Гео Милев

Вижте пояснителната страница за други личности с името Гео Милев.

---

Гео Милев
български поет, преводач, художник, художествен историк и издател
Роден	Георги Милев Касабов 15 януари 1895 г. Раднево, Княжество България
Починал	15 май 1925 г. София, Царство България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	поет, публицист
Литература
Период	1913 – 1925
Жанрове	стихотворение, поема, есе
Направление	символизъм, експресионизъм
Известни творби	„Септември“ (1924)
Повлиян	Емил Верхарен, Стефан Маларме, Рихард Демел, Пол Верлен, Фридрих Ницше
Предприемаческа дейност
Област	книгоиздаване
Семейство
Баща	Мильо Касабов
Братя/сестри	Пенка Касабова
Съпруга	Мила Керанова
Деца	Леда (1920 – 2013), Бистра (1921 – 2006)
Гео Милев в Общомедия

Писмо на Гео Милев до Иван Хаджихристов, 17 ноември 1921

Георги Милев Касабов, известен като Гео Милев, е български поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература. Заедно с други симпатизанти на левицата е убит от полицията по време на Априлските събития през 1925 г. Баща е на детската писателка Леда Милева. Днес в София има квартал, наречен на неговото име.

Биография

Гео Милев е роден на 15 януари 1895 г. в Радне махле (дн. гр. Раднево), в семейство на учителя и журналист Мильо Касабов. По-късно баща му се премества в Стара Загора, където през 1907 г. основава книжарница и издателство.

Образование

Гео Милев учи в старозагорската гимназия (1907 – 1911). По онова време, дванадесетгодишен, съставя ръкописни вестници и сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения, превежда от руски език стихове на Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Николай Некрасов, Алексей Колцов, Афанасий Фет и други.

Следва романска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1911 – 1912), след което продължава образованието си в Лайпциг (1912 – 1914). Там слуша лекции по философия и пише дисертация върху поезията на Рихард Демел, която не успява да защити.

През декември 1913 г. в списание „Листопад“ се появяват първите му публикации – „Литературно-художествени писма от Германия“. През юли 1914 г., след началото на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава с емигриралия белгийски поет Емил Верхарен. Върнал се отново в Германия, за да продължи образованието си, Гео Милев е заподозрян, че е английски шпионин и е арестуван в Хамбург от германската полиция. Поради липса на доказателства е освободен. Пристига в Лайпциг, но събитията го принуждават скоро да се прибере в България (1915).

Творчество, 1915 – 1916

Отново в България, Гео Милев печата в ограничен тираж лиричните хвърчащи листове за Стефан Маларме, Рихард Демел, Пол Верлен, Емил Верхарн и Фридрих Ницше, които съдържат преведени от него стихове, като всеки лист е посветен на някого от младите поети символисти – Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов и Николай Райнов. Гео Милев поема грижите около книжарницата на баща си, който е мобилизиран. През зимата на 1915 – 1916 г. заедно с Никола Икономов организира в Стара Загора театрална трупа, с която изнасят няколко представления.

Участие в Първата световна война

През март 1916 г. Гео Милев е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в главата и загубва дясното си око.

Берлин, 1918 – 1919

През февруари 1918 г. Гео Милев заминава със съпругата си за Берлин, за да бъде опериран, като остава там до март 1919 г. Въпреки петнадесет тежки операции, по време на престоя си посещава библиотеки, музеи, изложби, театри. Революционния кипеж в Германия, който има възможност да наблюдава, по-късно отразява в някои откъси от „Грозни прози“. В Берлин се запознава с новите явления в немската литература, свързва се с немски писатели и художници, превежда и печата в експресионистичните списания „Ди Акцион“ и „Дер Щурм“.

София, 1919 – 1924

Първо издание на поемата „Септември“ от Гео Милев, НИМ

След като се завръща в София, Гео Милев издава списание „Везни“ (1919 – 1922), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България.

В започналото да излиза през януари 1924 г. списание „Пламък“ Гео Милев печата статии под надслов „Грозни прози“, поемата „Септември“, както и началото на поемата „Ад“. Заради поемата „Септември“ книжка 7 – 8 на списанието е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. заради поемата Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва постановената присъда пред Апелативния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно.

Смърт

Изкуственото око на Гео Милев, НИМ

Останките на Милев са открити през 50-те години на 20 век в масов гроб край София (Илиенци) и са разпознати по изкуственото око, поставено по време на операциите в Германия. Белезите от насилие по останките и показанията на ген. Иван Вълков пред съда през 1954 г. сочат, че Гео Милев е удушен с тел.

Памет

Къщата, в която Гео Милев е живял в Стара Загора, е превърната в музей. През февруари 2013 г. родната къща на поета в гр. Раднево е откупена от Община Раднево, чиято цел е да възстанови този исторически дом и да го отвори като музей.

Гео Милев е един от героите в документалната книга на Николай Христозов „По дирята на безследно изчезналите“ (1978).

През 2014 г. е отпечатан биографичният роман на Христо Карастоянов „Една и съща нощ“, главни герои на който са Гео Милев и анархистът Георги Шейтанов.

През 2015 в Народен театър „Иван Вазов“ е поставена постановката „Гео“ по романа на Карастоянов, под режисурата на Иван Добчев.

Източници

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

Външни препратки

• Кратък летопис на живота и творчеството на Гео Милев на сайта на къща музей „Гео Милев“ в Стара Загора
• Гео Милев в „Словото“
• Произведения на Гео Милев в Моята библиотека
• За Гео Милев в Литернет
• Сайт на къща музей „Гео Милев“ в Стара Загора
• От и за Гео Милев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• За къща музей „Гео Милев“ в Стара Загора на сайта BG Globe
• Венцеслав Константинов, „Гео Милев и немският литературен експресионизъм“, В: Немско-български културни отношения 1878 – 1918, УИ „Климент Охридски“, София, 1988
• Никита Нанков, „Баснята за блудния син: Гео Милев, европейският модернизъм и българската лява критика“, сп. Литературна мисъл, год. 47, 2003, № 1 – 2, с. 85 – 111
• Биляна Курташева, „Адският град на Гео Милев“, електронно списание LiterNet, 03.08.2006, № 8 (81)
  • „Гео Милев – екзекуция на българската духовност“, БНТ, История.bg, 26 януари 2015
  • „Гео Милев – през „Септември“ към Голгота“, Архивен фонд на БНР, 15 януари 2020
• Гео Милев на италиански