Министерски съвет на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
МС пренасочва насам. За други значения на това съкращение вижте МС (пояснение).

Министерски съвет

Министерският съвет (Правителството) е централен, колективен орган на изпълнителната власт с обща компетентност в Република България. Той е съставен от министър-председател, заместник министър-председатели и членове – ресорни министри.

Понякога, за да се запази политическото представителство на различни политически партии, групи или лобита в министерския съвет или по други причини, в него се назначават и министри без портфейл, тоест министри без министерство и понякога без собствен ресор.

След избирането им в Министерския съвет депутатите, които са назначени за министри, губят временно депутатските си права, които възстановяват, ако бъдат освободени от Министерския съвет или при падане на правителството (за разлика от заместник министрите и всички останали държавни служители, които са били избрани за депутати).

История[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война, след голямата бомбардировка на София на 10 януари 1944 г., Министерският съвет е евакуиран в Панчарево.[1]

Устройство и правомощия на МС[редактиране | редактиране на кода]

Към МС действа Междуведомствен съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките.

Настояща структура[редактиране | редактиране на кода]

В България Министерският съвет се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри съгласно чл. 108, ал. 1 от Конституцията.

Сто и третото правителство на България управлява от 9 април 2024 г. Съставът му включва:

министерство име партия
министър-председател Димитър Главчев безпартиен
заместник министър-председател,
финанси
Людмила Петкова безпартиен
вътрешни работи Калин Стоянов безпартиен
отбрана Атанас Запрянов безпартиен
външни работи Стефан Димитров безпартиен
икономика и индустрия Петко Николов безпартиен
регионално развитие и благоустройство Виолета Коритарова безпартиен
правосъдие Мария Павлова безпартиен
транспорт и съобщения Георги Гвоздейков безпартиен
труда и социална политика Ивайло Иванов безпартиен
здравеопазване Галя Кондева безпартиен
образование и наука Галин Цоков безпартиен
култура Найден Тодоров безпартиен
земеделие, храни и гори Кирил Вътев безпартиен
иновации и растеж Росен Карадимов безпартиен
електронно управление Валентин Мундров безпартиен
енергетика Владимир Малинов безпартиен
туризъм Евтим Милошев безпартиен
околна среда и води Петър Димитров безпартиен
младеж и спорт Георги Глушков безпартиен

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 546.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]