Направо към съдържанието

Вардим

Вижте пояснителната страница за други значения на Вардим.

Вардим
Панорамен изглед от Вардим с река Дунав
Панорамен изглед от Вардим с река Дунав
България
43.6119° с. ш. 25.4699° и. д.
Вардим
Област Велико Търново
43.6119° с. ш. 25.4699° и. д.
Вардим
Общи данни
Население845 души[1] (15 март 2024 г.)
10,2 души/km²
Землище82,54 km²
Надм. височина40 m
Пощ. код5281
Тел. код06324
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ10118
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Свищов
Генчо Генчев
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Вардим
Сенка Добрева
(ГЕРБ)

Ва̀рдим е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.

Село Вардим се намира в средната част на Дунавската равнина, на 7 – 8 км източно от град Свищов. На около 7 км на изток от село Вардим се влива в Дунав река Янтра, малко след протичането ѝ между селата Новград, Беляново и Кривина.

Селото е разположено покрай южния ръкав на река Дунав при остров Вардим, срещу югозападната част на острова. Този южен ръкав представлява и най-южната отсечка на река Дунав не само в България, но и по цялото ѝ протежение. Надморската височина, 20 – 25 м при реката и около 33 м на главната улица при сградата на кметството, нараства на юг към възвишението, по склона на което е застроено селото, до около 110 – 120 м.

През Вардим минава второкласният републикански път II-52, който го свързва със Свищов на запад и в границите на селото е негова главна улица, а включващият се в източния край на селото второкласен републикански път II-54 го свързва през Караманово, Ценово, Бяла и Полски Тръмбеш с областния център Велико Търново.

Село Вардим се намира в зона с умереноконтинентален климат. Характерни са честите и продължителни мъгли.

В землището има карбонатни и типични черноземни почви[2].

Населението на село Вардѝм[3], наброявало към 1934 г. 1950 лица, има към 1946 г. своя максимум – 2654 лица, след което неизменно намалява – до 890 лица към 2018 г.

Според данните от Преброяването на населението и жилищния фонд към 1 февруари 2011 г., при обща численост на населението 1042 лица, относно етническа група е посочена „българска“ за 914 лица (87,7%), „турска“ – за 71 (6,8%), „ромска“ – 0, „друга“ – за 3 (0,3%), като за 54 лица (5,2%) не е отговорено.[4]

Първото намерено упоменаване на село Вардѝм е в турски документи от 1783 г.[2]

Предполага се, че селото е съществувало още при византийската власт, но по-нагоре по хълма на юг от сегашното си местоположение.

Източно от селото, в местността „Янково гърло“, на 18 юни 1868 г. четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа стъпва на българска земя. На мястото е построен паметник[5].

Начало на учебното дело в село Вардим се поставя през 1879 г. Обучението тогава е било водено в ниски и схлупени, нехигиенични стаи в частни сгради. Благодарение на дарения от заможни жители на селото и помощта на всички селяни, през 1936 г. е построена училищна сграда. И до днес тя е част от новото училище. Учителите, които са учителствали по онова време, решили училището да носи името на Стефан Караджа. Празникът на училището е на 11 май[6].

През 1907 г. е основано читалището „Трудолюбие – 1907“.

През 1958 г. с решение на тогавашното Министерство на земеделието и горите е създаден популетум[7] в района на Свищов. През 1959 г. се открива Опитна станция по тополите към Института за гората при БАН, която от 1963 г. прераства в Опитна станция за бързорастящи горскодървесни видове.[8] Опитното поле на Опитната станция за бързорастящи горскодървесни видове е в най-източната част на село Вардим.

Населението е предимно българско, а в близкото минало – българи, власи, турци, татари и цигани – български и румънски.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]

Численост Дял (в %)
Общо 1042 100,00
Българи 914 87,71
Турци 71 6,81
Цигани 0 0,00
Други 3 0,28
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 54 5,18

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Село Вардим е център на кметство Вардим.[10][11]

Читалище „Трудолюбие“ е действащо, регистрирано под номер 154 в Министерство на Културата на Република България.[12][13]

Църквата „Св. Архангел Михаил“ действа само на големи религиозни празници.[14][15]

В селото има пощенска станция.[16]

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

[2]. Районът е подходящ за отдих и отмора. Река Дунав предлага удобни места за риболов. Селото е забележително с резервата за редки птици на о. Вардим, където има популации от корморани, чапли бяла лопатарка и още 21 вида застрашени от изчезване на национално ниво птици. Тук гнезди и най-голямата птица – морският орел. На острова вирее уникалният вид на Вардимския дъб.

До остров Вардим има и два по-малки острова, известни като Малък Вардим и Хайдушки остров. Около островите през летните месеци се образуват прекрасни пясъчни коси при ниски води на реката, подходящи за летен туризъм.

Източно от селото, в местността Янково гърло, на 18 юни 1868 г. четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа стъпва на българска земя. На мястото е построен паметник.

Културни прояви Дата и месец Място на провеждане организатори
1. 144 години от слизането на Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в м. „Янково гърло“ 6 юли Вардим – м. „Янково гърло“ Кметство с. Вардим, НЧ „Трудолюбие“ Вардим

Скали Вардим край остров Ливингстън, Южни Шетландски острови са наименувани на село Вардим.[17]

ФК „Дунав (Вардим)“.

  1. www.grao.bg
  2. а б в Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 585
  3. Справка за населението на с. Вардим, общ. Свищов, обл. Велико Търново
  4. Етнически състав на населението на България – 2011 г.
  5. Зона България – Околности на Свищов Архив на оригинала от 2007-08-18 в Wayback Machine.
  6. По стар стил 11 май е Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
  7. Площ, където се отглеждат с научна или учебно-опитна цел дървесни растения от рода Топола (Populus).
  8. 45 години Опитна станция за бързорастящи горскодървесни видове ­Свищов // Архивиран от оригинала на 2010-11-04. Посетен на 2019-09-16.
  9. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  10. Справка за събитията за кметство Вардим, общ. Свищов
  11. Кметство Вардим, към септември 2019 г.
  12. Информационна карта за 2018 г. на читалище „Трудолюбие-1907“ в село Вардим
  13. Читалище „Трудолюбие – Дунав“
  14. Национален регистър на храмовете в Република България – църква „Свети пророк Илия“, с. Вардим, към 2019 г.
  15. VІІІ. Свищовска духовна околия, 8. с. Вардим – „Св. пророк Илия“, архив на оригинала от 10 август 2020, https://web.archive.org/web/20200810184246/https://bg-patriarshia.bg/index.php?file=turnovo_diocese_temples.xml, посетен на 16 септември 2019 
  16. Български пощи, пощенски станции, 5281 Вардим // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2019-09-15.
  17. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Vardim Rocks.