Маратхска империя

Файл:India-1760-map.jpg

Маратската империя (в жълто) без своите васали, 1760

Маратската империя (на маратски:मराठा साम्राज्य, Маратха Самраджя) или Маратската конфедерация е индийска империя, съществувала от 1674 до 1818 г. В своя апогей империята покрива голама част от Южна Азия, обхващайки територия от над 2.8 млн. km². Маратите ввъзстановяват индуисткото владение в Индия.

Империята е основана и консолидирана от Шиваджи. Той създава независимо маратско кралство със столица Райгад, и успешно се бие срещу моголите за отбрана на своето кралство. Маратската империя води 27-годишна война с моголите от 1681 до 1707 г., най-дългата война в историята на Индия. Маратите в крайна сметка побеждават.

Шиваджи е наследен от своя внук Шаху. След смъртта на моголския император Аурангзеб империята силно се разраства под управлението на пешвите (министър-председатели). В своя апогей империята се простира от Тамил Наду на юг до Пешавар на афганистанската граница на север и води екпедиции на изток. През 1761 г. Маратската армия губи третата битка при Панипат, която възспира имерската експанзия.

След 1761 г. младият Мадхаврао Пешва възстановява маратската власт на Северна Индия, 10 години след битката при Панипат. В опит да се управлява ефективно голямата империя е създадена конфедерация от полу-автономни държави. През 1775 г. Британската източноиндийска компания се намесва в борба за наследяването в Пуна, която се превръща в първата англо-маратска война (1777-1783). Маратите остават най-голямата сила в Индия до поражението им във втората (1803-1805) и третата англо-маратска война (1817–1818), които водят до установяване на британски контрол над по голямата част от Индия.

Голяма част от империята е брегова ивица, осигурявана от мощен флот, командван от командири като Канходжи Ангре. Той много успешно отблъсква чуждите кораби, най-вече португалските и британските. Осигуряването на крайбрежието и построяването на силни укрепления са важни аспекти на маратската отбранителна стратегия.