Римска Гърция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 12:38, 24 март 2020

Римска Гърция е периодът в историята на Гърция, когато днешна Гърция е под властта на Римската република (509 – 27 г. пр. Хр.) и Римската империя (27 г. пр. Хр. – 395 г.). Започва с победата на римляните при Коринт през 146 г. пр. Хр. над обединените в Ахейския съюз гърци и приключва с преименуването на Византион в Константинопол през 330 година от император Константин Велики. Още преди Ахейската война римляните са успели да установят контрол над континентална Гърция, побеждавайки Древна Македония в серия от военни конфликти, известни като Македонски войни. Четвъртата македонска война приключва с битката при Пидна през 148 г. пр. Хр. и поражение на македонския претендент за престола Андриск.

Окончателната римска окупация на гръцкия свят става факт след битката при Акциум (31 г. пр. Хр.), в която Август побеждава и обединените сили на Марк Антоний и Клеопатра и впоследствие завладява Александрия (32 г. пр. Хр.), последният голям град от елинистичната епоха.^[1]

Римска провинция

Периодът се характеризира с установяването на един траен мир по силата на Pax Romana. Горната граница на периода е спорна. Според различни хронологии това е периода от разделянето Римската империя на Западна и Източна, през реформите на Юстиниан Велики, до управлението на Ираклий. Римските граждански войни, преди установяването на империума, се отразяват плачевно на състоянието на Гърция, а населението ѝ намалява, както и броя на градовете, като обедняват и опустяват цели области според очевидеца Страбон (X кн. от География). През първите три века от новата ера, Гърция се радва на почти непрекъснат мир, растеж и благоденствие.

Имперски период

Много от римските императори показват голяма загриженост за Гърция като наследник на велика култура и я обсипват със специални грижи. Юлий Цезар основава Коринт, Октавиан Август – Патра и Никопол. Тиберий въвежда Македония и Ахея в икономически просперитет, правейки ги императорски провинции от сенатски. Нерон установява нестимийския празник на независимостта на Гърция, което се е равнявало на освобождаването ѝ от данък. Императорите от династиите на Флавиите и Антониите многократно посещават покритите с антична слава градове в Гърция и благоприятстват развитието на Атина. На специална щедрост се радва Гърция по времето на Адриан през 2 век. Това е векът на просперитет на знаменитите атински философски школи. Атина се превръща в книжовен и културен център на Римската империя по това време, символ на просветата по примера на Александрия от времето на Александър Македонски. Марк Аврелий дава най-висок статут на атинската школа в цялата империя, щедро възнаграждавайки преподавателите в нея.

Като цяло, Римска Гърция е светска, превръщайки се в център на просветата и културата на цялото Средиземноморие и късноантичния свят. Достъп до древногръцката просвета и култура имат като правило представители на всички народи на света, без разлика на език и религия.

Източници

↑ Hellenistic Age. Encyclopædia Britannica, 2013. Retrieved 27 May 2013. Archived here.

за и при написването на статията е използван материал от руския Энциклопедического словаря Брокгауза и Ефрона (1890 – 1907).

Вижте също

Християнство

[1] Hellenistic Age. Encyclopædia Britannica, 2013. Retrieved 27 May 2013. Archived here.

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-[[File:Tony robert-fleury, l'ultimo giorno di corinto, ante 1870.JPG|thumb|upright=1.7|Сцена от битката при Коринт: ''Последният ден на Коринт'', худ. Роберт-Фльори, 1870]]
+[[Файл:Tony robert-fleury, l'ultimo giorno di corinto, ante 1870.JPG|мини|upright=1.7|Сцена от битката при Коринт: ''Последният ден на Коринт'', худ. Роберт-Фльори, 1870]]
 {{История на Гърция}}
@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 приключва с битката при Пидна през 148 г. пр. Хр. и поражение на македонския претендент за престола [[Андриск]].
-Окончателната римска окупация на гръцкия свят става факт след [[битката при Акциум]] (31 г. пр. Хр.), в която [[Октавиан Август|Август]] побеждава и обединените сили на [[Марк Антоний]] и [[Клеопатра VII|Клеопатра]] и впоследствие завладява [[Александрия]] (32 г. пр. Хр.), последният голям град от [[Елинистична епоха|елинистичната епоха]].<ref>[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/260307/Hellenistic-Age Hellenistic Age.] [[Encyclopædia Britannica]], 2013. Retrieved 27 May 2013. [https://www.webcitation.org/6GvcO95wv?url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/260307/Hellenistic-Age Archived here.]</ref>
+Окончателната римска окупация на гръцкия свят става факт след [[битката при Акциум]] (31 г. пр. Хр.), в която [[Октавиан Август|Август]] побеждава и обединените сили на [[Марк Антоний]] и [[Клеопатра VII|Клеопатра]] и впоследствие завладява [[Александрия]] (32 г. пр. Хр.), последният голям град от [[Елинистична епоха|елинистичната епоха]].<ref>[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/260307/Hellenistic-Age Hellenistic Age]. [[Encyclopædia Britannica]], 2013. Retrieved 27 May 2013. [https://www.webcitation.org/6GvcO95wv?url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/260307/Hellenistic-Age Archived here].</ref>
 == Римска провинция ==
 {{експерт}}
-Периодът се характеризира с установяването на един траен мир по силата на [[Pax Romana]]. Горната граница на периода е спорна. Според различни хронологии това е периода от разделянето Римската империя на Западна и Източна, през реформите на [[Юстиниан Велики]], до управлението на [[Ираклий]]. Римските граждански войни, преди установяването на [[империум]]а, се отразяват плачевно на състоянието на Гърция, а населението и&#768; намалява, както и броя на градовете, като обедняват и опустяват цели области според очевидеца [[Страбон]] (X кн. от География). През първите три века от новата ера, Гърция се радва на почти непрекъснат мир, растеж и благоденствие.
+Периодът се характеризира с установяването на един траен мир по силата на [[Pax Romana]]. Горната граница на периода е спорна. Според различни хронологии това е периода от разделянето Римската империя на Западна и Източна, през реформите на [[Юстиниан Велики]], до управлението на [[Ираклий]]. Римските граждански войни, преди установяването на [[империум]]а, се отразяват плачевно на състоянието на Гърция, а населението ѝ намалява, както и броя на градовете, като обедняват и опустяват цели области според очевидеца [[Страбон]] (X кн. от География). През първите три века от новата ера, Гърция се радва на почти непрекъснат мир, растеж и благоденствие.
 == Имперски период ==
-Много от римските императори показват голяма загриженост за Гърция като наследник на велика култура и я обсипват със специални грижи. [[Юлий Цезар]] основава [[Коринт]], [[Октавиан Август]] – [[Патра]] и [[Никопол]]. [[Тиберий]] въвежда [[Македония (провинция)|Македония]] и [[Ахея]] в икономически просперитет, правейки ги императорски провинции от сенатски. [[Нерон]] установява нестимийския празник на независимостта на Гърция, което се е равнявало на освобождаването и&#768; от [[данък]]. Императорите от династиите на [[Флавии]]те и [[Антонии]]те многократно посещават покритите с антична слава градове в Гърция и благоприятстват развитието на [[Атина]]. На специална щедрост се радва Гърция по времето на [[Адриан (император)|Адриан]] през 2 век. Това е векът на просперитет на знаменитите [[атински философски школи]]. Атина се превръща в книжовен и културен център на Римската империя по това време, символ на просветата по примера на [[Александрия]] от времето на [[Александър Македонски]]. [[Марк Аврелий]] дава най-висок статут на атинската школа в цялата империя, щедро възнаграждавайки преподавателите в нея.
+Много от римските императори показват голяма загриженост за Гърция като наследник на велика култура и я обсипват със специални грижи. [[Юлий Цезар]] основава [[Коринт]], [[Октавиан Август]] – [[Патра]] и [[Никопол]]. [[Тиберий]] въвежда [[Македония (провинция)|Македония]] и [[Ахея]] в икономически просперитет, правейки ги императорски провинции от сенатски. [[Нерон]] установява нестимийския празник на независимостта на Гърция, което се е равнявало на освобождаването ѝ от [[данък]]. Императорите от династиите на [[Флавии]]те и [[Антонии]]те многократно посещават покритите с антична слава градове в Гърция и благоприятстват развитието на [[Атина]]. На специална щедрост се радва Гърция по времето на [[Адриан (император)|Адриан]] през 2 век. Това е векът на просперитет на знаменитите [[атински философски школи]]. Атина се превръща в книжовен и културен център на Римската империя по това време, символ на просветата по примера на [[Александрия]] от времето на [[Александър Македонски]]. [[Марк Аврелий]] дава най-висок статут на атинската школа в цялата империя, щедро възнаграждавайки преподавателите в нея.
 Като цяло, Римска Гърция е светска, превръщайки се в център на [[просвета]]та и [[култура]]та на цялото [[Средиземноморие]] и късноантичния свят. Достъп до древногръцката просвета и култура имат като правило представители на всички народи на света, без разлика на език и религия.