Света Петка Самарджийска
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.
| „Света Петка Самарджийска“ | |
.jpg) | |
 Местоположение в София | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | София |
| Посветен на | Петка Иконийска |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Софийска |
| Архиерейско наместничество | Софийско |
| Изграждане | ХІ век |
| Статут | действащ храм, паметник на културата |
| „Света Петка Самарджийска“ в Общомедия | |
„Света Петка Самарджийска“ е православна църква в българската столица София.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Църквата се намира в центъра на София, в близост до катедралата „Света Неделя“.
История
[редактиране | редактиране на кода]Криптата на църквата е римска гробница (крипта) от IV век, което означава, че е имало предишна обредна сграда. В ХІ век върху криптата е издигнат настоящият храм. Най-старите запазени стенописи са от XIV век, а над тях има слой от XV и XVI век, дело на Пимен Зографски. Църквата е наречена на Петка Иконийска, която е покровителка на самарджиите, чийто квартал се е намирал в района през Средновековието и са се черкували и поддържали храма.
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Църквата представлява малка еднокорабна постройка, частично вкопана в земята. Стените на църквата са дебели 1 м, изградени от тухли и камъни. Иконостасът в църквата е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[1] Някои от иконите са на друг дебърски майстор Алексо Василев.[2]
Църквата е реставрирана и експонирана през 70-те години на 20 век по проект на арх. Н. Мушанов и арх. Зл. Кирова. Стенописите са реставрирани от художник – реставратора Л. Делчев.
Писателят Николай Хайтов лансира хипотеза, че в църквата е погребан Васил Левски. Основанията за тези твърдения са спорни интепретации на резултатите от проведените археологически разкопки през 1956 година и някои сведения в печата от 1937 година, препредаващи разказите на потомци на извършилите препогребването. През 80-те години на XX век се развива остра полемика по въпроса, но до окончателно решение не се стига, поради противоположното становище на Археологическия институт и на станалите разисквания в Българската академия на науките не се приема единодушно становище. През 90-те години на храма е поставена мраморна плоча с текст че тук „според народната памет е погребан В. Левски“, която по-късно изчезва. На 18 февруари 2012 година.[3] с решение на Столичния общински съвет взето по предложение на Ангел Джамбазки, Вили Лилков и други, източно от апсидата пред църквата е тържествено осветена и открита плоча с надпис: „В олтара на тази църква според народната памет и редица научни данни родолюбиви българи са погребали през 1873 г. Апостола на свободата Васил Левски Йеродякон Игнатий“. Добавката „редица научни данни“ е в разрез с решението на Столичния общински съвет.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 249.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 225.
- ↑ Осветиха паметна плоча до предполагаемия гроб на Левски
- ↑ Решение № 314/26.05.2011 на Столичния Общински Съвет
