Черноочене (община)

Черноочене (община)
41.767, 25.35
	Черноочене (община)
	Герб
Общи данни
Област	Област Кърджали
Площ	328.569 km²
Население	9 244 души
Адм. център	Черноочене
Брой селища	50
Сайт	https://chernoochene.com/
Управление
Кмет	Айджан Ахмед ; (ДПС; 2023)
Общ. съвет	17 съветници ДПС (16); ГЕРБ (1);
	Черноочене (община) в Общомедия

Община Черноочене се намира в Южна България, област Кърджали.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в северозападната част на област Кърджали. С площта си от 328,569 km² заема 6-о, предпоследно място сред 7-те общините на областта, което съставлява 10,23% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на юг и югоизток – община Кърджали;
на югозапад – община Ардино;
на запад – община Баните, област Смолян;
на северозапад – община Асеновград и община Първомай, област Пловдив;
на североизток – община Минерални бани и община Хасково, област Хасково.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на община Черноочене е средно- и ниско планински. Тя се намира на границата между Западните и Източните Родопи. В западната част на общината се простират разклоненията на западнородопския рид Каракулас (Гордюва чука). На около 2 km западно от село Безводно се издига връх Чиляка (1459 m), най-високата точка на рида и общината.

Районите на изток от река Яйлъдере (ляв приток на река Боровица, от басейна на Арда) се заемат от западните части на източнородопския рид Чуката, който обхваща около 2/3 от цялата територия на община Черноочене. Неговата максимална височина връх Кованлъка (871 m) се намира в най-западната му част, на северозапад от село Комунига. Най-северният ъгъл на общината, на изток от седловината Китката се заема от крайните югозападни части на друг източнородопски рид – Мечковец с височина от 867 m, разположена северно от село Ночево.

В най-североизточния ъгъл на общината се намира „опашката“ на язовир „Тракиец“, където е и най-ниската точка на община Черноочене – 252 m н.в.

Води

Основна водна артерия на община Черноочене е река Боровица, която протича през нея със средното си течение в югозападната ѝ част. Влива се в лявата „опашка“ на язовир „Кърджали“, югозападно от село Боровско. Неин основен приток е река Яйлъдере (ляв), по която преминава условната граница между Западните и Източните Родопи. На река Боровица, североизточно от село Безводно е изграден големият язовир „Боровица“ (27 млн. m³), който снабдява с питейна вода град Кърджали и още множество други населени места в региона.

Община Черноочене се явява изворна област на още две по-големи реки. От района на село Черна нива води началото си река Перперек (ляв приток на Арда), която протича на югоизток, преминава през общинския център село Черноочене и напуска общината източно от село Бърза река. В най-северните части на общината, в землището на село Йончово са изворите на Харманлийска река, десен приток на Марица.

Стопанство

Икономиката на община Черноочене се доминира предимно от селскостопанското производство, в което са включени около 60% от трудоспособното население. От векове тютюнопроизводството продължава да формира основния поминък на населението. Една четвърт от всички засети площи в общината са с висококачествени и ароматни ориенталски тютюни. Годишно тук се добиват над 1200 т от родопското злато, което се изнася за най-големите цигарени компании в света. В селскостопанската структура на района през последните години сериозно са застъпени житните и фуражните култури, зеленчукопроизводството и лозарството. Около 36,6% от цялата земеделска земя се стопанисва, а 14,3% (48 649 дка) се обработва.

Промишлеността на територията на Черноочене е представена от машиностроенето и шивашката индустрия. Над десет са шивашките и текстилни фирми, които произвеждат конфекция за международните пазари. От съществуващите около 400 фирми в общината, 80 процента са специализирани в областта на услугите и търговията.

Природните богатства, изградената материално-техническа база и инфраструктура, специализацията на трудовите ресурси дават възможност за привличането на инвестиции в района в областта на тютюнопроизводството и фуражните култури, в производството и преработката на млечни продукти, ферми за отглеждане на билки, гъбарство, в шивашката промишленост, в селския и ловен туризъм.

В района на Черноочене е разположена държавната дивечовъдна база „Женда“. В нея се отглеждат муфлони, глигани, сърни, елени и са създадени отлични условия за развитие на ловния и екотуризъм

В общината функционира поликлиника, здравна служба, фелдшерски здравни пункта, 1 средно училище /СУ „Христо Смирненски“ с. Черноочене/, 4 основни училища, 3 читалища, 9 библиотеки. В село Пчеларово е представена етнографска музейна експозиция.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

	Численост	Дял (в %)
Общо	9607	100,00
Българи	207	2,15
Турци	8886	92,50
Цигани	–	-
Други	5	0,05
Не се самоопределят	52	0,54
Неотговорили	457	4,76

Населени места

Общината има 50 населени места с общо население 7775 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

**Списък на населените места в община Черноочене, население и площ на землищата им**
Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)
Бакалите	69	6,385	Бакалар	Комунига	982	26,665	Кушаллар
Безводно	37	47,474	Сусуз	Копитник	2	-	Яйлалъ, в з-щето на с. Комунига
Бели вир	313	8,067	Махсунлар, Максутлар	Куцово	4	3,740	Топаллар
Беснурка	-	2,715	Пандугузлар	Лясково	506	5,668	Фъндъджик, Пандаджик, Лесково
Божурци	209	2,106	Кенелер	Минзухар	366	8,581	Калфалар
Боровско	8	4,021	Чам дере, Караманлар	Мурга	25	16,194
Босилица	10	1,444	Оманлар	Небеска	16	5,099	Фелеклер
Бостанци	80	1,160	Бастанджълар	Нови пазар	179	-	Йени пазар, в з-щето на с. Каблешково
Бърза река	51	3,516	Кузгун дере	Новоселище	59	2,537	Кушалълар ени махле
Верско	37	1,205	Имамлар	Ночево	37	12,911	Ташлък
Водач	209	2,400	Кълаузлар	Паничково	277	9,772	Чанакчъ
Вождово	70	0,821	Емироллар, Вождево	Патица	157	4,136	Юрдеклер, Гьок Виран
Войново	7	2,133	Кара чоджуклар	Петелово	235	7,276	Хорозлар, Петелево
Възел	67	0,661	Джингаз махле	Пряпорец	290	1,373	Байраклар махле
Габрово	545	12,777		Пчеларово	118	25,645	Кованлък
Даскалово	290	4,986	Молла Мусалар	Русалина	2	2,317	Ходжалар
Драганово	125	1,907	Шабан кьой	Свободиново	143	4,937	Даа харман, Свободино
Душка	1	-	Хаджъ Йорук в з-щето на с. Ночево	Соколите	38	17,947	Шахинлар
Дядовско	318	4,947	Деде кьой	Среднево	217	2,044	Орта махле, Средньово
Железник	212	2,293	Кара Демир	Средска	6	2,920	Мурсалар
Женда	26	16,629	Яшлък кьой	Стражница	106	2,155	Хюмет кьой
Житница	192	5,454	Хамбарджълар	Черна нива	80	4,437	Кара тарла
Йончово	102	12,497	Кирез тарла	Черноочене	386	2,059	Йенипазар
Каблешково	208	1,240	Шабанлар	Ябълчени	109	3,219	Алмалък
Каняк	142	5,697	Кара кьой ибиклер	Яворово	107	4,402	Баш виран
				ОБЩО	7775	328,569	3 населени места без землища

Средната гъстота на населението е 23,8 души/km² при 59 средно за страната. Относителният дял на трудоспособното население и трудовите ресурси е сравнително постоянен и представлява 53,3% от цялото население.

Административно-териториални промени

Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Хорозлар на с. Петелево;

– преименува с. Кованлък на с. Пчеларово;

между 1926 и 1934 г. – с. Йени пазар е преименувано на с. Нови пазар без административен акт;
МЗ № 3225/обн. 21.09.1934 г. – преименува с. Кушалар (Кушалълар) на с. Комунига;

– преименува с. Йенипазар на с. Черноочене;

МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Бакалар на с. Бакалите;

– преименува с. Сусуз на с. Безводно;

– преименува с. Махсунлар (Максутлар) на с. Бели вир;

– преименува м. Пандугузлар на м. Беснурка;

– преименува с. Гази оглар (Гази оллар) на с. Богоров дол;

– преименува м. Мъсърлъ на м. Бодровци;

– преименува м. Кенелер на м. Божурци;

– преименува м. Чам дере (Караманлар) на м. Боровско;

– преименува м. Бекираа махлеси на м. Босилек;

– преименува м. Оманлар на м. Босилица;

– преименува м. Бостанджилар на м. Бостанци;

– преименува с. Кузгун дере на с. Бърза река;

– преименува м. Имамлар на м. Верско;

– преименува с. Чубуклу (Кулаозлар) на с. Водач;

– преименува м. Емироллар на м. Вождево;

– преименува м. Кара чоджуклар на м. Войново;

– преименува м. Джингаз махла на м. Възел;

– преименува с. Молла Мусалар на с. Даскалово;

– преименува с. Шабан кьой на с. Драганово;

– преименува с. Деде кьой на с. Дядовско;

– преименува м. Карабашлар на м. Дяконово;

– преименува с. Кара Демир на с. Железник;

– преименува с. Яшлъ кьой на с. Женда;

– преименува с. Хамбарджълар на с. Житница;

– преименува с. Кирез тарла на с. Йончово;

– преименува м. Шабанлар на м. Каблешково;

– преименува с. Хасан кьой на с. Кадънка;

– преименува с. Кара кьой Ибиклер на с. Каняк;

– преименува м. Чилингир махле на м. Ключево;

– преименува м. Яйлалъ на м. Копитник;

– преименува с. Топаллар на с. Куцово;

– преименува с. Фъндъджик (Пандаджик) на с. Лесково;

– преименува с. Калфалар на с. Минзухар;

– преименува м. Фелеклер на м. Небеска;

– преименува с. Кушалълар Йени махле (Йени махле) на с. Новоселище;

– преименува м. Ташлък на м. Ночево;

– преименува м. Чанакчъ на м. Паничково;

– преименува с. Юрдеклер (Йордеклер) на с. Патица;

– преименува м. Мандър агач на м. Повиен;

– преименува м. Иналлар на м. Пошево;

– преименува м. Байраклар махле на м. Пряпорец;

– преименува м. Ходжалар на м. Русалина;

– преименува м. Сабунджилар на м. Сапунаре;

– преименува с. Даг Харманлъсъ/Мюрсемлер (Даа харман) на с. Свободино;

– преименува с. Шахинлер (Шахинлар) на с. Соколите;

– преименува м. Орта махле на м. Средица;

– преименува м. Орта махле на м. Средньово;

– преименува м. Мурсалар на м. Средска;

– преименува с. Хюммет кьой на с. Стражница;

– преименува м. Гурлар на м. Сухино;

– преименува м. Казал махлеси на м. Червенци;

– преименува с. Кара тарла на с. Черна нива;

– преименува м. Алмалии (Алмалък) на м. Ябълчени;

– преименува с. Баш виран на с. Яворово;

Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на м. Вождево на м. Вождово;

– уточнява името на с. Лесково на с. Лясково;

– уточнява името на с. Петелево на с. Петелово;

– уточнява името на с. Свободино на с. Свободиново;

– осъвременява името на м. Средньово на м. Среднево;

Указ № 232/обн. 26.03.1968 г. – признава махалите Ночево и Паничково за села;

– заличава махалите Бодровци, Босилек, Ключево и Червенци и ги присъединява като квартали на с. Минзухар;

Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – признава махалите Божурци и Ябълчени за села;

– заличава с. Богоров дол поради изселване и присъединява землището му към с. Женда;

– заличава м. Дяконово поради изселване и присъединява землището ѝ към с. Свободиново;

– заличава с. Кадънка поради изселване и присъединява землището му към с. Безводно;

– заличава махалите Повиен, Средица и Сухино и присъединява землищата им към с. Бели вир;

– заличава м. Пошево и присъединява землището ѝ към с. Комунига;

– заличава м. Сапунаре и присъединява землището ѝ към с. Стражница;

На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села]
Реш. МС № 544/обн. 31.07.2015 г. – закрива с. Бедрово поради изселване^[3].

Политика

Награди за Община Черноочене

Победител в категория „Ефективно управление на проекти“, раздел „малки общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Айдън Осман за разработване на проекти и печелене на финансиране за подобряване на градската среда.

Природни и исторически забележителности

В района на село Ночево има добре запазен комплекс от разнородни изсичания и съоръжения, разположен в местността „Пармак кая“ на около 500 м. след първата махала на селото.

Шарапаните край с. Ночево
Гузгун кая /Горящ камък/ край с. Душка
Тракийско светилище“ Биюк тепе“ край с. Женда
Средновековна крепост „Градището“ край с. Пчеларово
Джамията „Чубуклу“ край с. Водач
Църквата „Света Петка“ – с. Пчеларово
Вековен бор в с. Пчеларово
Водопад край с. Безводно
Връх Чиляка над с. Безводно
Елови находища, с. Мурга и с. Женда
Поддържан резерват „Казълчерпа“ край с. Женда
Езеро с медицински пиявици край с. Бели вир
Родопски феномен „Оглан кая“ с. Мурга
Пещера „Ташлък“ Ночево
Саръ кая (Жълтият камък) с.Безводно
Язовир „Боровица“
Дивечовъдна база „Женда“

Транспорт

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 49,8 km:

участък от 18,1 km от Републикански път I-5 (от km 317,6 до km 335,7);
началният участък от 25,5 km от Републикански път II-58 (от km 0 до km 25,5);
последният участък от 2,1 km от Републикански път III-506 (от km 42,3 до km 45,4);
последният участък от 4,1 km от Републикански път III-5071 (от km 15,7 до km 19,8).