Вълчища (дем Амфиполи): Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
Kerberizer (беседа | приноси) |
||
| Ред 40: | Ред 40: | ||
Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в началото на XX век ''Волчища'' има 90 жители турци и 300 жители гърци.<ref>{{МЕС|182}}</ref> |
Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в началото на XX век ''Волчища'' има 90 жители турци и 300 жители гърци.<ref>{{МЕС|182}}</ref> |
||
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година във ''Волчища'' (Voltchichta) има 165 [[гърци]].<ref> |
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година във ''Волчища'' (Voltchichta) има 165 [[гърци]].<ref>{{Бранков|202-203}}</ref> |
||
=== В Гърция === |
=== В Гърция === |
||
Версия от 19:13, 12 февруари 2021
Тази статия е за селото в Серско. За селото в Мъглен вижте Вълчища (дем Мъглен).
| Вълчища Δόμιρος | |
| — село — | |
  Вълчища  Вълчища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Амфиполи |
| Географска област | Зъхна |
| Надм. височина | 189 m |
| Население | 182 души (2001) |
Вълчища или Волчища (на гръцки: Δόμιρος, Домирос, до 1926 година Βουλτσίστα, Вулциста[1]) е село в Република Гърция, дем Амфиполи, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 182 жители.
География
Селото е разположено в историко-географската област Зъхна в северното подножие на планината Кушница (Пангео). Във Вълчища е разположен Вълчищкият манастир „Света Петка“.
История
Според Йордан Н. Иванов името е патроним от личното име Вълчо.[2]
В Османската империя
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659 – 1660 година е отбелязано, че Волчища наброява 50 джизие ханета (домакинства).[3]
През XIX век Вълчища е село със смесено население, числящо се към Зъхненската каза на Серския санджак. Църквата „Свети Георги“ е трикорабна базилика от XIX век.[4] Гръцка статистика от 1866 година показва Вулдзиста (Βουλτζίστα / Βουλτζίσθα) като село със 150 жители гърци и 125 турци.[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Волциста (Voltsista) живеят 180 гърци.[6] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Вулчиста като село с 43 гръцки и 21 турски къщи.[7]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Вълчища (Vëtchichta) е показано като село със 71 домакинства и 54 жители мюсюлмани и 150 жители гърци.[8] Според Георги Стрезов към 1891 Вълчища е гръцко село.[9]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Волчища има 90 жители турци и 300 жители гърци.[10]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Волчища (Voltchichta) има 165 гърци.[11]
В Гърция
През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 1916-1918 година е под българско управление. Данни от март 1918 година сочат 176 жители и 36 къщи.[12]
В 20-те година турското му население се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено с 43 бежански семейства и 143 души.[13] В 1926 година селото е прекръстено на Домирос.[14]
Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βουλτσίστα -- Δόμιρος
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 94.
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
- ↑ Church of St. George in Domiros // Corect. Посетен на 9 ноември 2014.
- ↑ Ν. Σχινά, „Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία“, τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 46.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 146-147.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 3.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
- ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971
| ||||||||||||||||||||
