XXIII обикновено народно събрание: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м 2019|7|6
Ред 3: Ред 3:


== Избори ==
== Избори ==
Това се оказват последните демократични многопартийни избори в България чак до 1990 г. На следващите избори за 24-тото и 25-ото ОНС печелят безпартийни кандидати, а с 26-ото ОНС започват еднопартийните избори. Изборите за 23-тото ОНС са проведени на [[21 юни]] [[1931]], съгласно указ на [[цар Борис III]] № 261 от [[5 май]] същата година.<ref>Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 28/08.05.1931</ref> Избирателна активност – 85,2%. Изборите са спечелени от коалицията [[Народен блок]] със 151 от общо 273 народни представители.<ref>Dieter Nohlen & Philip Stöver (2010) ''Elections in Europe: A data handbook'', стр. 380, ISBN 978-3-8329-5609-7</ref> Местата в парламента са разпределени както следва:{{източник|2019|7|6}}
Това се оказват последните демократични многопартийни избори в България чак до 1990 г. На следващите избори за 24-тото и 25-ото ОНС печелят безпартийни кандидати, а с 26-ото ОНС започват еднопартийните избори. Изборите за 23-тото ОНС са проведени на [[21 юни]] [[1931]], съгласно указ на [[цар Борис III]] № 261 от [[5 май]] същата година.<ref>Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 28/08.05.1931</ref> Избирателна активност – 85,2%. Изборите са спечелени от коалицията [[Народен блок]] със 151 от общо 273 народни представители.<ref>Dieter Nohlen & Philip Stöver (2010) ''Elections in Europe: A data handbook'', стр. 380, ISBN 978-3-8329-5609-7</ref> {{източник|Местата в парламента са разпределени както следва:|2019|7|6}}


{| class="prettytable" rules="all"
{| class="prettytable" rules="all"

Версия от 16:02, 9 юли 2019

Заседание на XXIII ОНС. Цар Борис III, председателят на Народното събрание Александър Малинов и министри от правителството на Никола Мушанов, 1932 г. Източник: ДА „Архиви“

23-тото Обикновено народно събрание (XXIII ОНС) е народно събрание на Царство България, заседавало от 20 август 1931 до 19 май 1934, брой депутати – 283.[1] XXIII ОНС е разпуснато след Деветнадесетомайският преврат от 1934 година. В резултат на преврата, направен от политическия кръг „Звено“, парламентът се разпуска за четири години и ролята на законодателен орган се изпълнява от Министерския съвет. Това е стъпка към утвърждаване ролята на цар Борис III в управлението, постигнато с цената да бъдат погазени Търновската конституция (тя не е отменена, но новото правителство не се съобразява с нея) и демокрацията.

Избори

Това се оказват последните демократични многопартийни избори в България чак до 1990 г. На следващите избори за 24-тото и 25-ото ОНС печелят безпартийни кандидати, а с 26-ото ОНС започват еднопартийните избори. Изборите за 23-тото ОНС са проведени на 21 юни 1931, съгласно указ на цар Борис III № 261 от 5 май същата година.[2] Избирателна активност – 85,2%. Изборите са спечелени от коалицията Народен блок със 151 от общо 273 народни представители.[3] Местата в парламента са разпределени както следва:[източник? (Поискан преди 1757 дни)]

Партия Гласове Процент Места
БЗНС „Врабча 1“ 26,47% 72
Демократически сговор 22,79% 62
Демократическа партия 14,70% 40
Работническа партия 11,39% 31
Националлиберална партия 11,02% 30
Националлиберална партия (обединена) 3,30% 9
Македонска група 2,94% 8
Социалдемократическа партия 1,83% 5
Народнолиберална партия 1,47% 4
Радикална партия 2,57% 7
БЗНС „Стара Загора“ 0,36% 1
„Националселски труд“ 0,36% 1
  Коалиция Народен блок

Място

Заседанието се провежда в сградата на Народното събрание в София.[4]

Сесии

  • I извънредна (20 август – 27 октомври 1931)
  • I редовна (28 октомври 1931 – 30 юни 1932)
  • II редовна (28 октомври 1932 – 28 юни 1933)
  • III редовна (28 октомври 1933 – 19 май 1934)

Бюро

Председатели

Подпредседатели

Източници

  1. Официален сайт на НС
  2. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 28/08.05.1931
  3. Dieter Nohlen & Philip Stöver (2010) Elections in Europe: A data handbook, стр. 380, ISBN 978-3-8329-5609-7
  4. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 476, ISBN 954-528-790-X