Асен Златаров

Асен Златаров
български биохимик и общественик
Асен Златаров, снимка от личен архив. Източник: ДА „Архиви“
Роден	4 февруари 1885 г. Хасково, Източна Румелия
Починал	22 декември 1936 г. Виена, Австрия
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Женевски университет
Научна дейност
Област	Биохимия
Работил в	Софийски университет
Асен Златаров в Общомедия

Асен Христов Златаров е български и европейски учен, общественик и писател, основоположник на биохимията и броматологията в България, професор.

Произход и образование

Паметна плоча на първото светско училище в с. Стамболово, където учител е бил бащата на А. Златаров

Роден е в Хасково, на 4/16 февруари 1885 г., в семейството на Теофани х. Иванчо Минчева и Христо С. Златаров. В църковните и общински регистри е записан с две имена „Иван-Асен“. Избира да ползва второто – Асен.

Баща му – Христо Златаров е роден в Чирпан. Учител в първото светско училище, основано през 1851 г. в хасковското село Стамболово (Еллер). Чиракува в Пловдив, в аптеката на д-р Стоян Чомаков. По-късно открива своя аптеката в Хасково. Той е сред учредителите на местното читалище „Заря“ (първото читалище в Южна България).

Асен Златаров завършва Петокласното държавно училище в Хасково. През 1901 г. учи в Пловдивската мъжка гимназия „Княз Александър I“, а през 1903 г. завършва реална гимназия в София. Записва химия в Софийския университет, а през 1904 година продължава следването си в Женевския университет. През 1907 се дипломира с бакалавърска степен по химия.

През 1907 г. се среща в Женева с френския социалист и пацифист Жан Жорес. Това е повратен момент в неговото идеологическо съзряване.

В началото на 1908 г. става доктор по химия и физика на Гренобълския университет. За кратко е учител по химия в мъжката гимназия в Пловдив (1908). През лятото на 1908 г. става член на Българската работническа социалдемократическа партия – БРСДП (обединена). Заминава на специализация по химия на храненето и съдебна химия в Мюнхен (1909 – 1910).

По време на следването си в Женева води активна кореспонденция с бъдещата си съпруга – Евдокия Атанасова – Дуня. Двамата сключват брак през 1910 г. Имат двама сина – Асен (р. 1913 г.) и Светозар (р. 1926).

По време на Войните за национално обединение (1912 – 1918) е зачислен като санитарен доброволец в службата на „Червения кръст“. Възлага му се да инспектира и организира хигиенната охрана на I и III армия. По-късно е избран за секретар на Комитета за борба с холерата. По време на Първата световна война отново е мобилизиран със задача да комплектува подвижни химически лаборатории в помощ на военните болници. До края на войната заема поста началник на индустриалния отдел в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидли­вост (СГОП).

Научна кариера

След завръщането си от Мюнхен (1910) Асен Златаров е назначен за асистент на проф. Пенчо Райков, в катедрата по органична химия при Физико-математическия факултет на Софийския университет.

През 1920 г. е избран за частен хоноруван доцент по физиологична химия при Медицинския факултет, а няколко месеца по-късно – за частен доцент по биохимия при Физико-математическия факултет. Чете лекции по органична и неорганична химия на студентите медици, ветеринари, агрономи, лесовъди, естественици и физици.

През 1922 г. е назначен за редовен доцент, през 1924 г. за извънреден професор, а през 1935 г. е избран за редовен професор в Катедрата по органична химия при Физико-математическия факултет.

През 1926 г., по време на творческа командировка в Мюнхен и Париж, се среща с Нобеловия лауреат за химия Рихард Вилщетер и с бъдещите нобелисти Хайнрих Виланд и Ханс Фишер, които му засвидетелстват уважение, като на учен с утвърдено име.

На Учредителния конгрес на Съюза на химиците в България е избран за главен редактор на сп. „Химия и индустрия“. Председател на Съюза в периода (1929 – 1936).

Като химик-органик Златаров синтезира индулинови и други багрила за багрилната промишленост. Поставя началото на ново научно направление за българската химия – броматологията (наука за използване на хранителните вещества) и охарактеризира научно традиционни за българина храни. Полага усилия за изясняване хранителните качества на соята и нейното култивиране в България. Разглежда въпроси за състоянието на нашата хранително-вкусова промишленост, съхраняването, развалата и фалшификацията на хранителните продукти.

През 1912 г. във Франция регистрира патент за получаване на „фосфатно брашно“ от зърната на сланутъка или нахут (Cicer arietinum L.) Това е първият химичен патент, издаден на името на българин. Провежда изследвания върху ензимохимията на тежките метали. В сътрудничество с Мария Андрейчева и Донка Калчева изследва влиянието на цинка при раковите заболявания. През 1919 г. установява, че хидролизатът от спанак има свойството да намалява захарта в урината и кръвта.

На негово име е кръстена цветна реакция за откриване на азотиста киселина с багрилото неутрално червено, известна като „реакция на Златаров“.

Литературна дейност

Асен Златаров е автор на книги и на стотици статии в периодичния печат. Сътрудничи на множество наши вестници и списания, като „Литературен глас“, „Литературен час“, „Златорог“, „Съвременна мисъл“, „Природа и наука“ и др. В тях на достъпен език популяризира научни постижения в областта на природните науки и художественото творчество. Развива възгледите си за българския език, за литературата и изкуството, за критиката, за политиката и управлението на обществото.

Преосмисля от позицията на съвременността важни исторически събития, присъствието и приносите на ярки личности от нашата и световната история и култура, от които се е учил и които са го вдъхновявали – Йохан Гьоте, Хайнрих Хайне („На гроба на Хайне“), Емил Зола, Анатол Франс, Анри Барбюс, Ромен Ролан, Христо Ботев („Кому принадлежи Ботев“), Алеко Константинов („Обаянието на Алека“) и др.

Част от книгите му са подписани с псевдонима Аура – знак на поетичното му творчество. Първата си статия и първата си стихосбирка – “Според настроението“ публикува още като студент в Женева. Следват „Цветя за него. Поема в лирична проза“ (1918), „Песен за нея. Поема в лирична проза.“ (1919)

През 1926 година около вестниците ”Изток” и „Стрелец“ се обособява литературен кръг „Стрелец“ (1925 – 1927), в който наред с Константин Гълъбов, Светослав Минков, Димитър Пантелеев, Атанас Далчев, Чавдар Мутафов, Фани Попова-Мутафова и др. се включва и Асен Златаров.

Член е на Съюза на българските писатели (1920) и на Управителния му съвет(1928 и 1931). Съосновател на българския ПЕН клуб (1926). Бил е директор на Дома на изкуствата и печата в София.

Асен Златаров е свързан с книгоиздателство „Акация“, което е основано през 1922 година и се ръководи и финансира от масонския Възпитателен институт „Заря“. Освен че издава и преиздава свои книги, там той редактира библиотеките „Натурфилософско четиво“ и „Из тайните на земята и морето“.

Обществена дейност

Оратор и популяризатор на научни знания, Асен Златаров изнася над 1000 сказки из цялата страна и в чужбина, посветени на литературни, философски, научни, социални и политически теми.

Издига глас против насилието и войната. Пише за „Аферата Драйфус“, за трагедията на Яворов, за смъртта на Никола Ракитин и Васил Пундев, за расизма и зараждащия се фашизъм.

Посветен за масон (1923), с придобита степен „майстор“ (1926) в ложа „Зора № 1.

Активен участник е в Българския народен морски сговор.

На 16 ноември (1926) е сред официалните посрещачи на Нобеловия лауреат за литература Рабиндранат Тагор, който посещава България по време на своята европейска обиколка.

Радетел за навлизането на радиото в обществения живот и съосновател на първия съюз на радиолюбителите „Родно радио“ (1930).

Инициира честването на 60-годишнината на писателя Антон Страшимиров в Народния театър (1931), където произнася обвинителна реч против вдъхновителите и извършителите на кървавите братоубийствени събития от началото и средата на 20-те години.

Сред учредителите на Всебългарски съюз „Отец Паисий“ (1927), на Общогражданския комитет за мир (1932) и на Българо-съветското дружество (1934).

През 1933 г. Асен Златаров участва в създаването на Комитет за защита на евреите в Германия, заедно с Екатерина Каравелова, Антон Страшимиров, Петко Стайнов и др. Тогавашните вестници „Мир“ и „Слово“ публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на велика Германия. На 3 юли 1933 г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.

По предложение на Асен Златаров град Орхание е преименуван на Ботевград (1934).

Златаров цени освободителната мисия на Русия. Следи с внимание промените след революцията през 1917 година. Със съдействието на Фьодор Разколников (пълномощен министър на Съветския съюз у нас), посещава XV-я международен конгрес по физиология в Москва и Ленинград (1935). Там се среща с Иван Павлов, Николай Державин и Евгений Волков.

След завръщането си издава книгата „В страната на Съветите“ (с работно заглавие: „Москва строи“), в която изразява своя възторг от постиженията на Русия в просветата и науката, но не спестява своите несъгласия. Не приема православните храмове да се превръщат в музеи, подчертава колко ненужни жертви е взел „революционният терор“.

Смърт

На 24 ноември 1936, преди заминаването да се лекува във Виена, пише своите завети. От 25 ноември е в “задграничен отпуск за лечение“, както е записано на молбата му до Ректора на Университета. На 6 декември, ден преди да бъде опериран, добавя нови заветни писма до своята съпруга и до младежта на България, които са запечатани и следва “Да се отворят само ако...“. Писмата са отворени след смъртта му.

Асен Златаров умира във Виена след две неуспешни операции от рак на стомаха на 22 декември 1936. На 23 декември по инициатива на близкия приятел и народен представител Сотир Янев е издаден позив за набиране на средства за пренасяне на тялото от Виена и други разходи. Опелото и погребението са на 27 декември. Траурното шествие се превръща в многохилядна, спонтанна манифестация.

Произведения

• “Според настроението“: Волни стихове (1905)
• “Очерки по философия на биологията“ (1911)
• “Фалшификация и развала на съестните и питейни продукти и тяхното откриване : Общедостъпни методи“ (1911)
• “Те трябва да победят!“ (1915)
• “Цветя за него“ Поема в лирична проза, с псевдоним Аура (1918, 1921, 1924, 1927)
• “Песен за нея“, Поема, с псевдоним Аура (1919, 1923, 1924, 1927)
• “Основи на науката за храненето: Лекции, държани през уч. 1920 – 1921 г. в Соф. унив.“ (1921)
• “Фосфатидите в сланутъка“ (1921)
• “Соята – японският боб : Нейното култивиране, състав и използуване като храна, фураж и индустр. растение“ (1921, 1928)
• “Световните тайни и делото на Айнщайн : Общодостъпно изложение на теорията за относителността“ (1923)
• Начала на органичната химия (1923)
• “Die Genussmittel Bulgariens“ (1923)
• Ръководство за практически занятия по химия (1924, 1927)
• “Слънцето и животът“ (1924)
• “Из тайните на морето“ (1925)
• “Трагедията на П. К. Яворов“ Спомени и бележки“ (1925)
• “La rose et l'industrie d'essence de roses en Bulgarie“ (1926)
• “Из науката и живота : Очерки по естествознание, натурфилософия и житейска практика“ (1926)
• “В града на любовта“. Роман, с псевдоним Аура (1927, 1939)
• “Хормони и витамини : Проблемата за вътр. секреции и храненето“ (1928)
• Учебник по органична химия (1928)
• “Химическата война и гибелта на човечеството“ (1929)
• “Една храна на бъдещето : Соята“ (1929)
• “Социализмът и проблемата на изкуството“, лекция, държана на Работническия образователен курс (1929)
• “Гибелни блаженства“, Раят и пъкълът не евфористичните отрови – В: Поредица “Натурфилософско четиво“ № 46 (1929)
• “Що е живот и защо е смъртта?“ – В: Поредица “Натурфилософско четиво“ № 52 (1930)
• Начала на неорганичната химия : Елементарен унив. курс : Ч. 1 – 2 (1930)
• “Общественик и гражданин : Реч, произнесена на 15.XI.1931 г. в Нар. театър по случай юбилея на Антон Страшимиров“ (1931)
• “Прагът на живота и микробиологията“ (1931)
• “Идеали на младото поколение“ (1932)
• “Космичните лъчи и животът : Мирът на трептенията“ (1932)
• “Проблемата за щастието“. Изкуството да се живее – В: Поредица “Натурфилософско четиво“ № 54 (1932)
• Химия : за трети клас на народните прогимназии (1932)
• Курс по биохимия: Отдел броматология : Обща част: Лекции (1933)
• “В Испания“ (1934)
• “В страната на Съветите“ (1936, 1945, 1967)
• “П. К. Яворов. Жребий на слава и страдание“ (1936)
• “Диктатура или демокрация“ (1936)
• “Заветът на Асен Златаров“ Писма, речи, статии, интервюта“ (1937)
• “Натурфилософско четиво“ Избрани съчинения (1938)
• “В служба на културата“ (1938)
• “Слънце и живот“ (1948)
• “Два свята“ Политико-обществени изказвания. 1915 – 1936 (1946)
• “Асен Златаров. Сборник“ (1956)
• “Асен Златаров. Литературно-обществени статии“ (1959)
• “Избрани произведения в 3 тома“. Том 1 Литература, изкуство и култура; Том 2 В страната на Съветите. Обществени въпроси; Том 3 Знание и живот. Белетристика, дневник, писма. (1966)
• “Избрани произведения“ (1975)
• “Избрани научни и научно-популярни трудове“ (1985)

Награди

През 1932 година се чества 25-годишната му научна, литературна и обществена дейност. Царят го награждава със Сребърен медал „За наука и изкуство“, а по-късно с Офицерския кръст на ордена „Св.Александър“.

Френското правителство награждава Асен Златаров с най-високото отличие на Френската република, като го провъзгласява за Кавалер на Ордена на Почетния легион.

Памет

През 1937 година са организирани възпоменателни събития в цялата страна.

Паметници на Асен Златаров са открити: в Морската градина на Бургас (1944), пред Градския театър в Хасково (1959),  в парка „Заимов“ в София (1996), както и в корпуса на Университета „Асен Златаров“ в Бургас (2013).

През 1962 г. д-р Светозар Златаров, предава голяма част от архива на баща си в Държавния исторически архив (ЦДИА) - фонд № 865.

През 1975 г. в родния му град Хасково са проведени "Златарови дни". Открита е музейна експозиция: ”Живот и дело на проф. д-р Асен Златаров” в Кирковото училище.

През 1985 г. тържествено е чествана 100-годишнината от рождението му. Събитието е част от годишния календар на ЮНЕСКО.

Обявен е за почетен гражданин на град Хасково - посмъртно. (2015)

Галерия

• 
  Групова снимка с бойни другари, 1913
• 
  Портретна снимка
• 
  Златаров позира на парижки скулптор, юни 1926
• 
  Барелеф на Асен Златаров в Хасково
• 
  Паметник на Асен Златаров до гимназията в Ботевград, носеща неговото име
• 
  Паметна плоча на Златаров в София на фасадата на дома, където живее от 1911 до 1936 г.
• 
  Домът на Златаров в София на адрес ул. “Асен Златаров“ № 3
• 
  Семейният гроб на Асен Златаров в Софийските централни гробища

Източници

Цитирани източници

• Нанчев, Йордан. Синът на тоя град. Книга за Асен Златаров. София, Българска книжница, 2015. ISBN 978-954-380-345-3.
• Савов, Божидар. 100 известни личности от българското масонство (1879-1940). Банско, Поливижън, 2017. ISBN 978-619-90879-0-9.
• Чолаков, Йордан. Асен Златаров : 1885-1985 : [Биогр.] София, Народна просвета, 1984. ISBN -.
• Димитров, Христо. Асен Златаров : Очерк. София, Народна просвета, 1987. ISBN -.

Външни препратки

• Асен Златаров в Речник на българската литература след Освобождението
• Информация за Асен Златаров от haskovo-online
• Информация за Асен Златаров, Ботевград и Природо-математическата гимназия носеща неговото име
• От и за Асен Златаров в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• От и за Асен Златаров в COBISS – Кооперирана онлайн библиографска система и услуги
• Мигове от времето. Филм за проф. д-р Асен Златаров, Регионален исторически музей – Хасково
• БНТ представя: “Имах още какво да кажа“ – филм за проф. Асен Златаров