Преход на България към демокрация и пазарна икономика

Българският преход към демокрация и пазарна икономика е обозначение за историческото развитие на България след Ноемврийския пленум на ЦК на БКП от 10 ноември 1989 г. Няма официално съгласие за това кога точно и дали изобщо този период е завършил.

Протичане

Десетономеврийският пленум на ЦК на БКП и последиците от него

Файл:P.mladenov.jpg

Петър Младенов

На 9 ноември 1989 г. Тодор Живков подава оставка като генерален секретар на БКП. За следващия ден е предвиден пленум на ЦК на БКП, на който се очаква да бъде приета оставката. Наред с това обаче, и неочаквано за Тодор Живков, на 10 ноември 1989 г. той е освободен от поста на председател на Държавния съвет и е предложено Петър Младенов да заеме неговото място. Счита се, че този вътрешнопартиен преврат е извършен от самия Петър Младенов в съучастие с Андрей Луканов и Добри Джуров. На 17 ноември 1989 г., на заседание на Народното събрание, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е официално избран за председател на Държавния съвет. Междувременно, ден по-късно, на 18 ноември се провежда първият свободен митинг, организиран от т.нар. неформални организации, начело с КТ Подкрепа и Екогласност, на площада пред храм-паметника „Св. Александър Невски“.

Опозицията не се задоволява с Десетоноемврийския пленум, понеже пленумът не взема никакви решения относно политическия плурализъм и ролята на БКП. В резултат на това на 9 декември 1989 г. в София и други градове се провеждат нови улични демонстрации с искания за оставка на Петър Младенов и замяната му с Желю Желев. Планират се нови митинги. Начело на движението застава Съюзът на демократичните сили, учреден на 7 декември 1989 г.

На 11-13 декември 1989 г. ЦК на БКП взема решение за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на Член 1. от Живковската конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.

На 14 декември пред парламента се провежда митинг, свикан от опозицията, участниците в който настояват за ускорено премахване на Член 1. и деполитизация на държавните институции. В парламента по това време се обсъжда премахването на Член 1., ал. 2 и 3 от конституцията на НРБ, регулираща абсолютната власт на БКП.

Вечерта Петър Младенов прави неуспешен (поради освиркване) опит за обръщение към насъбралите се за съблюдаване на реда. Завършва го с думите: „С този екстремизъм ще докарате България до пропастта.“ На влизане обратно в парламентарната сграда, афектиран от случващото се, се обръща лично към Добри Джуров и Минчо Йовчев с репликата „По-добре танковете да дойдат!“.

Младенов оглавява партията като неин генерален секретар до промените в Конституцията, направени на 3 април 1990 г., когато отпада клаузата за „ръководната роля на БКП“ и въвеждането на забрана за държавния глава да бъде член на ръководството на партия. Така Държавният съвет е разформирован и той е избран за председател (равносилно на президент) на Република България. Знаменитата реплика за танковете, която той изрича предишната година, става причина за оставката му на 6 юли 1990 г. след политическия натиск, включително от Андрей Луканов. Петър Младенов не признава да е изричал тази реплика.

Съгласно изискването на Член 143. от Конституцията Народното събрание гласува отмяната на Член 1. на 15 януари 1990 г., месец след внасянето на предложението. На 3 и 4 януари се провеждат предварителни консултации между представители на опозицията и ръководството на БКП за свикването на „Национална кръгла маса“, която да очертае рамките на мирния преход. Кръглата маса води заседания от 16 януари до 15 май 1990 г. Освен премахването на Чл. 1. от старата конституция е договорено разпускането на политическата полиция (част от бившата Държавна сигурност), деполитизиране на армията, разпускане на организациите на БКП по месторабота. Премахнат е Държавният съвет и на негово място е учредена президентска институция. Взето е и решение за свикване на Велико народно събрание със задачата да изработи нова конституция.

Националната стратегия „Ран-Ът“

Националната стратегия „Ран-Ът“ е икономическа стратегия за преход към пазарна икономика, изготвена в рамките на 6 месеца от Националната търговска камара на САЩ по молба на последното правителство на Народна република България (в лицето на Андрей Луканов) и представена през септември 1990 г.

Първите демократични избори (1990)

Първият кръг на изборите за VII велико народно събрание е проведен в България на 10 юни 1990 г., а вторият кръг за 18 места - на 17 юни с.г. Те са и първите демократично проведени избори в страната след падането на комунистическия режим. Спечелени са от БСП с 211 места от 400. Избирателната активност е 90,3%.

VII велико народно събрание и конституционните промени (1990-1991)

Събранието работи от 10 юли 1990 г. до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска. Неговата основна цел да изработи нова конституция на България. Свикването му е пряко следствие от извършения Десетоноемврийски вътрешнопартиен преврат предишната година и след първите демократично проведени избори на 10 юни 1990 г.

Начален етап на прехода към пазарна икономика

Преходът към пазарна икономика според широко разпространени слухове започва с „раздаване на куфарчета с пари“ на тогавашните бъдещи бизнесмени.

В началото на януари 2011 г., в предаването „Тази неделя“ на Лора Крумова по bTV, създателят на фалиралата през 1994 г. „Ист Уест Интернешънъл Холдинг Груп“, Иво Недялков, описва зараждането на капитализма в България и първоначалното натрупване на капитала. Недялков разказва как над 150 души - избраниците на бившата комунистическа власт, получили необезпечени кредити за милиони левове в първите години на прехода. През ноември 1989 година Андрей Луканов събира избраните на среща в Българската индустриална и стопанска асоциация и им казва: „Другари, назначавам ви за милионери!“. Макар срещата да се тълкува като раздаване на куфарчета с пари, Недялков обяснява, че ситуацията не била точно такава: „Просто огласи едно решение, с което държавата даде възможност на определени частни фирми да се кредитират от банките.“ Лично Недялков твърди, че е взел общо 17 милиона лева кредити и за разлика от други в последствие ги е върнал преди хиперинфлацията през 1996-1997 г. да обезцени лева.

Други, които според Недялков може просто да не знаят за този случай, изказват съмнения за съществуването на точно такава среща. Според професор Димитър Луджев, един от създателите на СДС и вицепремиер в правителството на Димитър Попов през 1991 г, а по-късно военен министър в правителството на Филип Димитров, какви частни банки и дружества, включително външнотърговски, да бъдат създадени и кои хора да ги оглавят е определяно със специални решения на Министерския съвет от края на 1989 и началото на 1990 г. Професор Драгомир Драганов, съветник на президента Петър Младенов и депутат от БСП във Великото народно събрание, разказва как след изборите е дарил на партията отпуснатите му от правителството 40 000 лева за предизборни разходи и по-късно разбрал, че парите са били насочени към Бизнесбанк в Петрич на Иван Китов, който бил близък на Белчо Белчев, дългогодишен финансов министър на България. (През 1997 Китов е обвинен за източването на банката.)

Две години по-рано, в интервю за столичен вестник, професор Йордан Йотов, бивш член на Политбюро и секретар на Централен комитет на БКП, потвърждава твърденията за съществуването на куфарчета с пари раздавани на специално подбрани хора, но сега се отрича от думите си, тъй като „този факт не се потвърди впоследствие“.

Според вестник „24 часа“, събитията за които говори Недялков, са се състояли около 10 март 1990 година и самата Българска индустриална и стопанска асоциация (БИСА) е раздавала безлихвени кредити от фондовете си, като обезпечението за тях е било най-често 30% дялово участие на асоциацията в собствеността и договорите са се сключвали за период не по-дълъг от 3-5 години, в края на който кредитите е трябвало да бъдат погасявани изцяло.

Равносметка (до 2009)

Държавният външен дълг е стопен от 180% от БВП през 1991 г. до близо 20% от БВП през 2009 г. Този спад е съпътстван от увеличение на частния външен дълг, несъществуващ по време на комунизма, и възлиза на около 89% от общия външен дълг на България през 2008 г. Запазва се тенденцията, започнала през 1985 г., външнотърговският баланс да е отрицателен. През 2009 г. той възлиза сумарно на приблизително -100 млрд. лв., но за разлика от 1990 г., в края на разглеждания период дълговете на страната са редовно обслужвани.

Олигархичен държавно-спекулативен подход на шоково преразпределение на капиталовите ресурси в България

Преживяват се две големи девалвации на лева (инфлации). През 1991 г., когато на 1 февруари 1991 г. чрез “ударна” ("шокова") терапия цените се либерализират в ситуация, в която институционалната реформа и приватизацията се развиват много бавно. И през 1997 г., когато българският лев силно губи своята стойност, стигайки до 3000 лв. за един американски долар, преди да бъде прикрепен към германската марка във връзка с въвеждането на паричен съвет и валутен борд.

През 2009 г. България все още е най-бедната държава в ЕС със средна работна заплата от €300.

Населението на България се стопява с 1,8 милиона души. По официални данни от близо 9 милиона през 1989 г. то се свива до 7 204 687 към юли 2009 г. (без данни за брой на икономически емигранти и обезлюдени малки населени места). Настъпващата през 80-те години демографска криза не бива овладяна. Раждаемостта намалява драстично, което бива обяснявано със страха и несигурността заради събитията.

Здравеопазването се подобрява според показателя средна продължителност на живота. Средната продължителност на живота в началото на 70-те години за мъжете е сравнително висока, равнявайки се на средните нива за ЕС. След 70-те продължителността на живота се запазва на приблизително константно ниво от около 71 години, изоставайки драстично от нивата в Западна Европа и към 89-та година сме на едно от последните места в Европа по този показател. След лек спад в началото на 90-те години започва трайно повишение и към 2013-та година средната продължителност на живота в България е с около 4 години повече спрямо 1989-та година. Въпреки това поради натрупаното изоставане в периода 1970-1990 продължителността на живота е у нас е по-ниска от тази в ЕС и източно- европейските страни от ЕС. Според СЗО за 1997 г. България се нарежда на 92-ро място по резултати на лечението, и на 102-ро място, когато се включат показатели като ефективност на разходите и качество на образованието.

Образованието търпи качествен спад като последствие от макроикономическите и обществените процеси.

Жизненият стандарт и качеството на живота са по-ниски от средните за света. Например, България има по-нисък ИЧР — 0,840, от все още социалистическата Куба — 0,863.

Стандартът на живот на практика се понижава. През 90-те години НБВП на глава от населението се понижава — от 25-то място в света през 1988 г., България заема 77-мо двадесет и една години по-късно. Поместена е сравнителна таблица за този показател по години:

НБВП на глава от населението (по курс на долара от 1990)	1950	1973	1989	1990	2009 (по курс на долара от 2009)
САЩ	$ 9561	$ 16 689	$ 22 169	$ 23 214	$ 47 440
СССР / Русия	$ 2834	$ 6058	Няма данни	$ 6871	$ 11 807
България	$ 1651	$ 5284	$ 6217	$ 5552	$ 5916
СФРЮ / Сърбия	$ 1585	$ 4350	$ 5917	$ 5695	$ 6782
Румъния	$ 1182	$ 3477	$ 3890	$ 3525	$ 9310

8% успяват да запазят социалния си статус, 6% са се изкачили социално (вкл. "мутрите"), но 86% от хората са изгубили своя социален статус, т.е. 86% са загубили сигурността си, мястото си в обществото, загубили са чувството на удовлетворение и значимост. Традиционна ценност като скромността се заменя с пробивността. Докато през 1988 г. за младите хора водещи са били трудолюбието, скромността и интелигентността, през 2009 г, в тези три ценности скромността е изместена от пробивността. Обедняването на населението кара хората да мислят само за първичните си нужди. Над 80% от българите продължават да живеят с усещането за несправедлив социален характер на прехода. Междуличностните отношения се променят коренно От една страна, високо се оценява самостоятелността в живота, от друга, спокойствието и времето за общуване намаляват.

Силно присъствие на организираната престъпност Появилите се в началото на 90-те години на ХХ век силови групировки като ВИС и СИК и появата на т.н. „мутри“ са символ за началото на организираната престъпност. България е първата страна в ЕС със спрени присъединителни фондове — през октомври 2008, заради корупция и слаба администрация. Заедно с Румъния, според Transparency International, заемат първо място по корупция е ЕС.

Държавно политическо устройство - старата еднопартийна политическа система е успешно заменена със система на политически плурализъм. До 2009 г. се сменят дванадесет правителства:

• десет политически правителства (с участие на девет политически партии);
• и две служебни.

Постигнато е членство в ЕС и НАТО, както и безвизовото пътуване в страните от Шенгенската зона.

Според Ричард Ран България прахосва годините до 1997 г. в политически хаос.

Политически събития

• През нощта на 10-11 януари 1997 г. в резултат на масови улични протести срещу управлението на правителството на министър-председателя Жан Виденов и сражения с полицията се насрочват предварителни парламентарни избори и бива избрано ново правителство, оглавено от Иван Костов.
• На 29 март 2004 г. България и Румъния са приети заедно за пълноправни членки на НАТО.
• На 1 януари 2007 г. България и Румъния са приети заедно за пълноправни членки на ЕС.
• На 1 януари 2008 г. България премахна задължителната наборна военна служба като следствие на приемането на България за пълноправен член на НАТО.
• В края на януари 2013 г. в много градове на България избухват масови антимонополни протести, които довеждат до оставката на правителството на Бойко Борисов (от политическа партия ГЕРБ) на 20 февруари 2013 г. Протестите са съпътствани и с вълна от самоубийствени самозапалвания от страна на граждани, които са отчаяни от обстановката в страната и от личното си обществено-икономическо положение.

Обявени са предсрочни парламентарни избори поради подадената на 20 февруари оставка на кабинета „Борисов“ в отговор на Антимонополните протести в страната, започнали на 5 февруари, и след провалените 3 опита за съставяне на правителство. На 28 февруари 2013 г. президентът Росен Плевнелиев в обръщение към Народното събрание и нацията обявява насрочването на парламентарните избори за 12 май 2013 г. На тях ще бъдат избрани народни представители в 42-^то Народно събрание на Република България, което ще получи възможността да избере министерски съвет, който ще бъде 89-^то по ред правителство на България, като ще наследи служебното 88-^мо правителство, назначено от президента Росен Плевнелиев. Изборите ще се проведат 2 месеца преди насрочените по-рано редовни парламентарни избори за юли 2013 г. Към 24 март протестите продължават в различни селища на страната с променливи искания и с почти изцяло намален брой на протестиращите. Рязко спадналият жизнен стандарт на цялата нация, пълното несъгласие с и отвращение от обществено-икономическото и духовно-културно положение на България след 1989 г. са сочени като основни причини за протестите. Според много отделни граждани протестите биват изкуствено политизирани от агенти на отделни политически партии, българската мафия и чуждестранни тайни служби, а основните средства за масова информация се използват за дезинформация и манипулация на обърканото население.

Виж още

• Важни политически фигури по време на Прехода са Андрей Луканов, Желю Желев, Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган.
• „Подмяната 10-ти“
• Национална стратегия „Ран-Ът“
• Експертите на прехода

Библиография

• Авторски колектив. Социална стратификация и социални конфликти в съвременна България. С., Фондация “Фридрих Еберт”, 2008;
• Борислав Градинаров. Българският посттоталитарен капитализъм като причина за българската бедност. С., Фондация “Солидарно общество”, 2008
• Лилов, Александър. Диалогът на цивилизациите. Световният и българският преход. София, ИК "Захарий Стоянов", 2004. ISBN 954-071-980-1. с. 808.
• Мадисън, Ангъс. The World Economy. OECD Publishing, 2006, ISBN: 9264022619
• Проданов, В., Тодоров, А., Иванова, В., Аврамов, Й. Българският парламент и преходът, С., Сиела, 2009, ISBN: 9789542803522
• Симеонов, Петко. Голямата промяна 1989-1990 • Опит за документ. С., „Български писател“, 2005, 1030 стр.

Външни препратки

Статии

• За Българският преход – равносметка на неспециалисти, Катя Чалбурова
• в. “Банкеръ” 8 – 21. 12. 2001, “Некрологът на лявото бе написан прибързано”
• Д-р Николай Михайлов: Наблюдения в огледалото на отчаяните, в. "Култура", 14 януари 2010
• От вторият към третия свят, Current Concerns, No 3/4, 2008, Петър Бахмайър
• 20 години стигат - Алтермедия България - национален информационен портал
• От втория към третия свят
• Кой е виновен за световната криза или сказание за двойните стандарти, Част I, Георги Ифандиев

Предавания и филми

• Дух и преход 20 години по-късно, БНТ, 06.11.2009 - разговор с Михаил Неделчев и Марко Ганчев: "Чалгата пропълзява много на високо, когато общият вкус е такъв".
• Някои от лицата от прехода, YouTube, 14 декември 1996 г., Явор Дачков
• "Подмяната 10-ти" - документален филм за България