Правителство на Пенчо Златев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Denis Marinov премести страница „Правителство на България (51)“ като „Правителство на Пенчо Златев
м разширяване
Ред 1: Ред 1:
'''Правителство на Пенчо Златев''' е петдесет и второто правителство на [[Царство България]], назначено с Указ № 21 от [[22 януари]] [[1935]] г.<ref name="Gazette">Указ № 21 от 22 януари 1935 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 16 от 22 януари 1935 г.</ref> на цар [[Борис III]]. Управлява страната до [[21 април]] [[1935]] г., след което е наследено от [[Правителство на Андрей Тошев|правителството на Андрей Тошев]].
'''Петдесет и първото правителство на България''' управлява от [[22 януари]] [[1935]] до [[21 април]] [[1935]].


== Политика ==
== Политика ==
Кабинетът е първият от т.нар. преходни кабинети. Задачата им е концентриране на цялата политическа власт в ръцете на цар [[Борис III]] и неговото обкръжение. Новата роля на монарха е продиктувана както от засилените антимонархически тенденции в българското общество, така и от очертаващата се реална опасност от нов световен военен конфликт. Царят е убеден, че яростното противопоставяне между многобройните политически групировки в странта ще доведе до участието на [[България]] във войната и до нова [[Национални катастрофи|национална катестрофа]].
{{раздел-мъниче}}


Поемайки власта, цар Борис III се надява не само да запази държавата извън конфликта, но и лавирайки между интересите на [[Великите сили]], да осъществи националното обединение.
След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] през 1934 година в страната е установено оправление, доминирано от [[Военен съюз|Военния съюз]] и членове „[[Звено]]“. През есента на 1934 година в управляващите среди се оформят две обособени крила — промонархическо, начело с [[Пенчо Златев]], и прорепубликанско, водено от [[Дамян Велчев]]. На конгреса на Военния съюз през ноември Дамян Велчев остава в изолация, като организацията отхвърля голяма част от политиката на кабинета.{{hrf|Недев|2007|320, 341-344}}


== Съставяне ==
На 21 януари 1935 година Централното управление на Военния съюз разглежда дейността на правителството и е взето решение част от политическите лица в кабинета, главно от „Звено“, да бъдат заменени с военни. На следващия ден Кимон Георгиев подава оставката на правителството и е назначен нов кабинет начело с Пенчо Златев.{{hrf|Недев|2007|350-352}}
Кабинетът, оглавен от [[Пенчо Златев]], е образуван от политически дейци на офицерската организация „[[Военен съюз]]“ и гражански експерти.


=== Кабинет ===
На 18 април група политици, критикували правителството, сред които и бившите премиери [[Кимон Георгиев]] и [[Александър Цанков]], са интернирани на остров [[Света Анастасия (остров)|Света Анастасия]]. В знак на протест министрите [[Янаки Моллов]], [[Любен Диков]] и [[Коста Батолов]] подават оставка, ръководството на Военния съюз е отстранено от правителството и е съставен нов кабинет начело с [[Андрей Тошев]].{{hrf|Недев|2007|369-375}}
Сформира се от следните 7 министри.<ref name="Encyclopedy">Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“. Книгоиздателска къща „Труд“. София. 2008 г. с. 179-181 ISBN 954-528-790-X</ref>.

== Събития ==
== Състав ==
{{министър2 начало}}
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Петко Златев]]||военен}}
{{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Пенчо Златев]]||военен}}
{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията|външни работи и изповедания]]|[[Константин Батолов]]||}}
{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията|външни работи и изповедания]]|[[Константин Батолов]]||}}
{{министър2|[[министър на вътрешните работи и народното здраве|вътрешни работи и народно здраве]]|[[Крум Колев]]||военен}}
{{министър2|[[министър на вътрешните работи и народното здраве|вътрешни работи и народно здраве]]|[[Крум Колев]]||военен}}
Ред 19: Ред 18:
{{министър2|[[министър на финансите|финанси]]|[[Михаил Календеров]]|(упр.)|}}
{{министър2|[[министър на финансите|финанси]]|[[Михаил Календеров]]|(упр.)|}}
{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Михаил Календеров]]||}}
{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Михаил Календеров]]||}}
{{министър2|[[министър на войната|война]]|[[Петко Златев]]||военен}}
{{министър2|[[министър на войната|война]]|[[Пенчо Златев]]||военен}}
{{министър2|[[министър на народното стопанство|народно стопанство]]|[[Янаки Моллов]]||}}
{{министър2|[[министър на народното стопанство|народно стопанство]]|[[Янаки Моллов]]||}}
{{министър2|[[министър на съобщенията|съобщения]]|[[Никола Захариев]]||Звено}}
{{министър2|[[министър на съобщенията|съобщения]]|[[Никола Захариев]]||Звено}}
{{министър2 край}}
{{министър2 край}}


=== Промени от [[29 януари]] [[1935]] ===
=== Промени в кабинета ===
==== от 29 януари 1935 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на финансите|финанси]]|[[Михаил Календеров]]||}}
{{министър2|[[министър на финансите|финанси]]|[[Михаил Календеров]]||}}
Ред 30: Ред 30:
{{министър2 край}}
{{министър2 край}}


== Бележки ==
== Събития ==
<references/>


== Литература ==
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | isbn = 978-954-28-0163-4}}

== Източници ==
* {{ташев}}
* {{ташев}}
* {{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = | year = 2007 г | title = „Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време“ | publisher = „Сиела“ | location = София | isbn = 978-954-28-0163-4}}


== Вижте още ==
== Бележки ==
{{reflist|1}}
* [[Правителство на България (50)]]
* [[Правителство на България (52)]]


{{Правителства на България}}
{{Правителства на България}}

[[Категория:Правителства на България (1918-1945)|51]]
[[Категория:Правителства на България (1918-1945)|51]]

Версия от 15:54, 24 август 2015

Правителство на Пенчо Златев е петдесет и второто правителство на Царство България, назначено с Указ № 21 от 22 януари 1935 г.[1] на цар Борис III. Управлява страната до 21 април 1935 г., след което е наследено от правителството на Андрей Тошев.

Политика

Кабинетът е първият от т.нар. преходни кабинети. Задачата им е концентриране на цялата политическа власт в ръцете на цар Борис III и неговото обкръжение. Новата роля на монарха е продиктувана както от засилените антимонархически тенденции в българското общество, така и от очертаващата се реална опасност от нов световен военен конфликт. Царят е убеден, че яростното противопоставяне между многобройните политически групировки в странта ще доведе до участието на България във войната и до нова национална катестрофа.

Поемайки власта, цар Борис III се надява не само да запази държавата извън конфликта, но и лавирайки между интересите на Великите сили, да осъществи националното обединение.

Съставяне

Кабинетът, оглавен от Пенчо Златев, е образуван от политически дейци на офицерската организация „Военен съюз“ и гражански експерти.

Кабинет

Сформира се от следните 7 министри.[2].

министерство име партия
министър-председател Пенчо Златев военен
външни работи и изповедания Константин Батолов безпартиен
вътрешни работи и народно здраве Крум Колев военен
народно просвещение Тодор Радев военен
финанси Михаил Календеров (упр.) безпартиен
правосъдие Михаил Календеров безпартиен
война Пенчо Златев военен
народно стопанство Янаки Моллов безпартиен
съобщения Никола Захариев Звено

Промени в кабинета

от 29 януари 1935

министерство име партия
финанси Михаил Календеров безпартиен
правосъдие Любен Диков безпартиен

Събития

Литература

  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • Недев, Недю. „Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време“. София, „Сиела“, 2007 г. ISBN 978-954-28-0163-4.

Бележки

  1. Указ № 21 от 22 януари 1935 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 16 от 22 януари 1935 г.
  2. Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“. Книгоиздателска къща „Труд“. София. 2008 г. с. 179-181 ISBN 954-528-790-X