Направо към съдържанието

Куклен (община)

(пренасочване от Община Куклен)
Община Куклен
      
Общи данни
ОбластПловдив
Площ148.38 km²
Население6 612 души
Адм. центърКуклен
Брой селища6
Сайтkuklen.org
Управление
КметМария Белчева
(ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет13 съветници
Община Куклен в Общомедия
Топографска карта на община Куклен.

Община Куклен се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в южната част на област Пловдив. С площта си от 148,375 km2 заема 13-о място сред 18-те общините на областта, което съставлява 2,48% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релефът на общината варира от равнинен в североизточната част до средно планински в централната и южната. Територията ѝ попада в южните предели на Горнотракийската низина, и крайните северни части на Западните Родопи.

Крайния североизточен район на общината (около 10% от територията ѝ), част от землището на град Куклен попада в южната част на Горнотракийската низина, като тук на границата с община Родопи, на разклона за с. Крумово се намира най-ниската ѝ точка – 167 m н.в.

Останалите около 90% от територията на общината се заемат от крайните северни разклонения на Западните Родопи, като в нейните предели попадат източните, североизточните и централните части на Белочерковския рид, който е североизточно разклонение на мощния рид Чернатица. Най-високата му точка на територията на общината е връх Бяла черква 1646,2 m, разположен южно от летовището Бяла черква.

През средата на Белочерковския рид, от запад на изток, в много дълбока и непроходима долина протича река Луковица (23 km, ляв приток на Чепеларска река) с цялото си горно и част от средното си течение. По северните и североизточни склонове на рида в дълбоки долини и дерета протичат къси и непостоянни реки и потоци, водите на които достигайки периферията на Горнотракийската низина се включват в множество напоителни канали.

Природни и исторически забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

На около 4 km югозападно от град Куклен, на 450 m н.в., всред красива природа се намира изграденият преди 1000 г. манастир „Св. св. Козма и Дамян“, намерил място и в разказа „Козият рог“ на Николай Хайтов. Същият е признат за „Паметник на културата с национално значение“. В църквата към него се съхраняват много ценни икони и стенописи от различни епохи. Манастирът векове наред е бил средище на българската книжнина и култура. В чест на двамата лечители-безсребреници живели в Мала Азия и в околностите на Рим, манастирът има два празника през годината на 1 юли и на 1 ноември, на които се събира множество от всички краища на България. Пред самите порти на манастира блика изключително студен и бистър извор-„Аязмото“, за лечебната сила на който и до днес се носят легенди. За това свидетелствуват запазените желязна верига с метални гривни прикачени към голям камък в преддверието на църквата, с помощта на които са били усмирявани душевно болните хора, търсейки и намирайки своето излекуване. Със средства от програмата САПАРД, през 2008 г., общината изгради асфалтов път до манастира, което прави достъпа лесен и приятен. Заедно с намиращите се още 4 – 5 манастира в съседните общини Бачковски, „Св. Кирик“, Араповски, Мулдавски и Белочерковският „Св. св. Петър и Павел“, също на територията на община Куклен, биха могли да бъдат една прекрасна дестинация за религиозен туризъм.

В южната част от територията на общината върху площ от 23 000 дка, с надморска височина от 700 до 1700 m се простира Лесопарк „Родопи“ с четири курортно-туристически ядра – хижа „Здравец“ (на 1250 m н.в.), летовище „Копривките“ (на 1350 m), летовище „Студенец“ (на 1450 m) и летовище „Бяла черква“ (на 1650 – 1700 m). Със Заповед на МНЗСГ от 1963 г. летовище „Бяла Черква“ е признато за планински климатичен курорт. Именно там е изградена ски писта с параметри, отговарящи на международните норми за дължина и денивелация между старта и финала. На нея се провеждат официални състезания от регионален мащаб. С разработения през тази година ОУП на ски зона „Бяла Черква“ се предвижда изграждането на нови 7 – 8 писти, с обща дължина над 10 km, по които ще могат да се пързалят едновременно 2500 скиора.

В подножието на връх Бяла Черква се намира манастира „Св. св. Петър и Павел“, който в недалечното минало изгоря до основи, но едното му крило, вече е възстановено. На територията на лесопарка има изградени и функционират 12 хотела с 636 легла, множество почивни станции на различни ведомства, къмпинги и частни вили с общо над 2000 легла. В летовището „Студенец“ се намира популярният и търсен екохотел „Здравец“ със 160 легла, извършващ спа процедури. Заоблените била на тази част на Родопите правят лесно достъпни и приятни за всички възрастови групи десетки туристически пътеки, водещи към красиви местности и природни феномени с обща дължина над 150 km.

Общината се състои от 6 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Гълъбово 313 16,905 Новосел Руен 166 5,837 Паная, Богородично
Добралък 56 61,653 Добролък Цар Калоян 78 7,407 Ени кьой
Куклен 5610 31,524 Яврово 53 25,049 Яворово
ОБЩО 6276 148,375 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Паная на с. Богородично;
– преименува с. Добралък на с. Добролък;
– преименува с. Ени кьой на с. Цар Калоян;
  • Указ № 165/обн. 05.04.1950 г. – преименува с. Новосел на с. Гълъбово;
  • Указ № 704/обн. 01.11.1963 г. – преименува с. Богородично на с. Руен;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – възстановява старото име на с. Добролък на с. Добралък;
– преименува с. Яврово на с. Яворово;
  • Указ № 2072/обн. 27.11.1979 г. – възстановява старото име на с. Яворово на с. Яврово;
  • Указ № 167/обн. 03.07.2001 г. – отделя селата Гълъбово, Добралък, Куклен, Руен, Цар Калоян и Яврово и техните землища от община Родопи и създава нова община Куклен с административен център с. Куклен;
  • Реш. МС № 352/обн. 23.05.2006 г. – признава с. Куклен за гр. Куклен.
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 6431 3631 1750 516 12 98 424 100,00 56,46 27,21 8,02 0,18 1,52 6,59
Куклен 5858 3061 1749 516 12 98 422 Куклен 52,25 29,85 8,80 0,20 1,67 7,20
Гълъбово 183 183 0 0 0 0 0 Гълъбово 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Добралък 98 98 0 0 0 0 0 Добралък 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Руен 156 156 0 0 0 0 0 Руен 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Цар Калоян 68 65 0 0 2 Цар Калоян 95,58 0,00 0,00 2,94
Яврово 68 68 0 0 0 0 0 Яврово 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 6431 100,00
Православие 3005 46,72
Католицизъм 71 1,10
Протестантство 132 2,05
Ислям 1176 18,28
Друго 6 0,09
Нямат 87 1,35
Не се самоопределят 544 8,45
Непоказано 1410 21,92
Сградата на общинския съвет през 2014 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7][8]

Партия, коалиция или инициативен комитет 2003 2007 2011 2015 2019
Избирателна активност по време на изборите 63,15 % 65,61 % 65,54 % 64,56 %
Общ брой места 13 13 13 13 13
ГЕРБ 2 2 3 4
Движение за права и свободи 5 5 4 3 4
Коалиция ЗС „Александър Стамболийски“ (Национален фронт за спасение на България, Съюз на демократичните сили,
Алтернатива за българско възраждане, Земеделски съюз „Александър Стамболийски“)
3
ВМРО – Българско национално движение 2
Нова алтернатива 3
Зелена партия 2
Реформаторски блок 2
Политически клуб „Тракия“ 5
Българска социалистическа партия 5 2
Съюз на демократичните сили 2 3
„Коалиция за Куклен“ (Българска социалистическа партия, ВМРО – Българско национално движение) 2
Ангел Петров Милянчев – инициативен комитет 1
Недялка Иванова Чалъмова – инициативен комитет 1

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 31,7 km: