Църмариново
| Църмариново Μαρίνα | |
  Църмариново  Църмариново  Църмариново | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Негуш |
| Географска област | Сланица |
| Надм. височина | 140 m |
| Население | 903 души (2021 г.) |
Църмариново или Църно Мариново (на гръцки: Μαρίνα, Марина, до 1926 Σερμαρίνοβο, Сермариново, Σερμορίνοβο, Сермориново, катаревуса Σερμορίνοβον, Сермориновон,[1] Τσαρμορινό[2]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на Голема река в областта Сланица на 140 m надморска височина в североизточното подножие на планината Каракамен на 8 km североизточно от град Негуш (Науса) и на 10 km югозападно от Въртокоп (Скидра).[3] В селото е разположен Църмариновският манастир „Преображение Господне“, който е подчинен на Воденската митрополия. Църквата в селото е „Света Марина“.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Според гръцки източници в края на XVIII век жителите на селото говорят „славомакедонски“.[4]
В края на XIX век селото е във Воденската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Църмориново (Tzarmorinovo) е посочено като село във Воденска каза с 83 домакинства и 458 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Цър-Мариново (Църно Мариново) живеят 400 българи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Църмариново има 208 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Църмариново остава в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Църмариново (Τσερμορίνοβο) като село населено със „славяногласни елини“.[8] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Църмориново (Цьрмориново) има 50 къщи славяни християни.[9]
В 1923 година в селото са заселени малко гърци, бежанци от Турция. В 1928 година Църмариново е смесено местно-бежанско селище с 65 бежански семейства и 270 жители бежанци.[10] В 1927 година селото е прекръстено на Марина.[11]
В 1998 година Хаджидимитровата кула в селото е обявена за паметник на културата.[12]
Селото е богато, защото част от землището се напоява добре и дава високи добиви. Главен продукт са овошките, като се сее и пшеница. Частично е развито и скотовъдството.[3]
Според Тодор Симовски към края на XX век около две трети от населението са потомци на местни жители, а една трета - на бежанци.[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 223[3] | 414[3] | 558[3] | 786[3] | 827[3] | 994[3] | 972[3] | 957[3] | 1036[3] | 1076 | 1042 | 903 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Църмариново
Яни Ташов (1919 – 1948), гръцки комунист, партизанин на ЕЛАС, войник на ДАГ, сражавал се на Вич, Каймакчалан, завършил Военното офицерско училище на ДАГ, загива при Главата на 17 октомври 1948 година, посмъртно е произведен в лейтенант[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 90. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 39. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 45. (на гръцки)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158-159.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/1375/40159/27-7-1998 - ΦΕΚ 937/Β/1-9-1998 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-08-06. Посетен на 8 юли 2018.
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 297. (на английски)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
