Доналд Дейвидсън: Разлика между версии
м форматиране: нов ред (ползвайки Advisor.js) |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
| текстове = |
| текстове = |
||
| образование = |
| образование = |
||
| повлиян = [[Куайн]], [[Тарски]], [[Грис]], [[Витгенщайн]], [[Майкъл Дъмет|Дъмет]], [[Кант]], [[Ръсел]] |
| повлиян = [[Куайн]], [[Тарски]], [[Грис]], [[Витгенщайн]], [[Майкъл Дъмет|Дъмет]], [[Имануел Кант|Кант]], [[Ръсел]] |
||
| повлиял = Ричард Рорти, Робърт Брандом, Джон МакДоуел, Гарет Еванс, Ърнест Лепур }} |
| повлиял = Ричард Рорти, Робърт Брандом, Джон МакДоуел, Гарет Еванс, Ърнест Лепур }} |
||
| подпис = |
| подпис = |
||
}} |
}} |
||
'''Доналд Херберт Дейвидсън''' ([[6 март]] [[1917]] - [[30 август]] [[2003]], [[английски]]: ''Donald Herbert Davidson'') е [[американски]] [[философ]], който служи като Слусър професор по философия в [[Калифорнийски университет, Бъркли]] от [[1981]] до [[2003]], след като също така е имал съществено позиция по обучение в [[Станфордски университет]], Университета Рокфелер, [[Принстънски университет]] и [[Чикагски университет]]. Работата му оказва значително влияние в много области на философията от 1960 нататък, но особено във [[философия на съзнанието|философията на съзнанието]], [[философия на езика|философията на езика]] и теория на действието (action theory). Въпреки, че публикува най-вече под формата на кратки есета, които изрично не се позовават на която и да е първостепенна теория, работата му е белязана от силно единен характер на същите методи и идеи, взети за решаването на множество очевидно несвързани проблеми и за синтезиране на работата на множество други философи, включително и [[Аристотел]], [[Кант]], [[Витгенщайн]], Франк Рамзи, [[Куайн]] и Анскомб. |
'''Доналд Херберт Дейвидсън''' ([[6 март]] [[1917]] - [[30 август]] [[2003]], [[английски]]: ''Donald Herbert Davidson'') е [[американски]] [[философ]], който служи като Слусър професор по философия в [[Калифорнийски университет, Бъркли]] от [[1981]] до [[2003]], след като също така е имал съществено позиция по обучение в [[Станфордски университет]], Университета Рокфелер, [[Принстънски университет]] и [[Чикагски университет]]. Работата му оказва значително влияние в много области на философията от 1960 нататък, но особено във [[философия на съзнанието|философията на съзнанието]], [[философия на езика|философията на езика]] и теория на действието (action theory). Въпреки, че публикува най-вече под формата на кратки есета, които изрично не се позовават на която и да е първостепенна теория, работата му е белязана от силно единен характер на същите методи и идеи, взети за решаването на множество очевидно несвързани проблеми и за синтезиране на работата на множество други философи, включително и [[Аристотел]], [[Имануел Кант]], [[Витгенщайн]], Франк Рамзи, [[Куайн]] и Анскомб. |
||
{{Превод от3|en|Donald Davidson (philosopher)|340234531}} |
{{Превод от3|en|Donald Davidson (philosopher)|340234531}} |
||
Версия от 12:42, 10 май 2015
| Доналд Херберт Дейвидсън Donald Herbert Davidson | |
| американски философ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | атеизъм |
| Учил в | Харвардски университет |
| Философия | |
| Епоха | Философия на 20-ти век |
| Школа | Аналитична философия |
| Интереси | Философия на езика, философия на дейстието, ум, епистемология, събития |
| Идеи | Радикална интерпретация, аномален монизъм, истинно-кондиционална семантика, съжденията като причини, разбирането като превод |
| Повлиян | Куайн, Тарски, Грис, Витгенщайн, Дъмет, Кант, Ръсел |
| Повлиял | Ричард Рорти, Робърт Брандом, Джон МакДоуел, Гарет Еванс, Ърнест Лепур |
Доналд Херберт Дейвидсън (6 март 1917 - 30 август 2003, английски: Donald Herbert Davidson) е американски философ, който служи като Слусър професор по философия в Калифорнийски университет, Бъркли от 1981 до 2003, след като също така е имал съществено позиция по обучение в Станфордски университет, Университета Рокфелер, Принстънски университет и Чикагски университет. Работата му оказва значително влияние в много области на философията от 1960 нататък, но особено във философията на съзнанието, философията на езика и теория на действието (action theory). Въпреки, че публикува най-вече под формата на кратки есета, които изрично не се позовават на която и да е първостепенна теория, работата му е белязана от силно единен характер на същите методи и идеи, взети за решаването на множество очевидно несвързани проблеми и за синтезиране на работата на множество други философи, включително и Аристотел, Имануел Кант, Витгенщайн, Франк Рамзи, Куайн и Анскомб.