики?--Радостина 04:00, 30 ноември 2020 (UTC) Радостина, Уикипедия:Дискорд#problem-create-server. Не го насочвам персонално към теб, защото се отнася за всички, но мисля също, че е важно в този момент да подчертая, че изключително много държа сървърът да бъде приятно, културно, безопасно и дори уютно място за общуване. В някакъв момент ще променя и писаните правила – те са твърде обстоятелствени в момента и недостатъчно взискателни към нормите на поведение. Грубо отношение в сървъра няма да бъде толерирано. Въобще. Сървърът не е Уикипедия и присъствието в него е още повече привилегия – а не право – отколкото редактирането. Повтарям, това е към всички, не лично към теб. — Luchesar • Б/П 08:34, 30 ноември 2020 (UTC) Абе ясно, взела съм ви страха... :-) само че аз друго питах. Питам да помогнеш как да намеря този сървър, канал, каквото и да е там. Регистрирах се и само някъкъв черен екран с нещо, което прилича на прасе. Поне да видя какво е, а ако се окаже скука, аз сама ще си тръгна, нема нужда да ме гоните :-).--Радостина 17:05, 30 ноември 2020 (UTC) „ Абе ясно, взела съм ви страха... :-) само че аз друго питах. “ от Joyradost „ (...) оти ме кара само да си напрая аз сърваро, а в тази тъмнилка де да гъ го намиргам тоз сървър на Уики? “ от Joyradost „ Радостина, Уикипедия:Дискорд#problem-create-server. “ от Iliev Ами, аз и на „другото“ отговорих – та дори си бях направил труда да го добавя към документацията, с картинки. Израз на уважение към останалите е и да четем внимателно какво пишат, преди да търсим да се покажем духовити. — Luchesar • Б/П 17:15, 30 ноември 2020 (UTC) Израз на уважение е да се отговори конкретно на въпроса, нямам време да чета всичко. И не съм духовита, а шеговита. Ясно, ще питам някой друг.--Радостина 17:22, 30 ноември 2020 (UTC) Вие поне връзката щракнахте ли, уважаема Радостина, или дори за това „нямате време“? Рано или късно ще разберете съвсем нагледно как арогантността има цена, и то немалка цена. — Luchesar • Б/П 17:31, 30 ноември 2020 (UTC) Връзките щракате ли ги там? И те помолих да не ми говориш на ви. За мен нищо няма цена, стойност може би. Арогантна е последното нещо, което съм, ама ти няма как да го разбереш. Вместо всички тези излияния, можеше с думи прости да кажеш написъл съм ръководство и да дадеш линк. Та толкоз за уважението и арогантността с обратен знак. --Радостина 18:26, 30 ноември 2020 (UTC) Радостина, Вие действително ли не виждате, че не съм Ви писал „има ръководство, търсете си го“, а специално съм добавил информация по Вашия конкретен въпрос и съм Ви дал, още в първия си отговор, директна връзка точно към тази част от ръководството – която се състои буквално от две нагледни картинки с две изречения под тях? Преглеждането им, включително „щракането на връзката“ със сигурност биха отнели в пъти по-малко време, отколкото на мен ми отне да го направя. Не Ви се сърдя, не само защото би било детинско, но и защото и преди са ми задавали този въпрос, и информацията ще е полезна и за други хора, така че в никакъв случай не е загубено време. Но истината е, че по-скоро сте видели и връзката, и информацията в нея – но сте се почуствали обидена от забележката ми за допустимото поведение в сървъра. Тази моя забележка вероятно беше нетактична. И със сигурност беше непродуктивна, защото смесих една тема с друга, дори аз лично да виждах едното като повод за другото. Това е моя грешка, която отчитам и която ще запомня да не правя в бъдеще. Искам обаче да бъда ясен за едно. Има много важни причини да държа сървърът в Дискорд да не допуска грешки – или неща, които аз смятам за грешки – които са правени тук, в Уикипедия. Уикипедия може да издържи на много и жестоки скандали, включително губейки редактори, защото все пак има своята голяма притегателна сила, създаваща дори наркотична зависимост. Общността в Дискорд винаги ще бъде много по-крехка, включително и защото има толкова много алтернативи. Няма да бъде краят на света – факт! – но би било жалко, ако се разпадне, а и на мен лично ще ми е тъжно за всичките хвърлени усилия. Обаче не сте Вие ключова причина. Съжалявам дори, ако това би Ви разочаровало, но не сте. Репликата Ви „знаете какъв е езикът ми“ беше поводът да се замисля, но не причината. Вашето поведение в последните два-три дни наистина е силно укоримо и вредно, независимо, че може да е имало някои обективни причини (но не и оправдания!) да бъде такова. Но далеч повече ме притесняват хора, които съзнателно търсят ескалацията на напрежение, защото средата на агресивен мачизъм им позволява да налагат зловредните си цели не с разум – понеже разумът е против тях – а с кипящи емоции. Съвсем не мисля, че Вие сте такава – смятам, че разбирам причините за поведението Ви и чисто човешки изпитвам съпричастност с Вас. Затова не от Вас се притеснявам. Но това, подчертавам, също не намалява и вредата. Накратко: съжалявам за недоразумението, за което и аз съм дал повод. А относно Дискорд сървъра: У:НЛН, У:ЦИВ, У:ЕТИКЕТ, У:ППД ще бъдат върховни принципи, наред със свободата. Именно цивилизованата среда на общуване създава истинската свобода на изразяване: никой не трябва да се страхува да изрази мнението си, опасявайки се, че ще бъде „смазан“ – не с рационални аргументи, а с обиди и бруталност. — Luchesar • Б/П 11:23, 1 декември 2020 (UTC)

Поздрави от мен на редакторите! --Петко 11:41, 6 декември 2020 (UTC)

Инфокарета

Здравейте, може ли да се промени в инфокаретата изявлението работил в на работи в, за да се спази сегашното историческо време, а и изглежда нелепо за все още работещи хора на даденото място.--Спасимир (беседа) 15:02, 28 ноември 2020 (UTC)

Няма ли да е по-добре, ако бъде изписано като работна дейност? Така ще се спази времето, без да се получават двусмислици при изброяване на повече длъжности с различен времеви период. --Ted Masters (беседа) 09:05, 29 ноември 2020 (UTC)

Това е наистина интересен казус. Лично аз имам нужда да помисля повече и затова не бях коментирал, но пиша, за да насърча и други хора да погледнат.
— Luchesar • Б/П 11:29, 29 ноември 2020 (UTC)

„Работил“ - като вид професия/дейност, „работил в“ - като месторабота. Има разлика като във време в биография, и като във време в нещо като „паметна плоча“, каквато са каретата. --Rumensz (беседа) 11:41, 29 ноември 2020 (UTC)

Инфокаретата не са ли част от биографията (когато се отнася за личности), но в доста по-сбита форма? В случая месторабота е подходящо. И може да бъде използвано със или без времеви интервал за дадено място. При първото прочитане нещо не съм видял в-то в „работил в“, поради което коментарът ми по-горе изглежда не на място. --Ted Masters (беседа) 16:00, 29 ноември 2020 (UTC)

Проблемът в сегашния вид е невъзможността да се използва за хора, които все още работят на даденото място, тъй като е в минало свършено време.--Спасимир (беседа) 16:14, 29 ноември 2020 (UTC)

Другият начин е Л-то да се добавя при наличие на дата за смърт. --Rumensz (беседа) 18:31, 29 ноември 2020 (UTC)

Това е добър вариант.--Спасимир (беседа) 09:14, 30 ноември 2020 (UTC)

!Текущо нещо е оплескано: в карето излиза професия и насреща пише Ххх Институт и въобще място.77.85.32.26 18:42, 29 ноември 2020 (UTC)

Предложения за СФИН

Преместено на Уикипедия беседа:Патрульори/СФИН#30 ноември 2020. — Luchesar • Б/П 16:35, 15 декември 2020 (UTC)

Значимост на научни работници

Първоначална дискусия

Струва ми се, че не е зле да се обърне внимание на Уикипедия беседа:Европейска нощ на учените 2020#Значимост. Уикипедия:Значимост (хора) си има доста ясни критерии, кога една личност е значима за Уикипедия. Обектите на статиите в Уикипедия трябва да са били „първостепенен обект на множество нетривиални (съществени) публикации, чийто източник е независим от личността“, или да имат „широко признати приноси, които оставят трайна следа в конкретната област на нейните компетенции“ (например Стамен Григоров), или личността да е „по-известна и по-публикувана и цитирана от средностатистическия професор в колеж“. en:Wikipedia:Notability (academics) има и някои други полезни критерии за определяне на значимостта. Да пренасяме лошите практики от статиите за футболисти или поп-фолк изпълнители върху научната област няма да бъде от полза за Уикипедия. — Luchesar • Б/П 12:42, 3 декември 2020 (UTC) Радвам се, че повдигна този въпрос. Той е доста сложен и дори в БАН няма общо мнение за критериите, по които да се оценяват научните сътрудници. Малко от тях могат да бъдат наречени учени, повечето са професионалисти/занаятчии. Навремето в пресата видях публикации за колеги, които лично познавам и знам как те поръчват и се отплащат за хвалебствията по техен адрес, т.е. и тези публикации не са критерий. Същото се отнася за награди и т.н. От друга страна, след като в бгУ има толкова много статии за учители/ки, университетски преподаватели/ки, инженери/ки (гендерното равенство е задължително :-)), които просто си вършат/ли своята работа и нищо повече, защо да не се пише по списъка от отдел кадри на институти на БАН.--Mmm-jun (беседа) 13:06, 3 декември 2020 (UTC) Опасявам се, че поне 2/3 от биографичните статии в бгУ трябва да бъдат изтрити. --Спасимир (беседа) 13:10, 3 декември 2020 (UTC) Принципно съм съгласен. Досега никога не съм злоупотребявал с това, че съм дългогодишен и не съвсем случаен редактор. Единствено „изключение“ може би е Нено Гугов. Но ако решим, че летвата ни за научни работници също ще бъде по-ниска, няма да имам никакви скрупули да започна да пиша и за своите познати–учени, които със сигурност не са по-малко значими от учените–познати на други колеги. Но продължавам да смятам, че това няма да бъде полезно за Уикипедия. — Luchesar • Б/П 13:16, 3 декември 2020 (UTC) Ако това е злоупотреба с Нено Гутов определено се разминаваме сериозно в критериите за значимост. За мен Гутов си е повече от значим. По отношение на конкурса аз нямам нищо против Лъчо да мине и ако смята, че някоя статия не отговаря на критериите да обсъдим и евентуално да се пусне за гласуване за изтриване, но не мисля, принципно, че моите статии са такива.--Ilikeliljon (беседа) 13:49, 3 декември 2020 (UTC) Ако летвата е различно висока/ниска, то ще имаме статии само за най-известните учени и богато и разнообразно съдържание за музиканти с техните албуми, кечисти, порно актриси, футболисти, тв сериали и списъци с епизодите им, революционери, партизани, чешми, села в далечни страни и т.н. Съжалявам, че състезанието стана повод за тази дискусия. Вероятно ще е последното, в което ще участвам, за да не даваме повод на хората да пишат статии.--Спасимир (беседа) 14:00, 3 декември 2020 (UTC) Аз съжалявам, че го приемате като критика към състезанието – не е такава, и би било жалко ако се размие проблема, или ако бъде пренебрегнат, за да не пострада образа на състезанието по някакъв начин. Не мисля, че организаторите носят отговорност за безкритичното отношение на отделни участници. Такива винаги ще има. Но мисля, че всички ще се съгласим, че не трябва да игнорираме конкретните проблеми. Имал съм предвид съвсем конкретно статиите, писани от Радостина – може би дори не всички, защото не съм имал време да ги преглеждам внимателно – на които пък въобще обърнах внимание, единствено заради скандалното ѝ поведение. И точно това скандално поведение ме вбесява, защото ако има нещо, което наистина не понасям в хубавата ни иначе страна, то е силата на нахалството. И това вреди на всички – дори най-много на тези, които съвестно следват правилата! Крайно демотивиращо също би било да признаем, че нямаме сили да се противопоставим на посредствеността, която действително е овладяла някои части от Уикипедия, и всички безславно да се свалим до нейното ниво. По-скоро трябва да бъдем много по-безкомпромисни с качеството именно в тези области, нежели да сваляме нивото и в другите. Да не говорим за напоследък зачестяващите напъни хората да си правят самореклама тук. — Luchesar • Б/П 14:14, 3 декември 2020 (UTC) Нека бъдем, наистина, прагматични. Това може да е добра възможност да въведем свои правила за значимост за академични фигури. Един вариант са английските правила, но по тях почти всичките статии за нощта на учените от User:Joyradost трябва да бъдат изтрити, тъй като обектите нито са били обекти на множество публикации (или поне няма цитирани), нито са носители на особено престижни научни награди, нито са заемали почетни академични длъжности, нито са били членове на особено авторитетни научни организации (Съюзът на учените е съсловна организация, само да отбележа, също като Съюза на фармацевтите, например, или Националния съюз на ключарите – щото гледах и такива неща споменавани в статиите), нито са били редактори на особено реномирани научни издания, нито – поне от преглед по диагонала – са имали особено значими приноси в научната област (предполага се, че всеки учен, който не се просто „води“ учен, трябва да има добри приноси, но тук говорим за приноси, които са широко разпознавани и ценени в цялата научна общност, поне в съответната област). Затова предлагам на Радостина да предложи такива критерии за значимост на учени, каквито според нея са разумни. Нека ги обсъдим, да ги гласуваме като политика, и ако бъдат приети, всичко ще бъде наред. Макар да смятам, че превръщане на Уикипедия в справочник „Кой кой е“ (за включване в тия справочници се плаща) няма да ѝ донесе нищо добро, много повече се страхувам от липсата на правила и свободата за налагане на правото на силата (с крещене, обиди и прочие методи, включително и крайно непочтената и манипулативна тактика „искате да ме изгоните/блокиране, за да ми запушите устата“, с която може да се оправдаят всякакви нарушения на норми и писани правила). — Luchesar • Б/П 14:00, 3 декември 2020 (UTC) Два коментара: Вместо да занижаваме критериите за учени не е ли време да завишим тези за футболисти, певачки, кечисти и подобни? По-конкретно да обърнем внимание на задължителното цитиране на независими и нетривиални източници. Точно в тези области действа „правото на крещенето“ например това, че всеки футболист играл един мач за кой да е български професионален отбор е достатъчно значим при положение, че целокупният български футбол няма никакви значими постижения в дадената област за последните десетина години ако не и повече. Една молба: Някой би ли се захванал да напише статия за проф. Златимир Коларов? Виден лекар, учен, писател, сценарист с десетки собствени научни трудове и участие в стотици, над 10 художествени книги, няколко филма - въобще визитката му е много дълга, но ми е приятел и само това ме е спирало през годините да пиша за него. Достатъчно независими и нетривиални източници могат да се намерят. -- Сале (беседа) 14:23, 3 декември 2020 (UTC) Моля, без мантрата - "трябва да бъдат изтрити". Станалото, станало, мисли се преди да се обяви и се дават критерии. За триенето си има процедура и мотиви. Иначе излиза, що да има за Иван, а да няма за Драган? Да не говорим, що пък да има статия за някаква полусъборена къщурка нейде, а да няма за дадена българска личност. Като не става с тази инициатива - прекратете я. --Rumensz (беседа) 14:30, 3 декември 2020 (UTC) Сале:, аз мислех да пиша за Златимир Коларов. Ще помоля да допълвате после :) --Зайо (беседа) 19:34, 4 декември 2020 (UTC) Rumensz, много мразя някой да преиначава думите ми. Не за пръв път повтарям, че наличиенто на независими, нетривиални източници е задължително но не мога да приема това да бъде преиначавано като „трябва да се трие“ нито пък като мантра. Изискването за множество независими и нетривиални източници е т.1 в У:ЗХ „Личността е била първостепенен обект на множество нетривиални (съществени) публикации, чийто източник е независим от личността[1].“ а не нещо което аз съм си измислил. -- Сале (беседа) 14:44, 3 декември 2020 (UTC) Аз също бих искал да обърна внимание на релативността на критериите. Значи сме приели, че първа група за футболистите е ОК - хора, които си вършат работата. Един албум за певачиците също сме го приели за граница - следователно една монография би била също приемлива граница за хора, които не са така публични. И второ, което ми се върти у главата: тия оргии на писане на статии на куп неизбежно водят до това, което се случи - в крайна сметка резко целта става бройката и така се губи естественият филтър на качеството. -- Мико (беседа) 14:37, 3 декември 2020 (UTC) Мико, напълно подкрепям. Тези масовки повече вредят отколкото помагат. Едно от малкото неща за които винаги сме били на едно мнение :) -- Сале (беседа) 14:47, 3 декември 2020 (UTC) Това за „оргии на писане на статии на куп“ е много точно, според мен. Но пак според мен (дълъг житейски опит), в спора дали количеството или качеството е по-важния параметър за какъвто и да било проект винаги надделяват пледиращите за количеството. И причината е съвсем простичка - по лесно се работи с числа, отколкото с умозрителни оценки. Сале: - напиши за своя приятел, щом като имаш независими и надежни източници, ще можеш по-добре от всеки друг.--Mmm-jun (беседа) 14:56, 3 декември 2020 (UTC) Сале, и аз като Mmm-jun – щом имаш източниците, няма какво да се притесняваш. Хеле път ти, който бездруго си толкоз самокритичен! — Luchesar • Б/П 16:56, 3 декември 2020 (UTC) Интересно ми е защо никой не повдигна въпроса още при обявяването на идеята за състезанието, за да се приравнява с „оргия“. Подкрепяте ли идеята да забраним всякакви състезания в Уикипедия на български език? --Спасимир (беседа) 15:02, 3 декември 2020 (UTC) Мико, напълно подкрепям. Тези масовки повече вредят отколкото помагат. Едно от малкото неща за които винаги сме били на едно мнение :) -- Сале (беседа) 14:47, 3 декември 2020 (UTC) Вижте, аз не само разбирам, но и подкрепям силно ентусиазма на организаторите. Събитието не само е полезно, според мен, но и съвсем не е изолирана практика – такива неща се организират във всички проекти. Което не значи, че не може да има и проблеми, включително сериозни. Ако нещо трябва да се подобри в тези събития, мисля, че може би са предварителните условия, както бяха писали и други колеги. За някои събития вероятно е най-добре да влизат директно в инкубатора – както се видя, например, за статиите, писани от студенти. Ако няколко статии успеят да излязат оттам, това е добър резултат и Уикипедия няма да изгуби – напротив. Относно нощта на учените – изглежда е щяло да бъде добра идея да се изключат съвременните личности от обхвата, или да има ясни критерии за кои е подходящо да се пише. Но аз самият също въобще не се замислих, че може да се стигне дотук. Това не е повод да се гръмнем. Нито да сочим с пръст тези, които са имали доброто желание да направят нещо полезно и смислено за общността. Нямаше да е по-добре, ако стояха бездейни! Ако не правим грешки, никога няма да се научим на нищо по-добро. Затова, мисля, нека просто разрешим конкретните проблеми и да си направим конструктивни изводи за бъдещето. — Luchesar • Б/П 15:03, 3 декември 2020 (UTC) Вижте, нека подчертая още веднъж много дебело, че абсолютно не подкрепям да бъдат упреквани принципно Спасимир или който и да е друг от организаторите. Има ли тук дори един човек, който се съмнява не само в техните най-добри намерения, но и в качествата им като редактори и организатори? Съмнявам се. Щеше ли който и да е друг от нас да се справи по-добре? Може би, но със същата вероятност можеше да се справи и по-зле. Поне за себе си го твърдя. „Масовките“ имат своите проблеми – факт! Но няма да е разумно да изхвърлим и бебето, заедно с мръсната вода от легена. Ползите като „сух остатък“ – като статии или нови редактори – може и да не са чак толкова големи, но дори само натрупването на опит не е излишно. Нека по-скоро решим конкретните проблеми, и да измислим как в бъдеще да ги избягваме. Според мен това е нещото, от което би спечелила и Уикипедия, и всички ние! П.П. Сигурен съм, че повечето от участниците също са подходили съвсем отговорно към събитието и направеното от тях е чист нетен плюс за енциклопедията. Да сочим всичко накуп като лошо е несправедливо и спрямо тях! — Luchesar • Б/П 15:10, 3 декември 2020 (UTC) Аз пък ги упреквам. С изключение на Спасимир, другите опитни уж редактори оставят на произвола секви бози. Правиш масовка, поне си понеси дълга по обгрижването й. -- Мико (беседа) 15:12, 3 декември 2020 (UTC) Мико: след като упрекваш много ми се иска да ми кажеш коя от статиите, които аз съм създал е със спорна значимост? Не може така да говориш на едро. Ще чакам отговор.--Ilikeliljon (беседа) 16:55, 3 декември 2020 (UTC) Ти изобщо прочете ли какво съм написал или само така припалваш да се намираме на приказка? Само това оставаше редактор с над 10 години опит в Уикипедия да не може да прецени значимостта. По значимостта за да нема грешки, ще го повторя: ако преглъщаме албума и мача в а група, требва да преглътнем и монографията. Иначе е организирана масовка от уж стари редактори и само Спасимир обхожда статиите и ги оправя. Съжалявам, че се повтарям. Ете, ти и отговор. -- Мико (беседа) 17:03, 3 декември 2020 (UTC) Luchesar, никога не съм се съмнявал в добрите намерения конкретно на Спасимир а и на други които са организирали подобни инициативи, но и винаги съм бил против тази практика и то именно заради твърдите ми принципи, че качеството е с приоритет над количеството. Да определено предпочитам в Уикипедия да има 10 висококачествени статии отколкото милион недописани, полупреведени и с неясна значимост. -- Сале (беседа) 15:20, 3 декември 2020 (UTC) Fair enough! Това също е добре да се обсъди и според мен всяка от гледните точки има своите солидни аргументи. Въпросът в такъв случай може би е как да извлечем максималната полза с минимални вреди. Съвсем набързо ми идват наум две конкретни предложения: в инструкциите към участниците в такива събития да има много добре описани (или, най-вероятно, преписани) приложимите критерии за значимост; също резюмирани най-важните принципи в Уикипедия: енциклопедичност, цитиране на източници, благонадеждни източници и т.н.; по възможност поне една примерна „добра“ статия, която да служи като еталон за участниците как трябва да изглеждат техните. Може дори да направим шаблон, тъй като поне част от нещата ще се повтарят между различни събития, а други може да бъдат указвани с параметри. — Luchesar • Б/П 15:21, 3 декември 2020 (UTC) В условията изрично е записано: Статиите трябва да са базирани на цитирани благонадеждни източници Статиите трябва да не съдържат нарушения на авторски права и да не са превеждани с онлайн преводачи (но може да се използва уики разширението Превод на съдържание) Статиите за научни институции трябва да са съобразени с критериите за енциклопедична значимост на организации Биографичните статии за учени трябва да са съобразени с критериите за енциклопедична значимост на хора (в това число живи хора) За това, наистина ще се радвам да се включат повече хора в т.нар. жури и да се отсеят тези статии. Всеки, който желае, ще го добавя веднага. Разбирам, че темата е изключително чувствителна. Вероятно някой е искал да бъде по-активен. Ако проблемът беше при тях, то щеше да се пише на беседата им. Написано в беседата на въпросното състезание и добавено тук на У:Р, ми се струва, че проблемът е в състезанието, а не в самите участници. --Спасимир (беседа) 15:26, 3 декември 2020 (UTC) Прав си, проблемът е и в състезанието. И много се радвам, че подхождаш самокритично – но точно това е една от причините да знам, че си човек, на когото може да се има доверие! Според мен, всъщност, всяко следващо подобно събитие е поне с нещо по-добро от предишните. Понякога дори много по-добро. И това е заслуга на всички вас, които организирате тези неща, и които очевидно всеки път полагате старание да подобрите нещата. За жалост, явно просто изброяване на критериите сред точките на рекламента не е достатъчно за някои ентусиасти. Да, аз също разбирам, че просто някои отделни участници може съвсем не злонамерено да са се увлекли в ентусиазма си да напишат повече на брой статии. Това са нормални, човешки неща. Но може би точно заради тази „разпаленост“ на участниците може да се окаже полезно критериите за статиите да се описват съвсем набиващо се в очи, а също и да става съвсем ясно, че статии, които въобще не отговарят на принципите на Уикипедия, не само няма да бъдат класирани, но и ще бъдат изтривани. И да се организира подходящ контрол и за това. Ще се постарая да помогна за следващи събития (за жури точно в този период не мога да обещая, съжалявам). Отбелязвам си даже конкретно да направя и да ви предложа онзи шаблон, за който писах по-горе. Ще повторя: определено смятам, че всички можем да извлечем полза от тези събития и при всяко положение е по-добре да правим грешки, от които да се учим, отколкото да не правим нищо или поне нищо по-смело и необичайно. — Luchesar • Б/П 16:16, 3 декември 2020 (UTC) Тъй, тъй съм почнал да казвам Лъчо, извинявай, ама ми се струва, че реакцията ти към Радостина е доста емоционална и пресилена. Факт е, че тя определено не е наясно с някои неща и приема силно емоционално нещата с нейните приятели-учени, но е и факт, че ти явно вече си й набрал по някакъв начин и търпението ти е малко. Но на тази основа да почваш да критикуваш цялото състезание, не съм съгласен. Затова си има жури, не само от Спасимир, но и от други хора. Факт е, че всяко състезание подтиква към масово писание на статии и винаги е имало донякъде проблем с качеството на статиите, така че, това не е нещо ново. Според мен, журито за това е жури, за да отсява и да одобрява или не статиите. Имаме проблем с критериите определено за личности, но е трудно да има единни критерии, защото в някои области, давам за пример моята област (Василка Манова-Томова). Тя е професор, може би с нищо не отличаващ се от много други професори в България, ако по този критерии отличаваме, то тогава тя няма място в Уикипедия, но тя е сред създателите на Дружеството на психолозите в България, създател на стълбица за психичното развитие и е пионер донякъде на психологическите изследвания на децата в България, всички тези неща няма как да бъдат вкарани в критерии, които са общи.--Ilikeliljon (беседа) 17:05, 3 декември 2020 (UTC) Прощавай, Ilikeliljon, но ти пък според мен съвсем неправилно се идентифицира с моите критики. Съвсем ясно бях написал, че съм забелязал проблем със статиите на един конкретен редактор, и дори, че статиите трябва да бъдат прегледани, а съм успял да проверя достатъчно само една, която съм предложил за изтриване. Колко пъти трябва да напиша, че НЕ критикувам състезанието? Вижте, колеги, съжалявам, че въобще бях забравил, че тия събития може да бъдат спорни – а и не бяха намесени студенти, така че не беше и чак толкова лесно да направя асоциацията. За пореден път пиша, че съжалявам най-искрено, ако съм бил нетактичен. Но замислете се и вие за вашата реакция, защото това вече започва да прилича на „или всички в състезанието ще бъдем упрекнати едновременно – или никой!“ Кому е нужна тази „кръгова отбрана“? И какво излиза накрая, че за да не обидим никого, не трябва въобще никога да посочваме проблеми ли?! — Luchesar • Б/П 17:37, 3 декември 2020 (UTC) За следващо състезание сериозно бих се замислил да участвам, още по-малко да съм сред организаторите, явно в бгУ няма място за тях. Който иска да ги организира, за да види и от другата страна какво е. Побъбрихме си, но какво правим сега? Виждам, че желаещите за изказвания са в пъти повече от желаещите за дейност. Аз лично си взех няколко поуки от тази дискусия: не пиши статии за учени, научни работници или нещо подобно - нямат място тук; не организирай състезания, защото са оргии и застрашават Уикипедия; на маса сме най-силни и е лесно да наклепем някого, но градивни действия трудно се правят. Чакам идеи и предложения, както и желаещи да са жури. --Спасимир (беседа) 17:09, 3 декември 2020 (UTC) Боя се, че ще започна да пиша неща, за които ще съжаля. И мисля, че не само аз е най-добре да престана да пиша. Аз пък си дадох сметка, че неволно съм настъпил чувствителни места и за кой ли път ще напиша, че съжалявам. Но няма да спра да правя това, което смятам за правилно и важно! И ви призовавам и вие да постъпвате по такъв начин с нещата, които вие смятате за правилни или важни! Нещо повече – насърчавам ви! Защото пътят на човечеството, в крайна сметка, се определя от тия, които дори тъпо и упорито продължават да правят точно това. И точно затова, между другото, е важно и да не позволяваме на някои от съжителите си в тоя свят да ни налагат своите също така тъпо и упорито защитавани за тях си важни неща – но за нас вредни, а понякога дори опасни! (не говоря въобще за случая сега) Нека наистина оставим продължението на тая тема поне за утре, като преспим и оставим емоциите да поутихнат. — Luchesar • Б/П 17:37, 3 декември 2020 (UTC) Може ли и аз да добавя: вярно, запалих се по инициативата. Но прочетох коментарите и ... Не знам дали за продължа. За съвременните хора (учени) има категорични обективни критерии и те са брой публикации (в научни бази данни), цитати (пак там), изобретения, полезни модели, нововъведения в съответната област (дори и взаимстван опит от чужбина) - последните три не са задължителни, не във всяка област ги има. За хората, които вече са покойници, не можем да залагаме същите критерии, дори и само защото въпросните бази данни не са били достъпни за тях (т.е. не е имало как да публикуват в реферираните в тях списания). Но пък времето ги е оценило, надявам се. Така - внесох допълнителна неяснота :( Лека нощ и се надявам утре да ни е по-бистро в главите на всички :) Поздрави, --Зайо (беседа) 20:34, 3 декември 2020 (UTC) Зайо, само да вметна нещо. Всъщност летвата за покойници е много по-ниска отколкото за живи хора. Това нито е гласувано нито е писано правило, но съм убеден че имаме консенсус по въпроса. Ако някой не е съгласен ще се радвам да изложи аргументите си. Една от причините за това е, че Уикипедия не може да повлияе на бъдещия живот на покойниците по начиан по който може да повлияе на жив човек. Може разбира се да повлияе на паметта за хората, но това е много по-малък проблем. -- Сале (беседа) 22:30, 3 декември 2020 (UTC) +1, включително, че за починалите обикновено летвата е по-ниска. На практика, бих казал, опасението тук също е, че някои хора, най-вече в активна възраст, също се опитват да се представят като по-известни, отколкото реално са. Както казваме, „опити за създаване на несъществуваща до този момент публичност за обекта на статията“. Това е доста по-изкушаващо вероятно за тези области, където е важно „да си известен“, дори само „защото си известен“, но при учените също не е нечувано, особено като се има предвид колко сериозен проблем може да бъде понякога намирането на финансиране. Но това е друга тема. — Luchesar • Б/П 22:49, 3 декември 2020 (UTC) Да взема и аз да се намеся – но на тема значимост, а не значимост на научните работници. Този разговор отдавна е трябвало да се състои, защото проблемът е много голям. Конкретният случай (за научните) е частен и ми се струва резултат от непроведения разговор. Всъщност основният въпрос мисля, че е поставен по-горе от Luchesar. Има ли някой несъгласен, че „да пренасяме лошите практики от статиите за футболисти или поп-фолк изпълнители върху научната област (аз бих казала върху всяка друга област) няма да бъде от полза за Уикипедия“ ? И да питам – а защо да не изчезнат третокласните футболисти? Толкова ли е немислимо? Просто съм сигурна, че докато те са тук винаги ще бъдат сочени като аргумент и положението ще стане – то всъщност вече става – неконтролируемо! И може би сега е последният момент да се сложат спирачки. И не става дума само за статиите за учените – както сме я подкарали, вече се пишат просторни статии за местни колективизатори, занаятчии, колко чифта обувки са изработили и т.н. (Стою Костов Маринов). Или някой цитира масово като източници семейния си архив (Йордан Миланов (офицер), което въобще не е по правилата, и най-ужасното за мен е, че това минава. Като че ли вече сте вдигнали ръце! Пък Радостина действа по „ВЕрвайте ми“. И не схващайте всичко лично, в края на крайщата не забравяйте, че всички сигурно сте загрижени за Уикипедия и не сте случайни хора. --Randona.bg (беседа) 22:18, 3 декември 2020 (UTC) Много добре казано. Уикипедия неслучайно не е „място за всички знания“. При положение, че „всеки може да редактира“, тя накрая ще се превърне точно в „безплатно уеб пространство“, може би наподобяващо на външен вид енциклопедия. Може би. Защото най-много ме тревожи, че, със свалянето на общото ниво, тези, които се стараят да пишат качествено и за наистина важни теми, ще започнат да се отказват, защото трудът им ще се загуби сред купищата посредственост. — Luchesar • Б/П 22:49, 3 декември 2020 (UTC) Зайо, според мен продължете. Истината се ражда в спора. Проблем е, когато няма спорове. А целта на спора поначало не е един или друг участник да се докаже като „прав“ или „по-умен“ от останалите, а да се обменят мисли. „Истината“, която се ражда, много често е плод именно на колективното мислене, не предварителната идея на един или друг участник в спора. Разбира се, затова е важно участниците да бъдат добронамерени, дори когато са разгорещени, и да се чуват един друг. Тия спорове съвсем не са нови, наистина. В далечната 2011 година Antony Williams, когото познавам професионално (но не лично) покрай работата си, публикува Why are pornstars more notable than scientists on Wikipedia?. В коментарите отдолу всъщност ще видите и моето име. Бях го помолил да го преведа на български, и да го публикувам тук, още заек: Уикипедия:Разговори/Архив/2011/ноември#Защо в Уикипедия порнозвездите са по-значими от учените?. В крайна сметка, за мен самия винаги е било леко обидно, че учените не са обект на по-голямо внимание. Може би заради естествено присъщата на добрите учени скромност, пък дори склонност към отбягване на публичния живот. В това може би съм виждал и някакъв своеобразен „благороден“ елитизъм, надмогване на тщеславието, което иначе шества наоколо. Поп-фолк изпълнителите да си го следват – то е свързано и с работата им: ако не си известен, никой няма да ти купува музиката. В науката не е точно така. А когато е, може дори да е лошо, защото някои от най-устатите учени понякога дори не са и никакви учени (дори и буквално). Затова качеството – и пълната обективност – тук са ключови. Но как всичко това да се съвмести с Уикипедия, в която всеки може да редактира и за никого не е ясно дали е въобще този, за когото се представя?! Забелязал съм, че това е една от най-неразбираните особености на Уикипедия, особено от хора, които са свикнали с традиционния начин на систематизиране и разпространяване на знание – че то се прави от авторитети. В Уикипедия, за разлика от провалили се проекти като Ситизендиум, просто няма как да се разчита на авторитет. Дори за мен няма как да знаете дали съм този Лъчезар Илиев, за когото се представям. Напълно възможно е истинският Лъчезар, подвизаващ се на други места из интернет, и хабер да си няма, че тук има някакъв самозванец, използващ името му. Така че, ако Лъчезар тук твърди каквото и да е, позовавайки се на своята компетентност (която, впрочем, кой също би проверил дали не е измислена), не му вярвайте! Правил го е, затова предупреждавам. :D Точно заради тези неща Уикипедия поставя в култ източниците. Не е нужно да сте Айнщайн, за да напишете, че E = mc2. И да доказвате, че сте наистина Айнщайн. Достатъчно е просто да цитирате съответната Annus Mirabilis статия, а по-добре просто който и да е малко по-авторитетен учебник по физика. Дори да се казвате Пешо и да сте овчар от с. Крива паланка. Но какво правим, ако няма източници? Както, за добро или зло, няма за голяма част от учените дори „над средно ниво“, с изключение на наистина изявените. Защото има всевъзможни източници, отразяващи поп-фолка, футбола, а науката – не! И това, всъщност, е проблем, който все повече се осъзнава. Все по-настойчиво се говори – защото иначе отдавна се говори – за това, че науката трябва да се популяризира още повече. Макар да има също риск науката да се превърне в пореден шоубизнес, с всички произтичащи от това не много приятни последици. Какво можем да направим в Уикипедия? Бихме могли, наистина, да направим специален реверанс към науката, като свалим необходимостта да се цитират независими, благонадеждни източници за повечето научни работници. За брой публикации и други метрики не е проблем – там има достатъчно утвърдени онлайн системи. Но за останалите неща от биографиите им? Собствените сайтове са тънък лед. Не е като да няма случаи и на учени, които украсяват биографиите си. А и биографиите на живи хора въобще са тресавище. Имали сме случаи – верно, на актриси – които ни правиха на луди, защото сме им били публикували годината на раждане. Утре някой учен ще заплаши да ни съди, защото примерно негов колега (който, естествено, ще се е представил като „познаващ материята, затова ми се доверете!!“) е написал нещо невярно за него. Или може би вярно. Но без независими благонадеждни източници, иди докажи! Понякога и с тях е трудно. Така че наистина силно приветствам дискусиите по тази тема! И за сетен път ще напиша, че съжалявам, че не съм избрал най-деликатния начин да изразя притесненията си. Трябваше спокойно да помисля какво е разумно да се направи и да го формулирам още отначало – а не да изпускам пара, както на практика стана. Не че повод за изпускане на пара не е имало. Но понеже аз не бях направил нещата достатъчно добре, не искам да упреквам когото и да е другиго как е реагирал. Нещата са сложни, нека не се лъжем. Затова е нормално и да ги виждаме по различен начин, и да имаме нужда от много време – години дори – за да ни се оформи постепенно някаква идея какво е „правилното“™. И затова дискусиите са полезни, дори когато пряк резултат от тях няма – стига хората да подхождат към тях добронамерено и с открит ум. Което не изключва да отстояват смело своето виждане, но е важно да не е „на всяка цена“. Между другото, съвсем не по темата: много ми харесва потребителското Ви име. :-D — Luchesar • Б/П 22:33, 3 декември 2020 (UTC) Тая статия, Стою Костов Маринов, наистина е пример в какво ще се превърне в Уикипедия, продължим ли да се отнасяме безкритично към енциклопедичната значимост. „Защо за тоя дядо може, а за моя не може?!“, „това е дядото на съседа ми, аз го познавам, лъжа е написаното!“, „я не го слушайте тоя, бе, той ли ще знае по-добре от мен за дядо ми!!“. И като се заредят не само дядовци и баби, ами лели, баджанаци, приятели... Някой ден Ицо Хазарта ще запее: Имам човек в НАП и ми дреме на гъза, имам човек в КАТ и повече нема да хода да се реда, имам си човек и в Уикипедия дори, сори, бате, но без статия оставаш ти! Навремето и кутията на Пандора е изглеждала много готина, преди да я отворят. — Luchesar • Б/П 23:24, 3 декември 2020 (UTC) „имам си човек и в Уикипедия дори, сори, бате, но без статия оставаш ти!“ Mais c'est géniаl, както казват на френски. Tова е суперхипермега яко, както казват на български {{замест:)} --Randona.bg (беседа) 09:12, 4 декември 2020 (UTC) Прекратяваме състезанието и искрено се извиняваме за причиненото неудобство на всички. Спири ··· - - - ··· 09:07, 4 декември 2020 (UTC) Аз бих казал, че е жалко, че двете теми се оплетоха по този начин. Още по-жалко е, че резултатът е прекратяване на инициативата, вместо намиране на решение на проблема със значимостта на научните работници (а дори и по-широко за значимостта на футболисти, фолк певци и т.н.)--ikonact (беседа) 15:04, 4 декември 2020 (UTC) +100. Мисля, че недоразумения и конфликти винаги ще има – дори при най-добро желание и старание от всекиго. Защото всички сме човешки същества. Понякога сме най-банално уморени, изнервени, разсеяни – и не взимаме най-добрите решения. Говоря за себе си. Никой не може да бъде идеален. Още по-малко пък винаги. И в оная книга за успешните колективи пишеше именно това. Най-успешни не са колективите, съставени от идеални „звезди“. Най-успешни са колективите, в които отделните индивиди имат човешка съпричастност един към друг. Повтарям си го често, но осъзнавам, че имам нужда още дълго и дори по-упорито да си го напомням. Но също така мисля, че тук, макар и неусетно, макар със сътресения, се движим в правилната посока. Особено важно е да не се отказваме, да не се предаваме, смятайки, че нещата са безнадеждни. Промените в човешките ни умове просто не стават за една нощ. Затова съм оптимист. — Luchesar • Б/П 17:49, 4 декември 2020 (UTC)

Обсъждане на критериите

За мен няма проблем да има по-ниски изисквания за български учени. Нека дадем шанс на българите в българската енциклопедия. Нормално е не всички да се класират за английската. Също, какво пречи да има повече статии? Сървър ли ще се разпадне някъде? Или човек ще се разболее, че някой по-малко известен е в Уикипедия? Или някой ще се гордее по-малко с българската Уикипедия? Нека Уикипедия бъде отворена! cryout (беседа) 02:24, 6 декември 2020 (UTC)

Аз също мисля така. Ако ще запазваме приетите норми за другите професии, тук трябва да се снижи. -- Мико (беседа) 10:03, 6 декември 2020 (UTC)

Добре, неща започнем да нахвърляме нещо като предложение, пък вече в движение да го прецизираме, така че да намерим консенсуса. Съвсем набързо, без много да съм мислил:

• обекти на множество нетривиални публикации влизат безспорно, заради общите критерии за значимост;
• ръководители на БАН, академици и член-кореспонденти, ректори на университети -- ясно;
• ръководители на големи научни звена: институти и други самостоятелни звена на БАН, факултети в университетите... бихме ли слизали по-надолу: секции, катедри?
• ръководители на други утвърдени научни организации (Съюз на учените, Федерация на научно-техническите съюзи и отделните ѝ организации-членки), главните редактори на утвърдени научни издания, ръководителите на научни издателства („Марин Дринов“);
• носители на научни награди: какви? тук е малко хлъзгава плоскост, но не по-различна може би от наградите в поп-фолка;
• автори на монографии;
• учени с особено добри показатели на публикациите си (impact): h-index, i10-index, g-index; тук трябва да се помнят поне две неща: в различните научни области средното ниво на тези показатели може да бъде много различно като номинални стойности, и проблемът с автоцитиранията; в атестациите обичайно изискване е да се изключват автоцитирания, но не всички системи, които публикуват тези параметри, ги отчитат (Гугъл Сколар изглежда да ги приема без проблеми), а и както с марионетките при нас, може да има не само истински автоцитирания, но и „помощ от приятел“: аз цитирам теб, ти цитираш Мария, Мария цитира Иван, Иван цитира мен, а най-вероятно дори просто всички се цитираме взаимно – обаче всичките реално сме един колектив и цитиранията не са достатъчно добре обосновани.

Коментирайте, независимо дали смятате, че нещо трябва да бъде добавено (със сигурност пропускам, вероятно дори важни неща), или пък премахнато, или прецизирано.
— Luchesar • Б/П 12:03, 6 декември 2020 (UTC)

Харесват ми предложените неща дотук. Това предложения за тези, които са живи ли? Питам защото както бях дал пример по-горе някои починали определено не биха влезнали в тези критерии, но имат значимост в собственото си поле на изследване. Според мен трябва да бъдат включени и хора, които са пионери в собствената си област, учредители и съучредители на значима съсловна организация (Дружеството на психолозите в България, Дружество на педиатрите, ...на лекарите и тн.). Това с монографиите ми се струва много хлъзгаво. Някои от редакторите в Уикипедия (имена няма да назовавам) имат монографии, така че там ще трябва допълнителни критерии какви са точно монографиите.--Ilikeliljon (беседа) 12:40, 6 декември 2020 (UTC)

Добри забележки! Не бях се замислял за това конкретно, но действително по-скоро си представях живи личности, изброявайки за себе си критериите. За вече починалите – а дори бих добавил и просто за излезлите от активна дейност – наистина е разумно критериите да са малко по-ниски, както отбелязваш. Малко вероятно ми се вижда някой възрастен, вече пенсиониран учен или преподавател да „изкяри“ особено от публичност в Уикипедия – което със сигурност е различно за хора, продължаващи да работят, за които „известността“, дори в науката, е капитал. За пионери и имащи значимост в определени области звучи добре, като само не знам как бихме се оправяли с източниците – т.е. какъв източник бихме очаквали за потвърждаване на тези неща. За хора извън активна възраст и починали вероятно не бих имал особено високи изисквания. Обратно, за хора, които правят активна кариера в момента, вероятно аз бих поискал да видя солидни източници за подобни твърдения. Относно монографиите, наистина, хубаво отбелязваш. Как да го променим? Може би минимален брой: 2-3-5? Или нещо друго? Въпросите са към всички, разбира се.
— Luchesar • Б/П 13:15, 6 декември 2020 (UTC)

Лъчо личностите, които са били пионери в някаква област (обикновено част от тях са "забравени" преди 1989) получават някаква известност впоследствие, като има разни статии на разни места за тях. Това не е трудно. Ще трябва да се доверим на хората, които пишат за тях, за починалите личности, няма да можем със сигурност да проверим всички факти. Давам именно примера за Василка Манова-Томова, която е починала отдавна, но има хора, които я помнят и пишат за нея. Факт е обаче, че човека, който пише за някой пионер все пак трябва да е наясно с областта и именно в моя случай на мен са ми известни някои факти и съм се погрижил да издиря други. Така и този, който пише се предполага, че ще издири факти. Ако е пионер, то ще има в Държавен архив, все отнякъде ще има разни статии, дори и в стари списания. За монографиите не знам. Нищо не ми хрумва, защото наличието на много монографии не е абсолютна гаранция, не че искам да подценявам колегите. За съжаление аз вече като стар редактор имам усет за тези неща, но не съм сигурен как да го сложим като обективно правило. Може други хора да кажат, защото на мен нищо не ми хрумва наистина.--Ilikeliljon (беседа) 19:53, 6 декември 2020 (UTC)

Прегледах си малко разни документи. Като източник в подкрепа на твърдения за новаторство в определена област или особена значимост, според мен, биха могли да се използват включително рецензиите по процедури за присвояване на научни степени и конкурси за различни научни или административни длъжности. Естествено, важно е да се отсяват конкретните професионални факти от общите фрази, които нерядко са дипломатично положителни.
— Luchesar • Б/П 13:41, 6 декември 2020 (UTC)

Може ли да заложим изискванията за младите учени? Може би 3-4 статии във вестници? Причината е, че като спортист можеш да спечелиш световно още на 18 години и вече си доказан. Докато научната система е направена така, че признанието за майсторство изисква много години дори и за най-важните гении. cryout (беседа) 13:57, 6 декември 2020 (UTC)

У:КНР Според мен това е поне донякъде нормално, защото не всичко може да бъде мерено с еднакъв аршин. Един футболист на 45 вече е „легенда от далечното минало“, докато за един учен тепърва може да предстоят най-успешните години. Действително, историята познава и немалко гениални умове, отишли си дори твърде рано (веднага ми идва наум Еварист Галоа), но в днешния свят на „инфлуенсъри“ и въобще триумф на обработване на масовото съзнание над критичното, рационално мислене, бих бил особено внимателен с публикациите. Особено в страна като нашата, където моралът нерядко се възприема като слабост.

Това беше важна причина да повдигна тая тема: решат ли читателите, че в Уикипедия се пише „за който се е уредил“ – с основание или не (колкото повече се сваля нивото, толкова повече нараства рискът от субективизъм при преценките, така че въпросът не е дали в момента е така – вероятно, като цяло, не – а какъв е рискът да стане така, когато свалим нивото) – това ще е краят на доверието към нас.

От друга страна, обаче, 3-4 статии в благонадеждни източници, на които въпросният млад учен е основен обект, вече отговаря дори на общите критерии за значимост на хора. Т.е. такъв човек вече е покрил критериите за значимост, независимо дали е учен или футболист. Не знам дали, по-скоро, не бихме искали да добавим още критерии, защото не за всеки блестящ млад учен непременно би имало статии, уви. Но пак ще подчертая, че е важно и да бъдем предпазливи, защото именно в началото на кариерата известността е особено важна.

Ако трябва да формулирам накратко един важен принцип на значимостта в Уикипедия: появата на статия в Уикипедия не трябва да повлияе на кариерата на съответния човек. Ако един футболист получи предложение за даден отбор, защото са видели статията за него в Уикипедия, значи сме се провалили. Ако един актьор получи предложение за роля, заради статия в Уикипедия, значи сме се провалили. Ако един художник получи покана за изложба заради статия в Уикипедия – провалили сме се. Същото и за учените.

Хората трябва вече да са поне толкова известни (т.е. за всеки от тези хора да е могло, например, да се прочете и някъде другаде), колкото би ги направила Уикипедия. Очевидно, че това е различно за пенсионерите, а още повече пък за починалите. Впрочем, изискванията на У:БЖХ за потенциално спорни, особено пък клеветнически твърдения са нещо отделно, което остава винаги валидно за живите хора (а поне донякъде и за починалите).
— Luchesar • Б/П 14:33, 6 декември 2020 (UTC)

За всички учени, правилото в Значимост (хора) изглежда кратко, ясно и лесно проверимо: "Личността е била първостепенен обект на множество нетривиални (съществени) публикации, чийто източник е независим от личността". Разбирам, че това може да отвори вратите за повече учени, стига да са споменати в медиите. Но ще зтвори вратите за тези, които са били описвани само от себе си или от собствената си организация. cryout (беседа) 14:26, 6 декември 2020 (UTC)

У:КНР Да, точно така, и съм съгласен, че това е добре да се промени, дори само защото за учените нерядко е присъщо да са скромни и дори да отбягват публичността. Това е предпоставка за проблеми с представителността на избраните за Уикипедия учени. Още повече пък като знаем проблемите с медиите в България, в случая дори най-вече недостига на журналистически професионализъм (не въобще, но като масовост).
— Luchesar • Б/П 14:37, 6 декември 2020 (UTC)

Аз пък, обратно, бих завишил критериите за футболисти и други поп културни персонажи. За много от тях няма други източници, освен таблични данни (дискографии, статистики за участие в мачове и други подобни) - това е информация, която е по-удачно да се събира в база данни, а не в енциклопедия. --Спас Колев (беседа) 09:57, 7 декември 2020 (UTC)

+1. Не пречи да направим и двете. Може би след като се оформи някаква идея тук – за да не разводним сега дискусията – да погледнем и критериите за други типове личности.
— Luchesar • Б/П 10:12, 7 декември 2020 (UTC)

Iliev Лъчо, имам следното терзание. Ти си подхванал процедурата, затова се обръщам към теб. Ако статия за учен (вземам пример от Стамен Григоров) покрива критериите за значимост на научни работници, тя може ли да бъде предлагана за изтриване и с какви аргументи? Това въпрос на лично мнение ли е или има разписани правила за статиите, покриващи определена значимост? Питането ми не се отнася само до критериите за значимост на учени, но и за Уикипедия:Значимост (хора). --Rebelheartous (беседа) 13:33, 9 декември 2020 (UTC)

Rebelheartous, за изтриване с обсъждане и гласуване може да бъде предложена всяка страница в енциклопедията, с много малко изключения (градове, села, дати и години), стига да има „ясно посочена и аргументирана причина за изтриване“.
— Luchesar • Б/П 15:37, 9 декември 2020 (UTC)

Нека и аз да се включа. Познавам отблизо тази област: готвих дисертация, водих 4 курса лекции 9 уч. год. в 4 ВУЗа, участвах в международни научни проекти (вкл. ръководих), бях 5 год. нач-к на международния отдел в голям технически ВУЗ (работих с мн. учени като рък-л на "Еразъм" - на 1-во място бяхме в БГ, първи въведохме ECTS). Ето и някои конкретни съображения.

• Общо

1. Подкрепям идеята за по-ниска летва за учените – те са ни мн. по-важни от злободневните теми. Но и Лъчо е мн. прав - статия за някого тук не трябва да подпомага развитието му! Затова в английската и в мн. др. уикипедии отдавна е решено (и се контролира) – за живи хора летвата е по-висока! Не е наша грижа и нямаме право „да се грижим“ за развитието на младите (и немладите) учени, като ги подпомагаме – ние само отразяваме публикуваното.
2. Задължително трябва да се спазват другите изисквания, особено за благонадежни външни източници.

• Длъжност

1. Широко разпространен и удобен е критерият за заемана длъжност. Интерес представляват: ръководител (заместник) на ВУЗ (ректор) или др. научна организация, ръководител на основно научно звено (с подразделения) във ВУЗ (декан на факултет, директор на институт / департамет) или др. под. и толкоз! Ръководител на катедра / секция без друга значимост не стига.
2. Само съучредители на научни организации не стига - не доказва важност и ученост, нужни са факти за приноса.

• Принос

1. Критерият за минимален авторски принос трябва да се отнася единствено за научни публикации, а популярните да не се отчитат (но може да се споменават). Изключително трудно е да се отграничат научни от популярни в обществените науки - главно по история, но също по политология, социология, икономика.
2. Само 1 монография е крайно недостатъчно, да не говорим за авторство само на статии! Не е задължитело да се изписват заглавията, достатъчно е в статията ни да се посочи колко публикации има от всеки вид. Професорите и доцентите (поне до реформите преди 10-на години) ги имат: когато кандидатстват за докторска степен и за хабилитация (доц. / проф.), представят списък от самостоятелни книги (монографии) и учебни пособия, участия в общи издания (сборници) и пр. Някога са били длъжни да съставят учебни пособия (учебници, ръководства и др.), писали са много.
3. Резервиран съм към идеята за ползване на критерии за цитирания като импакт фактор, индекси и др. под. БГ учените не могат да се похвалят с много цитирания. Преобладаващата ни читателска аудитория (със средно образование) едва ли ще се интересува да вникне в тия агрегатни величини, а и те са само външно отражение на научната дейност. Май не съм срещал такива данни по другите уикипедии.
4. За новаторите (пионерите): не ние (У:БОИ) трябва да ги издирваме и да им съставяме презентации – ние само ползваме чужди публикации. Тук да добавим изключително важен критерий – изобретения, прототипи, модели и др. подобни! Към тях спадат също: рационализации (още нямаме статия!), патенти, ноу-хау, методи, теории, хипотези, концепции и др. нематериални резултати.
5. Допълнителен критерий: участие в научни проекти – но само с впечатляващи мащаби и значение! Познавам доцент с проекти до 15 млн. евро по охлаждането (пребори ЕС да си спре забраната яйцата да се държат в хладилник!), от друг (проф., зам.-ректор) започна санирането на сградите у нас.
6. Участия в научен/образователен „туризъм“ (конгреси, конференции, гост-лекции, обмен) е смешно дори да се споменават! --Elkost (беседа) 01:02, 7 декември 2020 (UTC)

Браво, това ми звучи съвсем конкретно и го подкрепям. Благодаря. --Поздрави, Петър Петров 09:53, 7 декември 2020 (UTC)

Изцяло подкрепям! Много добре подредени едни критерии и правилно изключени други.--Mmm-jun (беседа) 10:17, 7 декември 2020 (UTC)

+1. Особено „научния туризъм“. :D В някакъв момент ще се опитам да обобщя направените предложения и коментари във вече по-конкретно проектопредложение, което после пак може да продължим да оформяме.
— Luchesar • Б/П 10:15, 7 декември 2020 (UTC)

Благодарен съм за това обсъждане! Подкрепям идеята да има по-нисък праг за учени от България, тъй като това е Уикипедия на български език и интереса към тях ще бъде от българи. За по-нисък праг нямам предвид всички, които се намират в университет, институт или БАН. Но и по-висок за живи хора. Темата е много деликатна. Една малка неточност в източниците и може да настане страшен скандал. Останалото се спомена и по-горе - отразява се многопосочно върху живота на хората. Лично на мен ми е най-трудно да пиша за живи личности. Времето отсява значимите личности, макар и някои да са „галеници“ на конюнктурата или пък умишлено забравяни. До тук има доста добри предложения и благодаря на Лъчо, че ще направи обобщения. Изясняването на значимостта на учените е от голяма полза. --Спасимир (беседа) 20:16, 7 декември 2020 (UTC)

Първо, благодаря за вече много по-спокойния тон на коментиране. Няколко съображения и от мен като човек от над 10 години на работа в БАН и с впечатления и отпреди и след ВАК и промените в ЗРАСРБ от 2010 г.

• Със сигурност достатъчна значимост би трябвало да имат професорите от ВАК-овско време (ст.н.I ст.), заради това, че критериите в съответните специализирани научни съвети бяха общонационални, с големи (примерно 30+ членни) комисии от учени от цялата страна, и изискването за голяма докторска степен, което след 2010 г. отпадна като задължително (може да се замени с някакъв брой "равностойни" публикации като статии и доклади). Професорите след 2010 г. с голяма докторска (много малко, след като това изискване отпадна) също биха минали летвата ми: голямата докторска е на практика равностойна и често завършва в монографичен труд. Всички други би следвало да се разглеждат на база и на допълнителни критерии.
• Критериите в en:Wikipedia:Notability_(academics) са не само нереалистични за БГ, те не се изпълняват стриктно и в Уикипедия на английски, за където уж са мислени. За едни цели 45 години (а и след това, но вече по други причини) публикуването в импактфакторни западни издания е било от доста затруднявано до невъзможно. Хубаво-лошо, това трябва да се отчита като специфика.
• Импакт факторът е обект на сериозна критика и бойкот в научните среди през последното десетилетие, тъй като много списания вече си го раздуват чрез неетични практики (en:Coercive citation, en:Impact factor#Editorial policies that affect the impact factor). А и за година Х се появява чак в средата на Х+1 година. Информацията за ИФ на много списания е трудно достъпна (без заплащане/регистрация), а поради особеностите на различните научни области импакт факторите са на практика несъпоставими, защото коефициентът се дели на броя съавтори (ИФ, който е непостижимо висок за математик е срамотно нисък за биолог; от друга страна в математиката спокойно има публикации с по един автор, докато в области като физика, химия, биология, медицина често има колективи с голям до огромен брой автори, включително и над 800). По отношение на ИФ, хуманитарните науки, особено филологиите, са традиционно в по-лошо положение поставени заради изискванията за публикуване на английски език.
• На този фон доста по-голяма популярност натрупа алтернативният h-index. Категорично, когато се говори за цитирания и следователно за h-index, трябва да се говори само за цитирания с изключени явни и скрити самоцитирания. Google Scholar дава h-index върху всички цитирания, включително самоцитиранията, а със самоцитирания скрити или явни, най-лесно можеш да "лъжеш" индекса. Scopus по подразбиране дава h-index с включените самоцитирания и това е което се вижда в достъпната без регистрация версия за всеки автор, но зад регистрацията има как да се филтрират самоцитиранията и тогава Scopus изчислява чистия h-index. Clarivate Web of Science дава h-index изобщо без самоцитиранията (както без явните, така и без скритите). Като селективност на включените издания Clarivate съдържа най-малък брой издания, Scopus малко повече основно в STEM науките, докато Scholar индексира цитирания от всякакви документи, включително и такива които не са научни трудове (например отчети на проекти, нормативни документи и прочее). В този смисъл h-index изчислен от Scholar е най-висок и най-неточен, ерго с най-малка стойност и служи само за най-груб ориентир. За мен h-index = 10 (без явни или скрити самоцитирания) е доста добър критерий за значимост. Това ще рече минимум 145 чисти цитирания (вероятно и много повече -- гледайте левия край на кривата на en:Power law). За лесно смятане: h-index равен на $N$ означава минимум ${\frac {3.N^{2}-N}{2}}$ цитирания.
• Сигурно ще се сетя за още, но това е на първо четене/писане. Спири ··· - - - ··· 20:26, 7 декември 2020 (UTC)

Искам специално да благодаря на всички, които до момента се включиха с много ценни мнения и полезни коментари! Нахвърлих техническите основи на Уикипедия:Значимост на личности от академичните среди, но понеже се събра доста информация за обобщаване, ще ми трябва повече време и най-вече внимание за самото съдържание. Междувременно обаче не се колебайте да продължавате да споделяте мнения. Според мен се получава чудесна дискусия.
— Luchesar • Б/П 10:33, 8 декември 2020 (UTC)

От мен, като човек с около 40 год. работа в БАН, специални благодарности на Спири, че отдели време за подробно разписване на ИФ и h-index. Основният проблем е в това, че и в науката има достатъчно ОстапБендеровци, които намират начини да удовлетворят формално всякакви критерии. Аз познавам човек, принуден да напусне нашия институт заради плагиат, но благодарение правилната женитба, станал директор на институт в областта, за която понятие си нямаше, а след това благодарение на използването на административния си ресурс (вписване на името си в публикации и участие в проекти) стана и член-кореспондент на БАН! И той не е единствен такъв. С една дума идеален набор критерии ние няма да можем да установим, но такъв е животът - не е идеален . Според мен трябва да изберем неголям брой критерии (2-3) (те са в списъка на Elkost), които ще са достъпни за редакторите и да се придържаме към него, но не автоматично и формално, а всеки път търсейки допълнителни оценки. --Mmm-jun (беседа) 11:15, 8 декември 2020 (UTC)

Под почти всичко това бих могъл да се подпиша. Действително, Уикипедия не може да има за цел сама да въздава някаква научна справедливост, но би било хубаво, ако можем да минимизираме „усилването“, „умножаването“ на проблемите. И точно заради издигнали се административно не толкова кадърни, но „правилни“ хора – и неиздигнали се кадърни, защото са били „неправилни“ – аз лично бих приветствал да включим в критериите и по-обективните и чисто научни показатели като въпросните индекси на цитиранията, а също споменатите от Elkost изобретения и други научно-приложни достижения. И да, наистина е супер, че Спири също разясни индексите за повече хора. Леко неприятно е, че до Уеб ъф сайънс и Скопус няма свободен достъп (а Гугъл Сколар е твърде всеяден, наистина), но може би ще можем да измислим нещо с колегите от Пловдивски университет.
— Luchesar • Б/П 11:43, 8 декември 2020 (UTC)

Браво, Спири! Много полезни разяснения по показателите за цитиранията! Благодаря и на Mmm-jun, че засегна важния аспект за проходимците (ОстапБендеровци) – трудно е да бъдат поставени на място (щом са заели висок пост и са си осигурили отзиви), но пък неиздигнали се кадърни можем да почетем, само да имат значими научни и/или научно-приложни резултати. Нека да ме извинят преподавателите – вършат отговорна работа, но търсим неоспорими факти за научен принос. И още мнозина заслужили учени ще останат непредставени тук – главно поради липса на публични проверими източници (особено за работилите по сигурността). --Elkost (беседа) 14:32, 8 декември 2020 (UTC)

Че импакт факторът, който е *за списание*, не може да се прехвърля *на човек*, отдавна е ясно. Лошите практики, вдигащи иф, стават чрез манипулиране на цитирането и (могат да) се отразяват съответно и на h-индекса. Отделно, за различните дисциплини "културата на цитиране" е различна и математик и биолог с равен h не са равностойни. И няма да споменаваме издаваните у нас "научни" монографии. Честит 8-и Декември, обаче.77.85.32.26 10:55, 8 декември 2020 (UTC)

Само ще помоля потребители, които си нямат понятие от (и не редактират в) области като Футбол и Музика, да не ги намесват постоянно в... дискусия за значимост на научни работници?!--Rebelheartous (беседа) 12:53, 7 декември 2020 (UTC)

Вдъхновяват ни просто. --Поздрави, Петър Петров 23:42, 7 декември 2020 (UTC)

Защо да не ги намесваме - в общи линии некъв общ (плаващ разбира се) критерий за човешка значимост требва да има - за целта отделните професионални критерии требва да са съизмерими по некъв начин. Това е - не че имаме нещо против футбола, напротив, така или наче друга игра нема. По-горното - ровенето из бази данни вече върви към самостоятелно изследване - това разбира се е напълно допустимо, но не може да ни е ОСНОВЕН критерий - той трябва да се неква оценка във вторични източници - медии, научни публикации и прочие. -- Мико (беседа) 10:16, 10 декември 2020 (UTC)

FWIW, надявам се почивните дни да имам време да оформя първа версия на У:ЗАК. Действително, важен момент ще бъде кои критерии ще бъдат достатъчни сами по себе си, а кои ще е нужно да бъдат в комбинация с други, и то какви точно. Според мен утвърдените наукометрични бази данни и класации са си окей – за мен те не са много по-различни от класациите на WTA и ATP в тениса, например – но е по-сложно да се прецени каква да би била летвата за тях, особено като се имат предвид разликите между различните научни области. Може би затова този конкретен критерий би бил само спомагателен, т.е. допълващ други критерии, които пък сами по себе си иначе не биха били достатъчни. Още нямам достатъчно ясна представа, защото не съм чел всичко внимателно и не съм премислял – затова и искам да имам достатъчно време (впрочем, ако някой друг има желание да го направи вместо мен, нека въобще да не се колебае – просто аз инициирах дискусията и затова следвам принципа „кой предлага, той залага“).
— Luchesar • Б/П 11:27, 10 декември 2020 (UTC)

Първа версия на помощната страница

Както бях обещал, нахвърлях първа версия на Уикипедия:Значимост на личности от академичните среди. За жалост времето доста ме притискаше, затова ви моля да бъдете повече конструктивни, отколкото единствено критични в коментарите си. Със сигурност има какво да се подобрява (някои мои коментари са в малък шрифт), и то в най-различни аспекти: например тези критерии изглеждат прекалено фокусирани върху българските личности, но тук пишем не само за българи.

Ако имате конкретни идеи за подобрения, може да е добра идея да копирате някъде страницата, да направите желаните промени, и да пуснете тук връзка, така че да може да се правят сравнения.

Деликатен пинг към всички, взели отношение тук (по ред на коментарите; надявам се, че никого не съм пропуснал; извинявам се, ако съм): Mmm-jun, Спасимир, Ilikeliljon, Сале, Rumensz, Зайо, Мико, Randona.bg, Ikonact, Cryout, Nk, Rebelheartous, Elkost, Петър Петров, Spiritia
— Luchesar • Б/П 16:16, 13 декември 2020 (UTC)

Относно научния туризъм се сетих, че можем все пак да включим като един от груповите критерии в последната точка (от които трябва поне няколко да бъдат изпълнени) случаите, когато дадена личност редовно е канена да изнася keynotes (съжалявам, не се сещам в момента как му казваме на български) или да бъде модератор на дискусии, тъй като това вече показва определена широка разпознаваемост за личността, и е различно от обичайното участие.
— Luchesar • Б/П 16:25, 13 декември 2020 (UTC)

Iliev, Luchesar: Браво! Много ми харесва, структурирано и логично. С какво не съм съгласна (използвам номерацията от текста, в частта Критерии за оценка):

"1. Универсален критерий за енциклопедична значимост..." - според мен това не трябва да е самостоятелен, а допълващ критерий (нещо като плюс/бонус), защото говорим за наука. Излиза, че ако някой е постоянно в медиите, то има научен принос :-) Или аз просто не разбирам смисъла на поредицата от думи "първостепенен обект на множество нетривиални (съществени) публикации, чийто източник е независим от нея"?

"7. Професорите и..." - моля, не абсолютизирайте ВАК. Има хора, които поради конюнктурата са отхвърлени от ВАК, било за дисертация или при процедура за доцент/професор. Порочната практика на ВАК е тайното гласуване, както и "не съм против теб и труда ти, ама не харесвам научния ти ръководител/звеното, в което работиш и т.н.". Критерият си е добър, имам предвид, че липсата на професура от ВАК не прави човек незначим научно :)

"9. Личности с приноси или дейност, които изпъкват над средното ниво..." - предлагам да се добави "за съответната научна област/направление". Продължава цитата "поне няколко от изброените" - да фиксираме на два? Само че как проверяваме/доказваме h-индекса (напълно достъпен е само Google scholar, мхмхмх, но върши някаква работа, все пак); от къде виждаме книгите (сещам се за сайта на Народната библиотека и нейния каталог Cobiss) и колко книги, 2,3,4? Има, разбира се, научни области, в които почти няма хора, публикували в списания с импакт фактор, там какво? Струва ми се, че директно сравнение с други учени от същата област ще покаже "изпъкване", т.е. сравняване на профили в Scopus (търсенето по име на човек не изисква регистрация). И все пак, с кого сравняваме, с ВАК-овските професори не става, защото те пък не са имали възможност да публикуват с ИФ. С настоящите професори от същото/сходно научно звено? Не ми се струва добра идея противопоставянето на хора чрез директни сравнения, макар че само тогава ще е добре видимо. Тогава как определяме средното ниво за дадена област? Критериите за професор в нея (брой и вид на публикациите) - имам предвид единните национални критерии (https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135696665)? Или да са умножени по две? Но е много сложно пресмятането им, пфу.

Май не съм особено конструктивна и повече питам, отколкото предлагам :)

— Предният неподписан коментар е направен от Зайо (приноси • беседа) 17:51, 13 декември 2020 (UTC)

Зайо, извинявам се за телеграфния стил:

т.1: Множеството публикации е основен критерий за значимост в Уикипедия, независимо от областта. Също така явно трябва още по-дебело да подчертая (макар специално да бях поставил предупреждение в началото на страницата): тези критерии не представляват оценка на личните или професионални качества, включително научните, на обсъжданите лица. Те са единствено преценка дали за дадена личност е уместно да има статия в Уикипедия. И, да, множеството медийни публикации са основание за статия, независимо дали някой е учен, шлосер или просяк.

т.7: Това може да е предмет на обсъждане. В случая следвах коментарите на Спири, които намирам за разумни. Но, повтарям, това може да се дискутира.

т.9: Разумни забележки. Важно е да има благонадеждни и проверими източници. Проверимостта не изключва непременно неща, които не са достъпни в интернет, включително и тези, които са достъпни само в академични институции. Важно е да има и такива редактори (независими от авторите на дадена статия), които да могат да проверят източниците (да отидат до библиотека, да отворят Web of Science и т.н.). Но, да, тук също има какво да се обсъжда. Също е важно да се помни, че никога не можем да разпишем критериите абсолютно прецизно и изчерпателно. Място за преценка и „здрав разум“ винаги ще има и така е във всяка тематика, не само за личности от академичната област, а дори и не само по отношение на значимостта.
— Luchesar • Б/П 19:05, 13 декември 2020 (UTC)

Iliev, Luchesar: не мога да свикна с това подписване :) Извинявам се! Замислих се за първия критерий, преди да прочета това, което сте написал сега (преди малко). Така е, прав сте. Ами тогава дали е възможно учените да бъдат групирани в нещо като категория, която да указва, че отговарят на критериите за значимост на научни работници. Иначе излиза, че някой, който е само в медиите, но пък работи в научна институция, е равностоен (поне) като учен на други, които отговарят на доста по-сериозни критерии? --Зайо (беседа) 19:12, 13 декември 2020 (UTC)--Зайо (беседа) 19:11, 13 декември 2020 (UTC)

Зайо, няма проблем с подписването – всички сме били... зайци? :-D За значимостта е важно да се има предвид, че е универсален показател за Уикипедия. Един човек е значим – или пък не – по принцип, с цялата си биография, а не конкретно като „учен“, „футболист“, „порноактьор“ и т.н. Може би по-правилно би било да говорим за „значимост според критерии от академичната област“, а не „значимост на личности от академичната област“. Посредствен учен може да стане известен като комедиен актьор, и тогава за Уикипедия ще бъде значим по критериите от сценичните изкуства, макар да е учен. Слаб актьор може да докаже убедително съществуването на кондензатите на Бозе-Айнщайн във взаимодействащи бозонни системи и ще стане значим по критериите от академичната област, макар да работи в сценичните изкуства. Мисля, че разбирам объркването ви, и действително сам виждам сега, че има известна нелогичност в именуването на тези критерии. Може би, ще повторя, името трябва да бъде „Значимост според критерии от академичната област“, а не „на личности от академичната област“. Хубаво е, че правите такива забележки!
— Luchesar • Б/П 20:35, 13 декември 2020 (UTC)

Спас е направил също полезни предложения на Уикипедия беседа:Значимост на личности от академичните среди.
— Luchesar • Б/П 13:34, 14 декември 2020 (UTC)

Предложенията на Спас са много добри. Съгласен съм за изключването на деканите на факултети и директори на издателства. Може би в по-големите университети те имат значимост, но в по-малките нещата понякога са много различни. Имам леки съмнения и за значимостта на заместник ректорите в малките университети. За съжаление в България има доста акредитирани малки университети в които личностите не са съпоставими с тези в големите. "Авторите на голям брой книги" не звучи добре ("брой" по-скоро ме навява на екземпляр). По-скоро "Авторите на множество трудове (книги, монографии, учебници, сборници и др.)". Това е само на пръв поглед, понеже нямам много възможност да прегледам нещата подробно. --Стан (беседа) 14:24, 14 декември 2020 (UTC)

Само да уточня, че Спас по-скоро не е имал предвид да се изключат деканите на факултети – просто ги е обединил в една точка с ректорите и зам.-ректорите (за директорите на издателства наистина е предложил да отпаднат). Но в същото време според мен е разумна забележката ти и може би можем да помислим да отчитаме и размера на университета. По-малките университети по-скоро биха били еквивалентни на отделен институт на БАН, където за значими приемаме само директорите, но не и ръководителите на отделни научни звена в института. Ще си мисля също дали има начин да го формулираме ясно и елегантно.
— Luchesar • Б/П 15:05, 14 декември 2020 (UTC)

StanProg: Всъщност, деканите не са изключени, а преместени към другата точка. Според мен заместниците (на ректори и декани) не трябва да получават "правото" да са тук само поради длъжността си - независимо от размера на висшето училище. Ако имат заслуги, те ще ги имат като учени (същото важи за ректорите и деканите, но все пак за да ги изберат, те са големи имена; или поне би трябвало да е така). Мисля за h-индекса: наистина има научни области, в които 10 е непостижимо. В медицината, например, ако я разгледаме като медико-биологична (биолози, генетици), медико-клинична (всички клинични дисциплини) и медико-социална (социална медицина, обществено здраве, епидемиология, а дори и социална фармация), разликата между тях е огромна. Докато при първите h-индекс 10 се постига сравнително бързо, то при вторите би било доста по-трудно, а при третите - направо непостижимо. Т.е. мисълта ми е, че за медико-биологична област 15 би било над средното, за медико-клинична - 10, а за медико-социална - 5. Не мога да предположа в област педагогика как е, но вероятно нивото е значително по-ниско, т.е. ако не диференцираме, ще сложим ниска летва за едни и висока за други. Като в картинката за жирафа и заека - ела в езерото, не е дълбоко, до коленете ми е :) --Зайо (беседа) 15:13, 14 декември 2020 (UTC)

Предлагам точките 7 и 8 да отпаднат - професор, доктор се става в рамките на нормалното кариерно израстване, тези длъжности и звания не са индикатор за значимост на учения. Относно h-индекса - много трудно ще го дефинираме така, че да става за различни области на науката. Предлагам и той да отпадне. В бгУ има статии за български учени - Димитър Скордев, Иван Златев - без всякакви индекси е ясно, че са значими учени (първият е основоположник на научно направление, другият стига до ръководен пост на световно известен институт, има награда за научна работа). И ето пример за академик Матей Матеев - административни постове в България, научни звания - според предложените критерии очевидно ще бъде значим, макар да няма значим научен принос. --Mmm-jun (беседа) 15:54, 14 декември 2020 (UTC)

Енциклопедични принципи за значимост

Гледната ми точка е на някой писал в Уики преди 10-15 години, след това спрял, и сега интересуващ се отново. Поводът да задам принципен въпрос е прекратяването на състезанието на Нощ на учените, но причината по-общо са силните емоции около иначе фактологически разговор: (а) дали дадена статия отговаря на правилата и (б) какви са правилата.

• Дефиниция: "Енциклопедията е вид справочник, съдържащ обобщение на цялата информация от всички области на знанието или от дадена негова област.". Това подсказва висока степен на отвореност. В този смисъл, защо са нужни завишени критерии за значимост?
• Примери: Има хиляди статии за хора на изкуството, хиляди статии за спортисти, хиляди статии за различни математически понятия и т.н. Нека има и хиляди статии за учени.
• Изглежда ми нормално Уики на даден език да има повече местна инфо, дори (и особено), ако това позволява по-ниски критерии. Нека радеем за българското и да говорим повече за български постижения, дори да са по-ниски от международния стандарт. (бележка: все пак всяка инфо трябва да идва от проверен независим източник)
• Растежът и дори оцеляването на уики изисква влизаване на нова кръв. Когато отхвърляме работата на нови потребители, те не желаят да пишат. Примерно, мои приятели ми отговарят: "Коя съм аз, че да пиша в Уикипедия?". По-голямата отвореност за ново съдържание ще даде шанс на повече хора да помагат. Ако пък не дават източници в началото, ще се научат и ще дават.
• Личното ми предпочитание е уики да ми позволи да разбера пълнотата на дадена тема. Примерно: разбирането на даден икономически сектор изисква разбирането на всички важни фирми и лидери в него; разбирането на даден клон на българската наука изисква разбирането на поне 10-20 работещи в него; разбирането на даден футболен отбор изисква разбирането на поне наяколко играчи; разбирането на политическата система в България изисква разбирането на всички в парламента и на важни позиции в министерства и местна управа.
• Какъв е рискът? Моля някой да ми обясни как губи Уикипедия, ако има статии за по-малко значими учени. Също, какъв е рискът, ако всеки професионален футболист има статия? Какъв е рискът, ако е споменато всяко населено място, всеки пълнометражен филм, всяка фирма с поне 10 милиона годишни приходи или всяко НПО, което помага на обществото, всяко училище и т.н.?

Накрая, благодаря, че ми поволявате да съм част от обществото, макар днес да допринавям много по-малко от други хора. Ценя тази отвореност! cryout (беседа) 14:49, 6 декември 2020 (UTC)

cryout, тъй като въпросът Ви е по-скоро принципен и донякъде философски (дори екзистенциален, доколкото засяга смисъла от съществуването на Уикипедия в една или друга възможна форма), позволих си да го отделя в самостоятелен раздел. Надявам се, че нямате нищо против. Моите кратки отговори, с уговорката, че не възразявам срещу свалянето на критериите – но смятам, че е важно да бъдат обсъдени, което и правим вече, благодарение и на Вас – са следните:

• Има съществена разлика между статиите за хора и статиите за математически понятия. Математическите понятия нямат честолюбие. И не печелят повече пари, ако са по-известни.
• Нищо съществуващо в Уикипедия не следва да бъде приемано като безусловен пример „как трябва да бъде“. Напротив, много неща – например статиите за немалко футболисти – са пример как не трябва да бъде.
• Колкото по-ниско се свалят изискванията, толкова по-трудно става да се намират независими благонадеждни източници. Това отваря вратите всеки да пише каквото му харесва. И нерядко, уви, каквото му изнася.
• Тези, които се занимаваме с доброволчество, по дефиниция сме повече идеалисти от средното. Много хора обаче не са като нас. Ако могат да се възползват непочтено от нещо, ще се възползват. Учените също са хора.
• Най-големият риск е да се превърнем в място, където само този, който не е намерил „свой човек“ или „врътка“ в Уикипедия, не си е написал (или не е помолил или платил някому да напише) статия за себе си, за фирмата си, за сайта си, за организацията си и т.н. Когато това се случи, всички съвестни можем просто да пием една студена вода и, по желание, също да си прережем гърлата. Защото цялата ни добросъвестност вече няма да струва пукната пара.

Не мислете, че не Ви разбирам! Напротив! Самият факт, че сте тук, че пишете с такъв ентусиазъм и дори с такова, както ми звучи, благоговение пред Уикипедия, говори, че сте точно такъв идеалист (в хубавия смисъл на думата), както и почти всички по-стари редактори тук. Но с времето човек започва да се сблъсква и с не толкова красивите черти на човешките характери. Просто трябва да се съобразяваме и с това, защото от него зависи авторитетът на Уикипедия.
— Luchesar • Б/П 15:14, 6 декември 2020 (UTC)

cryout, значимостта на хора особено на живи хора се определя преди всичко от

* наличието на значими постижения в дадената област

* наличието на нетривиални, независими и проверими източници.

За първото може да поставяме различни критерии за различни области, но те трябва да са базирани преди всичко на качество а не на количество. В тази връзка не съм съгласен една-две монографии да бъдат определящи - може даден учен да има десетина, но те да не са оказали съществено влияние в науката. От друга страна може да е само една, но тя да е с огромно значение. Същото важи и за всяка друга област - това че някой е написал един роман който са прочели само роднините и няколко от приятелите му не го прави автоматично значим писател. Това че някой музикант или певец е издал един албум от който не се знае дали след две години някой ще помни нещо не го прави автоматично значим. Това че някой футболист е изиграл няколко мача за професионален отбор не го прави автоматично значим. От друга страна във всяка област може да има единична изява която да е напълно достатъчна за да покрие критериите за значимо постижение а ако е предизвикала и широк обществен отзвук личността лесно ще покрие и общите критерии за значимост. -- Сале (беседа) 16:02, 6 декември 2020 (UTC)

@Лъчезар Потребител:Iliev, благодаря за ясния отговор и за разбирането. На една вълна сме за идеализма. Но се различаваме малко в идеала. Ще обясня какво имам предвид и после ще предложа решения. Моят идеал е повече към отвореността; да, така е по-трудно, по-хаотично, по-дилемно (а и е особено лесно да пиша такива неща, когато не се сблъсквам с цената им всеки ден); но отвореността е и пътят към растежа. Уикипедя нямаше да съществува дори, ако не бяха хилядите експерименти през годините; и като всеки еволюционен процес, повечето експерименти се провалят, дори и с епичен трясък!, но малкото успешни експерименти подобряват цялата енциклопедия. Такива експерименти са тези състезания, писането относно много повече хора; дори всеки нов невеж редактор и всяка накърнена гордост е подобен експеримент и шанс за растеж! В този смисъл, бих се радвал общестовото да помисли за:

# Гледане на съдържанието в Уикипедия на "етапи": първо Творчески етап, който създава съдържание и с това и хаос; и след това Качествен етап, който оправя истинските проблеми. И пак Творчески етап и т.н. ... Рисковете, които не се превръщат в проблеми няма смисъл да се поправят

# Приемане на риска някой да пише за себе си от горделивост поне за малко. Нека видим колко такива горделиви хора ще пишат за себе си. Ако са значими, нека им помогнем като променим гледната точка на статията към обективна. Ако не са значими, нека им обясним правилата и да ги приемем с отворени обятия да пишат по други теми. Ако някой се хвали, че "имал връзки в Уикипедия", просто да го игнорираме, защото няма смисъл да се губим емоционална енергия около такива твърдения; ако статията е по правилата, супер, а ако не, писаното ще си замине, без значение от горделивостта.

# Фокус върху резултатите, а не кой как ги постига. Някой беше казал, че не иска политическа система, която зависи от добри политици, ами такава, в която и лошите политици са длъжни да постъпват в полза на обществото. Примерно в сферата на Уикипедия, ако фирма плати на Рекламна агенция Иванчо и Марийка да напишат статия в Уикипедия, и тази статия отговаря на всички критерии, то Уикипедия печели нова добра статия от това! Ако Агенцията пише зле, съдържанието ѝ ще си зазмине и поръчителят няма да плати ... докато Агенцията не научи правилата. Резултатът е хубави статии в Уикипедия, но дори по-важно: лошите подбуди превърнати в положителни резултати за общството, а дори и научени морални уроци ... и България се подобрява малко по малко! --cryout (беседа) 15:39, 6 декември 2020 (UTC)

Напълно разбирам какво казвате и смятам, че имате добри и разумни аргументи. Струва ми се, че поне някои подобни неща и самият аз съм писал, когато бях по-начинаещ. Желанието за повече отвореност, за повече динамика, за по-смело експериментиране, за по-бърз напредък са не само типични за младостта – житейска или творческа – но и критично важни. Затова е чудесно, че повдигате тези въпроси. Разбира се, от другата страна стои немалкото вече натрупан опит: обезсърчението, когато виждаш, че не смогваш да поддържаш дори минималните си критерии за качество, огорчението от апатията или немарливостта или непочтеността, гневът, когато странични хора започнат да говорят „о, Уикипедия, там дето пишете пълни глупости“ (и човек наистина вижда, че хората са прави, а просто не си забелязал глупостите с години).

Два особено важни проблема:

• Липсата на достатъчно добросъвестни, всеотдайни хора. Неблагодарна работа е да се почиства след други. Всеки семеен човек ще го потвърди. ;) Много по-често се намират хора, които с голям ентусиазъм пишат за една фирма или човек, и повече никога не се появяват, освен може би за да „актуализират профила“ (защото за тях това е „профил“). И нерядко дори не знаят какво е енциклопедия и си пишат като за рекламна страница в списание.
• Липсата на добра комуникация. Вижте дори какво стана тук. Аз самият не бях достатъчно тактичен като начало, но, за жалост, вместо да има нечия намеса за деескалиране на ситуацията, тя се оказа ескалирана. Не нарочно, разбира се, но това не променя тъжния изход. И вероятно за поне някакво време за някои хора ще остане горчив вкус в устата. Понякога е учудващо, че въобще хората се задържат в Уикипедия (и немалко не се задържат). И понеже казвате „некачествените неща се изчистват“, за това също са нужни много нерви. Наскоро имаше дори случай наш колега да бъде заплашван, но това е изключение, а невъздържаният език и въобще грубиянството – не.

Както се досещате, тези неща са свързани помежду си. Въобще, насърчавам Ви да останете тук по-дълго време. Любопитно ми е какво ще мислите след няколко години.

Но за момента, макар този разговор да е по принцип приятен, може би има смисъл да сме по-конкретни. Ако имате идеи какво може да се промени, най-добре ги формулирайте и споделете.
— Luchesar • Б/П 16:28, 6 декември 2020 (UTC)

Luchesar, да, разбирам -- в крайна сметка успехът на всяка добра идея изисква време и любов. За съжаление в момента не мога да ги дам, но ще търся начини (причината и за двете е една и съща: занимавам се с други инициативи за безплатно образование на български език на световно ниво за всеки и навсякъде). Конкретно ще мисля как да намираме финансиране за въвличане на повече хора, особено млади, в създаването на качествени статии. Примерно, още експерименти със състезания, където от началото е ясно, че качестовото може да е ниско, но се създават уики навици на нови хора; или състезания с много високи стандарти; или предварителен набор от статии, от които да се избира; вместо състезания, може да бъде и плащане на експерти. И друга идея: ниско-качествените статии да се местят в отделно пространсвто като "Уикипедия: стаитии-кандидати" или в личните потребителски пространства. ... Участвал съм в създаването на няколко корпоративни уикита и философията ми е, че в подобни общества има място за всичко, от описание на подходи за анализ на данни, през профили на служителите, до отбора по волейбол и клуба по опитване на уиски (да, разбирам, че корпоративният интранет е различен от Уикипедия). Ще продължа да следя българската Уикипедия и се надявам някой ден да се върна по-сериозно в общестовот. Въпрос на време. Любовта я имате! cryout (беседа) 22:58, 6 декември 2020 (UTC)

Ентусиазмът Ви наистина заслужава уважение! Няколко, според мен, важни бележки:

• Финансиране, разбира се, може да бъде полезно или дори нужно за някои неща. Но е добре да се внимава. Има мнения, че дори иначе безобидни неща, като раздаването на малки награди за писане на статии в състезания, подкопават фундаменталния принцип на Уикипедия, че в нея се работи напълно доброволно, безвъзмездно и безкористно. Просто това е хлъзгава плоскост. Имало е въпроси „а колко ще ми платите?“ И по-лошо.
• Отделно пространство има и сега: Уикипедия:Инкубатор. Използването му е малко тромаво, и си мисля, че може би трябва да поискаме и при нас да бъде въведено именното пространство Чернова.
• „Плащане на експерти“. Категорично и абсолютно НЕ. Малко се изненадвам дори, че пишете това. Писането в Уикипедия срещу заплащане, най-общо казано, е забранено!
• Корпоративният елемент е наистина изключително важно отличие, и всъщност Ви благодаря, че го споменавате, защото сега разбирам защо някои хора изглежда да не разбират някои основополагащи принципи на Уикипедия.

Абсолютно доброволното начало и напълно спонтанното самоорганизиране са ключови фактори за успеха на Уикипедия в изграждането на авторитет, когато много хора смятаха, че няма да успее. Именно това прави Уикипедия каквато е – проект, в който, макар всеки да може да пише, все пак успява да произведе доста нелош продукт. Спонтанността създава едно естествено разнообразие от редактори. Разнородността поражда спорове и конфликти, но именно това позволява на Уикипедия да намира един разумен баланс – подобно на карането на колело, където постоянно се клатушкаш и а-ха да паднеш, но, движейки се напред и самокоригирайки се, запазваш равновесие.

Да се привличат нови редактори е важно, но е още по-важно да се запази разнообразието от редактори с най-различни виждания.
— Luchesar • Б/П 10:38, 7 декември 2020 (UTC)

Luchesar, можете ли да ми посочите къде е обяснен абсолютната забрана за плащане? Може ли линк? Разбирам, че всичко се прави с даряване на правата по правилата на свободния софтуер. Но не знаех, че пари не могат да бъдат намесвани въобще. cryout (беседа) 03:00, 10 декември 2020 (UTC)

cryout, всъщност няма изрична забрана за плащане, но:

* Има изрично изискване платените приноси да се декларират. То ев условията за ползване с които всеки се съгласява при всяко натискане на бутона „Публикуване на промените“ и по-важното

* Платените приноси са в силно противоречие с втория от Петте стълба и по-конкретно с това, че в Уикипедия никой няма право на собственост върху статиите. Когато приемете заплащане за да напишете нещо се предполага, че ще носите отговорност написаното да остане в този вид за който са Ви заплатили а в Уикипедия това е невъзможно точно заради втория стълб. Цитирам „Уикипедия предоставя свободно съдържание, което всеки може да редактира и никой не притежава дадена статия. Ако не сте съгласни Вашата писмена работа да бъде променяна и разпространявана без ограничения, не я публикувайте в Уикипедия.“ -- Сале (беседа) 08:40, 10 декември 2020 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ Неслучайно съм написал „най-общо казано“ забранено. „Абсолютна забрана“ няма и не съм твърдял подобно нещо. Но Уикипедия:Конфликт на интереси казва достатъчно ясно (подчертаването е мое):

„

Ако сте в някоя от следните ситуации: Получавате парично възнаграждение или други ползи, за да редактирате в Уикипедия като представител на организация (пряко като служител или наемник, или косвено, като служител или наемник на фирма, наета от тази организация за целите на връзки с обществеността), или Очаквате да получите парично възнаграждение или други ползи от редакциите си в Уикипедия, например като собственик, служител или друго заинтересовано лице на компания или друга организация, за която пишете, то тогава много силно ви препоръчваме да не редактирате там, където конфликтът на интереси би поставил приносите ви в разрез с принципа на неутралност на съдържанието. Този принцип посочва, че статиите трябва да представят всички гледни точки честно и без предразсъдъци, а КНИ сериозно намалява възможността на статията да се впише в тези изисквания. Ако имате финансова мотивация, приносите ви не могат да бъдат неутрални, затова моля не ги правете.

“

На теория, разбира се, материалният интерес не е задължително да води до престъпване на принципите или духа на Уикипедия. Добри примери има и на практика. Но това по-скоро се случва при специални обстоятелства. В общия случай, „най-общо казано“, материалният интерес създава проблеми и нещата най-често завършват с блокиране. Вероятно трябваше да допълня „де факто“ към „най-общо казано“, за да съм по-прецизен.

Между другото, източникът на възнаграждение принципно няма значение. Фирма, шиеща дрехи, която плаща на служителите си да редактират в Уикипедия статии за етнография на Танзания, не е проблем. Организация с нестопанска цел, плащаща за редактиране по теми, свързани с интересите ѝ – например поддържане на определени тези или гледни точки в енциклопедията – е проблем.

Има още един важен аспект. Доброволците нерядко с мъка успяваме да отделим достатъчно време за Уикипедия, най-често жертвайки кариерата си, близките си и здравето си. Обратно, един редактор, който би получавал заплащане за времето си в Уикипедия, ще разполага с комфорта да отделя колкото иска време, за да отстои интересите на този, който плаща за редакциите, включително в софистика и уикидвокатстване. Това е много опасно, защото доброволците лесно може да се окажем надвити. Ето защо аз съм особено стриктен в прилагането на У:ДРУГИЦЕЛИ (и неслучайно съм автор на българската версия).

Написаното дотук не означава, че отричам възможността хората да бъдат почтени, дори когато имат материален интерес. Но трябва да се съобразяваме с това, което се случва на практика.
— Luchesar • Б/П 10:18, 10 декември 2020 (UTC)

Материалният интерес понякога има значение, стига да не надхвърля определените рамки. За сравнение, при състезанието ЦИЕ2020 са създадени 473 статии, при Азия2020 – 39/40. Определено имам вижданията, че много PR-и на Холивуд пишат. И не само, включително някои езикови части се субсидират. Но щом се спазват правилата за източници, значимост, и др., важно е да има статии.--Rumensz (беседа) 13:57, 10 декември 2020 (UTC)

Проблемът е точно, че някои правила неизбежно са субективни. Материален интерес + субективизъм е рецепта за проблеми. Не трябва да се забравя, че макар да се предполага, че доброволците, работещи без пари, са по-малко продуктивни от редакторите, получаващи заплащане, Уикипедия успя де факто да убие всички отдавна утвърдени енциклопедии с платени редактори. Твърдя убедено, че освен масовостта, безкористното начало е важна причина за този успех.
— Luchesar • Б/П 14:05, 10 декември 2020 (UTC)

Да бе. Важно е да има статии. Като в жълтите вестници. Да има. Пък колко са качествени и за какво се отнасят не е важно. Да взема да напиша статия за кварталната ни знаменитост - овцата Мими? За нея поне има множество нетривиални и независими източници че и в национални медии за разлика от мнозинството от футболистите :) https://www.dnevnik.bg/video/2020/04/10/4052845_iosif_i_ovcata_mimi_ot_kvartal_lagera/ , https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/v-lagera-blee-ovca-kulturna-ovca.html Верно, че нещо зачезна напоследък заедно с отрочето си ама пък всички в махалата я помнят. Важното е да има статии нали? -- Сале (беседа) 14:14, 10 декември 2020 (UTC)

Какво пък, може да е роднина на овцата Доли! Понякога не е лошо и да се похвали човек колко е безкористен и алтруист. Но и да разбира какво се пише и какви са фактите е още по.добре. Как ще се разбере кой е платен, кой е луд фен, ..? За всеки, който пише за живи български личности, български фирми, български изделия (прим. игри) все ще се има „едно на ум“ за меркантилност, или за някаква мотивираност, прим. политическа (идат Избори!). --Rumensz (беседа) 15:58, 10 декември 2020 (UTC)

„ Как ще се разбере кой е платен, кой е луд фен, ..? “

Това е много резонен въпрос и е чудесно, че го задаваш, защото отговорът е важен! Проблемът с редактирането срещу заплащане не е в самия факт на плащането. Проблемът е в голямата вероятност това плащане да навреди на неутралността на потребителя, както съвсем правилно е описано в цитирания по-горе текст от У:КНИ. На практика, дали човек ще е „луд“ в редактирането, защото е фен, или защото получава пари, няма значение.

Ако трябва да съм съвсем точен, дяволът дори е в детайлите. Едно е някой да получава пари с поставени задачи в Уикипедия: било да напише конкретни статии или да поддържа определена гледна точка. Съвсем друго е някой да получава пари, за да върши общественополезна работа по свой избор – например Гугъл позволяват на служителите си да ползват един час всеки ден от заплатеното си работно време, за да работят по избрани от тях отворени проекти (не съм сигурен, но предполагам, че това включва и Уикипедия). В този случай плащащият парите не поставя никакви условия, освен времето да бъде употребено за общественополезни дела.

В първия случай получилият парите знае, че платилият очаква да бъде свършена определена работа. Ако не бъде свършена, вероятно парите трябва да бъдат върнати (или поне няма да има следващи плащания). И особено ако за получилия парите сумата е важна, това няма как да не изкриви преценката му, а понякога дори да го принуди съзнателно да търси да бъдат заобиколени или дори променени правилата в ущърб на Уикипедия.
— Luchesar • Б/П 16:42, 10 декември 2020 (UTC)

„ За всеки, който пише за живи български личности, български фирми, български изделия (прим. игри) все ще се има „едно на ум“ за меркантилност, или за някаква мотивираност, прим. политическа (идат Избори!). “

Да, в крайна сметка ние нямаме правомощия да разследваме никого и не можем да извадим бордера от банката, доказващи, че някому е платено за редактиране. Въпросът наистина е доколко редакторът създава проблеми с редакциите си. Фактът на реално плащане просто прави вероятността човек да престъпи твърде много граници по-голяма, защото, както обясних преди малко, залогът е по-голям (или по-важен).
— Luchesar • Б/П 16:47, 10 декември 2020 (UTC)

Luchesar, позволете ми да Ви благодаря още веднъж за много интересната за мен информация и за много ясно аргументираните Ви мнения! Макар да се разминаваме в някои капиталистически разбирания, истинско удоволствие беше да науча повече от Вас. Междувременно, последните 3 дена говорихме с още 20+ екипа от цял свят за бъдещето на [bg.khanacademy.org/ Кан Академия]. Обсъдихме всичко от бъдещето на индивидуализараното образование до финансирането за нашите НПО-та. Бих се радвал да обменим още идеи по телефона някой ден. cryout (беседа) 02:58, 11 декември 2020 (UTC)

Когато всяка от страните е добронамерена, дискусиите са интересни и полезни. :) Относно обмяната на идеи, елате в нашия Дискорд сървър. Нерядко се завръзват доста приятни разговори, не толкова дори конкретно по редактирането, а именно като обмяна на идеи и мироглед. За двата месеца, откакто сървърът съществува, лично аз се чувствам опознал някои колеги повече, отколкото за години в Уикипедия преди това. :)
— Luchesar • Б/П 13:01, 13 декември 2020 (UTC)

Качване на снимки

Как мога да кача две снимки, които не са направени от мен, но този, който ги е направил, няма претенции за авторски права и ми ги дава за статия в Уикипедия?--Mmm-jun (беседа) 15:58, 3 декември 2020 (UTC)

Ако са съвременни, кажи, че са твои - всичко останало е съпътствано понякога с безумия. -- Мико (беседа) 16:18, 3 декември 2020 (UTC)

Хаха, хмм... Колебаех се дали да не напиша нещо такова, но това е неправилно. Никога не го правете! Но пък нервите не са безкрайни, така че...

Мико е прав за това, че в Общомедия съвсем са изперкали някои хора. Едно OTRS така го затвориха, защото било „лъжливо“. Без обяснения. Така че пътят на най-малкото съпротивление понякога е най-добър, но е много важно шаблоните да са изпипани и да няма подозрителни неща, защото веднъж привлече ли нещо внимание, след това става сложно. Ако е цифрова снимка, много желателно е да има пълен EXIF (метаданни, описващи кога е правена снимката, от какъв фотоапарат, с какви параметри и прочие). Ако е сканирана, да е с възможно най-голяма резолюция. Задължително да е указан „автор“, „източник“ (има си разни шаблони за тези неща) и подходящ шаблон за лиценз. Може да помогна със съвети при нужда.
— Luchesar • Б/П 16:29, 3 декември 2020 (UTC)

Това е напълно правилно по всички морални закони, които правото е призвано да следва, а ако не го прави - трябва да с поправя. Авторското право е собственост и в случая е отстъпено. -- Мико (беседа) 07:06, 6 декември 2020 (UTC)

Разбирам какво казваш и това е принципно правилно и според мен. Боя се да не влезем в иначе интересна, но странична дискусия, обаче смятам, че е важно да се помни: закон и морал е хубаво да съвпадат, но са отделни неща. Може да са еднакви, но може и да не са (зависи от законодателя), и в съда тежест има единствено законът, дори ако моралът, пък даже и здравия разум, изглежда да казва друго. Може да има разлики според свободата на съда да тълкува текстовете на закона, но това вече е съвсем обширна тема. Затова се опасявам да давам съвети, които може да навредят някому. В конкретния случай вероятността сигурно клони към нула, но ако рискът е за другиго, предпочитам да съм предпазлив.
— Luchesar • Б/П 12:39, 6 декември 2020 (UTC)

Моля за съвет: преди време Ket ми написа в моята беседа, че лицензът, под който качвам снимки, не е ок и ми даде литература за четене. Четох, гледах, но не успях да разбера как да го променя, а и какъв да бъде, като качвам нови снимки (определено става дума за мои снимки; проблемът е в лиценза). Ще съм благодарна на всякакви съвети и насоки. --Зайо (беседа) 16:44, 11 декември 2020 (UTC)

Зайо, може би е ставало дума за свобода на панорамата? От бърз преглед на няколкото Ви качени снимки, не виждам някакъв друг проблем. Но може би Ket може също да допълни.
Често е добра идея да пингвате потребителите, които споменавате. Също може да е добре да отваряте нова тема за отделни казуси, дори тематиката да е сходна. В случая забелязах репликата най-вече защото е под моята, т.е. изглежда като въпрос към мен :).
— Luchesar • Б/П 16:57, 11 декември 2020 (UTC)

Да, визирах именно свободата на панорамата при снимки на съвременни сгради (болници). Българският закон изисква авторското съгласие в случай на комерсиална употреба на снимката, затова трябва избраният лиценз в Общомедия да не позволява комерсиална употреба. Разбира се, може и никой да не повдигне въпрос, но е важно да се знае.--Ket (беседа) 19:31, 11 декември 2020 (UTC)

Много благодаря за уточнението! На мен продължава да не ми е ясно дали мога да променя лиценза на вече качени снимки, както и какъв да избирам за бъдещи. Моля, кажете ми с прости думи. --Зайо (беседа) 20:21, 11 декември 2020 (UTC)

Зайо, поне доколкото аз разбирам от тези неща, боя се, че решение няма. c:Commons:Licensing посочва кои лицензи да допустими в Общомедия – и всички те изключват свободата на панорамата. Ако някой реши да се заяде, снимките Ви на сгради, статуи и въобще архитектурни обекти може да бъдат изтрити. Каква е практическата вероятност ми е трудно да кажа. Повече информация има на c:Commons:Freedom of panorama.
— Luchesar • Б/П 20:40, 11 декември 2020 (UTC)

Може би е важно само да уточня, че проблемът не е във Фондация Уикимедия, а в законодателството, и конкретно в случая в българското. На c:Commons:Freedom of panorama има карти и таблици по страни.
— Luchesar • Б/П 20:43, 11 декември 2020 (UTC)

Много благодаря! Мисля, че ми стана ясно. Важното е, че никой няма да пострада, ако аз качвам снимки, а най-много просто да бъдат изтрити. --Зайо (беседа) 21:00, 11 декември 2020 (UTC)

Mmm-jun, боя се, че единствената възможност е c:OTRS. Пиша „боя се“, защото OTRS доброволците са малко и понякога минават месеци, преди да обработят дадена заявка. Иначе, процедурата е сравнително проста: авторът на снимките или друг притежател на авторските права върху тях трябва да изпрати имейл, за който има даден шаблон, до адреса на OTRS. Междувременно снимките може да бъдат качени, като трябва да им се сложи шаблон със съответния номер на OTRS заявката. Когато доброволците обработят заявката, този шаблон ще бъде подменен (мисля, автоматично) с друг, който казва, че за снимките има потвърдено разрешение. Самите доброволци може да зададат на изпратилия писмото някакви въпроси или да поискат допълнителни доказателства, но не мисля, че това се случва често.

Истината е, че далеч по-просто е, ако човекът се съгласи да ги качи сам. Помощникът за качване в Общомедия е сравнително приятен и не е прекалено стряскащ дори за хора, които не са много на „ти“ с компютрите.
— Luchesar • Б/П 16:23, 3 декември 2020 (UTC)

Едната снимка е от преди около 100 г. Авторът, естествено, не е известен. Снимката е сканирана сега от нейния притежател.--Mmm-jun (беседа) 16:31, 3 декември 2020 (UTC)

1920-те със сигурност са проблемни. 10-те може би по малко, но единствената чиста дата засега е 1900 (120 години назад), ако авторът е доказано анонимен. -- Мико (беседа) 16:34, 3 декември 2020 (UTC)

Ако от преди повече 100 години и анонимен автор, какво се прави? И как да се докаже, че авторът е анонимен?--Mmm-jun (беседа) 16:38, 3 декември 2020 (UTC)

Ами, просто голо твърдение от твоя страна (ако са публикувани в книга и не са подписани например). Най-чисто отново си остава да се твърди, че са дело на дядо ти и ти имаш правата върху тях. И изобщо абсолютно вече си мисля, че требва да се върнем към локалните качвания. -- Мико (беседа) 16:45, 3 декември 2020 (UTC)

Мхм, и аз така. Мико и аз (и още няколко колеги) имаме вече горчив опит с подобни неща. Общомедия явно неслучайно бива наричана „змиярник“ от хора, които я познават по-добре.
— Luchesar • Б/П 16:48, 3 декември 2020 (UTC)

Ок. Разбрах, благодаря за отговорите.--Mmm-jun (беседа) 16:55, 3 декември 2020 (UTC)

Вандали и нови редактори

В дискорд днес имахме първите вандали, но най-важно – първата потърсена уикипомощ!

Мисля, че успяхме мъничко да помогнем на колегата User:Васил Николов Стаменов да се ориентира, но ако някой може да прегледа и статията в инкубатора Уикипедия:Инкубатор/Статии/Иван Куцаров би било страхотно!
— Luchesar • Б/П 18:42, 4 декември 2020 (UTC)

Уикиизточник: избори за администратори 2020

Привет! Предлагам да започнем редовно да си избираме администратори в Уикиизточник, с надеждата постепенно да възстановим активността в този важен проект. По-рано съм се кандидатирал няколко пъти, но истината е, че само един администратор не стига, особено когато е нужно периодично да бъдат прегласувани правата. Затова предлагам следните трима доказали професионалните си качества колеги, които вече са дали своето съгласие да бъдат номинирани.

Срокът за гласуване е до 23 декември 2020 г., 11:00 часа UTC (13:00 българско време).

Алиса Селезньова (беседа - приноси)	към гласуването
ShockD (беседа - приноси)	към гласуването
StanProg (беседа - приноси)	към гласуването

— Luchesar • Б/П 10:21, 9 декември 2020 (UTC)

Малко разчистих s:Уикиизточник:Разговори, пренастроих m:Distribution list/Global message delivery и m:Distribution list/Non-Technical Village Pumps distribution list да изращат уикиспама в s:Уикиизточник:Новини и настроих Керберайзер да архивирира периодично и двете страници. Покрай това нахвърлях и куп шаблони. Може и да не съм довършил всичко, и въобще се надявам бъдещите администратори да нямат против. :)

Ще бъде изключително полезно, ако повече хора започнат да се включват активно в Уикиизточник. В момента това е много по-важно от Уикиречник или Уикицитат, където си имаме свои бюрократи и сме си сами шефове. В Уикиизточник обаче трябва да създадем усещане за активност на общността ни, ако искаме да ни бъде позволено да си изберем свои бюрократи и да престанем постоянно да прегласуваме администратори.
— Luchesar • Б/П 18:52, 13 декември 2020 (UTC)

Желанията на общността за 2021

Изберете върху какво да се съсредоточат разработчиците на Фондация Уикимедия: гласувайте в проучването на желанията на общността за 2021 до 21 декември 2020 година!

Не се колебайте да споделяте тук предложения, които смятате за важни или които просто са ви направили впечатление!
— Luchesar • Б/П 10:50, 9 декември 2020 (UTC)

Благодаря. Suggest to Exclude Indirect Linked Articles from "What links here" и много други от същата категория. Също и Using svg and wikidata to allow multilingual images. --Поздрави, Петър Петров 17:28, 9 декември 2020 (UTC)

Благодаря за насоките. Не мислех да чета всичко (като се има предвид и колко се съобразяват с тези гласувания). --Спас Колев (беседа) 14:08, 10 декември 2020 (UTC)

Гласувах, благодаря! Има ли идеи, които ще са най-полезни за българската Уикипедия? cryout (беседа) 13:01, 11 декември 2020 (UTC)

Стамен Григоров

В статията има само източници за научната дейност на Стамен Григоров, но няма нищо, което да подтвърди неговото участие във войните, неговото кариерно израстване, образование и дори годината и мястото на раждане. Исках сама да ги добавя, но за съжаление не успях да намеря източници. Пиша тук, защото статията е създадена преди 15 години и не съм сигурна, че някой следи нейната беседа. Дали някой има някаква литература по въпроса?--Mmm-jun (беседа) 17:12, 9 декември 2020 (UTC)

Добавих източник - БНР, обаче имам впечатлението, че те са го преписали от Уикипедия ;) и де факто трябва друг източник.--Randona.bg (беседа) 18:03, 9 декември 2020 (UTC) Всъщност ето това ми изглежда сериозен източник: [1]. --Randona.bg (беседа) 18:16, 9 декември 2020 (UTC)

Да, това е много добър източник, става за всички твърдения. Благодаря! . --Mmm-jun (беседа) 18:32, 9 декември 2020 (UTC)

Потенциален расизъм

Смятате ли, че твърденията в Цигани в Пловдив са расистки? И по-конкретно, ако няма източник за твърденията, то трябва ли да се премахнат? Също, източниците в Столипиново#Бит_и_условия дават грешка 404 - това значи ли, че трябва да се премахнат? И по-общо, някой проверявал ли е Уикипедия за расисзъм? Примерно, преглед на множество статии за "цигани" и други ключови думи? Ако не, мога да разгледам аз. И последно, има ли Уикипедия политика срещу расизма? cryout (беседа) 13:00, 11 декември 2020 (UTC)

В какъв смисъл? Расистки нападки срещу редактори, разбира се, са забранени, подобно на всички други нападки. Останалото е енциклопедия - нещата или са верни или не са (с целия спектър между тех). За неща без източници - се иска източник и след известно време се премахват твърденията, ако източник не се появи. -- Мико (беседа) 17:13, 11 декември 2020 (UTC)

За мъртви линкове (грешка 404) по принцип е по-добре да се потърси архивирано копие в https://archive.org/, отколкото директно да се премахват. --Спас Колев (беседа) 09:55, 14 декември 2020 (UTC)

Въпроси при колебание на автопатрульор

Привет на четящите тук.

В проследяване на последните промени преди малко установих новата „придобивка“:

09:51, 12 декември 2020 Zelenkroki беседа приноси е автоматично повишен от автопатрульор до автопатрульор и разширен потвърден потребител

Колкото страхове трупам, когато правя малки промени, за които е почти сигурно, че никой няма да огледа, защото са от „опитен“ уикипедианец, че и отдавнашен „автопатрульор“, още толкова отгоре заради новото „звание“ – наистина ще ме откажат да правя моите злащастни опити за редакции поне на дреболии, които биха могли да бъдят изчистени.

Аман от автоматизации!

Но явно, общността има време да обсъжда и да дискутира организационно правила, в които всеки с опит вече е затънал до гуша. А няма механизъм за правилен бърз съвет, каквото ми се виждаше (от 13 години и нещо), че е това място за „Разговори“. Общият ми въпрос е: Как да угася колебанията си, щом опитът да се справя с дреболията се окаже съмнителен за мене? Как да отбележа индивидуалния си принос като подлежащ на второ мнение? За оглед от по-умен и компетентен поглед?

Сега конкретният ми въпрос е: Как се показва, че е намерен източник за твърдение, за което някой е поискал източник? Не съм причинител на искането, но ми се иска да го изчистя от тази статия? Не съм толкова уверена, че е правилно да се цитира точно откритият източник, защото нямам убеждение, че се приема за благонадежден. Как се постъпва в общия случай? --Zelenkroki (беседа) 10:11, 12 декември 2020 (UTC)

Просто го слагате и бъдещето ще покаже. Не забравяйте да изтриете искането за източник. Относно „Труд“ - аз лично го избягвам, включен е в списъка (виж по-горе Предложения за СФИН), но преценката си е Ваша. Не се страхувайте - и да сбъркате, ще бъде поправено все някога--Ket (беседа) 11:51, 12 декември 2020 (UTC)

Ако имам съмнения дали даден източник не надежден, просто не го добавям. Иначе „Труд“ не е най-надеждния източник на информация, но по този въпрос е трудно да се намери такъв така или иначе, защото това в въпрос на информация с която разполага самата фирма. Автопатрульор обикновено означава, че не правите груби грешки, вандализми, целенасочена пропаганда и т.н. Това, че е една редакция е патрулирана не означава, че информацията в нея е проверена или вярна. При патрулиране се проверяват само за най-големите и очевидни проблеми, предимно вандализми. --Стан (беседа) 13:49, 12 декември 2020 (UTC)

Много точни коментари от Кет и Стан! Също бих допълнил, че според мен може би сте твърде взискателна към себе си. Пиша това като човек, който се борил с години със собствения си контрапродуктивен (и дори вреден) перфекционизъм.
— Luchesar • Б/П 15:27, 12 декември 2020 (UTC)

Хубави напътствия, Ket и Стан. Благодаря за отговорите. Но с такива съвети не се решава чуденето ми. Скромните ми очаквания преди повече от 13 години, когато съм се пробвала да направя нещо в българоезичната Уикипедия, бяха, че ще намирам отговорите в Общността, стига да понатрупам опит и да се ориентирам къде да си задам въпросите. Оказва се, че няма прав и кратък път това да се постигне. „Все някога“ вече не ми звучи успокоително и насърчително.

Опасявам се, че дори и отбелязани като малки – когато промените са извършени от автопатрульор, надали след това на някого му хрумва да се усъмни в останалата част от съдържанието на статията. Един вид, дори и малкото измение, което се включва в хронологията на статията, щом е извършено от автопатрульор, направо узаконява всичко останало дотам, че с години може да се затлачи и изостави неподходяща информация, неактуална и всякаква друга негативна характеристика за текста. И, да, потвърждаването на твърдение, за което НЯКОЙ е поискал източник, не прави ли проблемното място наблюдавано от въпросният инициатор на търсене на доказателства? Може би именно колебанието, доколко е подходящ откритият източник, да налага (според мене) да не изтрия искането за източник. Много грешно ли е да се постъпи така?

В тази връзка, може би търсенето на още белези, че някой е повишен до разширен потвърден автоматично, надали е полезно? Успокоението на Luchesar ще подмина без да се съобразя, защото вече имам изградени наблюдения, колко превратно може да ми подейства. Но му благодаря, че отново се раздава за „каузата“. --Zelenkroki (беседа) 16:25, 12 декември 2020 (UTC)

На такива статии, след като им погледнеш историята, видиш колко време и нерви сме потрошили, и разбереш какво значи „луд фен“, изобщо не се замисляш за източника. Медиите, щом не се отнася за политика и платени публикации, не са толкова пълни с фалшиви новини. --Rumensz (беседа) 16:31, 12 декември 2020 (UTC)

Zelenkroki, искам да внеса малко повече яснота по това: „когато промените са извършени от автопатрульор, надали след това на някого му хрумва да се усъмни в останалата част от съдържанието на статията.“ Когато преглеждам последните промени по всички статии почти винаги игнорирам тези направени от автопатрульори. Когато обаче преглеждам статиите от списъка си за наблюдение който е индивидуален проверявам всички независимо от кого са. Освен това доста от нас имат навика да наглеждат редакциите на определени други потребители поне за известен период от време и не заради някакви черни списъци а просто защото това е естествено в доброволен проект. Всички сме хора и е по-добре да има кой да ни плесне през пръстите преди грешките ни да прераснат в системни. Така, че нищо не е отрязано с нож. Това, че някой е автопатрульор не означава, че е редакциите му са неконтролируеми. Всъщност смея да твърдя, че даваме права на автопатрул на някого когато на редовните патрульори им писне да му проверяват всичките редакции :) А разширеният атрибут е заради Уикипедия:Разговори#Предлагам въвеждане на защита „само за утвърдени редактори. -- Сале (беседа) 18:50, 12 декември 2020 (UTC)

Zelenkroki, винаги може лошо съдържание да остане в Уикипедия, при това за доста дълго време. Това е неизбежно. Има обаче и един друг момент. Когато към дадена статия има по-сериозен интерес, повече хора преглеждат съдържанието ѝ и има много голяма вероятност да забележат проблемите. Същото важи и за статиите от специален интерес на определени редактори, за които написа по-горе Сале. Кофти съдържание може да остане за дълго в статии към които така или иначе няма особен интерес. Това не бива да те притеснява. Няма как една шепа активни редактори да следят и проверяват всяка една редакция и всеки един източник подробно. Благодарение на новите и по-добри инструменти последните години, все по-малко лоши редакции остават незабелязани. Иначе, „разширен потвърден потребител“ е само количествена група, докато „автопатрульор“ е качествена. --Стан (беседа) 23:48, 12 декември 2020 (UTC)

„ Как се показва, че е намерен източник за твърдение, за което някой е поискал източник? Как се постъпва в общия случай? “
Какво ви притеснява? Добавяте източника, както сте направили в конкретния случай, и премахвате Шаблон:Факт. Промяната автоматично ще се появи в Списъка за наблюдение на юзърите, които следват статията. Всеки от тях може по всяко време да прегледа редакцията, да я отмени или да я изкоментира на вашата лична беседа или на беседата на статията. Това в случай, че не е съгласен с приложения източник. Така се процедира по принцип, а от вас се иска единствено да проявите смелост.

„ Един вид, дори и малкото измение, което се включва в хронологията на статията, щом е извършено от автопатрульор, направо узаконява всичко останало дотам, че с години може да се затлачи и изостави неподходяща информация, неактуална и всякаква друга негативна характеристика за текста. “
Не. Редакцията, извършена от автопатрульор, маркира като проверена само неговата редакция, колкото и незначителна да е тя. Няма как да маркира цяла статия, която е възможно да е в лошо състояние, да не изглежда добре, да има поставени шаблони за обработка и т.н.

„ И, да, потвърждаването на твърдение, за което НЯКОЙ е поискал източник, не прави ли проблемното място наблюдавано от въпросният инициатор на търсене на доказателства? Може би именно колебанието, доколко е подходящ откритият източник, да налага (според мене) да не изтрия искането за източник. Много грешно ли е да се постъпи така? “
Не дълбайте толкова много. Едно е нужно – когато на поискан източник сте добавили цитиран линк, да премахнете шаблона за търсене на източник.--Rebelheartous (беседа) 01:00, 13 декември 2020 (UTC)

Сале, насоката, да се разровя кой е поставил искането на източник, за да очаквам нещо като „присъда“ по малкия мой принос в отговор на това искане, ми е познат вариант. Но може би заради съвпадението на действието на новия инструмент за белязване на определен потребител и като разширен потвърден, както и дискусията по пускането му в действие тук, при разговорите на Общността, ме накараха да се осмеля да занимавам и Общността с моите питаници. Благодаря на всички, които се отзоваха. Особено за насърчението за смелост, което толкова години не проработи при мене около заварени заплетени ситуации, в които попадам по неволя. Ласкае ме уверението, че на някого му е „писнало“ да ме проверява, затова се е случило да се окажа автопатрульор. Не, не съм от тях, како Сийке, мене за насърчение са ме определили преди доста години. Но това е стара история. Та, принципно и на теория, всичко изписано дотук, е ясно. Нямаше да е необходимо да се губи времето на толкова хора, ако се окажеше, че е имало по-кратък начин да спестя занапред колебанията си. Фактите са други.

С пожелания да са здрави всички: --Zelenkroki (беседа) 19:24, 13 декември 2020 (UTC)

Zelenkroki, сега прочетох отново и по-внимателно написаното от Вас и мисля, че много добре разбирам как се чувствате. Също смятам, че въпросите, които повдигате, са съвсем правилни. Може би единствено автопатрулът няма отношение: дори да нямате такъв флаг, това не е автоматична гаранция, че някой би проверил всяка Ваша редакция и би дал, евентуално, „второ мнение“. Патрулирането поначало, както са писали и други колеги, има за цел най-вече да предотвратява вандализми и груби грешки, а не толкова да служи за подобряване на качеството на „нелоши“ редакции.

Но на въпроса Ви – ако имате колебания за нещо, каква е процедурата да поискате „второ мнение“? Краткият отговор е: няма такива процедура. Защо няма може да се дискутира, но ето моето мнение. Първо, Уикипедия поначало избягва излишната формализация. Ако можете да потърсите съвет и помощ от когото и да е и по какъвто и да е начин, няма нужда това да бъде ограничавано в някакви строги рамки. Второ, в Уикипедия няма строга йерархия – въобще даже каквато и да е йерархия – т.е. няма как да има допитване до „авторитетна“ или „крайна“ инстанция, както например е иначе случая с „Езикови справки“ по въпроси за езика (макар да може да се спори и дали непременно са крайна инстанция).

Какво можете да направите? Просто питайте. Когото и да е. Където и да е. Може да пишете тук на Разговори, можете да питате някого конкретно на потребителската беседа, можете просто да пишете на беседата на съответната статия с молба някой да погледне (има риск никой да не забележи, разбира се), можете да изпратите писмо до потребител (не всички отговарят – аз лично имам греха да пропускам понякога, просто защото получавам десетки мейлове всеки ден), можете да питате в групата във Фейсбук или дори просто някого от познатите в социалните мрежи или в друго средство за комуникация... Всъщност, с риск да стана твърде досаден, това е една причина да пробутвам толкова и Дискорд. Много често е далеч по-лесно просто да пуснеш в чата едно „абе вижте моля ви тая редакция и кажете изглежда ли ви добре“, и все някой може да реагира, отколкото да се пишат подробни обяснения на беседи (една причина да предпочитам чатовете за подобен тип комуникация е, че не е необходимо да си толкова обстоятелствен от самото начало, тъй като подробностите може да се изяснят в процеса на разговор).

Не би ли било по-добре, ако имаше по-удобно средство? Безспорно! Не знам какво Вие може би си представяте, но на мен ми се струва, че може да бъде удобно човек да щракне някъде с мишката „за проверка“ и да привлече лесно вниманието на повече редактори към определена част от статия. Това ми се е случвало, например, когато бях по-активен като патрульор. Виждам някаква редакция, която ми изглежда съмнителна, но нито съм достатъчно убеден, за да я върна, нито е толкова маловажна, че да я подмина. Понякога се е случвало да пиша тук, на Разговори, „абе, може ли някой да погледне еди-какво-си“. Но е досадно, отново и заради навика ми да пиша по-подробно (а смятам също за уважение към събеседниците си и въобще добра професионална практика да дам възможно най-ясна и подробна информация, за да им спестя на тях „ровенето“ – това е нещо, което понякога ме дразни като администратор, когато колегите пускат заявки без никакви връзки и човек трябва сам да се рови).

Ако имате нещо конкретно наум, независимо дали като организационно или техническо решение (имам предвид принципна идея какво е полезно да се реши технически, а не самото техническо решение, разбира се), не се колебайте да го споделите! Понякога подобни неща се оказват много полезни, дори първоначално да са изглеждали абсурдни като идея.
— Luchesar • Б/П 22:34, 13 декември 2020 (UTC)

прегледат на статия от инкубатора

Здравейте, Моя статия попадна в инкубатора, тъй като източниците, които ползвах ги бях упоменал в края на статията, без да конкретизирам кой източник за кое твърдение се отнася. Сега редактирах статията и се надявам да отговаря на изискванията и тък като нямам правомощията да я преместя в основното пространсто и вече стои няколко дни, както и уикипедия ме посъветва се свързвам с вас, тъй като се потребител с подобни права. Статията може да видите от тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Инкубатор/Статии/Иван_Кутуев Извинявам се ако съм Ви притеснил.

Поздрави, — Предният неподписан коментар е направен от Vancorev (приноси • беседа) 20:54, 12 декември 2020 (UTC) (проверка)

Препратки към пояснителни страници

Препоръчвам и моля активните редактори да включат „Маркиране на препратките към пояснителни страници“ в личните си „Настройки->Джаджи“. Така ще виждат дали в текста на статията има вместо препратка към маркираната личност препратка към пояснителна страница. Полезно е за по-голяма точност. --Rumensz (беседа) 09:38, 13 декември 2020 (UTC)

Понякога няма как да бъдат избегнати насочките към пояснителни страници, особено, когато не се знае кой от личностите е човека с изписаното име. И идеята им е точно като червените насочки – дават идея на някого, по-запознат, да свърже името с правилната личност.--Спасимир (беседа) 10:08, 13 декември 2020 (UTC)

Да, тази джаджа е много удобна, веднага обектът с нееднозначната препратка се маркира в розов цвят и може да се поправи от правещия редакцията. Улеснява се Стан и се намалява работата по уточняването на тези препратки от редактори, които не са в течение на текста на статията.--Mmm-jun (беседа) 10:34, 13 декември 2020 (UTC)