Летни олимпийски игри 1972
| Летни олимпийски игри 1972 Olympische Sommerspiele 1972 | |
 | |
 Реч на Густав Хайнеман на погребална среща, посветена в памет на израелските спортисти, загинали поради Мюнхенския атентат | |
| Държава |  Западна Германия |
|---|---|
| Град домакин | Мюнхен |
| Девиз | Heitere Spiele |
| Участващи страни | 121 |
| Участващи спортисти | 7134 (6075 мъже, 1059 жени) |
| Състезания | 195 в 23 спорта |
| Откриване | 26 август 1972 г. |
| Закриване | 11 септември 1972 г. |
| Открити от | Густав Хайнеман |
| Клетва на спортистите | Хайди Шюлер |
| Клетва на съдиите | Хайнц Полай |
| Олимпийски огън от | Гюнтер Цан |
| Олимпийски стадион | Олимпийски стадион |
| Летни олимпийски игри 1972 в Общомедия | |
Двадесетите летни олимпийски игри се провеждат в Мюнхен, Германия от 26 август до 11 септември 1972 г.[1]
Това са вторите летни олимпийски игри, проведени в Германия, след така наречената „нацистка олимпиада“ през 1936. На игрите в Мюнхен германците желаят да представят страната си в демократична и оптимистична светлина[2] (по думите на вътрешния министър Паул Люке „възможност за младата Германия да покаже на света, че народът е живеещ в мир и демократичен“[3]). Игрите са наречени неслучайно „щастливите игри“.
Олимпиадата е белязана от мюнхенския атентат. Въпреки терористичния акт, игрите са прекъснати само за 34 часа. Президентът на Международния олимпийски комитет (МОК) Ейвъри Бръндидж става известен с речта си, в която казва „Игрите трябва да продължат“. [1] След Мюнхенското клане седемкратният олимпийски шампион от Игрите по плуване Марк Шпиц напуска Мюнхен и се прибира в САЩ с цел осигуряване на неговата сигурност, понеже изповядва юдаизъм. Египетският отбор също напуска Мюнхен.[4]
Игрите в Мюнхен подобряват рекорда за най-много участници – участват 7134 участника (1059 жени и 6075 мъже) от 121 национални олимпийски комитета. В Мюнхен в програмата на игрите дебютира хандбалът в зала. Германката Лизелот Линзенхоф става първата жена, спечелила олимпийска титла в конния спорт. Стрелбата с лък се завръща в програмата след 52-годишно прекъсване.[1]
Олимпиадата е наблюдавана от почти един милиард души по телевизията, което е рекорд за телевизионно предаване дотогава. За осъществяването на предаването са използвани четири сателита, а програмата е с дължина близо 1200 часа (75 денонощия при 16-дневна олимпиада). Отразяването на Игрите струва на 100 милиона германски марки. Възможно е телевизионното предаване на 13 различни състезания и 60 различни коментатора. По западногерманската телевизия са излъчени 230 часа от Игрите (над 14 часа дневно). Следва телевизията на ГДР с 225 и Би Би Си със 170.[5]
Състезания се провеждат в Мюнхен, Аугсбург, Гьопинген и Кил.[5]
Американският плувец Марк Шпиц печели седем златни медала и поставя седем световни рекорда. Медийна звезда на Олимпиадата е съветската гимнастичка Олга Корбут.[1]
За пръв път на олимпиада има клетва на съдиите.[1]
За първи път САЩ губи златото в баскетбола, а финалът на баскетболния турнир между САЩ и СССР се превръща в най-голямото зрелище на Олимпиадата.[6]
Това са първите олимпийски игри, в които участват отделни отбори на Федерална република Германия и Германската демократична република. Според анализ на „Ди Цайт“ в този момент западногерманците са приели разделението на страните.[7]
Половината от разходите за организирането на Олимпиадата са платени от германското федерално правителство, а провинция Бавария и град Мюнхен покриват по една четвърт от тях. За олимпийските игри за построени и модернизирани над 60 обекта, сред които са олимпийското село, стадион, многофункционален спортен център, спортен комплекс, басейн, колодрум и пресцентър.[2]
Кандидатури[редактиране | редактиране на кода]
Другите градове, кандидатирали се за домакини, са Детройт, Мадрид и Монреал. Монреал предлага безплатни нощувки и храна за всички атлети. Кандидатурата на Детройт е осмата на града и включва гаранция за оборот от 10 млн. щатски долара от телевизионни предавания. Мюнхен печели на конгрес на МОК в Рим с мотото да покаже „човешкото лице“ на игрите с 31 гласа във втория кръг срещу по 15 за Монреал и Мадрид въпреки съпротивата от Съветския съюз и Източния блок.[3]
Откриване[редактиране | редактиране на кода]
Олимпиадата е открита на 26 август 1972 г. (събота) в 16:36 ч. местно време, в построения за Игрите мюнхенски олимпийски стадион, от бундеспрезидента на Германия Густав Хайнеман пред 80 хил. зрители на трибуните. Откриването е проследено от около 900 милиона души в 90 държави по телевизията и радиото. След като отборите излизат на стадиона, 3200 мюнхенски ученици изпяват „Поздрав на младежта“ (на немски: Gruß der Jugend) на Карл Орф. Ръководителят на организационния комитет Вили Дауме приветства гостите от цял свят, а напускащият президент на МОК Ейвъри Бръндидж благодари на организаторите на усилията им и пожелава на спортистите да постигнат честно успехи, които да ги изпълнят с гордост.[8]
Важни моменти[редактиране | редактиране на кода]
- За пръв път на олимпиада е въведен олимпийски талисман. Той представлява дакел, наречен Валди.
- Съветската гимнастичка Олга Корбут печели 3 златни медала и става световноизвестна.
- Руснакът Валери Борзов печели състезанията на 100 и 200 метра гладко бягане.
- При награждаването на 400 метра гладко бягане двамата афроамериканци заели първо и второ място си говорят и се шегуват по време на американския химн. Двамата атлети са наказани от МОК с доживотна забрана за участие на олимпиада.
- Австралийската състезателка по плуване Шейн Гоулд печели три златни медала, един сребърен и един бронзов. По това време тя е на 15 години.
- Хандбалът и стрелбата с лък се завръщат като олимпийски спортове след дълга пауза.
- Американецът Дан Гебъл печели титлата в борбата без да позволи съперниците му да отбележат точка срещу него.
- Вим Руска става първият джудист спечелил 2 златни медала.
- Полша побеждава Унгария с 2 – 1 на финала на футболния турнир.
- Спортът рафтинг прави своя дебют. Той е част от програмата по кану-каяк.
Медали[редактиране | редактиране на кода]
| Витрина | |||||
| Място | Държава | Злато | Сребро | Бронз | Общо |
|---|---|---|---|---|---|
| 1 |  СССР
|
50 | 27 | 22 | 99 |
| 2 |  САЩ
|
33 | 31 | 30 | 94 |
| 3 |  ГДР
|
20 | 23 | 23 | 66 |
| 4 |  Германия
|
13 | 11 | 16 | 40 |
| 5 |  Япония
|
13 | 8 | 8 | 29 |
| 6 |  Австралия
|
8 | 7 | 2 | 17 |
| 7 |  Полша
|
7 | 5 | 9 | 21 |
| 8 |  Унгария
|
6 | 13 | 16 | 35 |
| 9 |  България
|
6 | 10 | 5 | 21 |
| 10 |  Италия
|
5 | 3 | 10 | 18 |
България на олимпийските игри[редактиране | редактиране на кода]
България записва едно от най-добрите си участия. Това е олимпиадата, на която изгрява силата на българските щанги.
Българските спортисти се състезават в 15 спорта и печелят 6 златни медала – боксьорът Георги Костадинов, щангистите Нораир Нурикян, Йордан Биков и Андон Николов, борците Петър Киров и Георги Мърков. Вицешампиони са борците Огнян Николов, Осман Дуралиев, Стоян Апостолов и Александър Томов, щангистите Младен Кучев, Атанас Шопов и Александър Крайчев, боксьорът Ангел Ангелов, лекоатлетките Диана Йоргова и Йорданка Благоева. Бронзови медалисти са борците Стефан Ангелов и Иван Кръстев Турлаков, лекоатлетите Иванка Христова и Василка Стоева, двойката кануисти Иван Бурчин и Федя Дамянов. [9]
Олимпийски спортове[редактиране | редактиране на кода]
Демонстративни спортове[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Страница на МОК за игрите през 1972
- Официален доклад за Олимпиадата Архив на оригинала от 2007-10-13 в Wayback Machine. на МОК
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Страница на МОК за игрите през 1972
- ↑ а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 258 – 259.
- ↑ а б OLYMPIA / MÜNCHEN. Sie haben uns, Der Spiegel, 2 май 1966 г.
- ↑ ARABISCHER TERRORAKT: Die Chronik des Entsetzens. Das Inferno von Fürstenfeldbrück beendet Olympia, статия в Die Zeit от 8 септември 1972 г., архивът е посетен на 11 юни 2012 г.
- ↑ а б Knall, Schuß, bumms, raus, weg, статия в списание „Шпигел“ от 28 август 1972 г., архивът е посетен на 10 юни 2012 г.
- ↑ Българският „Мистър Баскетбол“, който е арменец и живее в Ню Йорк Архив на оригинала от 2012-01-21 в Wayback Machine., статия в Bulgaria21.net от Климент Величков от 7 януари 2012 г.
- ↑ DEUTSCHES GOLD Zwei Nationen, статия в Die Zeit от 8 септември 1972 г.
- ↑ OLYMPISCHE SPIELE Gelungener Auftakt, статия в Die Zeit от 1 септември 1972 г.
- ↑ Мюнхен 1972 Архив на оригинала от 2012-05-22 в Wayback Machine., страница за Олимпиадата от сайта на Българския олимпийски комитет, посетен на 13 февруари 2012 г.
