Торос

Торос
	Торос
	; Изглед от централната част на Торос
	Торос Торос
Общи данни
Население	1453 души (15 март 2024 г.); 34,2 души/km²
Землище	42,497 km²
Надм. височина	220 m
Пощ. код	5790
Тел. код	06989
МПС код	ОВ
ЕКАТТЕ	43058
Администрация
Държава	България
Област	Ловеч
Община; – кмет	Луковит; Иван Грънчаров ; (ГЕРБ; 2011)
Кметство; – кмет	Торос; Васил Ботев; (ГЕРБ)
	Торос в Общомедия

Торо̀с е село в Северна България. То се намира в община Луковит, област Ловеч, приблизително на 55 km западно от град Ловеч.

География

Селото е разположено на левия бряг на река Вит в центъра на т.нар. Витска долина. Обградено е с хълмове, в източната си част все още гористи, а в западната част на селото – покрити с лозя на селяните. Почвата и климатичните условия са благоприятни за отглеждане на овощия, ягоди и интензивни култури. Площите в непосредствена близост до река Вит са пригодени за градинарство и дават богат добив на зеленчуци и най-вече на един специфичен лук – местно производство, който не люти.

Развито е доста добре и млечното говедовъдство, за което спомагат прекрасният климат и почви.

В селото има регистрирани две кооперации с предмет на дейност селско стопанство, но и двете не развиват дейност. Пред закриване е и потребителската кооперация в селото.

История

Паметна плоча на падналите през войните жители на Торос

Селото с името Торо̀с за първи път се споменава в регистър на Никополския санджак от първата половина на 15 век. Според българския езиковед Йордан Заимов името на селото произлиза от думата тор плюс задпоставен член ос.^[2] Названието на селото може и да е от арменски произход – от личното име Торо̀с, арменизиран вариант на гръцкото лично име Теодорос и означава „Божи дар“, според езиковеда от Софийски университет Петър Голийски.^[3] През 1430 г. жителите на селото са регистрирани с 3 домакинства. В архивен документ от 922 г. по хиджра (1516 г.), валиден по времето на султан Селим I, е споменато село Торос сред селата, в които живеят мюсюлмански семейства. Важни исторически данни за Торос се откриват и в регистъра на войнуците от 1548 г. От регистъра проличава, че част от мъжкото население били войнуци и ямаци. Войнуците били спомагателно поделение на османската конна войска и са били част от населението със специален статут.

Към 1893 година в селото живеят 678 помаци, а според данни от 1881 година броят им достига 1414.^[4]

До 1954 г. селото се нарича Торо̀с. След това се нарича Лазар Станево до 4 октомври 1991 година, когато с Указ 306 на Президента на Република България е възстановено историческото наименование Торо̀с.

Селото е основано от траките. Между него и другото село Дерманци има около 70 могили от траките.

Население

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[5]

	Численост	Дял (в %)
Общо	1608	100,00
Българи	1340	83,33
Турци	53	3,29
Цигани	23	1,43
Други	12	0,74
Не се самоопределят	5	0,31
Неотговорили	175	10,88

Говор

Тороският говор се включва в така наречения галатски говор, който обхваща селата Галата, Градежница, Глогово, Бабинци, Български извор (старото му име е Турски извор) в Тетевенско, Кирчево (старо име Помашка лешница) в Угърчинско, Добревци в общ. Ябланица и Румянцево (старо име Блъсничево).

Обществени институции

В местното читалище „Борба“, което разполага с богат библиотечен фонд с над 30 000 заглавия, родолюбивите торосчани са събрали и съхранили интересна музейна сбирка от местни носии, археологически останки, намерени в околностите на селото, стари битови предмети, книги и много други. За будния дух на жителите и родените тук говори и непрекъснатата читалищна активност – постановки за деца и възрастни, певческа група, танцов детски състав. Читалището е място за срещи и обсъждания на местната културна общественост.
Селото е единственото в окръга, в което само допреди 6 години функционираха две училищни сгради – тази на учениците до 4 клас, т.нар. старо училище, и новата сграда – модерна двуетажна постройка, в която сега се помещават всички училищни стаи на учениците от 1 до 8 клас.
В селото има построени православна църква и интересна архитектура и джамия, която поради липса на средства отдавна не работи.

Културни и природни забележителности

В центъра на селото издига ръст паметник на земеделския водач от местна величина Лазар Станев, на когото е било преименувано и самото село в годините на тоталитаризма. До 1990-те години къщата на Лазар Станев е музей, но e реституирана.

Културното наследство на селото е цяла съкровищница, тъй като по тези места е имало заселници армено-павликяни от византийско време, привлечени от благоприятните климатични и географски дадености.

Редовни събития

Местният традиционен есенен панаир датира от около 100 години и никога не е преставал да се провежда. На Кръстовден, или сега най-често става в последните събота и неделя на септември, в панаирището – специално общинско място, предназначено за този панаир, се събират сергии и търговци от близо и далеч и обменят стоки. Панаирът е широко известен в околността.

Известни личности

В село Торос са родени:
големият спортен журналист Николай Колев - Мичмана и кинокритичката Вера Найденова. Детските си години тук прекарва и завършва местното училище депутатът от Великото народно събрание и от XXXVI народно събрание Христо Марков Марков.
Марио Димитров – бивш заместник-министър на правосъдие
доц. д-р Братой Копринаров – Директор на Колежа по международен туризъм в Бургас
арх. Нелсон Макнев Ненов – народен представител в XXXVII народно събрание, 11 избирателен район – Ловеч
Лазар Станев – антифашист (1897 – 1938)
подп. Мариан Николов Маринов- Военен полицай
Мария Петрова (1940 – 2023), певица, изпълнителка на шлагери, стари градски песни и авторски песни на шлагерна основа
Трифон Петков, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков^[6]
Петко Пешев – антифашист и ятак. На него има кръстен вир на река Вит, край селото.

Вижте също

Външни препратки

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ Заимов, Йордан. Битолският надпис на цар Иван Владислав, самодържец български. Епиграфско изследване, София 1970
↑ Голийски, П. Ономастични и лексикални аспекти на арменското етническо присъствие в българските земи през средновековието. Докторска дисертация. СНС по езикознание при ВАК, СУ „Св. Климент Охридски“, ФКНФ, ЦИЕК, катедра „Класически Изток“, секция „Арменска филология“. София, 2005 г., 241 с.
↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Заимов, Йордан. Битолският надпис на цар Иван Владислав, самодържец български. Епиграфско изследване, София 1970

[3] Голийски, П. Ономастични и лексикални аспекти на арменското етническо присъствие в българските земи през средновековието. Докторска дисертация. СНС по езикознание при ВАК, СУ „Св. Климент Охридски“, ФКНФ, ЦИЕК, катедра „Класически Изток“, секция „Арменска филология“. София, 2005 г., 241 с.

[4] Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-5] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

[6] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]