Направо към съдържанието

Долна Чарлия

Долна Чарлия
Долна Чарлија
— село —
41.1414° с. ш. 21.4386° и. д.
Долна Чарлия
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаМогила
Географска областПелагония
Надм. височина568 m
Население165 души (2021)
Пощенски код7216
Долна Чарлия в Общомедия

Долна Чарлия (на македонска литературна норма: Долна Чарлија) е село в югозападната част на Северна Македония, община Могила. Намира се на 15 километра североизточно от Битоля, на левия бряг на река Църна (Черна).

Селото е равнинно разположено в областта Пелагония, на 18 km североизточно от град Битоля и на 8 km от общинския център Могила. Името идва от турското чаир, ливада.[1] На север е по-малкото село Горна Чарлия. В миналото двете села често са разбирани и представяни като едно под названието Чарлия. И двете села са на левия бряг на Църна река, но не до самото корито вероятно и поради поройния характер на реката и опасността от заливане на къщите.

Църквата в селото „Свети Димитър“ е изградена в 1877 година[2] или в 1895 година върху стари основи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Долно Чарлий е населявано от 325 жители, всички българи.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долно Чарлия е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 27 къщи.[4]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долна Чарлия има 208 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]

По време на Балканската война 4 души от Чарлия се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след Междусъюзническата война.

По време на Първата световна война Долно-Чарлия е част от Добрушевска община и има 200 жители.[8]

Населението на селото намалява вследствие на емиграция към Битоля, Скопие, Европа и презокеанските земи.[1] Според преброяването през 2021, в селото живеят 165 души.[9]

Година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002 2021
Население 428 474 538 457 507 254 236 198 165

Националността се отнася за 2002 година.

Националност Всичко
македонци 198
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0
Родени в Чарлия (Долна или Горна)
  • Веле Радобореца, македоно-одрински опълченец, четата на Милан Матов[10]
  • Димитър Талев Котев (1875 или 1882 - след 1943), български революционер, селски войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Славчо Пирчев[11]
  • Коте Неданов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 4 битолска дружина[12]
  • Петко Велев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина[13]
  • Тане Чарлийски (? – 1651), български хайдутин
Починали в Чарлия
  • Георги Мъртвара, четник при Георги Сугарев и Димко Могилчето[14]
  • Тодор Байрактаров (? – 1902), български революционер
  1. а б в Долна Чарлија // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-25. Посетен на 25 ноември 2018.
  2. Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
  8. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 4
  9. Вкупно резидентно население на Република Северна Македонија според етничката припадност, по населени места, Попис, 2021 // База на податоци МакСтат.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 591.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 687.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 488.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 118.
  14. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 27.