XXIII обикновено народно събрание: Разлика между версии
м 2019|7|6 |
м →Избори |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
== Избори == |
== Избори == |
||
Това се оказват последните демократични многопартийни избори в България чак до 1990 г. На следващите избори за 24-тото и 25-ото ОНС печелят безпартийни кандидати, а с 26-ото ОНС започват еднопартийните избори. Изборите за 23-тото ОНС са проведени на [[21 юни]] [[1931]], съгласно указ на [[цар Борис III]] № 261 от [[5 май]] същата година.<ref>Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 28/08.05.1931</ref> Избирателна активност – 85,2%. Изборите са спечелени от коалицията [[Народен блок]] със 151 от общо 273 народни представители.<ref>Dieter Nohlen & Philip Stöver (2010) ''Elections in Europe: A data handbook'', стр. 380, ISBN 978-3-8329-5609-7</ref> Местата в парламента са разпределени както следва: |
Това се оказват последните демократични многопартийни избори в България чак до 1990 г. На следващите избори за 24-тото и 25-ото ОНС печелят безпартийни кандидати, а с 26-ото ОНС започват еднопартийните избори. Изборите за 23-тото ОНС са проведени на [[21 юни]] [[1931]], съгласно указ на [[цар Борис III]] № 261 от [[5 май]] същата година.<ref>Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 28/08.05.1931</ref> Избирателна активност – 85,2%. Изборите са спечелени от коалицията [[Народен блок]] със 151 от общо 273 народни представители.<ref>Dieter Nohlen & Philip Stöver (2010) ''Elections in Europe: A data handbook'', стр. 380, ISBN 978-3-8329-5609-7</ref> {{източник|Местата в парламента са разпределени както следва:|2019|7|6}} |
||
{| class="prettytable" rules="all" |
{| class="prettytable" rules="all" |
||
Версия от 16:02, 9 юли 2019
23-тото Обикновено народно събрание (XXIII ОНС) е народно събрание на Царство България, заседавало от 20 август 1931 до 19 май 1934, брой депутати – 283.[1] XXIII ОНС е разпуснато след Деветнадесетомайският преврат от 1934 година. В резултат на преврата, направен от политическия кръг „Звено“, парламентът се разпуска за четири години и ролята на законодателен орган се изпълнява от Министерския съвет. Това е стъпка към утвърждаване ролята на цар Борис III в управлението, постигнато с цената да бъдат погазени Търновската конституция (тя не е отменена, но новото правителство не се съобразява с нея) и демокрацията.
Избори
Това се оказват последните демократични многопартийни избори в България чак до 1990 г. На следващите избори за 24-тото и 25-ото ОНС печелят безпартийни кандидати, а с 26-ото ОНС започват еднопартийните избори. Изборите за 23-тото ОНС са проведени на 21 юни 1931, съгласно указ на цар Борис III № 261 от 5 май същата година.[2] Избирателна активност – 85,2%. Изборите са спечелени от коалицията Народен блок със 151 от общо 273 народни представители.[3] Местата в парламента са разпределени както следва:[източник? (Поискан преди 1757 дни)]
| Партия | Гласове | Процент | Места |
|---|---|---|---|
| БЗНС „Врабча 1“ | 26,47% | 72 | |
| Демократически сговор | 22,79% | 62 | |
| Демократическа партия | 14,70% | 40 | |
| Работническа партия | 11,39% | 31 | |
| Националлиберална партия | 11,02% | 30 | |
| Националлиберална партия (обединена) | 3,30% | 9 | |
| Македонска група | 2,94% | 8 | |
| Социалдемократическа партия | 1,83% | 5 | |
| Народнолиберална партия | 1,47% | 4 | |
| Радикална партия | 2,57% | 7 | |
| БЗНС „Стара Загора“ | 0,36% | 1 | |
| „Националселски труд“ | 0,36% | 1 |
- БЗНС „Врабча 1“ – 72 места
- Демократически сговор – 62 места
- Демократическа партия – 40 места
- Работническа партия – 31 места
- Националлиберална партия – 30 места
- Националлиберална партия (обединена) – 9 места
- Македонска група – 8 места
- Социалдемократическа партия – 5 места
- Народнолиберална партия – 4 места
- Радикална партия – 7 места
- БЗНС „Стара Загора“ – 1 място
- „Националселски труд“ – 1 място
Място
Заседанието се провежда в сградата на Народното събрание в София.[4]
Сесии
- I извънредна (20 август – 27 октомври 1931)
- I редовна (28 октомври 1931 – 30 юни 1932)
- II редовна (28 октомври 1932 – 28 юни 1933)
- III редовна (28 октомври 1933 – 19 май 1934)
Бюро
Председатели
- Стефан Стефанов (20 август – 12 октомври 1931)
- Александър Малинов (15 октомври 1931 – 18 май 1934)
Подпредседатели
Източници
- ↑ Официален сайт на НС
- ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 28/08.05.1931
- ↑ Dieter Nohlen & Philip Stöver (2010) Elections in Europe: A data handbook, стр. 380, ISBN 978-3-8329-5609-7
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 476, ISBN 954-528-790-X
| ||||||||||||||
.svg)