Хитрино (община)

Община Хитрино
43.433, 26.917
	Община Хитрино
Общи данни
Област	Шумен
Площ	289.37 km²
Население	7 051 души
Адм. център	Хитрино
Брой селища	21
Сайт	hitrino.org
Управление
Кмет	Нуридин Исмаил ; (ДПС; 2003)
Общ. съвет	17 съветници Местна коалиция „ДОСТ“ – ДОСТ, БЗНС (11); ДПС (6);
	Община Хитрино в Общомедия

Община Хитрино е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в западната част на област Шумен. С площта си от 289,369 km² е 6-а по големина сред 10-те общини на областта, което съставлява 8,54% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на север – община Венец;
на изток – община Нови пазар;
на юг – община Шумен;
на югозапад – община Търговище, област Търговище;
на запад – община Лозница, област Разград;
на северозапад – община Самуил, област Разград.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е равнинен и хълмист, като територията ѝ попада в централните части на Източната Дунавска равнина.

В северната част на общината попадат южните склонове на Самуиловските височини. В тях, на 1 km северозападно от село Трем се издига най-високата точка на общината – връх Сърта 458,6 m. На североизток в нейните предели е разположена западната част на Войводското плато с височина от 476,8 m, разположена на 2 km североизточно от село Живково.

Останалата част от територията на община Хитрино се заема от хълмистата историко-географска област Овче поле със средна надморска височина между 200 и 300 m. В неговата югоизточна част, на границата с община Шумен, в коритото на Провадийска река се намира минималната височина на община Хитрино – 190 m.

Води

В западната част на общината, от юг на север преминава участък от вододела между Дунавския водосборен басейн и Черноморския водосборен басейн. През нейната територия от северозапад на югоизток, на протежение около 15 km преминава най-горното течение на Провадийска река (изворите ѝ са на територията на община Венец).

От територията на община Хитрино водят началото си две по-големи реки: Крива река – ляв приток на Провадийска река и Пакуша – ляв приток на река Врана, от басейна на Голяма Камчия.

Населени места

Общината се състои от 21 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
Байково	169	7,765	Бойково	Каменяк	347	23,477	Каялъ дере, Скални дол
Близнаци	167	15,769	Икиздже, Екисче	Развигорово	162	16,134	Кулфалар
Висока поляна	194	10,826	Ново олуклу	Сливак	145	14,424	Ереклийе
Върбак	312	28,036	Кабиюк сьоютлю	Становец	26	9,865	Йорюклер
Длъжко	160	8,140	Узунлар	Студеница	279	11,203	Суджаз
Добри Войниково	171	14,275	Хассъ	Тервел	204	11,874	Коджадиклер
Единаковци	165	9,291	Бурханлар	Тимарево	800	22,439	Каджи тимар, Тимарово, Равнец
Живково	458	23,595	Къзъл кая, Червена скала	Трем	288	15,516	Мирханлъ
Звегор	269	10,387	Кьоселер	Хитрино	709	1,186	Шейтанджък, Гара Шайтанджик, Гара Хитрино
Иглика	203	12,918	Калайджълар, Калайджийско	Черна	284	12,675	Каралар
Калино	142	9,574	Чамурлу	ОБЩО	5654	289,369	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

Височайши доклад № 3063/обн. 14.04.1882 г. – преименува с. ЕЮруклер на с. Становец;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Хассъ на с. Добри Войниково;

– преименува гар.с. Гара Шайтанджик на гар.с. Гара Хитрино;

МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Каялъ дере на с. Скални дол;

– преименува с. Мирханлъ (Орман кьой) на с. Трем;

МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Екисче на с. Близнаци;

– преименува с. Ново олуклу (Ени кьой) на с. Висока поляна;

– преименува с. Кабиюк сюютлю на с. Върбак;

– преименува с. Узунлар на с. Длъжко;

– преименува с. Бурханлар на с. Единаковци;

– преименува с. Кьоселер на с. Звегор;

– преименува с. Калайджии на с. Калайджийско;

– преименува с. Чамурлу на с. Калино;

– преименува с. Скални дол на с. Каменяк;

– преименува с. Кулфалар на с. Развигорово;

– преименува с. Ереклие (Ериклие) на с. Сливак;

– преименува с. Суджас на с. Студеница;

– преименува с. Коджадиклер на с. Тервел;

– преименува с. Каяджик тимар на с. Тимарово;

– преименува с. Каяджик хас на с. Хасово;

– преименува с. Къзъл кая на с. Червена скала;

– преименува с. Каралар на с. Черна;

Указ № 131/обн. 14.03.1950 г. – преименува с. Червена скала на с. Живково;
Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Калайджийско на с. Иглика;
Указ № 183/обн. 14.05.1957 г. – заличава с. Хасово и го присъединява като квартал на с. Тимарово;
Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – отстранява грешката в името на с. Бойково на с. Байково;

– отстранява грешката в името на с. Тимарово на с. Тимарево;

Указ № 2664/обн. 23.08.1985 г. – преименува с. Тимарево на с. Равнец;
Указ № 2074/обн. 28.08.1987 г. – преименува гар.с. Гара Хитрино на с. Хитрино;

– преименува Община Гара Хитрино на община Хитрино;

Указ № 109/обн. 03.04.1998 г. – възстановява старото име на с. Равнец на с. Тимарево;
Указ № 216/обн.14.07.1999 г. – отделя с. Велино и неговото землище от община Хитрино и го присъединява към община Шумен;
Указ № 311/обн. 01.10.2002 г. – отделя с. Черна и неговото землище от община Венец и го присъединява към община Хитрино.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]

Година на преброяване	Численост
1934	17 246
1946	18 741
1956	17 442
1965	16 440
1975	14 889
1985	12 523
1992	8 219
2001	7 045
2011	6 223
2021	5 654

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	6223	867	4853	26	10	24	443	100,00	13,93	77,98	0,41	0,16	0,38	7,11
Байково	169	0	169	0	0	0	0	Байково	0,00	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Близнаци	206	28	177	0	0	0	1	Близнаци	13,59	85,92	0,00	0,00	0,00	0,48
Висока поляна	207		205	0			0	Висока поляна		99,03	0,00			0,00
Върбак	318	176	126				9	Върбак	55,34	39,62				2,83
Длъжко	149		132	0			14	Длъжко		88,59	0,00			9,39
Добри Войниково	175	32	141	0	0	0	2	Добри Войниково	18,28	80,57	0,00	0,00	0,00	1,14
Единаковци	144	9	118	5	0	3	9	Единаковци	6,25	81,94	3,47	0,00	2,08	6,25
Живково	564	46	511	4			2	Живково	8,15	90,60	0,70			0,35
Звегор	269		264	3			0	Звегор		98,14	1,11			0,00
Иглика	204	6	196	0			1	Иглика	2,94	96,07	0,00			0,49
Калино	174	0	150	0	0	0	24	Калино	0,00	86,20	0,00	0,00	0,00	13,79
Каменяк	475	137	245	0	0	4	89	Каменяк	28,84	51,57	0,00	0,00	0,84	18,73
Развигорово	217	18	190	9	0	0	0	Развигорово	8,29	87,55	4,14	0,00	0,00	0,00
Сливак	167	37	116				8	Сливак	22,15	69,46				4,79
Становец	30	28	0		0		0	Становец	93,33	0,00		0,00		0,00
Студеница	342	3	332	0	0	0	7	Студеница	0,87	97,07	0,00	0,00	0,00	2,04
Тервел	237		154		0		81	Тервел		64,97		0,00		34,17
Тимарево	848	62	763	0	0	4	19	Тимарево	7,31	89,97	0,00	0,00	0,47	2,24
Трем	296		156	0			138	Трем		52,70	0,00			46,62
Хитрино	720	270	405	0			39	Хитрино	37,50	56,25	0,00			5,41
Черна	312	9	303	0	0	0	0	Черна	2,88	97,11	0,00	0,00	0,00	0,00

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

	Численост	Дял (в %)
Общо	6 223	100,00
Православие	705	11,32
Католицизъм	30	0,48
Протестантство	10	0,16
Ислям	4 651	74,73
Друго	0	0,00
Нямат	78	1,25
Не се самоопределят	92	1,47
Непоказано	657	10,55

Транспорт

През средата на общината, от северозапад на югоизток, на протежение от 25,4 km преминава участък от трасето на жп линията от село Русе – Самуил – Каспичан от Железопътната мрежа на България.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 31,4 km:

участък от 9,9 km от Републикански път I-2 (от km 91,6 до km 101,5);
участък от 12,2 km от Републикански път I-7 (от km 93,6 до km 105,8);
началният участък от 9,3 km от Републикански път III-7004 (от km 0 до km 9,3).

Топографска карта

Лист от карта K-35-18. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)
↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно община Хитрино
((bg)) Официален сайт
Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

[1] НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

[2] Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)

[pop-stat.mashke.org-3] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)

[Religious_composition:_2011_census-4] „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)

[1]

[2]

[3]

[4]