Филип I (Пиемонт)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филип I Савойски-Ахая
Filippo I di Savoia-Acaia


Националност Флаг на Италия Италия
Управление
Период 13011307 със съпругата си Изабела дьо Вилардуен
Предшественик Изабела дьо Вилардуен със съпруга си Флоренц от Хенегау
Наследник Филип I Анжуйски
Титла Принц на Ахай
Управление
Период 12821334
Предшественик Томас III Савойски
Наследник Жак Савойски-Ахая
Титла Господар на Пиемонт
Семейство
Баща Томас III Савойски
Майка Гуя дьо Шалон
Съпруга Изабела дьо Вилардуен
Катерина дьо ла Тур дю Пен
Деца С Изабела дьо Вилардуен:
Мария; Алиса; Маргарита
С Катерина дьо ла Тур дю Пен:
Жак Савойски-Ахая; Беатриса; Томас; Амадей; Едуард; Аймон; Елеонора; Йоана; Агнес; Елисавета
Извънбрачни: Беатриса; Франциска; Антонио; Анселм.

Филип I Савойски-Ахая или Филип I от Пиемонт (на италиански: Filippo I di Savoia-Acaia, * 1278 г. в Суза, † 1334 г. в Пинероло), от Савойската династия, клон Савоя-Ахая, е господар на Пиемонт (1282-1334) и принц на Ахай (1301-1307).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Филип е първороден син на владетеля на Пиемонт Томас III Савойски и на неговата съпруга Гуя дьо Шалон (Бургундска). В завещанието си от 14 май 1282 г. Томас III определя Филип за главен негов наследник, при условие че същият осигури достатъчно наследство на братята си Петер, Томас, Амадей и Вилхелм.

Въпреки това обаче и въпреки факта, че Филип се явява най-прекият наследник в рода, той не получава властта над Графство Савоя при смъртта на неговия прачичо Филип I Савойски през 1285 г. и тя отива в ръцете на неговия чичо Амадей VI Савойски.

Филип получава властта над Пиемонт едва през 1295 г., когато стопля отношенията с чичо си и си връща Торино и Пинероло с цялата територия между реките По и Дора Рипария: Каворето (днешен квартал на Торино), Монкалиери, Кариняно, Вигоне, Пероза, Мирадоло, Вилафранка, Фросаско, Кумиана, Коленьо, Пианеца и Друенто.

През 1300 г. Филип получава териториите на Кавур, през 1305 г. – тези на Гасино, а през 1313 – тези на Кавалермаджоре. През 1305-1306 г. той е господар на Асти.

На 23 февруари 1301 г. Филип се жени за Изабела дьо Вилардуен (*1263 †1312), принцеса на Ахай и на Мореа, благодарение на което става Принц на Ахая и управява Княжество Ахея заедно с нея. Деспотичният му и насочен към лична изгода начин на управление бързо поражда конфликт с местните барони. Филип се опитва да потуши вълненията сред бароните на Морея, но през 1304 г. е принуден да приеме изискания от тях парламент.

През 1305 г. Филип отказва да помогне на суверена на Княжеството – Краля на Сицилия Карл II Анжуйски в опита му да завладее Епир, което води до неговото детрониране на 5 юни 1306 г. На 11 май 1307 г. той сключва споразумение с Карл II, благодарение на което получава графство Алба на Адриатическото крайбрежие на Италия и заедно със съпругата си Изабел се отказва доброволно от Ахейското княжество в полза на сина на Карл II – Филип I, принц на Таранто. Това не се нрави на Изабел, която напуска Филип и изразява открито претенциите си към Ахая въпреки предоставената ѝ от Карл II титла „Господарка на Каламата“ през 1308 г.

Филип продължава да използва титлата „Принц на Ахая“ и след завръщането си в Италия. Той поставя началото на клон „Савоя-Ахая“ в Дом Савоя със столица Пинероло, който просъществува до смъртта на Лудвиг Савойски-Ахая през 1418 г.

През 1310 г., по време на похода в Италия на Императора на Свещената Римска империя Хайнрих VII, Филип побързва да се присъедини към него в ролята на негов викарий във Верчели, Новара и Павия, но не успява да се задържи на тази позиция, както се е надявал.

През 1314 г. той се обединява с Миланската фамилия Висконти срещу Анжуйците, с което си осигурява територията на Фосано.

През 1320 г. Филип се споразумява с Филип от Валуа, представител на крал Роберт за това да защитава владенията на Анжуйците в Пиемонт срещу Висконти, с което си осигурява териториите на Савиляно.

Експанзионистичната политика на Филип провокира създаването на коалиция между маркизите на Монферат, Салуцо и Анжуйските управители на Кунео. Въпреки това той разчита на подкрепата на чичо си Амадей V Савойски, с когото сключва договор за взаимна защита през 1313 г.

В завещанието си от 9 юни 1330 г. Филип посочва като свой пръв наследник първородния си син Жак Савойски-Ахая и като негова регентка майката на момчето и негова втора съпруга Катерина дьо ла Тур дю Пен.

Умира в Пинероло на 25 септември 1334 г. на 56-годишна възраст.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

Жени се два пъти.

На 12 февруари 1301 г. в Рим се жени за Изабела дьо Вилардуен (*1263, †1312), принцеса на Ахай и на Мореа, дъщеря на Вилхелм VI дьо Вилардуен и на втората му съпруга Анна Ангела Комнина. От нея има 3 дъщери:

  • Мария Савойска (*1301, † като дете след 1308 г.);
  • Алиса Савойска (неизв., † 1368), от 1325 г. съпруга на Манфред дел Карето, маркиз на Савона и от 1354 г. съпруга на Анселм дьо Миолан, господар на Уртиер (Urtières) и на Сен-Елен-дю-Лак (Saint-Hélène-du-Lac);
  • Маргарита Савойска (*1303 † след 1371 г.), от 1324 г. съпруга на Рено дьо Форез (Forez) (†1370).

След смъртта на първата си съпруга се жени през 1312 г. за Катерина дьо ла Тур дю Пен (незв., †1337), дъщеря на Хумберт I Виенски и на съпругата му Анна Бургундска (*1255, †1298). От нея има 5 сина и 5 дъщери:

  • Жак Савойски-Ахая (*1315, †1367), негов наследник като господар на Пиемонт и Принц на Ахая;
  • Амадей (неизв., †1376), епископ на Сен-Жан-дьо-Мориен (Saint-Jean-de-Maurienne) от 1349 г. и на Лозана от 1354 г., господар на Кумиана (1367-1370 г.);
  • Томас (*1329, † след 1360 г.), господар на Пианеца от 1331 г, епископ на Торино от 1348 г., господар на Солие (Soliers) от 1355 г.;
  • Едуард (* преди юни 1330 г., †1395), монах в Цион от 1346 г., абат на Сан Джусто (San Giusto) и приор на Боргето (Borghetto) от 1366 г., епископ на Беле (Belley) от 1370 г., епископ на Цион от 1374 г., Архиепископ на Тарантез (Tarentaise) от 1386 г., господар на Конте (Conteis) и Шийон (Chillon) през 1370 г.;
  • Eймон (* след юни 1330 г., † след март 1398 г.), господар на Кумиана и Кавалермаджоре от март 1378 г., губернатор на Замъка на Вилафранка от името на Графство Савоя. Преди ноември 1385 г. се оженва за Менциа, дъщеря на Одон, маркиз на Чева и на Елеонора от Салуцо;
  • Елеонора (неизв., †1350), от 1333 г. съпруга на Манфред V, маркграф на Салуцо;
  • Йоана (неизв., † след октомври 1355 г.), от 1330 г. съпруга на Амадей дьо Поатие, господар на Сен-Вайе (Saint-Vallier) (†1350);
  • Беатриса (*1312, †1340), от 1334 г. съпруга на Умбер V дьо Туар-Вилар (Humbert V de Thoire-Villars) (†1372);
  • Агнес (неизв., † след май 1350 г.), от 1343 г. съпруга на Жак дьо ла Шамбр, граф на Лавил (Laville);
  • Елисавета (†1370), игуменка на манастира Сан Джакомо в Пинероло.

Има 4 извънбрачни деца:

  • Беатриса (* и † неизв.). Вдовица на Антонио Бокиарди от Вилафранка. Втори брак с Гулиелмо Петити от Вилафранка, който влиза във владение на Марчеруто, принадлежало на Бокиарди;
  • Франциска (* и † неизв.). Омъжва се за Мартин от Макиерат;
  • Антонио Кокуи (Cocqui или Cogni)

(* и † неизв.), с майка Серена дела Пероза, свещеник;

Източници[редактиране | редактиране на кода]