Павел баня (община)
Павел баня (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Стара Загора |
Площ | 518.68 km² |
Население | 14 612 души |
Адм. център | Павел баня |
Брой селища | 13 |
Управление | |
Кмет | Иса Бесоолу (ДПС; 2019) |
Общ. съвет | 17 съветници
|
Павел баня (община) в Общомедия |
Община Павел баня се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Стара Загора.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината се намира в северозападната част на област Стара Загора. С площта си от 518,675 km2 е 5-а по големина сред 11-те общини на областта, което съставлява 10,06% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на изток – община Казанлък;
- на юг – община Братя Даскалови;
- на югозапад – община Брезово, област Пловдив;
- на запад – община Карлово, област Пловдив;
- на северозапад – община Априлци, област Ловеч;
- на север – община Севлиево, област Габрово;
- на североизток – община Габрово, област Габрово.
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на общината е равнинен, средно и високо планински, като територията ѝ попада в пределите на Стара планина, Казанлъшката котловина и Средна гора.
Северната третина от територията на община Павел баня се заема от южните склонове на Калоферска планина (част от Средна Стара планина). Между долините на реките Тъжа на запад и Габровница на североизток и изток се издига монолитния планински масив Триглав (част от Калоферска планина). В него се извисява едноименният му връх Триглав 2275,4 m, явяващ се най-високата точка на общината и цялата Област Стара Загора.
Централните райони на общината, разположени южно от Стара планина се заемат от западните, най-високи (400 – 450 m) части на Казанлъшката котловина, Тук се намира най-ниската ѝ точка – 386,9 m н.в., кота преливник на язовир Копринка.
Южно от Казанлъшката котловина в пределите на общината попадат най-високите части на Сърнена Средна гора, които заемат около 1/3 от територията ѝ. На границата с община Брезово се издига връх Братан 1235,8 m, най-високата точка на цялата Сърнена Средна гора.
Води
[редактиране | редактиране на кода]Основна водна артерия на община Павел баня е река Тунджа, която протича през нея по южната периферия на Казанлъшката котловина, от запад на изток с част от горното си течение. На нея е изграден големия язовир Копринка, като на територията на община Павел баня попада почти цялото му водно огледало. В пределите на общината река Тунджа получава четири по-големи притока:
- – Тъжа (ляв, 26 km). Тя извира на 1726 m н.в. в Калоферска планина на Стара планина, на 1,4 km южно от връх Марагидик (1889 m) в община Априлци. Първите 4 km тече на изток, а след това завива на юг в дълбока, на места каньоновидна долина, силно залесена и с голям надлъжен наклон. Северозападно от село Тъжа (при ВЕЦ „Тъжа“) излиза от планината, образува голям наносен конус, завива на югоизток и навлиза в Казанлъшкото поле. Влива се отляво в река Тунджа на 440 m н.в., на 2,3 km югоизточно от село Търничени. Площта на водосборния ѝ басейн възлиза на 116 km2, което представлява 1,38% от водосборния басейн на река Тунджа.
- – Селската река (ляв).
- – Турийска река (десен, 21 km). Тя извира под името Средна река на 1025 m н.в., на 150 м северно от връх Каваклийка в Сърнена Средна гора. До село Турия тече на север в дълбока и гъсто залесена долина. Преди селото завива на изток, а след него на североизток, навлиза в Казанлъшкото поле и долината ѝ става широка и плитка. Влива се отдясно в река Тунджа, на 700 m северозападно от село Виден, в „опашката“ на язовир Копринка. Площта на водосборния ѝ басейн възлиза на 83 km2, което представлява 0,98% от водосборния басейн на река Тунджа.
- – Габровница (ляв, 20 km). Тя води началото си 2200 m н.в. в Калоферска планина, на 1,2 km източно от връх Триглав. В най-горното си течение има източна посока, като постепенно завива на югоизток и юг и протича в много дълбока и тясна долина с голям надлъжен наклон. При село Скобелево напуска планината като образува голям наносен конус и навлиза в Казанлъшкото поле. Влива се отляво в река Тунджа (в западната част на язовир Копринка), на 1,5 km южно от село Долно Сахране.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав (2011)
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 14 186 | 100,00 |
Българи | 7220 | 50,90 |
Турци | 4 451 | 31,38 |
Цигани | 1 701 | 11,99 |
Други | 73 | 0,51 |
Не се самоопределят | 80 | 0,56 |
Неотговорили | 661 | 4,66 |
Движение на населението (1934 – 2021)
[редактиране | редактиране на кода]Община Павел баня | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
Население | 20011 | 19827 | 19547 | 19762 | 20498 | 19464 | 16950 | 15891 | 14186 | 12594 | |
Източници: Национален Статистически Институт, [1] |
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината има 13 населени места с общо население от 12 594 жители към 7 септември 2021 г.[2]
Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Александрово | 1444 | 78,630 | Осетеново | 1002 | 32,998 | Доймушларе | |
Асен | 462 | 18,906 | Юренлии | Павел баня | 2516 | 28,526 | Павел |
Виден | 91 | 19,467 | Карагитлии | Скобелево | 627 | 50,051 | |
Габарево | 1327 | 57,608 | Турия | 306 | 67,818 | ||
Горно Сахране | 1283 | 16,795 | Тъжа | 1255 | 70,207 | Голямо село | |
Долно Сахране | 749 | 14,589 | Търничени | 865 | 28,389 | Шахпазлии | |
Манолово | 667 | 34,691 | Малко село, Борисово | ОБЩО | 12594 | 518,675 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- Указ № 154/обн. 03.03.1894 г. – преименува с. Малко село на с. Борисово;
- Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Юренлии на с. Асен;
- МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Горно Софуларе (Горно Суфолари) на с. Мъдрен;
- МЗ № 593/обн. 03.04.1945 г. – заличава с. Мъдрен и го присъединява като квартал на с. Скобелево;
- МЗ № 7552/обн. 22.11.1947 г. – преименува с. Борисово на с. Манолово;
- Указ № 131/обн. 14.03.1950 г. – преименува с. Голямо село на с. Тъжа;
- Указ № 1608/обн. 10.11.1978 г. – признава с. Павел баня за гр. Павел баня.
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През средата на общината, от запад на изток, на протежение от 21,5 km преминава участък от трасето на жп линията София – Карлово – Бургас от Железопътната мрежа на България.
През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 50 km:
- участък от 22,9 km от Републикански път I-6 (от km 287 до km 309,9);
- участък от 27,1 km от Републикански път II-56 (от km 9 до km 36,1).
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-39. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-51. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
|
|