Направо към съдържанието

Союз 33

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Союз 33
Данни за кораба
Ракета-носителСоюз (GRAU 11A511У)
Полет на Союз №53
Име на корабаСоюз 7К-Т № 49
Космодрум Байконур Площадка № 31
Старт10 април 1979 17:34:34 UTC
Място на скачване(Салют-6)
Кацане12 април 1979 16:35:40 UTC
Място на кацане320 km югоизточно от Джезказган, Казахска ССР
Продължителност на полета1 денонощие 23 часа 1 минута 16 секунди
Изминато разстояние1,302 млн. km
Апогей279,2 (363,6) km
Перигей198,6 (348,1) km
Инклинация51,63°
Период88,99 (91,47) min
Маса6860 kg
NSSDC_ID1979-029А
NORAD ID11324
Данни за екипажа
Членове на екипажа2
Позивна„Сатурн“
Място на кацане320 km югоизточно от Джезказган, Казахска ССР
Продължителност на полета1 денонощие 23 часа 1 минути 16 секунди
Брой обиколки около Земята31
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
Союз 32 Союз 34
Союз 33 в Общомедия

Союз-33“ е съветски космически кораб, осъществил четвъртия полет от програмата „Интеркосмос“.

Спускаемия модул на Союз-33 в Авиационния музей в Пловдив

Параметри на мисията

[редактиране | редактиране на кода]
  • Маса: 6860 кг
  • Перигей: 198,6 km
  • Апогей: 279,2 km
  • Наклон на орбитата: 51,63°
  • Период: 88,99 мин

Основната цел е скачване със станцията „Салют-6“, където се намират Владимир Ляхов и Валерий Рюмин. След това се предвижда изпълнението на 28 научни експеримента, включващи създадените за целта изцяло български системи и прибори „Спектър 15“, „Средец“ и „Пирин“. Съгласно плана, екипажът следва да смени своята капсула с прикачената към станцията капсула от „Союз-32“ и да се приземи с нея.

Вътрешността на спускаемия модул на Союз-33 в Авиационния музей в Пловдив

Описание на полета

[редактиране | редактиране на кода]

След успешния старт от Байконур в 20:34 московско време, корабът прекарва първото денонощие по план в уточняване на орбитата си и подготовка за сближаване и стиковане със станцията Салют-6. На втория ден започват маневрите по скачването на двата космически апарата. След приближаване на 3 km и установен визуален контакт, внезапно отказва основният двигател на кораба „Союз-33“. Той трябва да работи в продължение на 6 s, но се самоизключва след първите 3 s, а екипажът в станцията „Салют-6“, който наблюдава опита за скачване, вижда искра (според друг източник – пламъци) от главния двигател по посока на резервния при неочакваното изключване. Отказва и системата „Игла“. Последващите три опита за пуск на главния двигател не дават резултат. Изминават 12 часа в почивка за екипажите, докато от земята вземат решение за по-нататъшните действия. Както се очаква, скачването е отменено, за да не аварира по някакъв начин и космическата станция.

Екипажът на „Союз-33“ започва да се приготвя за връщане на Земята. Главният конструктор на кораба Юрий Симеонов взема решение да не се прави трисекундна проба на резервния двигател, а директно да се включи и да се пристъпи към кацане. Резервният двигател сработва, но не се самоизключва след 188 s, както се очаква. Командирът Рукавишников изчаква максимално допустимото допълнително време от 25 s, след което ръчно спира двигателя. В резултат на прекалено силния импулс, капсулата навлиза в атмосферата по балистична крива под много остър ъгъл. При достигане на по-плътните въздушни слоеве ускорението нараства до 10G (98 m/s²) за над две минути. Космонавтите издържат това ускорение благодарение на жестоките наземни тренировки по време на подготовката им.

Скафандъра и работния костюм на Георги Иванов в Авиационния музей в Пловдив

Причината за аварията остава неизвестна, тъй като модулът с двигателите се отделя от капсулата при навлизането в атмосферата.

Научните експерименти, които не успяват да бъдат извършени от Союз-33, впоследствие биват успешно проведени на станцията от космонавтите Ляхов и Рюмин. Резултатите са предадени на специалистите от БАН.