Направо към съдържанието

Въгени

Въгени
Σεβαστιανά
— село —
Въгени – второто по отдалеченост село на снимката
Въгени – второто по отдалеченост село на снимката
Гърция
40.7686° с. ш. 22.1233° и. д.
Въгени
Централна Македония
40.7686° с. ш. 22.1233° и. д.
Въгени
Воденско
40.7686° с. ш. 22.1233° и. д.
Въгени
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВъртокоп
Географска областСланица
Надм. височина60 m
Население1181 души (2021 г.)

Въгени (на гръцки: Σεβαστιανά, Севастиана, до 1926 година Βίγκενη, Вигени[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп (Скидра).

Селото е разположено на 3 km западно от демовия център Въртокоп (Скидра), на 60 m надморска височина в областта Сланица.[2]

Йордан Заимов смята, че името Въгени идва от Въгляне с преход на л' в j на арумънска почва.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Въгени (Vagheni) е посочено като село във Воденска каза с 22 къщи и 104 жители българи.[4]

Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Въгени (Βούγκιανη) има 12 семейства християни и 40 мюсюлмани.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Въгени има 180 жители българи, 240 турци и 90 цигани.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вугляни (Vougliani) има 120 българи екзархисти.[7]

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Въгени има 81 мъже и 77 жени.[8]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Въгени (Вьјгјени) има 40 къщи на турци и 17 къщи на християни цигани.[9]

Мюсюлманското население на Въгени е изселено в Турция в 1924 година по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени 318 гърци бежанци от Мала Азия и Понт.[10] В 1928 година селото е смесено (местно-бежанско[8]) със 106 бежански семейства и 471 жители бежанци.[11] В 1940 година селото има 987 жители, от които 263 местни и 724 бежанци.[10]

Землището на Въгени е много плодородно, тъй като се напоява добре. Произвеждат се овошки, пшеница, памук и други земеделски култури. Частично е развито и краварството.[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Въгени на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Караагач[12] Νερά Καραγάτς Нерули Νερούλι[13] местност на ЮЗ от Въгени[12]
Рамна Стърга[12][14] Ράμνα Στέργα Стерна Στέρνα[13] връх на З от Въгени (303,5 m)[14]
Кайнак[14] Καϊνάκι Пиги Πηγαί[13] извор на СЗ от Въгени[14]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 148[10] 440[10] 589[10] 987[10] 1005[10] 1216[10] 1257[10] 1213[10] 1348[10] 1501 1392 1181
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 44. (на македонска литературна норма)
  3. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 56.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  5. Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  8. а б Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911), архив на оригинала от 16 декември 2012, https://archive.is/20121216082457/www.freewebs.com/onoma/vodena.htm, посетен на 16 декември 2012 
  9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  10. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 45. (на македонска литературна норма)
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. а б в Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  13. а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
  14. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.