Аляска (линеен крайцер, 1943)

„Аляска“ USS Alaska (CB-1)
USS Alaska на рейда във Филаделфия, 30 юли 1944 г.
Флаг	САЩ
Клас и тип	Линеен крайцер („Голям крайцер“) от типа „Аляска“
Производител	New York Shipbuilding Corporation в Камдън (Ню Джърси), САЩ.
Служба
Поръчан	9 септември 1940 г.
Заложен	17 декември 1941 г.
Спуснат на вода	15 август 1943 г.
Влиза в строй	17 юни 1944 г.
Изведен от експлоатация	утилизиран на 30 юни 1960 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	30 257 t (нормална); 34 803 t (пълна)
Дължина	246,4 m
Дължина по водолинията	241,3 m
Ширина	27,7 m
Газене	9,7 m
Броня	пояс: 127 – 229 mm; траверси: 260 mm; палуба: 36+96 – 102+16 mm; барбети: 280 – 330 mm; кули ГК: 325 mm; каземати: 150 mm; бойна рубка: 269 mm
Задвижване	4 парни турбини General Electric; 8 водотръбни котли Babcock & Wilcox
Мощност	150 000 к.с. (110,3 МВт)
Движител	4 гребни винта
Скорост	33 възела (61,2 km/h)
Далечина на плаване	12 000 морски мили при 15 възела ход; Запас гориво: 3619 t нефт
Екипаж	1517 души
Радиолокационни станции (РЛС)	CB1, 2: SK, 2x SG-1, 2x Mk 8, 2x Mk 12.22
Кръстен в чест на	Аляска, тогава островна територия на САЩ
Награди:	3 × Бойни звезди
Въоръжение
Артилерия	3x3 305 mm; 6x2 127 mm;
Зенитна артилерия	14x4 40 mm; 34x1 20 mm
Самолети	2 катапулта; 4 хидросамолета
„Аляска“ в Общомедия

Аляска (на английски: USS Alaska (CB-1)) е линеен крайцер на ВМФ на САЩ от Втората световна война. Главен кораб на едноименния тип линейни крайцери.

До началото на 1945 г. се занимава с бойна подготовка заедно с „Гуам“ (USS Guam (CB-2)), след това е включен в състава на 58-мо оперативно съединение (Tactical Forces. 58). Участва в операциите по превземане на Иво джима и Окинава. На 18 март 1945 г. постига единствения в своята кариера боен успех сваляйки 2 японски самолета. През юли 1945 г. безуспешно действа против японското корабоплаване в Жълто море. След края на войната влиза в състава на 7-ми флот на САЩ. На 2 февруари 1947 г. е поставен в консервация.

История на създаването

На 19 юли 1940 г. Конгресът на САЩ приема програма за усилване на флота, съгласно която, в частност, се предполага да се построят 6 крайцера от този проект. Тъй като поради тяхното слабо брониране и специфично предназначение е невъзможно да се класифицират като battlecruisers (линейни крайцери), те получават неупотребяваното по-рано обозначение „голям крайцер“ (на английски: Large/Big cruiser - CB). Необичайността на новите кораби се подчертава и от техните имена – ако линкорите на САЩ се именуват в чест на щатите, а крайцерите в чест на градове, то големите крайцери получават названия в чест на чуждите владения на САЩ (Островни територии на САЩ).

Строителство

Схема на крайцерите от типа „Аляска“.

Линейният крайцер „Аляска“ е поръчан на 9 септември 1940 г., на 17 декември 1941 г. е неговата официално залагане в завода на компанията „Ню Йорк Шипбилдинг Корпорейшън“ (на английски: New York Shipbuilding Corporation) в Камдън. Корабът е спуснат на вода на 15 август 1943 г., с финансовата подкрепа на съпругата на губернатора на Аляска, след което започват работите по неговото дострояване. Крайцерът е завършен към юни 1943 г., и е въведен в експлоатация във ВМС на САЩ на 17 юни, под командването на капитан Питър К. Фишлер.

История на службата

Линейният крайцер „Аляска“. Изглед отгоре. 1944 г.

След края на приемните изпитания, през юни 1944 г., крайцерът „Аляска“ е включен в състава на действащия флот. До началото на 1945 г., корабът е зает с бойната си подготовка, заедно с „Гуам“, а след това влиза в състава на 58-мо оперативно съединение (TF-58) Пети флот на ВМС на САЩ.

58-мо оперативно съединение се състои от най-добрите кораби в американския флот: 11 тежки самолетоносача и 5 леки, 8 съвременни линейни кораба, 5 тежки крайцера и 9 леки, а също 77 разрушителя.

„Аляска“ участва в операциите по превземането на остров Иво Джима, където не получава възможност да се прояви. За сметка на това вече следващата операция – Битката за Окинава – става бойно кръщение за най-новите линейни крайцери. Оперативното съединение отразява масирани нападения на японската авиация, включая атаки на „камикадзе“. На 18 март 1945 г. „Аляска“ празнува първият и, както се оказва, единственият в своята история боен успех – екипажът успява да свали два японски самолета. На следващия ден крайцерът е задействан в прикритието на силно повредения от японците самолетоносач „Франклин“ (USS Franklin CV-13), който е благополучно изведен от зоната на бойните действия.

На 9 юни 1945 г. „Аляска“ час и половина обстрелва остров Окиноджима от оръдията на главния си калибър, а на следващия ден на още по-съществена бомбардировка е подложен съседния остров Минамиджима. Обаче с това вторият рунд на бойните действия за линейните крайцери завършва, и след три месеца непрекъсната служба в морето те пристигат в залива Лейте.

На 1 юли 1945 г. „Аляска“ влиза в ново оперативно съединение, в което също са включени „Гуам“, 4 леки крайцера и няколко разрушителя. Съединението има задача да пречи на корабоплаването на противника в Източнокитайско и Жълто морета. Но среща с японския флот няма, тъй като корабоплаването на противника към този момент е напълно парализирано.

След капитулацията на Япония двата линейни крайцера от типа „Аляска“ влизат в състава на Седми флот на ВМС на САЩ, съставящ част от окупационните сили. „Аляска“ оказва поддръжка на тралните сили при китайските брегове, а на 8 септември се „съединява“ с „Гуам“ в Инчон, където започва десанта на американските окупационни сили в Корея. След две седмици „Аляска“ застава на рейда на Циндао и държи порта под контрол до десанта на морската пехота на 11 октомври. Операцията преминава без оказване на съпротива, и ненужният вече тежък кораб е изпратен към родината.

На 2 февруари 1947 г. двата кораба от типа „Аляска“ са извадени в резерва и са поставени на консервация. Всички проекти за модернизация и преоборудване на тези кораби са отхвърлени и на 1 юни 1960 г. те са изключени от списъците на флота, а след това са продадени за скрап.

Оценка проекта

„	Прекалено големи и скъпи, за да се използват в качеството на крайцери и прекалено слаби и уязвими за съвместни операции с линкорите, освен това и явно закъсняли с появата си на бял свят, те, според оценката на самите американски специалисти са „най-безполезните от големите кораби, построени в епохата на Втората световна война“.	“
Кофман В. Л. Суперкрейсера 1939 – 1945. „Большие крейсера“ типа „Аляска“.

Литература

• Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
• Тарас А. Е. Энциклопедия броненосцев и линкоров. Харвест, АСТ, 2002. ISBN 985-13-1009-3.
• Кофман В. Л. Суперкрейсера 1939 – 1945 /Большие крейсера типа „Аляска“. Морская коллекция. М., Моделист-Конструктор, 1995. (на руски)
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
• Osborne E.W. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. Denver, USA, ABC-CLIO, 2004. ISBN 1-85109-369-9.

Външни препратки

• ALASKA battlecruisers (1944) ((en))
• Официалният сайт на линейния крайцер „Аляска“ ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Аляска (линеен крайцер, 1943)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Alaska (CB-1) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​