Ресава (община Кавадарци)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ресава (Община Кавадарци))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ресава.

Ресава
Ресава
— село —
Панорама на Ресава.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.3881° с. ш. 21.9781° и. д.
Ресава
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Кавадарци
Географска област Тиквеш
Надм. височина 347 m
Население (2002) 144 души
Пощенски код 1430
МПС код VE
Ресава в Общомедия

Ресава (на македонска литературна норма: Ресава) е село в Северна Македония, в община Кавадарци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Ресава се намира на река Тиквешица малко преди вливането ѝ в язовира Тиквешко езеро на Църна. е отдалечено на 20 километра западно от общинския център град Кавадарци. Селото е традиционно разделено на шест махали и е от купен тип. Има водопровод и училище.[1] Църквата „Свети Архангел Михаил“ е от 1840 година.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Археологически находки[редактиране | редактиране на кода]

В землището на Ресава са развалините на средновековния град Тиквеш и остатъци от римско време. Между Илимица и Дапчине, над реката Тиквешица, е изворът Косовец, който навлиза в стария градски водопровод. Под града Тиквеш се намират развалините на Тиквешкия манастир.[1]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Ресава е село в Тиквешка каза на Османската империя. Към 1839 година учител в селото е Йован, спомоществувател на „Служение еврейско и все злотворение нихно...“, преведено „во простий и краткий язик болгарский“ от Натанаил Охридски.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ресово има 650 жители българи християни.[4] Населението се занимава със земеделие и в по-малка степен със скотовъдство. Имало и занаятчии и дюкянджии.[1]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ресово (Ressovo) има 720 българи екзархисти и работи българско училище.[5]

В 1906 година сръбският етнолог Воислав Радованович описва Ресава като село с калдъръмени улици и къщи от градски тип.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Ресава са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Резава (Rezava) като българско християнско село.[7]

В началото на XXI век в плодородните поля около Ресава се отглеждат предимно лозя, градинарски култури и жито. В 2000 година в селото има 179 жители и 56 домакинства.[1] В 2002 година жителите на Ресава са 144, всички македонци.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ресава
  • Flag of North Macedonia.svg Блажо Тодоровски (1902 – 1943), народен герой на Югославия
  • Flag of Bulgaria.svg Божин Димов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Попов (? – 1904), български революционер, деец на ВМОРО от Ресава;
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Николов (1883/1891 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Михаил Герджиков, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на бронзов медал „За заслуга“ с корона[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Силян Колев, български революционер от ВМОРО, загинал по време на заточението си в Мала Азия[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Данаилов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, ранен на 18 юни 1913 година[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Ресава на официалния сайт на община Кавадарци.
  2. Маренска парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
  3. Служение еврейско и все злотворение нихно со показание от Свещено и Божествено писание ветхо и новое. И се положи на край от Талмуда еврейскаго, що е писал Павел Медински, що имат повеке хули противни пред Бога противни и пред ангели Божии. Се пиша по мол­давски язик от Неофита монаха, що беше равиннн еврей­ски и после по святое крещение се чини учител христи­анский. Второ па се изписа на греческий язик, трето па сега от греческий язик се прензносн и се пре­писа во простий и краткий язик болгарский к раз­умению простому народу, в Типографии Солунской при хаджи папа Теодосий архимандрита Синатскаго в лето аωлд [1839] (без номерация на страници).
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 104-105.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 875.
  7. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 233.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 505.
  10. ПО ПРВИОТ КОМИТЕТ НА ВМРО ВО СОЛУН, ВТОРИОТ БИЛ ФОРМИРАН ВО KАВАДАРЦИ, www.dnevnik.mk/, посетен на 24.10.2013 г.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 199.
Населени места в Община Кавадарци Flag Kavadarci MK.gif
Кавадарци | Бегнище | Боянчище | Бохула | Бунарче | Ваташа | Возарци | Галище | Глишик | Горна Бошава | Гърбовец | Гърниково | Добротино | Долна Бошава | Драгожел | Драдня | Дреново | Дъбнище | Кесендре | Клиново | Конопище | Кошани | Кърнево | Куманичево | Майден | Марена | Мрежичко | Праведник | Радня | Раец | Ресава | Рожден | Сопот | Страгово | Фариш | Чемерско | Шешково | Шивец | Ържаново

Исторически села: Брушани | Градище | Житолуп | Мрамор | Моклище | Полошко

     Портал „Македония“         Портал „Македония