Любаш: Разлика между версии
Termininja (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Планина |
|||
{{Връх инфо | |
|||
| |
| name = Любаш |
||
| other_name = |
|||
| височина = 1398 [[метър|метра]] |
|||
⚫ | |||
| координати = {{Coord|display=inline,title|format=dms|42.7560899|N|22.7536135|E|}} |
|||
| photo_size = |
|||
⚫ | |||
| photo_alt = |
|||
| първо изкачване = |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
| elevation = вр. '''Любаш 1398,8 m''' |
|||
⚫ | |||
| |
| elevation_m = |
||
| elevation_ft = |
|||
| карта-описание = |
|||
| elevation_ref = |
|||
| prominence = |
|||
| prominence_m = |
|||
| prominence_ft = |
|||
| prominence_ref = |
|||
| listing = |
|||
| translation = |
|||
| pronunciation = |
|||
| range = Руйско-Верилска планинска редица |
|||
| parent_peak = |
|||
| location = България |
|||
| map = България |
|||
| map_alt = |
|||
| map_caption = |
|||
| map_size = |
|||
| label = |
|||
| label_position = |
|||
| lat_d = 42 |
|||
| lat_m = 45 |
|||
| lat_s = 22 |
|||
| lat_NS = N |
|||
| long_d = 22 |
|||
| long_m = 45 |
|||
| long_s = 16 |
|||
| long_EW = E |
|||
| age = |
|||
⚫ | |||
| coordinates = 2 |
|||
| coordinates_ref = |
|||
| grid_ref_UK = |
|||
| grid_ref_Ireland = |
|||
| topo = |
|||
| type = |
|||
| volcanic_arc/belt = |
|||
| last_eruption = |
|||
| first_ascent = |
|||
| easiest_route = |
|||
}} |
}} |
||
'''Любаш''' (среща се и вариант ''Любата''<ref>Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.86-89.</ref>) е [[планина]] в [[България|Западна България]], във физикогеографската област [[Краище]], [[Област Перник]], част от Руйско-Верилската планинска редица. |
|||
Планината е част от Руйско-Верилската планинска редица, като на югоизток склоновете и потъват в [[Брезнишка котловина|Брезнишката котловина]]. На север и североизток долината на река [[Ябланица (река)|Ябланица]] (десен приток на [[Ерма]]) я отделят съответно от планините [[Стража (планина)|Стража]] и [[Завалска планина|Завалска]], а на запад долината на река [[Светля (река)|Светля]] (десен приток на [[Струма]]) — от [[Ерулска планина]]. На юг чрез седловина висока 830 м се свързва с планината [[Черна гора (планина)|Черна гора]]. |
|||
'''Любаш''' (среща се и вариант '''Любата''') е името на [[планина]] в [[България]].<ref>Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.86-89.</ref> |
|||
В тези си граници от северозапад на югоизток дължината ѝ е около 15 км, а ширината — до 7 км. Билото на планината не е непрекъснато, а представлява отделно стърчащи куполообразни върхове, най-висок от които е връх '''Любаш''' (Момин двор, Плешивец, 1398,8 м), издигащ се в най-северната ѝ част. На юг от него височината ѝ постепенно намалява и на юг завършва с къси и ниски ридове. Изградена е от юрски варовици, които на повърхността са силно окарстени. През северната ѝ част, от запад на изток, преминава участък от главния вододел на [[България]] между водосборните басейни на [[Черно море|Черно]] и [[Егейско море]]. Преобладаващите почви са канелените и светлокафявите горски. Част от склоновете ѝ са обрасли с петна от широколистна гора, а между горските масиви има обширни пасища. |
|||
== География == |
|||
Любаш е разположена в Западна България, югоизточно от град [[Трън]] и е част от Руйско-Верилската планинска верига. Тя има посока на простиране северозапад-югоизток. Дължината на планината в това направление е 10 km. Най-високата ѝ точка е едноименният връх Любаш (1398 m). Върха не е посещаван много от туристи и е тихо и спокойно място. |
|||
В планината и по нейните склонове са разположени 12 села: [[Банище]], [[Бегуновци]], [[Брезнишки извор]], [[Гигинци]], [[Долна Секирна]], [[Кошарево]], [[Кривонос]], [[Лялинци]], [[Ребро (село)|Ребро]], [[Ръжавец]], [[Садовик]], [[Станьовци]]. |
|||
Изходни пунктове за изкачване на връх Любаш са селата [[Лялинци]], [[Ребро (село)|Ребро]] и [[Кривонос]]. |
|||
По североизточното ѝ подножие, на протежение от 2,9 км преминава участък от второкласен път № 63 от Държавната пътна мрежа [[Перник]] — [[Брезник]] — [[Трън (град)|Трън]] — ГКПП "Стрезимировци". |
|||
== Вижте още == |
|||
* [[Списък на планините в България]] |
|||
== Топографска карта == |
|||
* {{Карта|K-34-46|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-046.jpg|scale=1:100000}} |
|||
* {{Карта|K-34-58|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-058.jpg|scale=1:100000}} |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://rumyeah.blog.bg/turizam/2011/10/28/izkachvane-na-vryh-liubash.843204 Изкачване на връх Любаш] |
* [http://rumyeah.blog.bg/turizam/2011/10/28/izkachvane-na-vryh-liubash.843204 Изкачване на връх Любаш] |
||
== |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 295. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
{{Планини в България}} |
{{Планини в България}} |
||
⚫ | |||
[[Категория:Краище]] |
|||
⚫ |
Версия от 14:15, 18 октомври 2013
Любаш | |
Местоположение | |
Надм. височина | 1398 m |
---|---|
Подробна карта | |
Любаш (среща се и вариант Любата[1]) е планина в Западна България, във физикогеографската област Краище, Област Перник, част от Руйско-Верилската планинска редица.
Планината е част от Руйско-Верилската планинска редица, като на югоизток склоновете и потъват в Брезнишката котловина. На север и североизток долината на река Ябланица (десен приток на Ерма) я отделят съответно от планините Стража и Завалска, а на запад долината на река Светля (десен приток на Струма) — от Ерулска планина. На юг чрез седловина висока 830 м се свързва с планината Черна гора.
В тези си граници от северозапад на югоизток дължината ѝ е около 15 км, а ширината — до 7 км. Билото на планината не е непрекъснато, а представлява отделно стърчащи куполообразни върхове, най-висок от които е връх Любаш (Момин двор, Плешивец, 1398,8 м), издигащ се в най-северната ѝ част. На юг от него височината ѝ постепенно намалява и на юг завършва с къси и ниски ридове. Изградена е от юрски варовици, които на повърхността са силно окарстени. През северната ѝ част, от запад на изток, преминава участък от главния вододел на България между водосборните басейни на Черно и Егейско море. Преобладаващите почви са канелените и светлокафявите горски. Част от склоновете ѝ са обрасли с петна от широколистна гора, а между горските масиви има обширни пасища.
В планината и по нейните склонове са разположени 12 села: Банище, Бегуновци, Брезнишки извор, Гигинци, Долна Секирна, Кошарево, Кривонос, Лялинци, Ребро, Ръжавец, Садовик, Станьовци.
По североизточното ѝ подножие, на протежение от 2,9 км преминава участък от второкласен път № 63 от Държавната пътна мрежа Перник — Брезник — Трън — ГКПП "Стрезимировци".
Вижте още
Топографска карта
Външни препратки
Източници
- ↑ Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.86-89.
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 295. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
|