Черноочене (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версия от 17:11, 21 май 2019 на Vodnokon4e (беседа | приноси) (→‎Природни и исторически забележителности: - без копираното от източника, само изброяване)
Черноочене (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Кърджали
Площ328.569 km²
Население9 244 души
Адм. центърЧерноочене
Брой селища50
Сайтwww.chernoochene.com
Управление
КметАйджан Ахмед
(ДПС; 2023)
Общ. съвет17 съветници
  • ДПС (14)
  • ГЕРБ (3)
Черноочене (община) в Общомедия

Община Черноочене се намира в Южна България, област Кърджали.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в северозападната част на област Кърджали. С площта си от 328,569 km2 заема 6-то, предпоследно място сред 7-те общините на областта, което съставлява 10,23% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

Релеф

Релефът на община Черноочене е средно- и ниско планински. Тя се намира на границата между Западните и Източните Родопи. В западната част на общината се простират разклоненията на западнородопския рид Каракулас (Гордюва чука). На около 2 km западно от село Безводно се издига връх Чиляка (1459 m), най-високата точка на рида и общината.

Районите на изток от река Яйлъдере (ляв приток на река Боровица, от басейна на Арда) се заемат от западните части на източнородопския рид Чуката, който обхваща около 2/3 от цялата територия на община Черноочене. Неговата максимална височина връх Кованлъка (871 m) се намира в най-западната му част, на северозапад от село Комунига. Най-северният ъгъл на общината, на изток от седловината Китката се заема от крайните югозападни части на друг източнородопски рид – Мечковец с височина от 867 m, разположена северно от село Ночево.

В най-североизточния ъгъл на общината се намира „опашката“ на язовир „Тракиец“, където е и най-ниската точка на община Черноочене – 252 m н.в.

Води

Основна водна артерия на община Черноочене е река Боровица, която протича през нея със средното си течение в югозападната ѝ част. Влива се в лявата „опашка“ на язовир „Кърджали“, югозападно от село Боровско. Неин основен приток е река Яйлъдере (ляв), по която преминава условната граница между Западните и Източните Родопи. На река Боровица, североизточно от село Безводно е изграден големият язовир „Боровица“ (27 млн. m3), който снабдява с питейна вода град Кърджали и още множество други населени места в региона.

Община Черноочене се явява изворна област на още две по-големи реки. От района на село Черна нива води началото си река Перперек (ляв приток на Арда), която протича на югоизток, преминава през общинския център село Черноочене и напуска общината източно от село Бърза река. В най-северните части на общината, в землището на село Йончово са изворите на Харманлийска река, десен приток на Марица.

Стопанство

Икономиката на община Черноочене се доминира предимно от селскостопанското производство, в което са включени около 60% от трудоспособното население. От векове тютюнопроизводството продължава да формира основния поминък на населението. Една четвърт от всички засети площи в общината са с висококачествени и ароматни ориенталски тютюни. Годишно тук се добиват над 1200 т от родопското злато, което се изнася за най-големите цигарени компании в света. В селскостопанската структура на района през последните години сериозно са застъпени житните и фуражните култури, зеленчукопроизводството и лозарството. Около 36,6% от цялата земеделска земя се стопанисва, а 14,3% (48 649 дка) се обработва.

Промишлеността на територията на Черноочене е представена от машиностроенето и шивашката индустрия. Над десет са шивашките и текстилни фирми, които произвеждат конфекция за международните пазари. От съществуващите около 400 фирми в общината, 80 процента са специализирани в областта на услугите и търговията.

Природните богатства, изградената материално-техническа база и инфраструктура, специализацията на трудовите ресурси дават възможност за привличането на инвестиции в района в областта на тютюнопроизводството и фуражните култури, в производството и преработката на млечни продукти, ферми за отглеждане на билки, гъбарство, в шивашката промишленост, в селския и ловен туризъм.

В района на Черноочене е разположена държавната дивечовъдна база „Женда“. В нея се отглеждат муфлони, глигани, сърни, елени и са създадени отлични условия за развитие на ловния и екотуризъм

В общината функционира поликлиника, здравна служба, фелдшерски здравни пункта, 1 средно училище /СУ "Христо Смирненски" с. Черноочене/, 5 основни училища, 3 читалища, 9 библиотеки. В село Пчеларово е представена етнографска музейна експозиция.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 9607 100,00
Българи 207 2,15
Турци 8886 92,50
Цигани -
Други 5 0,05
Не се самоопределят 52 0,54
Не отговорили 457 4,76

Населени места

Общината има 50 населени места с общо население 9193 жители (към 15.03.2016).[2]

Списък на населените места в община Черноочене, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2016 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2016 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Бакалите 81 6,385 Бакълър Комунига 1135 26,665 Кушалар
Безводно 65 47,474 Сусус Копитник 4 - Яйлалъ, в з-щето на с. Комунига
Бели вир 434 8,067 Махсунлар, Максутлар Куцово 10 3,740 Топалар
Беснурка - 2,715 Пандугузлар Лясково 609 5,668 Фъндъджик, Пандаджик, Лесково
Божурци 245 2,106 Кенелар Минзухар 488 8,581 Калфалар
Боровско 15 4,021 Чам дере, Караманлар Мурга 34 16,194
Босилица 14 1,444 Оманлар Небеска 16 5,099 Фелеклер
Бостанци 75 1,160 Бастанджилар Нови пазар 239 - Ени пазар, в з-щето на с. Каблешково
Бърза река 44 3,516 Кузгун дере Новоселище 85 2,537 Кушалълар ени махле
Верско 37 1,205 Имамлар Ночево 63 12,911 Ташлък
Водач 305 2,400 Калаузлар Паничково 319 9,772 Чанакчии
Вождово 88 0,821 Емироллар, Вождево Патица 191 4,136 Юордеклер, Гьок Виран
Войново 6 2,133 Кара чоджуклар Петелово 224 7,276 Хорозлар, Петелево
Възел 75 0,661 Джингаз махле Пряпорец 201 1,373 Байрактар махле
Габрово 632 12,777 Пчеларово 142 25,645 Кованлък
Даскалово 363 4,986 Молла мусалар Русалина 9 2,317 Ходжалар
Драганово 160 1,907 Шабан кьой Свободиново 181 4,937 Даа харман, Свободино
Душка 1 - в з-щето на с. Ночево Соколите 74 17,947 Шахинлар
Дядовско 384 4,947 Деде кьой Среднево 211 2,044 Орта махле, Средньово
Железник 238 2,293 Кара Демир Средска 12 2,920 Мурсалар
Женда 62 16,629 Яшлъ кьой Стражница 161 2,155 Хюмет кьой
Житница 243 5,454 Хамбарджълар Черна нива 99 4,437 Кара тарла
Йончово 111 12,497 Кирез търла Черноочене 322 2,059 Карагьозлер
Каблешково 194 1,240 Шабанлар Ябълчени 150 3,219 Алмалии, Алмалък
Каняк 178 5,697 Кара кьой ибиклер Яворово 164 4,402 Баш виран
ОБЩО 9193 328,569 3 населени места без землища

Средната гъстота на населението е 37,5 души/km2 при 81 средно за страната. Относителния дял на трудоспособното население и трудовите ресурси е сравнително постоянен и представлява 53,3% от цялото население.

Административно-териториални промени

Сградата на община Черноочене
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Хорозлар на с. Петелево;
– преименува с. Кованлък на с. Пчеларово;
  • между 1926 и 1934 г. – с. Йени пазар е преименувано на с. Нови пазар без административен акт;
  • МЗ № 3225/обн. 21.09.1934 г. – преименува с. Кушалар (Кушалълар) на с. Комунига;
– преименува с. Карагьозлер на с. Черноочене;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Бакалар на с. Бакалите;
– преименува с. Сусус на с. Безводно;
– преименува с. Махсунлар (Максутлар) на с. Бели вир;
– преименува м. Пандугузлар на м. Беснурка;
– преименува с. Гази оглар (Гази оллар) на с. Богоров дол;
– преименува м. Мъсърлъ на м. Бодровци;
– преименува м. Кенелер на м. Божурци;
– преименува м. Чам дере (Караманлар) на м. Боровско;
– преименува м. Бекираа махлеси на м. Босилек;
– преименува м. Оманлар на м. Босилица;
– преименува м. Бостанджилар на м. Бостанци;
– преименува с. Кузгун дере на с. Бърза река;
– преименува м. Имамлар на м. Верско;
– преименува с. Чубуклу (Кулаозлар) на с. Водач;
– преименува м. Емироллар на м. Вождево;
– преименува м. Кара чоджуклар на м. Войново;
– преименува м. Джингаз махла на м. Възел;
– преименува с. Молла мусалар на с. Даскалово;
– преименува с. Шабан кьой на с. Драганово;
– преименува с. Деде кьой на с. Дядовско;
– преименува м. Карабашлар на м. Дяконово;
– преименува с. Кара Демир на с. Железник;
– преименува с. Яшлъ кьой на с. Женда;
– преименува с. Хамбарджълар на с. Житница;
– преименува с. Кирез търла на с. Йончово;
– преименува м. Шабанлар на м. Каблешково;
– преименува с. Хасан кьой на с. Кадънка;
– преименува с. Кара кьой ибиклер на с. Каняк;
– преименува м. Чилингир махле на м. Ключево;
– преименува м. Яйлалъ на м. Копитник;
– преименува с. Топалар на с. Куцово;
– преименува с. Фъндъджик (Пандаджик) на с. Лесково;
– преименува с. Калфалар на с. Минзухар;
– преименува м. Фелеклер на м. Небеска;
– преименува с. Кушалълар ени махле (Ени махле) на с. Новоселище;
– преименува м. Ташлък на м. Ночево;
– преименува м. Чанакчии на м. Паничково;
– преименува с. Юруджиклер (Йордеклер, Гьок Виран) на с. Патица;
– преименува м. Мандър ач на м. Повиен;
– преименува м. Иналлар на м. Пошево;
– преименува м. Байрактар махле на м. Пряпорец;
– преименува м. Ходжалар на м. Русалина;
– преименува м. Сабунджилар на м. Сапунаре;
– преименува с. Даг Харманлъсъ (Даа харман) на с. Свободино;
– преименува с. Шахинлер (Шахинлар) на с. Соколите;
– преименува м. Орта махле на м. Средица;
– преименува м. Орта махле на м. Средньово;
– преименува м. Мурсалар на м. Средска;
– преименува с. Хюмет кьой на с. Стражница;
– преименува м. Гурлар на м. Сухино;
– преименува м. Казал махлеси на м. Червенци;
– преименува с. Кара тарла на с. Черна нива;
– преименува м. Алмалии (Алмалък) на м. Ябълчени;
– преименува с. Баш виран на с. Яворово;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на м. Вождево на м. Вождово;
– уточнява името на с. Лесково на с. Лясково;
– уточнява името на с. Петелево на с. Петелово;
– уточнява името на с. Свободино на с. Свободиново;
– осъвременява името на м. Средньово на м. Среднево;
– заличава махалите Бодровци, Босилек, Ключево и Червенци и ги присъединява като квартали на с. Минзухар;
– заличава с. Богоров дол поради изселване и присъединява землището му към с. Женда;
– заличава м. Дяконово поради изселване и присъединява землището ѝ към с. Свободиново;
– заличава с. Кадънка поради изселване и присъединява землището му към с. Безводно;
– заличава махалите Повиен, Средица и Сухино поради изселване и присъединява землищата им към с. Бели вир;
– заличава м. Пошево поради изселване и присъединява землището ѝ към с. Комунига;
– заличава м. Сапунаре поради изселване и присъединява землището ѝ към с. Стражница;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села]
  • Реш.МС № 544/обн. 31.07.2015 г. – закрива с. Бедрово поради изселване[3].

Политика

Награди за Община Черноочене

  • Победител в категория „Ефективно управление на проекти“, раздел „малки общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Айдън Осман за разработване на проекти и печелене на финансиране за подобряване на градската среда.

Природни и исторически забележителности

В района на село Ночево има добре запазен комплекс от разнородни изсичания и съоръжения, разположен в местността „Пармак кая“ на около 500 м. след първата махала на селото.

  • Шарапаните край с. Ночево
  • Гузгун кая /Горящ камък/ край с. Душка
  • Тракийско светилище“ Биюк тепе“ край с. Женда
  • Средновековна крепост „Градището“ край с. Пчеларово
  • Джамията „Чубуклу“ край с. Водач
  • Църквата „Света Петка“ – с. Пчеларово
  • Вековен бял бор в с. Пчеларово
  • Водопад край с. Безводно
  • Връх Чиляка над с. Безводно
  • Елови находища, с. Мурга и с. Женда
  • Поддържан резерват „Казълчерпа“ край с. Женда
  • Езеро с медицински пиявици край с. Бели вир
  • Родопски феномен „Оглан кая“
  • Пещера „Ташлък“
  • Саръ кая (Жълтият камък)'
  • Язовир „Боровица“
  • Дивечовъдна база „Женда“

Транспорт

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 49,8 km:

Топографска карта

Източници

  1. Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  3. Решение № 544 от 23.07.2015 г. Обн. ДВ, бр. 58 от 31 юли 2015 г.

Външни препратки