Направо към съдържанието

Начална страница

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Стани редактор на Уикипедия

Уикипедия е свободна енциклопедия, която всеки може да редактира, развива и обогатява. Ако не знаете откъде да започнете, препоръчваме ви да прочетете помощната страница.

Ако не сте сигурни как да започнете нова статия – опитайте помощта на нашия Вълшебник!

Статия на седмицата

Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система и най-близката до Слънцето, около което прави по една обиколка на всеки 87,969 земни денонощия. Орбитата на Меркурий има по-голям ексцентрицитет от орбитите на всички други планети в Слънчевата система, като планетата има и най-малкия наклон на оста. Тя прави три завъртания около оста си на всеки две обиколки около Слънцето. Перихелият на орбитата на Меркурий прецесира около Слънцето с допълнителни 43 дъгови секунди на столетие, явление, обяснено едва през 20 век от общата теория на относителността.

Гледан от Земята, Меркурий е сравнително ярък, с видима величина, варираща между −2,3 и 5,7, но е трудно да бъде наблюдаван, тъй като най-голямото му ъглово отдалечение от Слънцето е само 28,3°. Тъй като обикновено е скрит от блясъка на Слънцето, освен по време на слънчево затъмнение, Меркурий може да бъде наблюдаван само за кратки периоди преди изгрев, когато е близо до максималната си западна елонгация, или след залез, когато е близо до максималната си източна елонгация. Дори тогава в умерените ширини той остава близо до хоризонта и обикновено е скриван от относително яркото по здрач небе. В тропическите ширини наблюдението е по-лесно, тъй като Слънцето се издига и спуска по-стръмно към хоризонта, поради което периодът на полуздрач е по-кратък, а в някои части от годината еклиптиката пресича хоризонта много стръмно, поради което Меркурий може да се окаже относително високо в небето. Такива условия в тези области има например след залез около пролетното и преди изгрев около есенното равноденствие.

Сведенията за Меркурий са сравнително малко, тъй като с наземни телескопи може да се наблюдава само един осветен полумесец без много подробности. Първият от двата космически апарата, посетили планетата, е Маринър 10, който успява да заснеме около 45% от повърхността на планетата от 1974 до 1975 година. Другият апарат е МЕСИНДЖЪР, който достига околопланетна орбита на 17 март 2011 година, и има за цел да картографира и останалата част от планетата. още»

Знаете ли



На 27 декември през…

Надлъжен разрез на Света София
Надлъжен разрез на Света София

Текущи съобщения/ Информация

Награди

Специална награда на БГ Сайт 2009 за Уикипедия на български език за принос в българското уеб пространство.
Отличителен знак „Приятел на архивите 2016“ от Държавна агенция „Архиви“ за Уикипедия на български език
„за принос в популяризирането на архивни документи за личности и събития от българската история и ползотворно сътрудничество с архивите.

Сродни проекти

If you don't speak Bulgarian, please visit our embassy.