Каваларци
| Каваларци Καβαλλάρι | |
| — село — | |
  Каваларци  Каваларци  Каваларци | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Лъгадина |
| Географска област | Лъгадинско поле |
| Надм. височина | 75 m |
| Население | 1874 души (2001) |
Каваларци (на гръцки: Καβαλλάρι, Кавалари, катаревуса Καβαλλάριον, Каваларион, до 1928 Καβαλάρ, Кавалар[1]), е село в Егейска Македония, Гърция, дем Лъгадина (Лангадас), област Централна Македония с население от 1874 души (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Лъгадинското поле. Отдалечено е на около 6 километра югозападно от демовия център град Лъгадина (Лангадас).
История[редактиране | редактиране на кода]
Праистория, античност и средновековие[редактиране | редактиране на кода]
В района на Каваларци са идентифицирани редица праисторически обекти, като селищната могила на около 500 m югоизточно от селото, известна като А, селищната могила в местността Певка Диаманди на около 2 km югозападно от селото, известна като Б, селището от праисторическата и историческата епоха на 5 km западно от Агиос Василиос, известно като Г и селищната могила Агиос Василиос до езерото, известна като Каваларци Д.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Селото е споменато в османските регистри от XV и XVI век като Кавалар, вакъф на Гази Евренос със смесено население. През XVII – XVIII век е въглищарско село.[3]
В XIX век Каваларци е село в Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1850 година.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кавалар (Kavalar) живеят 180 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Каваларци (Cavalartzi) е посочено като село с 54 домакинства и 243 жители българи.[6]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Каваларци живеят 200 българи и 200 турци.[7]
Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Каваларци (Kavalartzi) има 240 жители българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище с един учител и четирима ученици.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В 1922 година след разгрома на Гърция в Гръцко-турската война мюсюлманското население се изселва и в селото са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Каваларци е смесено местно-бежанско село с 93 бежански семейства и 368 души.[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXII. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXI. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XX. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152-153.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196-197. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
