Сума (бронепалубен крайцер, 1895)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Сума“
須磨
Бронепалубният крайцер „Сума“, 1904 г.
Флаг Япония
Клас и типБронепалубни крайцери от типа „Сума“
ПроизводителМорски арсенал в Йокосука, Япония.
Служба
Поръчан1891 г.
Заложен6 август 1892 г.
Спуснат на вода6 март 1895 г.
Влиза в строй12 декември 1896 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1928 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост2700 t (нормална)
Дължина между перпендикулярите
93,5 m
Ширина12,24 m
Газене4,63 m
Броняна палубата: 25 mm (по скосовете 50)
щитове оръдия: до 114 mm
на бойната рубка: 102 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
8 огнетръбни котли
Мощност8500 к.с.
(6,3 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост20 възела
(37 km/h)
Далечина на
плаване
10 000 морски мили при 10 възела ход;
Запас гориво: 600 t въглища
Екипаж310 души
Кръстен в чест наедин от деветте района на град Кобе
Въоръжение
Артилерия2x1 152 mm;
6x1 120 mm;
12x1 47 mm
Торпедно
въоръжение
2x1 380 mm ТА
Други4 картечнициМаксим
„Сума“ в Общомедия

Сума (на японски: 須磨) е бронепалубен крайцер на Императорските ВМС на Япония от едноименния тип. Главен кораб на серията. Първият японски крайцер, построен по японски проект, в японска корабостроителница с японски материали[1]. Взема участие в Руско-японската война и Първата световна война.

Крайцерът носи името си в чест на живописни пясъчни плажове, днес разположени в градската англомерация на Кобе[2].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерът „Сума“ е построен от Морски Арсенал в Йокосука в течение на четири години (от 1892 до 1896 г.). В хода на изпитанията става ясно, че корабът е претоварен с лоша мореходност и недостатъчна устойчивост[1].

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Корпусът на крайцера е стоманен, с двойно дъно, под бронираната палуба разделен от водонепроницаеми прегради[3].

Артилерийско въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

152 mm оръдие на „Сума“

Главният калибър на крайцера са две 152 mm скорострелни оръдия с разделно зареждане система „Армстронг“ с дължина на ствола 40 калибра. Максималната далечина на стрелба е до 9100 m, максималната скорострелност 5 – 7 изстрела в минута. Едно оръдие е монтирано на полубака, другото – на полуюта[4].

Артилерията на средния калибър са шест 120 mm скорострелни оръдия с разделно зареждане система „Армстронг“ с дължина на ствола 40 калибра. Максималната далечина на стрелба е до 9000 m, максимална скорострелност до 12 изстрела в минута. Всичките шест оръдия са в спонсони на горната палуба[5].

Десет[6]47 mm скорострелни оръдия „Хочкис“ са монтирани: четири на горната палуба (по две на борд), две на полуюта, две кърмовия мостик по две оръдия в носа и кърмата на кораба. Максималната далечина на стрелбата им е до 6000 m, максималната скорострелност до 20 изстрела в минута[7].

На марсовете на мачтите на крайцера са поставени по две четиристволни 1-но дюймови (25,4 mm) картечници „Норденфелд“[8]. Към началото на Руско-японската война те са заменени на четири 7,62-mm картечнициМаксим“.

Минно въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

На „Сума“ има поставени два 356 mm бордови надводни торпедни апарата[9]

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Жизнено важните механизми, котлите, машините и погребите за боезапаса са защитени от карапасна (черупковидна) бронирана палуба с дебелина 25 mm, а по скосовете – 50 mm. 152 mm оръдия са прикрити от 115 mm щитове. Дебелината на бронята на бойната рубка на крайцера е 102 mm. Цялата броня е тип Харви[3].

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Две парни машини с тройно разширение с вертикални цилиндри. Диаметърът на цилиндрите е: за високото налягане – 0,82 m; средно – 1,24 m и ниско – 0,72 m, ход на буталата 0,72 m. Мощността на машинините е 8384 к.с.

Парата се изработва от осем цилиндрични котела, разположени в две котелни отделения, разделени с водонепроницаема преграда, по четири във всяко.

Нормалният запас въглища е 200 t, за 4000 мили при десет възела ход, пълният – 600 t[3].

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

1898 г., по време на испано-американската война, „Сума“ като стационар се намира в Манила, за подсигуряване на възможна защита на японските граждани, живеещи във Филипините.

Към началото на 1900 г. „Сума“ действа в състава на постоянната ескадра в китайски води[10].

През юли 1900 година, в хода на потушаването на въстанието на ихетуаните „Сума“, в състава на отряд кораби на Алианса на осемте държави, участва в превземането на Тиендзин.

Руско-японска война[редактиране | редактиране на кода]

Преди началото на Руско-японската война крайцерът „Сума“ влиза в състава на 6-ти боен отряд на 3-та ескадра на Съединения флот, специално сформиран за наблюдение на Корейския пролив и действия против Владивостокския отряд крайцери. От 6 февруари 1904 г. крайцерът, в състава на своя отряд, пристъпва към стражева служба, базиран в залива Такешики (на остров Цушима)[11].

На 18 февруари 1904 г. крайцерът, в състава на своя отряд, по заповед на началника на Морския генерален щаб адмирал Ито, пристига в Шанхай за принуждаване към разоръжение или унищожаване на канонерската лодка „Манджур“[12]. На 26 февруари 6-ти боен отряд се насочва към Корейския пролив, а крайцера крайцера „Акицушима“ е оставен в Шанхай за наблюдение над руския кораб[13].

На 1 май крайцерът, в състава на своя отряд, е задействан за конвоиране на транспортите, превозващи 2-ра японска армия[14]. От 5 май до 22 май прикрива стоварването на войските на 1-ви отряд на 2-ра армия, а неговите лодки превозват войниците от транспортите на брега[15]. На 23 май крайцера, в състава на своя отряд, се присъединява към Съединения флот, блокиращ Порт Артур[16].

На 15 май 1904 г. „Сума“, в състава на своя отряд, спасява екипажа на броненосеца „Яшима“, който заедно с броненосеца „Хацусе“ се натъкват на мините, поставени до Порт Артур, от минния заградител „Амур“. От потъващия кораб на „Сума“ е пренесен портретът на императора[17].

На 7 юни „Сума“, в състава на своя отряд, съвместно с канонерските лодки „Уджи“, „Акаси“ и 10-и отряд миноносци, навлизат в Бохайския (Печилийския) залив за оказване на поддръжка на частите на 2-ра японска армия от морето[18]. В първата половина на деня „Сума“, „Акаши“ и „Изуми“ обстрелват подразделенията на руските войски и железопътната линия[19]. На 8 юни „Сума“ влиза в устието на река Ляохъ за проверка на преминаващите параходи. На 11 юни 6-и отряд се насочва от Бохайския залив към главните сили на японския флот[20].

На 23 юни „Сума“ в състава на своя отряд участва в безрезултатната среща на Съединения флот с корабите на руската ескадра, излезли от Порт Артур[21].

На 26 юли крайцерът участва в престрелка с руските кораби „Баян“, „Асколд“ и „Новик“ в залива Лунвантан[22].

В хода на боя в Жълто море на „Сума“, в самото начало на сражението, има повреда на машините и крайцерът получава заповед до отстраняването ѝ да се движи зад строя на своя отряд[23].

В края на сражението „Сума“ получава заповед да се присъедини към 5-ти отряд („Хашидате“, „Мацушима“ и „Чин-Иен“), намиращ се 10 мили северно. В резултат, когато по-голямата част на руската ескадра се обръща към Порт Артур, „Сума“ се оказва отрязан от 5-ти отряд[24]. Виждайки невъзможността да догони 5-ти отряд, командирът на „Сума“ взема решение да се разгърне и насочи към 6-ти боен отряд. В това време руските крайцери „Асколд“ и „Новик“ излизат от строя в южно направление и развивайки максимална скорост, се насочват извън блокадата. Известно време „Сума“ един води бой с тях, но, независимо от пристигналото подкрепление на кораби на 6-ти отряд, не успява да предотврати преминаването на руските кораби. Сведения за бойни повреди на крайцера „Сума“ няма.

След края на боя „Сума“ се насочва за ремонт към островите Елиот[25]. След ремонта, до падането на Порт Артур, крайцерът „Сума“ участва в блокадата на крепостта.

От 6 до 12 февруари 1905 г. „Сума“ конвоира парахода, прехвърлящ подразделения на флота във Вонсан, за създаването на брегови батареи[26].

От 14 февруари до 6 март 1905 г. „Сума“ конвоира транспортни съдове, прехвърлящи части на 2-ра резервна дивизия в северна Корея[27].

На 27 май 1905 г. в Цушимското сражение крайцерът „Сума“ действа начело на 6-ти боен отряд под флага на контраадмирал Того Масамити. утрото на 27 май, след откриването на руската ескадра, „Сума“ и „Чиода“ с два отряда миноносци първи излизат от стоянката на флота в заливе Одзаки на остров Цушима. По заповед на вицеадмирала Ситиро Катаока 6-ти боен отряд заема положение пред курса на руската ескадра, за да води наблюдение над нея[28]. Около 11:55 „Сума“ и „Чиода“ са открити вляво на траверса от руската ескадра[29]. След началото на боя на главните сили 6-ти отряд получава заповед от вицеадмирал Катаока да атакува откритите южно транспорти, но тези кораби се оказват японски спомагателни крайцери. След това от 6-ти отряд са открити болничните кораби „Орёл“ и „Кострома“. Контраадмирал М. Того насочва към тях спомагателните крайцери „Садо мару“ и „Маншу мару“, а сам се насочва към мястото на боя на главните сили[30]. Около 15:20 6-ти отряд се присъединява към 4-ти боен отряд и встъпва в бой с руските крайцери[31]. Около 16:00 – 16:20 от огъня на крайцерите на 6-ти отряд е потопен буксирният параход „Русь“, изоставен от екипажа си след стълкновение с транспорта „Анадырь“[32]. След това в течение на около 30 минути крайцерите на 6-ти отряд водят огън по руските крайцери „Олег“, „Аврора“, „Владимир Мономах“, „Дмитрий Донской“, а също така и по броненосците. За да нападне ариергарда на руската ескадра, 6-ти отряд обръща на юг, където открива тежко повредения броненосец „Князь Суворов“ и плаващата ремонтна работилница (транспорт) „Камчатка“, който няма ход. От 4000 – 6000 m 6-ти отряд открива огън по „Камчатка“, а след това, с новодошлите кораби на 4-ти и 5-и бойни отряди от 1200 – 4000 m, и по „Князь Суворов“[33]. „Камчатка“ е потопена около 18:30[34], „Княз Суворов“ потъва около 19:30[35]. По време на боя „Сума“ получава незначителни повреди, три матроса от екипажа му са ранени[36].

Сутринта на 28 май крайцерите на 6-ти отряд откриват плаващите в посока Владивосток руски кораби под командването на контраадмирал Николай Иванович Небогатов, и незабавно съобщават за това на своето командване[37]. След предаването в плен на болшинството от руските кораби, 6-ти отряд се опитва да преследва крайцера „Изумруд“, но не успява да го догони и се връща обратно[38].

На 19 юни 6-ти боен отряд влиза в състава на Северната ескадра, предназначена за подсигуряване на провежданата операция по превземането на Сахалин[39].

На 4 юли „Сума“, с отряда, излиза от Оминато в състава на конвоя на първи десантен ешелон на 13-а пехотна дивизия Харагучи в направление към Сахалин[40].

Сутринта на 7 юли обединен десант от 6-ти, 7-ми, 8-ми и 9-ти бойни отряда превзема плацдарм до село Мерея, след което започва свалянето на подразделенията на сухопътните войски[41].

На 10 юли „Сума“, „Чиода“ и 9-ти отряд миноносци осъществяват десант на взвод войници на нос Крильон (Ниси Ноторо), за завладяване на маяка там[42][43].

От 21 юли до 24 юли „Сума“, в състава на своя отряд, участва в конвоирането и подсигуряване на втория десантен десантен ешелон на 13-а пехотна дивизия[44].

На 27 юли „Сума“, „Чиода“ и два миноносеца извършват разузнаване в Императорския залив, спускайки на брега два десанта до взвод всеки за обследване на съоръженията и местността, също от „Сума“ е свален десант за обследване на маяка и местността на нос Николай и десант на нос Стукамбис за устройване там на наблюдателен пункт[45].

От 6 август до 25 август „Сума“, под флага на контрадмирал Того Масамити, и „Изуми“ провеждат разузнаване на южния бряг на Камчатка и Командорските острови. Отплавайки на 6 август от град Корсаков корабите на 10 август пристигат на остров Шумшу. На 12 август във Вилюченския залив корабите се разделят: „Сума“ се насочва към Петропавловск Камчатски, а „Изуми“ – към маяка на нос Вертикальный за издирването на задържания от руските власт лейтенант в оставка Хунджи Сигетада (на японски: 郡司成忠) (в рускоезичните източници – Сечу Хунджи)[46]. „Сума“ в Петропавловск обстрелва казармата, но като не му е оказана супротива сваля десант. На рейда е задържан с товар военна контрабанда и изпратен с призов отряд в Йокосука американския параход „Австралия“[47][48].

На 16 август „Сума“ и „Изуми“ доближават до остров Беринг, където за проверка на село Никольское е стоварен десант[49]. На 19 август корабите се връщат в Петропавловск, където оставят писмо на местния началник с искане за незабаво освобождаване на лейтенанта в оставка С. Хунджи. На 25 август „Сума“ и „Изуми“ се връщат в Корсаков[50].

от 25 август до 25 септември „Сума“ начело на 6-ти отряд носи охраната на Сангарски пролив, базиран в Оминато[51].

На 20 октомври „Сума“ пристига в Йокохама за участие в Императорския преглед на флота, състоял се на 23 октомври 1905 г.[52]

Между двете войни[редактиране | редактиране на кода]

През 1908 г. цилиндричните котли са сменени с водотръбни котли система Миябара[53].

На 28 август 1912 г. „Сума“ е прекласифициран в крайцер 2-ри ранг[54].

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

През 1916 г. „Сума“ е базиран в Манила и с цел защита на корабоплаването участва в патрулирането на Южнокитайско море, Сулу и бреговете на Нидерландска Индия[55]

На 7 февруари 1917 г. „Сума“, заедно с крайцерите „Яхаги“, „Цушима“ и „Ниитака“ и втора флотилия разрушители са обединени в Първа ескадра със специално назначение под командването на контраадмирал Огури Кодзабуро, предназначена за противодействие на немските рейдери[56]. Базиран в Сингапур „Сума“ е задействан за патрулиране на акваторията на Индийския океан и при източните брегове на Австралия и Нова Зеландия[55].

Край на службата[редактиране | редактиране на кода]

На 1 септември 1921 г. „Сума“ е прекласифициран в кораб на бреговата отбрана 2-ри ранг. На 1 април 1923 г. бившия крайцер е изключен от списъците на флота, а 1928 г. е предаден за скрап[54].

Модели на крайцера „Сума“[редактиране | редактиране на кода]

В мащаб 1:700 модел-копие на крайцера „Сума“, от епоксидна смола, се произвеждат от полската фирма Armo Jadar Models.

За любителите на настолните военни игри лята фигурка от епоксидна смола на крайцера „Сума“ се произвежда от фирмата Panzerschiffe САЩ в мащаб 1:2400[57].

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. – С. 272
  2. Frade T. Jane. The Imperial Japanese navy. – P. 400
  3. а б в Военные флоты и морская справочная книжка на 1899 г. – СПб.: Типография Эдуарда Гоппе, 1899 – 1205 с.
  4. Britian 6"/40 (15.2 cm) QF Marks I, II and III
  5. Britain 4.7"/40 (12 cm) QF Marks I to VI, Italy 120 mm (4.7") Models 1889 and 1891, and Japan 4
  6. Historical Dictionary of the Russo-Japanese War. – The Scarecrow Press, Inc. Lanham, Maryland, Toronto, Oxford. 2006 – P.29
  7. British Hotchkiss 3-pdr (1.4 kg) (1.85"/40 (47 mm)) QF Marks I and II
  8. 1 inch 4-barrel Nordenfelt Mk III Machine-Gun
  9. В много руски източници калибърът на ТА на крайцерите тип „Сума“ е посочен като 381 mm (например в Сулига С. В. Корабли русско-японской войны 1904 – 1905 гг. (вып. 2. Японский флот). – М.: Издательство: Аскольдъ, 1993 – 51 с. ISBN 5-86579-001-3), в чуждите източници се посочва калибър 450 mm, но към момента на влизане на крайцера в строй 450-mm ТА няма в японския флот (например: Japan Torpedoes Pre-World War II)]
  10. Белов А. А. Броненосцы Японии. – С. 110
  11. Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 10
  12. Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 14
  13. Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 15
  14. Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 174
  15. Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 364
  16. Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 370
  17. Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 194
  18. Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 400
  19. Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 401
  20. Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 402
  21. Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 205
  22. Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 233
  23. Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 245
  24. Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 250
  25. Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 251
  26. Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 139
  27. Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 141
  28. Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 201
  29. Крестьянинов В. Я. Цусимское сражение 14 – 15 мая 1905 года. – С. 161
  30. Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 236
  31. Крестьянинов В. Я. Цусимское сражение 14 – 15 мая 1905 года. – С. 188
  32. Крестьянинов В. Я. Цусимское сражение 14 – 15 мая 1905 года. – С. 189
  33. Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 238
  34. Крестьянинов В. Я. Цусимское сражение 14 – 15 мая 1905 года. – С. 190
  35. Крестьянинов В. Я. Цусимское сражение 14 – 15 мая 1905 года. – С. 186
  36. Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 239
  37. Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 283
  38. Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 284
  39. Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 348
  40. Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 350
  41. Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 353
  42. Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 354
  43. Сахалинская обл. мыс Крильон
  44. Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 359
  45. Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 363
  46. Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 387
  47. Параходът „Австралия“ (водоизместимост 2737 тона) е зафрахтован от руското правителство за снабдяване на селищата по брега на Камчатка. Виж: Oceanic Steamship Company Архив на оригинала от 2011-06-04 в Wayback Machine.
  48. Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 388
  49. Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 389
  50. Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 390
  51. Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 376
  52. Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 450
  53. Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. – С. 273
  54. а б Materials of IJN (Vessels – Suma class protected cruisers)[неработеща препратка]
  55. а б Больных А. Г. Морские битвы Первой мировой: На океанских просторах. – М.: АСТ, 2002 – 560 с. ISBN 5-17-004429-1 [1]
  56. Japanese naval assistance and its effect on Australian-Japanese relations, архив на оригинала от 7 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141207112856/http://www3.ocn.ne.jp/~y.hirama/yh_e_papers_ichiji-Austraka.html, посетен на 24 декември 2015 
  57. Japanese Warships from the Spanish-American, Russo-Japanese and Sino-Japanese Wars

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Conway's All The World's Fighting Ships 1860 – 1905. Лондон, Conway Maritime Press, 1979, 448 с. ISBN 0-85177-133-5.
  • Frade T. Jane. The Imperial Japanese navy. London, W.Thacker and Co, 1904, 410 с.
  • Rotem Kowner. Historical dictionary of the Russo–Japanese War. Lanham, Maryland, Toronto, Oxford, The Scarecrow Press, Inc., 2006, 640 с. ISBN 0-8108-4927-5.
  • Белов А. А. Броненосцы Японии. Серия Боевые корабли мира. СПб., 1998, 136 с.
  • Крестьянинов В. Я. Цусимское сражение 14 – 15 мая 1905 года. СПб., Издательство ОСТРОВ, 2003, 272 с. ISBN 5-94500-020-5.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. М., АСТ, 2006, 464 с. ISBN 5-17-030194-4.
  • Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. М., ООО „Издательство АСТ“, 2002, 733 с. ISBN 5-17-024932-2.
  • Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. М., ООО „Издательство АСТ“, 2002, 605 с. ISBN 5-17-025036-3.
  • Сулига С. В. Корабли русско-японской войны 1904 – 1905 гг. Японский флот. Аскольдъ, 1993, 51 с. ISBN 5-85259-077-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сума (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​