Горнотракийска низина
Горнотракийската низина е най-обширната низина в България. Тя е част от историко-географската област Тракия, като в България низината често се нарича само Тракия. Тя е сред физикогеографските области на Краищенско-Тунджанската зона и се простира на територията на 6 области Пазарджишка, Пловдивска, Старозагорска, Хасковска, Сливенска и Ямболска.
Географско положение, граници, големина
Низината обхваща средното поречие на Марица и затова се нарича още Маричина низина. Простира между Средна гора на север, Родопите на юг и Манастирските, Светиилийските възвишения и Сакар планина на изток. Дължината ѝ от запад на изток е 160-180 км, а ширината до 40-50 км.[1] Площта е 6030 km2, а Средната ѝ надморска височина — 168 m.
Деление
Морфохидрографските и физикогеографските особености на низината дават основание тя да бъде поделена на две подобласти — Западна (Пазарджишко-Пловдивско поле) и Източна (Старозагорско поле), като двете полета са разделени от Чирпанските възвишения.
Пазарджишко-Пловдивско поле
То заема западната половина на низината, като неговата южна граница от пролома Момина клисура на река Марица до рида Драгойна се проследява по северното подножие на Родопите, а Северната — от пролома Момина клисура до Чирпанските възвишения се очертава по южното подножие на Средна гора. Низинният релеф на Пазарджишко-Пловдивското поле показва преобладаващо простиране по паралела. Неговият наклон от запад-северозапад на изток-югоизток се маркира по леглото на река Марица. При град Белово в западната му периферия надморската му височина е около 300 м, а в източната му част, в района на град Първомай намалява до 100 м. В обсега на Пазарджишко-Пловдивското поле река Марица тече недалеч от стръмните северни склонове на Родопите и сравнително далеч от полегатите южни склонове на Средна гора. Това обуславя асиметричното развитие на речната мрежа в полето. Тук левите притоци на Марица протичат на сравнително дълго разстояние през низината, а устията на нейните десни притоци се намират недалеч от високата и стръмна орографска ограда на Родопите. Над широката заравнена низинна повърхност на полето контрастират уединените Пловдивски хълмове (285,5 m).
Старозагорско поле
То заема източната, широка половина на низината. Простира се на изток от Чирпанските възвишения и се отводнява предимно от река Сазлийка (ляв приток на Марица) и нейните десни притоци. Старозагорското поле по дългата си ос има меридионално направление и осезаем наклон на изток-югоизток. Десните притоци на Марица и левите на Сазлийка разчленяват повърхнината му на плоски вододелни гърбища с надморска височина, която варира от 170 до 150 m. На югоизток, на допира с Харманлийския пролом на Марица височината му значително намалява и достига 80 m.
Геоложки строеж, полезни изкопаеми
Низината е съвсем млада равнинна земя. Представлява дълбок хлътнал грабен между Родопите и Средна гора. Между нея и Родопите се простира по цялото протежение на низината Маришката разломна зона — от Белово до Свиленград. В основата си е изградена от допалеозойски и палеозойски скали. Те са покрити с терциерни седименти, които придават равнинния характер на релефа. Те са отложени през терциера, когато земите са били дъно на воден басейн. Над терциерните наслаги са установени дебели кватернерни и речни наслаги.
През терциера е заета от езерен басейн. Едновременно с потъването на дъното на езерото се осъществява издигането на Родопите и Средна гора. Най-големи потъвания има в южната част на низината, където са най-дебелите терциерни наслаги. През този период разрушените скални материали от планините се натрупват на дъното на езерото. В по-късен етап езерните води са изтекли и в низината са се отложели речни наслаги с дебелина до 100 m, в резултат на което се е оформил съвременния вид на низината.
Понастоящем Горнотракийската низина представлява лабилна зона, в която неотектонските движения продължават да се прояват твърде активно и диференцирано. Доказателство за това е, че Маричината низина е най-чувствителната сеизмична зона в България. За последните 200 години са се случили 4-5 разрушителни земетресения, а общият брой на земетресенията през този период е над 2000. Най-опустишителни, от които са Чирпанско земетресение от 1928 и Велинградско земетресение 1977.
През плиоцена (младия терциер) езерният басейн се разширява в резултат на нейното потъване и тогава се образуват в източната ѝ част дебели утайки от лигнитни въглища (Източно- и Западномаришкия въглищен басейн). По същото това време се натрупват и големи запаси от гипс в района на град Раднево. В същата тази връзка са и студените минерални извори при Меричлери и Симеоновград.
Климат и води
В западните части на Горнотракийската низина се обособява област с преходноконтинентален климат, докато в най-югоизточните - средиземноморски. Орографските прегради около низината оказват съществено значение за формирането на многогодишния режим на времето. На север Стара планина и Средна гора са сериозни орографски прегради спрямо студените въздушни маси, а на юг Родопите възпрепятстват нахлуването на топлия средиземноморски въздух. Зимният сезон е сравнително мек и топъл. Средната януарска температура е от 0°C до 1°С (за Пловдив 0,2°С), а средната юлска 23-24°C (за Пловдив 23,6°С). Средногодишна температура 12,5°С (за Пловдив 12,2°С Температурната амплитуда е по-малка от тази на Дунавската равнина и е от порядъка на около 23°С. Тук на 5 юли 1916 г., в град Садово е измерен абсолютният максимум за България 45,2°C. Топлият климат благоприятства отглаждането на топлолюбиви култури, което е причина за разнообразието в селскотопанската продукция и специализацията на района в производство на зеленчуци. Безмразовият период е доста по-продължителен от този в Северна България, но през зимните месеци чести явления са температурните инверсии и мъглите.
Преобладаващият въздушен пренос е от запад, като източни ветрове са изключение. По северните склонове на Родопите често се наблюдава фьонов ефект.
Валежите в западната част на Горнотракийската низина са под 500 мм, а в източната част между 500-600 мм за година, което по-малко от средното за страната. Налице е почти равномерно разпределение на валежите по сезони. Главният валежен максимум е през май, а минимум през март. Валежите са недостатъчни за селскостопанското производство, заради това в района активно се развива мелиоративните земеделски стопанства, подпомагани от мелиоративна инфраструктура - канали, язовири, водоизравнители и т.н.
Сравнително малките валежни количества, високото средно термично ниво, голямото изпарение, малкия наклон на релефа и порьозните кватернерни наслаги обуславят незначителния модул на оттока — 1-5 l/s/km2. Той е особено малък (1 l/s/km2) в най-ниските места на низината, а по периферията ѝ, където валежните количества се повишават и наклонът се увеличава достига до 5 l/s/km2).
Протичащите през Горнотракийската низина по-големи реки (леви и десни притоци на Марица), идващи от съседните планински области до голяма степен запазват формирания в тези области речен режим. Неговото нарушаване тук се обуславя от големия териториален обхват на областта, от физикогеографските ѝ особености и от значителното пряко и косвено влияние на човека. Реките, които формират своя отток в пределите на низината (главно малки и къси леви притоци на Марица и десни на Сазлийка), са къси, с малък дебит и непостоянен оттток. Неговият максимум се проявява през зимата (февруари и март), а минимумът е ранно есенен (септември и октомври). Тези особености на оттока свидетелстват за преобладаващото дъждовно подхранване на реките. Голяма част от водите на реките протичащи през низината, както и подземните води се използват за напояване.
Почви и растителност
Почвената покривка в областта на Горнотракийската низина е силно повлияна от характера на релефа, от естеството на геоложката основа и от особеностите на биоклиматичните условия. Тук в най-тясна връзка с разпространението и диференциацията на почвите стои разпределението на оцелелите естествени растителни видове. Покрай река Марица и нейните по-големи притоци речните акумулативни наслаги се съпровождат с алувиални почви. При тяхното разпространение се наблюдават локалитети с плитки подпочвени води и наличието на условие за образуване алувиално-ливадни или алувиално-блатни почви, съчетани на места със солонци и солончаци. освен това тук се наблюдават остатъци от влаголюбива тревна и горска растителност, представена от камъш, върба, топола и елша. Върху неспоените плиоценски езерни седименти негативните земекорни движения, изживяват езерно-блатен стадий и въздействието на средиземноморското климатично влияние са обусловили широкото разпространение на смолниците. Леко нахълмените и дренирани площи в периферията на низината се характеризират с наличието на канелени горски почви и остатъци от сравнително сухолюбива горска растителност. Тя е представена от драка, черен габър, нискорасъл дъб и полски бряст. Като цяло широкият обхват на обработваемите земи в низината обуславя незначителните остатъци от ареала на естествената растителност.
Животински свят
Горнотракийската низина се отличава с твърде редуцирана средноевропейска и преходно средиземноморска фауна. Тук значително стесненият ареал на естествената растителност и широкото разпространение на усвоените от стопанската дейност на човека площи определят незначителната фаунистична населеност. Главни видове, които се срещат в низината са водният плъх, колхидският фазан, розовият скорец, дроплата, полската яребица. Обикновено водният плъх се среща в добре овлажнените площи на оризищата и свързаните с тях напоителни канали. Колхидският фазан обитава запазената на места по-компактна тревна и горска растителност. Освен това той, както и останалите представители на птичата фауна, се срещат в просторните площи на гъсто развитата културна растителност.
Лозарство
В района се отглеждат бели и червени сортове грозде, но червените вина доминират значително, както по количество, така и по достойнства.Районът е сравнително равнинен, но лозовите масиви са разположени на хълмисти терени в предпланините на Средна гора, Родопите и Сакар. Сравнително високите годишни температури и подходящите горски и песъкливо-глинести почви са изключително благоприятни за червени винени сортове грозде. Най-широко разпространени са Мерло, Каберне совиньон, а в някои микрорайони и емблематичния български сорт Мавруд. Произведените вина от тези сортове се отличават с интензивно обагряне, висока плътност, наситен аромат с топъл, южен характер и значителен потенциал за дългогодишно отлежаване. Микрорайоните около Хасково, Стамболово, Любимец и Ивайловград се свързват предимно с отлични вина от сорта Мерло. С много достойнства и индивидуалност са вината от Каберне совиньон от Оряховица, Перущица, Брестовица. Микрорайонът на Асеновград неизменно се свързва с престижа на вината от сорта Мавруд.
Вижте още
Библиография
- ↑ Дончев, Д. и Каракашев, Х. 2002. Физическа и социално-икономическа география на България. София.
- Георгиев, Милан, Физическа география на България, С., 1979 г., стр.426-434. http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=17076.
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 150. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581.