Направо към съдържанието

Кучкар (дем Кушница)

Тази статия е за селото в Кавалско. За селото в Солунско вижте Галини (дем Лъгадина).

Кучкар
Ελαιοχώρι
— село —
Музеят на маслината и зехтина
Гърция
40.8206° с. ш. 24.2433° и. д.
Кучкар
Източна Македония и Тракия
40.8206° с. ш. 24.2433° и. д.
Кучкар
Кавалско
40.8206° с. ш. 24.2433° и. д.
Кучкар
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемКушница
Надм. височина90 m
Население981 души (2021 г.)
Пощенски код640 07
Телефонен код25940

Кучкар или Кучкари (на гръцки: Ελαιοχώρι, Елеохори, катаревуса: Ελαιοχώριον, Елеохорион, до 1926 година Κοτσκάρι, Коцкари[1]) е село в Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.

Селото е разположено на 90 m надморска височина в малка котловина в източната част на Люти рид (Символо).[2]

Според Йордан Н. Иванов името е от кучкар, старобългарското коучкарь, вероятно гледач на ловни кучета. Сравними са местното име Кучка̀рь, Маданско, Кучкарово, Кумановско и други.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Кучкар:

Кочкар, мохамеданско село; 1 джамия; обитателите му говорят на български език; от града е на 2 часа разстояние.[4]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кучкар (Кучкаръ) живеят 500 българи мохамедани.[5] Според гръцката статистика, през 1913 година в Кучкар (Κοτσικάρη) живеят 396 души.[6]

В 1918 година Антон Страшимиров пише:

Над брега е селото Кучкари - единственото страинно българско поселище тука, запазило се, защото е възприело мохамеданството. А какъв дивен български език имат тези помаци тук! Те днес във всичките наши земи са единствените българи, които, като живеят край море, занимават се и с рибарство: всяка къща има своя „кораб“ (термините ладия или лодка не познават), техните „гребла“ са изработени с резбарски украшения, имат „стануве“ за „ткане“ на „ловидбени мрежи“ и сами си топят „оловни глътки“ (куршемените топки за рибарските мрежи).[7]

В 1923 година жителите на Кучкар са изселени в Турция. През 1926 година името на селото е сменено от Коцкари (Κοτσκάρι) на Елеохори (Ελαιοχώρι).[8] До 1928 година в Кучкар са заселени 138 гръцки семейства с 544 души[9] бежанци от Източна Тракия. Българска статистика от 1941 година показва 962 жители.[10]

Населението отглежда тютюн, овошки, грозде и маслини.[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Кучкар на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Сиври тепе[11] Σιβρὶ Τεπὲ Певкос Πεῦκος[12] възвишение (129 m), И от Кучкар, прекръстено със същия указ и на Оросимон[11]
Кара дере[13] Καρὰ Ρέμα Мавро Рема Μαῦρο Ρέμα[12] реката, която минва през Кучкар, десен приток на Елевтерската река[13]
Река[11] Ρικᾶς Платанорема Πλατανόρεμα[12] река в Люти рид, приток на Бяло море, З от Кучкар[11]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 396[2] 359[2] 620[10] 987[10] 1011[10] 1072[10] 1131[10] 1204[10] 1158[10] 1126 1195 981
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 228. (на македонска литературна норма)
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 148.
  4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 51. (на руски)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
  6. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  7. Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 180-181.
  8. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 229. (на македонска литературна норма)
  11. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  12. а б в Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
  13. а б Kaválla GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.