Солунска българска девическа гимназия

Солунска българска девическа гимназия
„Св. Благовещение“
	Солунска българска девическа гимназия; „Св. Благовещение“
	Печат на Солунската българска девическа гимназия
Информация
Седалище	Солун, Османска империя
Основаване	1880 г.
Основател	Българска екзархия
Закриване	1913 г.
Вид	гимназия
Директор	Кузман Шапкарев; Георги Кандиларов; Христо Батанджиев; Михаил Сарафов
	Солунска българска девическа гимназия; „Св. Благовещение“ в Общомедия

Солунската българска девическа гимназия „Свето Благовещение“ е първата българска девическа гимназия в Македония. Гимназията е основана през есента на 1880 година в град Солун, където съществува до 1913 година. Гимназията се поддържа от Българската екзархия и от Солунската българска община.

История

Учителки и ученички от Солунската девическа гимназия през учебната 1882 – 1883 г. Мария Константинова – първа, от с. Гайтаниново, Сярско; Боянка Миладинова от Струга; Кипра Сарафова от с. Либяхово, Сярско; Луиза Пърличева от Охрид; Екатерина Стрезова от Охрид; Мария Константинова – втора, от с. Плевня, Драмско; Христина Стрезова от Охрид. На втората редица, в средата, главната учителка Царевна Миладинова; вдясно от нея възпитателката Фания Димитрова от Охрид и ученичката Екатерина Сарафова от с. Либяхово, Сярско; вляво от главната учителка Миладинова – учителката Елена Стателова, а още по-вляво – ученичките Марица Шурбанова от Битоля; Елена Атанасова от с. Просечен, Драмско. На третата редица, пак от ляво надясно в снимката, ученичките: Мария Желязкова от с. Баня, Разложко; Панайотица Апостолова от Ортакъой; Донка Велкова от Лерин; Василка Робева от Битоля; Поликсени Попгеоргиева от Охрид; Стоянка Тошева от Прилеп. Вляво прислужникът и гавазин от Дойран

В 1880 година девическата гимназия стартира с първи клас и една учителка.^[1] Всъщност гимназията се открива с един подготвителен клас, а в следващата година и с първи клас.^[2] В същата 1881 година девическата гимназия се именува „Благовещение“.^[3] За първа учителка е поканена дъщерята на Димитър Миладинов – Царевна Миладинова, която по това време работи като учителка в Свищов.^[4] Кузман Шапкарев е определен за главен учител на мъжката и девическата гимназия.^[5] Първоначално срокът на обучение е 4 години, от 1886 – 1887 година – 5, от 1890 – 1891 – 6, а от 1907 – 1908 година – 7 години. В началото на 1881 – 1882 се известява за откриване на втори клас в девическата гимназия с окръжно до общините в Македония, като изискванията са учениците да са здрави, с училищно удостоверение за добър успех и с минимална възраст от 14 години.^[5]^[6] В 1885 – 1886 гимназията излъчва първия си випуск, от който се дипломират 6 ученички, завършили IV клас и с учителски персонал – Царевна Миладинова, Евгения Димиева (братовчедка на Стефан Стамболов), Елена Стателова, Камелия Сплитек и Анна Тръпчева.^[7] Към гимназията функционира пансион, в който през учебната 1888 – 1889 година са настанени 66 ученички.^[8]

В гимназията преподават учители от Солунската българска мъжка гимназия, както и Царевна Миладинова, Хрисанта Настева, Е. Димитрова и други. В гимназията се преподава по същия учебен план като в мъжката гимназия. От 1904 година тя се премества в отделна сграда. Михаил Сарафов има големи заслуги за сдобиването на гимназията с тази сграда като се свързва с Евлоги Георгиев и успява да го убеди да купи и да подари на Солунската община триетажно и светло помещение до мъжката гимназия.^[10] От 1905 – 1906 година се изучава и шивачество. Сред директорите на гимназията са Георги Кандиларов, Марин Пундев, Христо Батанджиев, Михаил Сарафов (1895 – 1896), Йордан Николов (1910 – 1911).

Гимназията до закриването си от новите гръцки власти в 1913 година подготвя 22 випуска с общо 647 възпитанички. Впоследствие девическата заедно с мъжката гимназията се сливат в едно учебно заведение, под името „Струмишка смесена гимназия“. След 1913 година тя се мести последователно в градовете Струмица, Щип, пак Струмица, Петрич. През 1920 година се установява окончателно в град Горна Джумая (днес Благоевград) в Пиринска Македония, България, където съществува и до днес под името Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“.^[11]^[12]

Голяма част от архива на девическата гимназия се съхранява в Националната библиотека на Гърция в Атина.^[13]

Директори

Списък на директорите на Солунската българска девическа гимназия
Име	Период	Общо години
1. Царевна Попалексиева	1883/1884	1
2. Георги Кандиларов	1884/1885	1
3. Константин Стателов	1885/1886	1
4. Елисавета Кондратиева	1886/1887 до 1888/1889	3
5. Христо Батанджиев	1889/1890	1
6. Марин Пундев	1890/1891 до 1893/1894	4
7. Йордан Хаджипетров	1894/1895	1
8. Михаил Сарафов	1895/1896	1
9. Анастас Наумов	1896/1897	1
10. Георги Пенев	1897/1898 и 1898/1899	2
11. Антон Попстоилов	1899/1900 и 1900/1901	2
12. Благой Десковски	1901/1902	1
13. Тодор К. Танев	1902/1903 до 1909/1910	8
14. Йордан Николов	1910/1911	1
15. Благой Калейчев	1911/1912	1
16. Йордан Бомболов	1912/1913	1^[14]

Вижте също

Бележки

↑ Кандиларов, Георги. „Българските гимназии и основни училища в Солун“, Македонски национален институт, София, 1930, стр. 16 – 17. Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.
↑ ЦДИА, ф.264, оп. 1, ае 269, л. 139 (двадесет и пет годишен отчет на гимназията). Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.
↑ „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 68.
↑ Алексиев, Владислав. „Създаването на българската община в Солун“ сборник „Солун“, София, 1934, стр. 213. Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.
↑ ^а ^б „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.
↑ „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 69.
↑ „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 74.
↑ Централен държавен архив, ф. 246 К (Българска екзархия), оп.1, а.е. 21, л. 101.
↑ Солун и българите: история, памет, съвремие // Институт за балканистика с Център по тракология към БАН.
↑ Научен архив при БАН, из архива на М. Сарафов, т. II, стр. 156. Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 80.
↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
↑ Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора, Изд. на Отечествения фронт, София, 1985
↑ Спасов, Пантелей. Запазен архив на българските гимназии в Солун // „Македонски преглед“ XLІI (2). София, МНИ, 2019. с. 98-142.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 152.

[1] Кандиларов, Георги. „Българските гимназии и основни училища в Солун“, Македонски национален институт, София, 1930, стр. 16 – 17. Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.

[2] ЦДИА, ф.264, оп. 1, ае 269, л. 139 (двадесет и пет годишен отчет на гимназията). Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.

[3] „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 68.

[4] Алексиев, Владислав. „Създаването на българската община в Солун“ сборник „Солун“, София, 1934, стр. 213. Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.

[sbornik/67-5] а ^б „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.

[6] „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 69.

[7] „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 74.

[8] Централен държавен архив, ф. 246 К (Българска екзархия), оп.1, а.е. 21, л. 101.

[9] Солун и българите: история, памет, съвремие // Институт за балканистика с Център по тракология към БАН.

[10] Научен архив при БАН, из архива на М. Сарафов, т. II, стр. 156. Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 80.

[11] Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.

[12] Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора, Изд. на Отечествения фронт, София, 1985

[13] Спасов, Пантелей. Запазен архив на българските гимназии в Солун // „Македонски преглед“ XLІI (2). София, МНИ, 2019. с. 98-142.

[Кандиларовъ_152-14] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 152.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]