Балдево
Тази статия е за селото в община Гърмен. За село Росен в Област Пазарджик, старото име на което е Балдево, вижте Росен (Област Пазарджик).
| Балдево | |
  Балдево  Балдево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 166 души[1] (15 март 2024 г.) 20,7 души/km² |
| Землище | 8038 km² |
| Надм. височина | 598 m |
| Пощ. код | 2948 |
| Тел. код | 07523 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 02381 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Гърмен Феим Иса (ДПС; 2019) |
Ба̀лдево е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Балдево се намира в планински район – в Западните Родопи, близо до река Места. На 3 km от него се намира минеравен извор Долни бани. В селото се намира рудник Канина за лигнитни каменни въглища.
История
[редактиране | редактиране на кода]Край селото има няколко тракийски могили - Пишлюва тумба и Тумбите, както и останки от тракийски селища в местностите Манастира, Колибищата, Костадин и Свети Илия. Край Пишлювата тумба иманяри откриват погребение на тракийски вожд. Намерени са бойна колесница, статуетка на бога Пазител (15 см. фигура с къдрава коса, която е била закована на колесницата), конски бронзови сбруи, железните бандажи на колелата.
В края на XIX и началото на XX век Балдево е изцяло българско село в Неврокопска каза. Църквата „Свети Димитър“ е от 1882 година.[2] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Балдово като село с 52 български къщи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Балдево, лежи на левия бряг на Места; пада на ЮИ от Неврокоп 2 часа. Поминуват със земледелие; земя доста плодовита. Църква „Св. Димитър“ и училище с двайсетина ученика. Училището и църквата са български. 50 къщи.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Балдюво брои 325 души, всички българи.[5]
През месец април 1903 г. в сражение с турската войска загиват 58 комити и местни жители. Османската армия извършва тежки издавателства над местното християнско население. Ружа Маркова загива от турски куршум, понесла своето дете. Село Балдево е напълно опожарено. След сражението загиналите са погребани в гробищата на селото. Изчезват 12 фамилии.
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Балдево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | |
| Общо | 188 |
| Българи | 112 |
| Турци | 0 |
| Цигани | 0 |
| Други | 0 |
| Не се самоопределят | 0 |
| Неотговорили | 76 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Балдево
Ангел Георгиев Щурков, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[8]- Илия Онбашиев (1867 - след 1943), български революционер
- Илия Попиванов (1878 – 1944), български революционер и кмет на Неврокоп
- Никола Ст. Гюрнев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[9]
- Тодор Темелков, български революционер от ВМОРО, войвода на балдевската селска чета през Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Стефан Георгиев (1889 – 1913), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Пета одринска дружина, убит в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година[11]
- Стоян Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[12]
- Фанчо Алексов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[13]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 55.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234-235. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 10.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 810.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 194.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 165.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 167.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.
| |||||||||||
