Церера (планета джудже)

Вижте пояснителната страница за други значения на Церера.

---

Церера

Церера заснета от телескопа Хъбъл.
Откриване A
Открит от	Джузепе Пиаци
Дата	1 януари 1801 г.
Предварително означение	A899 OF; 1943 XB B
Категория	Основен пояс (Семейство Церера)
Орбитални параметри C Епоха 14 юли 2004 г. (юлиански ден 2453200,5)
Ексцентрицитет (e)	0,080
Голяма полуос (a)	413 949 Gm (2,767 АЕ)
Перихелий (q)	380 890 Gm (2,546 АЕ)
Афелий (Q)	447 008 Gm (2,988 АЕ)
Орбитален период (P)	1681,243 дни (4,60 години)
Средна орбитална скорост	17,91 km/s
Инклинация (i)	10,581°
Дължина на възходящия възел (Ω)	80,464°
Параметър на перихелия (ω)	73,947°
Средна аномалия (M)	0,744°
Физически характеристики
Размери	959,2×932,6 km
Маса	9,445×1020 kg
Плътност	2,05 g/cm³
Повърхностна гравитация	0,26 m/s²
Втора космическа скорост	0,51 km/s
Период на въртене	0,3781 дни
Спектрален клас	Г-клас астероид
Абсолютна величина
Албедо	0,113
Средна повърхностна температура	~167 K
редактиране

Церѐра (бивше обозначение 1 Церера) е най-малката позната планета-джудже в Слънчевата система и единствената в астероидния пояс. Представлява небесно тяло от скали и лед с диаметър 950 km, предстваляващо около 1/3 от масата на астеоридния пояс, и към момента е най-масивния астероид. Открита е на 1 януари 1801 г. от италианския астроном Джузепе Пиаци. Това е първият открит астероид, но по това време Церера се е смятала за планета. Наименована е на Церера, римската богиня на плодородието, майчинството и брака.

Повърхността на Церера е най-вероятно смес от лед, хидратни минерали, въглеродни съединения и глини. Изглежда Церера е разделена на скално ядро, ледена мантия и е възможно да помещава океан от течна вода под повърхността си. От Земята видимата звездна величина на планетата е между 6,7 до 9,3 и дори и при най-голяма яркост е прекалено неясна за да бъде заблязана с просто око освен при изключително тъмно небе. Безпилотния космически апарат Даун изстрелян на 27 септември 2007 г. от НАСА се очаква да изследва Церера при преминаването си покрай нея през 2015 година.

До 2006 г. е Церера е квалифицирана като астероид.

Наименование

Астероидът първоначално носи името Церера Фердинандска, комбинирайки имената на богинята на земеделието от римската митология Церера и крал Фердинанд IV. Впоследствие обаче втората част от името е елиминирана.

Откриване

Джузепе Пиаци открива Церера търсейки звезда в каталога на астронома Франсис Уоластоун, но вместо нея той открива движещ се на фона на звездите обект. Пиаци първоначално предполага, че е наблюдавал комета и не съобщава за откритието ѝ. Той наблюдава Церера до 11 февруари същата година, когато се разболява и впоследствие планетата се изгубва зад блясъка на Слънцето.

След като други астрономи научават за откритието по-късно, Карл Фридрих Гаус изобретява нов начин за изчисление орбитата на небесните тела, използвайки само три наблюдения, и тя е намерена на следващата година от немските астрономи Франц Хавер и Хайнрих Олберс. Йохан Елерт Боде разгласява, че Церера е „липсващата планета“ в неговия закон, която би трябвало да се намира между Марс и Юпитер. Церера обаче разочарова астрономите с малките си размери и Уилям Хершел предлага названието „астероид“ (подобен на звезда).

Физически характеристики

Церера е най-големият обект в астероидния пояс, намиращ се между орбитите на Марс и Юпитер. Поясът на Кайпер обаче съдържа по-големи тела като 28978 Иксион, 50000 Кваоар, 90482 Оркус и 90377 Седна.

За Церера е уникално това, че е достатъчно масивна, за да придобие сферична форма под действието на собствената си гравитация, подобно на останалите планети. Други големи астероиди като 3 Юнона и 4 Веста имат подчертано неправилна форма. Масата на Церера равна на 9,45±0,04 × 10²⁰ kg съставлява над 1/3 от общата маса на всички астероиди в Слънчевата система, за която се счита, че е 2,3 × 10²¹ kg (която обаче от своя страна е едва 3% от масата на Луната). Наблюдения на планетата-джудже сочат, че вероятно притежава тънка атмосфера на небесно тяло и повишена повърхностна температура.

Церера е основното тяло в семейството астероиди Церера.

Изследване

На 13 ноември 1984 г. във Флорида, САЩ, в Карибския басейн и в Мексико едновременно е наблюдавана окултация на звезда зад Церера.

През 2001 г. телескопът Хъбъл засне Церера, потвърждавайки сферичната му форма и откривайки тъмно петно на повърхността му за което се счита, че е кратер, носещо името Пиаци. През 2004 г. планетата бе изследвана от Кекския телескоп, използващ адаптивна оптика, постигайки по-добра разделителна способност от тази на Хъбъл — 50 km/пиксел. Наблюдавани бяха две обширни тъмни области, вероятно кратери, като централният район на по-голямата е светъл. Областта Пиаци не беше наблюдавана.

Космическия апарат „Даун“ е изстрелян през 2007 година и в момента пътува към астероида. Апаратът ще изследва астероида 4 Веста и към 2015 г. ще влезе на орбита около Церера. Сондата е в орбита около 4 Веста от 15 юли 2011 година. След като приключи едногодишна мисия, тя ще се отправи към Церера и ще я достигне към 2015 година, пет месаца преди „Нови хоризонти“ да достигне Плутон. По този начин Даун ще бъде първият космически апарат, който ще изучава планета джудже от бизко разтояние.

Според профила на мисията, Даун трябва да влезе в орбита около Церера на височина 5 900 km. Апаратът ще слезе до височина 1 300 km след 5 месъчни изследвания и след това до 700 km след още 5 месеца. Сред научните инструменти на Даун има камера, визуален и инфрачервен спектрометър и детектор на гама-лъчи и неутрони. С тези инструменти ще се изучават формата на планетата и нейният състав.

Интересни факти

Химическият елемент церий, открит през 1803 г. независимо, но едновременно от Йонс Якоб Берзелиус и Мартин Хайнрих Клаптрот, носи името на астероида Церера.

Външни препратки

• ((bg)) Астрономически календар. Актуална информация за видимостта на ярки астероиди.