Стелерова гага

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стелерова гага
Stellersdrake2.jpg
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Anseriformes Гъскоподобни
семейство: Anatidae Патицови
подсемейство: Merginae
род: Polysticta Малки гаги
вид: Polysticta
stelleri
Стелерова
гага
Научно наименование
Уикивидове Polysticta
(Eyton, 1836)
Уикивидове Polysticta stelleri
стелерова гага в Общомедия

Стелеровата гага (Polysticta stelleri) е дребна морска прелетна птица от семейство Патицови, най-малкият от четирите вида гаги и отделена в монотипен род. Носи името на Георг Вилхелм Стелер, който я открива през зимата и ранната пролет на 1740 – 1741 година в района на Камчатка, Русия и я вижда отново, докато птиците гнездят на Алеутските острови. Описана е и наименувана от немския зоолог и ботаник Петер Симон Палас през 1769 година.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Стелеровата гага е с ясно изразен полов диморфизъм. Отличава се от другите видове гаги по по-малките си размери, ъгловатата глава с остра, издължена човка, по-дългата опашка и по-изящно телосложение, все черти, които са по-характерни за речните патици. При възрастните и от двата пола се наблюдава по едно светло синкаво петно върху горната част на крилата, обкантено с тънка бяла ивица, което е по-ярко изразено при женските екземпляри. За разлика от другите гаги лети високо над водата – на 30 до 50 метра с много бърз размах на крилата и свистящ шум.[3][4][5] Птицата е с дължина 43 – 47 cm[3] и средно тегло на възрастен екземпляр е 907,2 g.[6]

Птиците от вида си движат добре на сушата и често остават по скалите или на брега да чистят крилата си с клюн или просто да си почиват.[7]

През зимата, пролетта и началото на лятото оперението на мъжкия е в преобладаващи цветове бяло и черно. Гърбът е черен с бели ивици по края на перата, главата и шията са бели, гърдите и коремът – светло кафяво-оранжево, постепенно преливащо в бяло. Забелязва се малко тъмнозелено петно в предната част на очите и хоризонтална ивица в задната част на главата в същия цвят.[8] Човката е остра и заедно с краката и плавателните ципи има синьо-сив цвят, а очите са червеникави.[3][4] През късното лято и есента, мъжките са с изцяло тъмнокафяво оперение и бяло петно на крилата.[7]

Женската е с кафяво оперение с червени отблясъци, главата, вратът и коремът са в същия цвят, а плавателните ципи са белезникави.[3][5] Главата е по-плоска, опашката дълга, а човката е по-къса, триъгълна и остра.[8] Обикновено има светъл пръстен около очите. Всяко перо завършва с много тънка светла ивица.[3] Мълчалива е и почти не издава звуци.[4] Женските и младите са целогодишно с тъмнокафяво оперение.[7]

Младите мъжки и женски екземпляри са кафяви с бледи петна на главата и черна шия и врат.[3]

Оценка на броя на популацията[редактиране | редактиране на кода]

Общата численост на стелеровата гага е уточнено на приблизително 110 000 – 125 000 броя. През 2000 година популациите, зимуващи в Европа са оценени на 7700 – 20 800, а заедно с тези в Русия нарастват на 23 060 – 36 160 броя.

Оценка на приблизителния брой на стелеровата гага в света

Местообитание Брой/Година Брой/Година % спад
5 Аляска 137 904 (1992) 74 369 (2011) от 1992 г. – 2,3% годишно
6 Източна Азия (включ. Руския Далечен изток) 20 000 – 25 000 (2011) 20 – 40% (слабо проучен)
7 Руският Далечен изток 10 000 – 15 000 (2011)
2 Европа и Русия 23 060 – 36 160 (2011)
1 Европа 7700 – 20 800 (2000) 30 – 49% за 12 години
3 Балтийско море 2250 (2003) 13% за периода 1994 – 2003
4 Норвегия 2000 – 4000 (2006) 8% за периода 1985 – 2003
8 Берингово море и Командорските острови до Камчатка 10 000 (1960) 3356 – 4994 (2005, 2006, 2007)
9 Колски полуостров 4297 (2003)
10 Камчатка 20 000 (2003)
10 Общо 110 000 – 125 000

Спадът на зимуващите птици на най-големия от Командорските острови на Русия, е по-голям в близост до единственото селище на западния бряг, където се организират нови защитни зони.[9]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Познати са три световно признати популации от вида – две в арктичната част на Русия (Атлантическия и Тихия океан) и една в Аляска. По-малобройната група обитава територии в Западна Русия и прекарва зимата в Северна Европа. Ареалът на по-многобройната е край Тихия океан, предимно в източната част на Сибир. Най-често обаче се размножава в крайбрежните арктически равнини между Уейнрайт и залива Prudhoe, със забележителна концентрация край град Бароу в Аляска, главния ареал на гнездене в Северна Америка.[2][7]

Мъжка стелерова гага отпред

В Русия стелеровата гага гнезди в зоните на крайбрежната тундра и големите речни делти, на териториите между делтата на река Колима и полуостров Ямал. Обичаен ареал за гнездене са и арктичните равнини и западните райони на Аляска. Птиците летуват в югозападна Аляска, руския архипелаг Нова Земя, Северна Норвегия и близките руски води. Тези, които гнездят източно от Хатангския залив на Русия, зимуват по крайбрежието на Берингово море. Малки количества прекарват зимата в Северна Япония. Онези, които през лятото населяват териториите на запад от Хатангския залив, зимуват в североизточната част на Атлантическия океан и Балтийско море.[9][10]

Струпвания на негнездещи ята се наблюдават още през юли в Северна Европа и в Тихия океан, от Япония до началото на Аляска. Добре известна е и голямата концентрация през лятото, есента и отново през пролетта по протежение на полуостров Аляска и в лагуната Нелсън, а през лятото и в Националното убежище за диви животни в Izembek на Алеутските острови. Много от тях сменят перата си в Убежището, където големият брой нелетящи птици дават възможност за събиране на информация от екипи на учени за начина им на живот. Първите експедиции тук започват още през 1960  г.[2]

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Стелеровата гага обитава крайбрежията на водни басейни с различни размери и соленост – сладководни, солени, леко солени, както и приливни равнини, низини, мочурища и плитчини.[9] За разлика от по-големите видове гаги, които през зимата обитават крайбрежията на по-дълбоки води в северните морета, стелеровата гага обикновено предпочита зоните на плитки лагуни и крайбрежни местообитания.[2] Птиците се събират на ята в защитени заливи, както и по скалисти носове и островчета.[7]

При гнездене през лятото са предпочитани области, които се характеризират с равна крайбрежна ивица в откритата тундра.[9] Избират местообитания в тундрата, които съдържат изобилие от малки сладководни езера, често свързани с делтите на северните реки.[2] Много подходящи и привлекателни са районите край град Бароу в Аляска и делтата на река Лена в Русия, тъй като тундрата там е много богата на лишеи, мъхове, а понякога крайбрежията са обрасли и с върби. През зимата, извън размножителния период, прекарват най-често на морски, ниско разположени скалисти брегове, близо до заливи и речните устия.[9]

Видът мигрира на разстояние около 3000 km до местата за линеене, където птиците остават нелетящи за известно време, докато сменят перата си.[9] Извън размножителния сезон стелеровата гага е силно социална.[2] В този период тя образува ята, които могат да надхвърлят 50 000 птици, вероятно като дефанзивна адаптация, за да противостоят на големите хищни птици.[2][9] След това някои от тях продължават миграцията си до по-далечни места за зимуване. Времето на миграция и линеене са силно променливи. Понякога миграцията започва още през август, а през някои години – чак през ноември. При закъсняла миграция линеенето започва преди пристигането на традиционните за процеса места.[9]

Ята с големи размери се появяват и през пролетта, когато започва образуването на двойки, преди заминаването за разплод в основания им ареал. В Източна Азия пролетната миграция започва през март, а на други места – през април. Обикновено пикът се достига през месец май. Птиците пристигат в районите за размножаване в началото на юни. Срещат се и ята, които се движат едновременно с други птици от същия род. Някои малки групи остават през лятото по бреговете на фиорда Варангер, заливите в Баренцево море, между руския полуостров Рибачий и норвежкия Варангер.[9]

Големи врагове на стелеровата гага са някои бозайници и хищни птици – полярната лисица и бялата сова (Nyctea scandiaca). Особена заплаха за гнездещите птици в Аляска е големият морелетник.[9] Максималната продължителност на живот на вида в диво състояние е 23 години.[6]

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Глава на женска стелерова гага

Стелеровата гага се храни по време на плуване и гмуркане, като предпочита недълбоки води, с дълбочина не повече от 10 m, за да може лесно да достига дъното. Предпочитани са областите, където сладководните потоци се вливат в морето. Консумира главно мекотели, ракообразни, растителни семена, попови лъжички и морски безгръбначни.[9]

През зимния сезон, когато птиците обитават крайбрежията на соленоводни басейни, могат да бъдат наблюдавани големи ята със забележително синхронизирано хранене. В търсене на храна птиците се гмуркат и появяват едновременно. В морските води консумират разнообразна гама от морски организми – ракообразни, морски червеи, коремоноги и мекотели, миди от рода Mytilus и семейство Patellidae, както и други ядивни миди, охлюви, скариди и раци.[2][10] По време на линеене основният източник на храна са двучерупчестите мекотели.[9]

По време на размножителния сезон, когато стелеровата гага обитава тундрата и влажните зони, храненето включва семена, скариди, мухи и някои сладководни като насекомите от семейство Chironomid и разред Ручейници и особено техните ларви.[9][10]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Стелеровата гага е предимно моногамен вид. И двата пола достигат полова зрялост 730 дни след излюпването.[6] Малко преди да потеглят към териториите за зимуване, птиците образуват двойки, които отлитат заедно и заедно търсят подходящо място за изграждане на гнездото.[10] Стелеровата гага започва да се размножава през юни, като обикновено двойките гнездят поединично при много ниска плътност – около една двойка на 100 da, отчетено край река Kashunuk в Аляска. Понякога обаче за този период се събират в малки колонии от около максимум 60 гнезда.[9]

Видът гнезди обикновено на разстояние няколко метра от откритите водни пространства. Женските са тези, която избират мястото и изграждат гнездата. Обикновено ги разполагат върху малки издигнати места или в пониженията между тях, в рамките на няколко метра от тундрово езерце[9] или сред храсти, върби и брези.[7] Те често са добре скрити от високи треви, имат форма на дълбока купа и са покрити с лишеи, трева и лека перушина.[9][10]

Женската снася по едно яйце на ден,[7] обикновено от 5 до 7 броя общо, които понякога стигат и до 10. Яйцата са сивозелени или жълтозелени, а инкубирането им продължава 24 – 26 дни.[4][5][10] След излюпването всички птици се придвижват до крайбрежните местообитания, където се формира ятото. По време на гнезденето мъжките се събират в големи групи край бреговете, близо до мътещите женски.[9]

Стелеровата гага не се размножава всяка година. Склонна е да гнезди в годините, когато се наблюдава изобилие от леминги, които са алтернативен източник на хранене на полярните лисици и други по-едри хищници. Същото се забелязва и когато е увеличено количеството на гнездещите в района големи морелетници и снежни бухали. Това се отдава на факта, че защитавайки собствените си гнезда, големите птици осигуряват защита и на близките гнезда на стелеровата гага.[10]

Проблеми и опазване[редактиране | редактиране на кода]

Двойка стелерови гаги – мъжка (дясно) и женска (ляво)

Видът е определен като уязвим, тъй като е в процес на бързо намаляване, особено при ключовите популации в Аляска. Необходими са допълнителни изследвания за определяне на причините за този спад и преценка дали някои популации са се преориентирали към други, недобре изследвани области.[9] Спадът на разплода в Аляска довежда до включването на стелеровата гага в Червената книга като застрашен вид през юли 1997 година. През 1987 г. е записан и като рядък вид в Червената книга на Якутия.[2]

От края на 19 век стелеровата гага става сериозен обект на лов в Аляска, което засяга гнездещите птици. Същото се отнася и за птиците в Сибир и други области за разплод. Изследвания в град Бароу показват, че видът е обект на оловно отравяне от историческото използване на оловни сачми при лова им. Птиците, които гнездят в Русия, също са ловувани по този начин. През 1991 година в САЩ е приета забрана за използването оловните сачми, но е възможно то да продължава незаконно. Мъжките са обект на специално ловно внимание, тъй като те пристигат за линеене преди женските.[9]

Между 2001 и 2004 година не се наблюдава гнездене в един от най-привлекателните райони за вида – този около град Бароу. Птиците започват да се връщат тук и да водят обичайния си начин на живот едва след наложения през 2005 година контрол върху разрастването на популациите на полярната лисица. Повишаването на броя на населението в Аляска е довело до повишаване и на броя на гарваните и някои видове големи чайки, което от своя страна води до по-голям риск за живота на стелеровата гага.[9]

Последните драматични промени в морския арктичен лед и степента на дебелината му на север в Аляска и Русия може да засегне стелеровата гага по неизвестни начини.[9]

Загубата на местообитания се дължи и на експлоатацията на природни ресурси като петрол и природен газ в района. Нарастващия трафик на танкери, които превозват петрол от арктическите области, подлага на риска от разливи и замърсяване морската вода. Засета не е ясно кои от тези много фактори са причина за общия спад на вида.[7][9] Съществуват и опасения в Аляска, че пътно-строителни проект, одобрен от Конгреса на Съединените щати през 2009 година, може да окаже негативно въздействие върху полярните видове.[9]

Видът е защитен както в САЩ, така и в Русия. От 1991 година ловът на стелерова гага в Аляска е забранен, а в Русия същата забрана е в сила още от 1981 година.[7] От 2000 година действа и европейски план за защита на стелеровата гага. В САЩ е приложено опазване на вида и неговите местообитания на площ от 4528 km2 по крайбрежната ивица. В ход е програма за развъждане и изследвания на вида в Аляска и северните райони на Русия. Предлагат се нови защитени зони на местата за зимуване, включително и разширяване на защитените зони на Командорските острови край Камчатка.[9]

Районите, определени като критични местообитания в Аляска и смятани за важни за опазването на застрашената стелерова гага в момента са пет. Това е крайбрежната тундра при делтите на реките Юкон и Кускокуим, която обхваща исторически области за разплод и четири крайбрежни морски области, свързани с линеенето на птиците – плитчините на река Кускокуим, групата от 12-те острова Seal в Берингово море и лагуните Нелсън и Izembek.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]