Москва (противолодъчен крайцер, 1965)

„Москва“
	„Москва“;
Флаг	СССР; Русия
Клас и тип	Противолодъчен крайцер от проекта „1123“
Производител	Завод №444, „И. Носенко“ (бивш завод Навал) в Николаев, СССР.
Служба
Заложен	15 декември 1962 г.
Спуснат на вода	14 януари 1965 г.
Влиза в строй	25 декември 1967 г.
Изведен от; експлоатация	7 ноември 1996 г., утилизиран
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	11 290 t (стандартна); 14 655 t (пълна)
Дължина	189,0 m
Ширина	34,0 m
Газене	7,5 m
Броня	няма
Задвижване	2 парни турбини ТВ-12-2;; 4 парни водотръбни котли КВН-98/64;; 2 гребни винта;; 90 000 к.с.
Скорост	29 възела; (53,7 km/h)
Далечина на; плаване	4500 морски мили при 20 възела ход
Екипаж	650 души; след 1976 г. – 758 души
Радиолокационни; станции (РЛС)	РЛС МР-600 „Восход“; РЛС МР-310 „Ангара-А“; РЛС РТР МПР-11-16 „Залив“; РЛС за РЕБ МП-150 и МП-152 „Гурзуф“ с комплекс за РЕП „ПК-2“; РЛС за опознаване „Кремний-2М“
Хидроакустическа; система (ХАС)	подкилна ХАС МГ-342 „Орион“; БХАС МГ-312 „Вега“; ХАС за звукоподводна свръзка МГ-26 „Хоста“
Радиоелектронно; оборудване	жирокомпас „Курс-5“; 2 лага „МГЛ-50“; ехолот „НЭЛ-6“; 2 НРЛС „Дон“; радиопеленгатор „АРП-50“; автонавигация АП-3 „Невка-2“; ИП „Огонь-50“
Въоръжение
Артилерия	2x2 57 mm;;
Ракетно; въоръжение	2x2 ПУ Б-187А за ЗРК М-11 „Шторм“; (96 ракети)
Торпедно; въоръжение	2x5 533 mm ТА ПТА-53-1123 (демонтирани)
Хеликоптери	14 вертолета:; 12x Ка-25ПЛ; 2x Ка-25ПС; 4 полетни площадки; 2 подемника
Други	Противолодъчно въоръжение:; 1x2 ПЛУР РПК-1 „Вихрь“ (8 ракети);; 2x12 РБУ-6000; (144 РГБ-60)
	„Москва“; в Общомедия

Москва е противолодъчен крайцер (ПКР) на ВМФ на СССР. Главен кораб на проекта 1123. Екипажа на крайцера се води войскова част 26951.

История на строителството

Строителството му започва в Николаев на 15 декември 1962 г., в Николаевския корабостроителен завод. Кораба получава заводски номер 701. На 14 януари 1965 г. ПКР „Москва“ е спуснат на вода.

История на службата

На 25 декември 1967 г. влиза в строй. Влиза в състава на Черноморския флот (21 бригада противолодъчни кораби).
На 31 октомври 1968 г. ПКР завършва изпълнението на задачите К-1, К-2 и К-3.
На 19 септември 1968 г. ПКР (бордови № 841) излиза за първа бойна служба в Средиземно море. За 48 денонощия далечен поход^[2] крайцерът изминава 11000 мили, а неговите вертолети изпълняват 497 дневни и нощни полета за издирване и следене на АПЛ на 6-и флот на НАТО^[3].
На 2 април 1969 г. крайцера участва в ученията „Весна“, които преминават в акваторията на Черно море и продължават 4 дни.
От 20 април 1969 г. втора бойна служба в Средиземно море. За 26 денонощия далечен поход ПКР „Москва“ изминава 7304 морски мили.
От 17 август 1969 г. трета бойна служба в Средиземно море. За 28 денонощия далечен поход кораба изминава 7347 мили и участва в ученията „Броня“.
От 3 януари 1970 г. четвърта бойна служба в Средиземно море и Атлантическия океан. За 82 денонощия далечен поход крайцера (бордов № 848) изминава 21598 мили, посещава порта Александрия (Египет) и взема участие в широкомащабните учения на ВМФ на СССР „Океан“ в Атлантическия океан.
На 31 декември 1970 г. ПКР „Москва“ е поставен за текущ ремонт в Черноморския корабостроителен завод (№ 198 гр. Николаев).
На 28 октомври 1971 г. кораба се връща в Севастопол и пристъпва към изпълнението на задачите К-1, К-2 и К-3.
На 18 ноември 1972 г. се състои първото в историята на съветския флот кацане на самолет ЯК-38 с вертикално излитане-кацане на палубата на ПКР „Москва“, стоящ на котва при гр. Феодосия.
От 1 март 1973 г. крайцера (бордов № 853) е на пета бойна служба в Средиземно море. За 83 дена изминава 19910 мили, посещава Александрия за оказване на помощи на ВС на Египет.
От 7 август 1973 г. участва в снимките на филма „Океан“, които продължават 5 дни.
От 24 април 1974 г. шеста бойна служба в Средиземно море. За 67 дни изминава 13717 мили, посещава порт Риека (Югославия).
На 2 февруари 1975 г. на рейда на Северната бухта на гр. Севастопол на борда на ПКР „Москва“ става запалване вследствие на късо съединение. В резултат на пожара напълно изгарят помещението за носовите дизел-генератори, кубрик № 3, енергоотсек №1 и по-голямата част от носовите отсеци. Пожара е напълно потушен едва след 7 часа. Три члена на екипажа загиват от задушаване с въглероден окис (мичман Д. Н. Ткач, матросите Лукашев и А. Н. Титов).
На 19 февруари 1975 г. е поставен за среден ремонт и модернизация в Черноморския корабостроителен завод (№ 198, гр. Николаев).
На 26 декрмври 1976 г. крайцера се връща в Севастопол и влиза в състава на 11-а бригада противолодъчни кораби от 30 дивизия на ЧЧФ, пристъпва към изпълнението на задачи К-1, К-2 и К-3.
От 21 ноември 1977 г. е на седма бойна служба в Средиземно море. За 221 дена изминава 20509 мили, извършва официална визита в порт Алжир (Алжир).
От 25 август 1979 г. кораба (бордов № 104, след това № 100) е на осма бойна служба в Средиземно море. За 190 дена крайцера изминава 16307 мили, извършва посещение в порт Дубровник (Югославия).
На 4 юни 1980 г. поради навигационна грешка ПКР „Москва“ засяда на плитчина при гр. Севастопол повреждавайки ПСУ на ХАС „Орион“.
От 5 март 1981 г. е на девета бойна служба в състава на 5-а ОПЕСК в Средиземно море. За 154 дена крайцера изминава 12840 мили, посещава Дубровник (Югославия).
От 25 февруари 1982 г. десета бойна служба в Средиземно море и Атлантическия океан. За 160 дни крайцера (бордов № 106) изминава 20058 мили, посещава Риека (Югославия), Луанда (Ангола) и Лагос (Нигерия).
От 1 октомври 1982 г. крайцера влиза за модернизация и среден ремонт в Севморзавод „С. Орджоникидзе“ (№ 201, гр. Севастопол).
На 18 юни 1990 г. крайцера започва изпълнението на задачите К-1, К-2 и К-3.
На 14 октомври 1991 г. започва последната (11) бойна служба в Средиземно море. За 49 дни поход крайцера (бордови № 108) изминава 3253 мили, с посещение на порт Тартус (Сирия).
На 27 януари 1992 г. ПКР „Москва“ под флага на командващия ЧЧФ, адмирал И. В. Касатонов извършва преход в гр. Новоросийск, където кораба е посетен от Президента на Русия Борис Елцин и министъра на отбраната, маршала от авиацията Евгений Шапошников. През същата година взема участие в учения в акваторията на Черно море.
На 26 май 1993 г. започва последното излизане на ПКР „Москва“ за бойно дежурство в акваторията на Черно море.
През 1994 г. крайцера стои на рейда в Северната бухта на гр. Севастопол и не излиза в морето.
На 27 април 1995 г. е изваден в резерва 2-ра категория.^[3].
На 22 юни 1995 г. е преименуван в „ПКР № 108“.

В годината на 300 годишнина на Руския флот първият противолодъчен крайцер е отписан, а на 7 ноември 1996 г. от флагщока тържествено е спуснат военноморския флаг на СССР, така и не е сменен с Андреевския. Продаден за скрап в Индия, кораба, на 27 май на следващата година, на буксир, завинаги напуска Севастопол. В залива на градчето Аланг (Индия) той е разрязан за метал.

Името „Москва“ наследява гвардейският ракетен крайцер „Слава“ от проекта 1164, днес явяващ се флагман на Черноморския флот.

Командири на ПКР „Москва“

За времето на своята служба кораба командват:^[4]

Г. П. Копилов (17 февруари 1965 г. – 11 ноември 1967 г.);
Ф. Т. Старожилов (11 ноември 1967 г. – 25 септември 1969 г.);
Б. С. Романов (25 септември 1969 г. – 15 февруари 1972 г.);
А. В. Довбня (15 февруари 1972 г. – 6 ноември 1974 г.);
Л. П. Лопацкий (6 ноември 1974 г. – 9 февруари 1979 г.);
С. Д. Шайкин (9 февруари 1979 г. – 15 ноември 1983 г.);
В. И. Долгов (15 ноември 1983 г. – 3 ноември 1985 г.);
В. И. Корчемкин (3 ноември 1985 г. – 28 декември 1986 г.);
П. В. Седой (28 декември 1986 г. – 21 юли 1989 г.);
А. В. Васко (21 юли 1989 г. – 22 юли 1991 г.);
А. А. Головин (22 юли – 27 септември 1991 г.);
В. И. Богдашин (27 септември 1991 г. – 15 май 1996 г.);
Г. А. Нехорошев (15 май – 7 ноември 1996 г.).

Бордови номера

В различните години на своята служба кораба носи следните бордови номера:^[3]

155 (1967 – 1968)
841 (1968 – 1970)
857 (1970)
848 (1970 – 1972)
851 (1972 – 1973)
853 (1973 – 1976)
846 (1976)
853 (1976 – 1979)
104 (1979 – 1980)
100 (1980 – 1982). С този номер кораба е заснет в кинофилма „Ответен ход“.
847 (1982)
106 (1982 – 1991)
108 (1991 – 1996)

Фотографии

Вижте също

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Проект 1123 // Архивиран от оригинала на 2013-02-02. Посетен на 30.1.2013.
↑ За дальний поход
↑ ^а ^б ^в Балакин С. А., Заблоцкий В. П. Советские авианосцы. Авианесущие крейсера адмирала Горшкова. М., 2007, 240 с. ISBN 978-5-699-20954-5.
↑ Балакин С. А., Заблоцкий В. П. Советские авианосцы. Авианесущие крейсера адмирала Горшкова. М., 2007, 240 с. ISBN 978-5-699-20954-5. с. 8 – 63, 237.

Литература

Балакин С. А., Заблоцкий В. П. Советские авианосцы. Авианесущие крейсера адмирала Горшкова. Коллекция, Яуза, ЭКСМО 2007

Външни препратки

MOSKVA ASW cruisers (project 1123) (1967 – 1969) ((en))
Противолодочный крейсер „Москва“ ((ru))
znaki-flot.ru ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Москва (противолодъчен крайцер, 1965)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Москва (противолодочный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[Москва-1] а ^б ^в ^г ^д Проект 1123 // Архивиран от оригинала на 2013-02-02. Посетен на 30.1.2013.

[2] За дальний поход

[Gorshkov-3] а ^б ^в Балакин С. А., Заблоцкий В. П. Советские авианосцы. Авианесущие крейсера адмирала Горшкова. М., 2007, 240 с. ISBN 978-5-699-20954-5.

[Gorshkov-str1-4] Балакин С. А., Заблоцкий В. П. Советские авианосцы. Авианесущие крейсера адмирала Горшкова. М., 2007, 240 с. ISBN 978-5-699-20954-5. с. 8 – 63, 237.

[1]

[2]

[3]

[4]