Москва (ракетен крайцер, 1979)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гвардейски ракетен крайцер „Москва“
до 15 май 1995 г. – „Слава“
Russian cruiser Moskva.jpg
Гвардейският ракетен крайцер „Москва“, 2012 г.
Флаг Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
Военноморски флот на Русия Русия
Клас и тип Ракетен крайцер от проекта 1164
Производител КСЗ №445 „61 комунара“ в Николаев, СССР, днес Украйна.
Живот
Заложен 4 ноември 1976 г.
Спуснат на вода 27 юли 1979 г.
Влиза в строй 30 декември 1982 г.
Изведен от
експлоатация
в строй, флагмански кораб
на Черноморския флот на Русия
Характеристика
Дължина 186 m
Ширина 20,8 m (максимална)
Газене 6,28 m
Задвижване 2 газотурбинни установки M-21;
2 гребни винта;
110 000 к.с.
Скорост 34 възела
(63 km/h)
Водоизместимост 9300 t (стандартна)
11 490 t (пълна)
Екипаж 510[1]
Далечина на
плаване
2500 мили на ход 30 възела
6 000 мили на ход 18 възела
Въоръжение
Артилерия 1x2 130 mm
Зенитна артилерия:
6x6 ЗАУ АК-630
Ракети 8x2 ПУ за ПКР П-1000 „Вулкан“
Зенитно-ракетно въоръжение:
8x8 ПУ за ЗРК с далечно действие С-300Ф
2 ПУ за ЗРК за близка отбрана Оса-М
Хеликоптери 1 Ка-25РЦ
Торпеда 2x5 533 mm ТА
Други Противолодъчно въоръжение:
2x12 РБУ-6000 „Смерч-2“
Гвардейски ракетен крайцер „Москва“
до 15 май 1995 г. – „Слава“
в Общомедия

На ордена Нахимов гвардейски ракетен крайцер „Москва“ е ракетен крайцер на руския военноморски флот. Главен кораб на проекта 1164 „Атлант“. Влиза в състава на 30-та дивизия надводни кораби на Черноморския флот.

Построен от корабостроителния завод „61 комунара“ в Николаев под името „Слава“. След списването на противолодъчния крайцерМосква“ от проекта 1123, наследява неговото име и става флагман на Черноморския флот. Единственият кораб 1-ви ранг в състава на Черноморския флот.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Предназначен е за нанасяне на удари по големите надводни кораби на противника, осигурява бойната устойчивост на корабните противолодъчни групи, противовъздушна отбрана на отдалечените съединения, огнева поддръжка на десанта.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

  • От 18 до 22 ноември 1986 г. има визита в гръцкия град Пирея.
  • На 21 март 1991 г. е поставен в Николаев за основен ремонт и модернизация. В условията на политическата нестабилност е обсъждан въпроса за отписването на ракетния крайцер, за модернизацията на който няма достатъчно средства. Към корабостроителния завод „61 Комунара“ се образува дълг, който расте с всеки месец. За да се поправи някак си ситуацията, командването на Черноморския флот се обръща към правителството на Москва с молба да поеме попечителство над крайцера „Слава“. Обаче въпроса за задлъжнялостта пред николаевските корабостроители не е решен. За да се разплати със завода, командването на ЧФ приема решение за бартер – с отделни механизми и част от въоръжението на крайцера. В частност, са демонтирани установките АК-630. Демонтираното оборудване и въоръжение се планира за използване при дострояването на еднотипния крайцер „Украйна“. Самия крайцер, през 1999 г., е отведен в Севастопол.
  • На 16 май 1996 г. подопечния крайцер на Москва е преименуван.
  • През август 1999 г. крайцера отново влиза в строй.
  • През 2003 г. начело на ОБК на ЧЧФ в състав СКР „Сметливий“ и „Ладний“ участва съвместно с бойните кораби на ЧТОФ ГПК „Адмирал Пантелеев“, „Маршал Шапошников“ и танкера „Владимир Колчицкий“ в руско-индийските военноморски учения Индра-2003.
  • През 2008 и 2009 г. участва в Средиземно море във военноморските учения, съвместно с кораби на Червенознаменният Северен флот.
  • От 9 до 12 август 2008 г. крайцера участва във въоръжения конфликт с Грузия във водите на Абхазия[2].
  • На 7 септември 2009 г. на борда на крайцера става инцидент. В някои СМИ се съобщава за взрив на парен котел и за 10 пострадали члена на екипажа. Командването на ВМФ опровергава тази информация, съобщавайки, че поради изтичане на дизелово гориво и попадането му на електрически проводник става задимяване на един от отсеците, а пострадали няма[3], провежда се разследване за причините на инцидента.
  • През 2012 г. крайцера престава да бъде отделна военна част[4].
  • От 3 юли до 18 ноември 2013 г. крайцера се намира на далечен поход. Кораба посещава портовете на Лисабон (Португалия), Хавана (Куба), Коринто (Никарагуа), Ла Гуайра (Венецуела). Влиза и в порт на Кипър. Екипажа решава задачи в състава на междуфлотския отряд кораби на Военноморския Флот в Средиземно море и Атлантическия океан. През септември до ноември ГРКР „Москва“ изпълнява задачи като флагман на постоянното оперативно съединение на ВМФ на Русия в Средиземно море.
  • През март 2014 г. крайцера съвместно с други кораби на Черноморския Флот участва в блокадата на украинските ВМС в залива Донузлав[5].
  • На 12 август 2014 г. гвардейския ракетен крайцер е посетен от Президента на Русия Владимир Путин с Президента на Египет Абдел Фатах ел-Сиси.[6]
  • Към 17 септември 2014 г. гвардейския ракетен крайцер се намира на бойна служба в Средиземно море, където сменя СКР „Сметливий“.
  • На 18 януари 2015 г. ракетният крайцер „Москва“ се връща в Севастопол от похода[7].
  • На 7 април 2015 г. крайцера е поставен в док ПД—30 на 13-я КРЗ в гр. Севастопол[8]. Планирана е замяната на ЗРК С-300Ф „Форт“ със ЗРК С-400
  • След 9 май 2015 г. излиза за ходови изпитания след края на ремонта в 13-я кораборемонтен завод[9]
  • От 11 май до 21 май 2015 г. участва в руско-китайските военноморски учения „Морско взаимодействие−2015“[10][11]
  • На 1 юни 2015 г. отплава от Севастопол за Средиземно море, за изпълняване на задачи в състава на постоянното съединение кораби на ВМФ на Русия в Средиземно море[12]
  • От 6 до 14 юни 2015 г. участва в руско-египетските военноморски учения „Мост на дружбата-2015“ в Средиземно море, като походен щаб на групировката[13].
  • От 30 септември 2015 г. е начело на постоянното оперативно съединение на ВМФ на Русия, разположено в източната част на Средиземно море[14], осъществявайки прикритие за Авиационната група на ВВС на Русия в Сирия. За усилване на прикритието на авиационната част на ВКС на Русия в Сирия от 25 ноември 2015 г. ракетния крайцер „Москва“ заема позиция в района на крайбрежието на провинцията Латакия, за следене на въздушния трафик в района на турско-сирийската граница, за да не се допуснат възможни провокации по отношение на руските летци. На крайцера се намира зенитната ракетна система С-300Ф „Форт“. В арсенала на крайцера „Москва“ има 64 зенитни ракети.
  • На 9 януари 2016 г. крайцера се връща в Севастопол, след изпълняването на задачите си в Средиземно море и замяната му там на бойно дежурство от ракетния крайцер „Варяг[15].
  • На 22 юли 2016 г. на гвардейския ракетен крайцер „Москва“ е връчен ордена на Нахимов[16].
  • На 31 юли 2016 г. участва в парада по случай Деня на ВМФ на Русия в Севастопол.[17]
  • Според резултатите за 2016 г. гвардейския ракетен крайцер „Москва“ оглавява списъка на най-добрите кораби на Черноморския флот[18].
  • На 30 юли 2017 г. участва в парада по случай Деня на ВМФ на Русия в Севастопол.[19]

Командири на кораба[редактиране | редактиране на кода]

  • контраадмирал Москаленко, Вадим Олегович (юни 1979 – юни 1984),
  • капитан 1-ви ранг Крикунов, Виктор Алексеевич (юни 1984 – февруари 1988),
  • капитан 1 ранг Василчук, Василий Василиевич (февруари 1988 – юни 1989),
  • капитан 1 ранг Лесной, Виктор Сергеевич (юни 1989 – юни 1993),
  • капитан 1 ранг Ермоленко, Дмитрий Владимирович (юни 1993 – април 1996),
  • контраадмирал Богдашин, Владимир Иванович (април 1996 – февруари 1998),
  • капитан 1 ранг Куликов, Валерий Владимирович (февруари 1998 – декември 1999),
  • капитан 1 ранг Железняков, Алексей Михайлович (декември 1999 – 2002),
  • капитан 1 ранг Щербицкий, Александър Вадимович (2002 – 2006),
  • капитан 1 ранг Смоляк, Игор Владимирович (юли 2006 – юни 2009),
  • капитан 1 ранг Тронев, Сергей Иванович (юни 2009 – януари 2015),
  • капитан 1 ранг Шварц, Александър Тиборович (януари 2015 – декември 2016),
  • капитан 1 ранг Добринин, Дмитрий Константинович (януари 2016 – юни 2017),
  • капитан 1 ранг Князев, Олег Ярославович (юли 2017 – понастоящем).

Фотографии[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. По данни на РИА Новости – 416 човека (в т.ч. 38 офицера): www.rian.ru
  2. Медведеву показали ракетный крейсер „Москва“ – „убийцу авианосцев“. // РИА Новости. Архив на оригинала от 4 февруари 2012. Посетен на 25 юли 2009.
  3. ВЗГЛЯД / „Москва“ в дыму
  4. СМИ: Флагман Черноморского флота понизили в статусе
  5. Украинским кораблям закрыли выход из озера Донузлав
  6. Посещение гвардейского ракетного крейсера „Москва“
  7. Ракетный крейсер „Москва“ вернулся в Севастополь из дальнего похода
  8. Крейсер „Москва“ поставлен в док
  9. Флагман Черноморского флота отправится на ходовые испытания после Дня Победы
  10. Начались российско-китайские военно-морские учения
  11. Российские и китайские корабли отработали совместное ночное маневрирование
  12. Крейсер „Москва“ отправился в Средиземное море
  13. Ещё одна пощёчина США в Средиземноморье
  14. Российские корабли приготовились прикрывать с воздуха авиабазу под Латакией. // Интерфакс. Посетен на 4 октомври 2015.
  15. Гвардейский ракетный крейсер „Москва“ вернулся в Севастополь из Средиземного моря
  16. Министр обороны России генерал армии Сергей Шойгу вручил орден Нахимова гвардейскому ракетному крейсеру „Москва“ Черноморского флота
  17. гвардейский крейсер ждет призывников из столицы
  18. Ракетный крейсер „Москва“ возглавил список лучших кораблей Черноморского флота
  19. В Севастополе прошло празднование Дня ВМФ России

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Москва (ракетный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.