Лудвиг II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лудвиг II Немски
франкски крал
Лудвиг II Немски 
Роден: 806 г.
Франкска империя
Починал: 28 август 876 г.
Франкфурт на Майн, Източно франкско кралство

Лудвиг II, наречен Лудвиг Немски (на немски: Ludwig der Deutsche) е от династията на Каролингите и от 840 до 876 година е крал на източните франки.

Живот[редактиране | edit source]

Лудвиг е третият син на Людовик Благочестиви. В кралството на баща си той получава властта над Бавария и още няколко територии на изток. От 825 той на практика става владетел и нарича себе си „Крал на Бавария“. 831 той се включва в споровете на братята си за бъдещото наследяване на империята. Едва през 833 той и братята му Лотар и Пипин се опълчват срущу баща си. След влошаването на здравето на Людовик и разделението на империята Лудвиг вече става самостоятелен владетел. Възмутен от твърдото поведение на Лотар към баща си, той се отделя от братята. Людовик Благочестиви умира на 20 юни 840. Започва суровата борба на братята наследството му и първоначално Лотар става император на империята. Лудвиг и Карл се обединяват срещу него и го побеждават във войната продължила три години (840-843), след което го принуждават да подпише договора от Вердюн за разпределение на държавата.

Лудвиг II получава кралството на източните готи, което по това време е най-изостанало в своето развитие. Той се проявява като добър вледетел и до края на живота си успява добре да сплоти кралството си и да го превърне в сериозна сила в централна Европа. По тази причина, въпреки междинните периоди на децентрализация, Източно франкското кралство се превръща в предшественик на бъдещата Германска империя в Средновековието.

Още в по-ранното си управление в Бавария, от 825, Лудвиг води битки с българите от югоизток и с отделни славянски племена като бохеми, лужишки сърби и морави. Също така понася много нападения от нормани по протежението на река Райн и Фризия. През 869 г. според Меерсенския договор Карл II и Лудвиг Немски си разделят кралство Лотарингия, след смъртта на племенника им Лотар II — лотарингски крал.

Лудвиг умира на 28 август 876 във Франкфурт на Майн и е погребан в манастира Лорш. От брака със съпругата си Хема има трима синове: Карломан, Лудвиг III Младши и Карл III, назован по-късно Карл Тлъсти, и четири дъщери. През 865 г. синовете също поделят кралството помежду си. Карломан взема Бавария, Лудвиг — Източна Франкия и Саксония и Карл — Алемания.

Литература[редактиране | edit source]

  • Boris Bigott: Ludwig der Deutsche und die Reichskirche im Ostfränkischen Reich: (826–876), Husum 2002, ISBN 3-7868-1470-8.
  • Ernst Dümmler: Geschichte des Ostfränkischen Reiches. Erster Band. Ludwig der Deutsche bis zum Frieden vom Koblenz 860. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1960 (Nachdruck der 2. Auflage von 1887; alte, aber grundlegende Darstellung).
  • Ernst Dümmler: Geschichte des Ostfränkischen Reiches. Zweiter Band. Ludwig der Deutsche vom Koblenzer Frieden bis zu seinem Tode (860–876). Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1960 (Nachdruck der 2. Auflage von 1887; alte, aber grundlegende Darstellung).
  • Eric J. Goldberg: Struggle for Empire. Kingship and Conflict under Louis the German. 817–876. Cornell University Press, Ithaca 2006, ISBN 0-8014-3890-X (Rezension)
  • Wilfried Hartmann: Ludwig der Deutsche. Primus Verlag, Darmstadt 2002, ISBN 3-89678-452-8 (Rezension).
  • Wilfried Hartmann (Hrsg.): Ludwig der Deutsche und seine Zeit. Darmstadt 2004 (Aufsatzsammlung mit 11 Beiträgen renommierter Mediävisten, Ergänzung zur Biographie von Wilfried Hartmann von 2002), ISBN 3-534-17308-2 (Rezension).

Външни препратки[редактиране | edit source]