Отечествен фронт: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
добавки по 1942-1944
Ред 6: Ред 6:
== История ==
== История ==
=== 1942 - 1944 г. ===
=== 1942 - 1944 г. ===
След скъсването на [[Пакт Рибентроп-Молотов|Пакта Рибентроп-Молотов]] и началото на войната с [[Германия]] през лятото на 1941 година, [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветският съюз]] започва да изгражда съюзни отношения с антигерманската коалиция, водена от [[Съединени американски щати|Съединените щати]] и [[Великобритания]]. В този контекст [[Българска работническа партия (комунисти)|Българската работническа партия (комунисти)]] (БРП (к)) подновява прекъснатото през 1939 година сътрудничество с антигерманските партии в България.{{hrf|Недев|2007|503}}
Създадена е през [[1942]] г. по времето на [[Втората световна война]] по инициатива на [[БРП (к)]] от леви [[антифашизъм|антифашистки]] партии и [[Звено|Политическия кръг „Звено“]] <ref>[http://www.bg-history.info/calendar/118/OF-zapochva-nacionalizaciiata.html ОФ започва национализацията], bg-history.info</ref>. С времето се усилва доминирането от страна на [[Българска работническа партия|Българската работническа партия]].


На 17 юли 1942 година пребиваващото в Съветския съюз ръководство на БРП (к) - [[Георги Димитров]], [[Васил Коларов]], [[Станке Димитров]], [[Георги Дамянов]] и [[Вълко Червенков]] - публикува програма на Отечествения фронт — нова органзиция, която трябва да включи и некомунистически кръгове. Програмата предвижда излизане на България от Тристранния пакт, изтегляне на окупационните войски от Сърбия, възстановяване на свободата на печата и сдруженията, амнистия на политическите затворници, забрана на прогерманските организации, отмяна на антисемитските закони и свикване на Велико Народно събрание за премахване на монархията.{{hrf|Недев|2007|503-504}}
В началото на 1942 г. се водят преговори между леви и лявоориентирани политически сили за създаването на политическа коалиция, която да се противопостави на ориентацията на [[Царство България]] към [[Тристранния пакт]] по време на Втората световна война. В началото на юли 1942 г. те се обединяват около общ програмен документ, оповестен на 17 юли 1942 г. по [[Христо Ботев (радиостанция)|Нелегалната радиостанция „Христо Ботев“]] и наименуван ''[[Програма на Отечествения фронт]]''.


В България създаването на Отечествения фронт е възложено на група в БРП (к), начело с [[Цола Драгойчева]] и [[Кирил Драмалиев]], като активна роля играят и [[Рачо Ангелов]], [[Иван Пашов]], [[Минчо Нейчев]], [[Върбан Ангелов]]. Осъществени са контакти с лидери на бившите политически партии, но повечето от тях отхвърлят както програмата от 17 юли, така и възможноста за сътрудничество с комунистите. Към организацията се присъединяват [[Звено|Политическият кръг „Звено“]], [[БЗНС - Пладне]], някои дейци на [[Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)|Българската работническа социалдемократическа партия (обединена)]] и отделни необвързани общественици, като [[Петко Стоянов (министър)|Петко Стоянов]] и [[Димо Казасов]].{{hrf|Недев|2007|504-506}}
В създаването на Отечествения фронт се включват следните политически партии и организации:
* [[Политически кръг Звено|Политически кръг „Звено“]]
* [[Българска работническа партия]]
* [[БЗНС|Български земеделски народен съюз „Александър Стамболийски“ (Пладне)]]
* [[Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)|Българска работническа социалдемократическа партия (обединена)]].


Първоначално дейността на Отечествения фронт се състои главно в поддържането на контакти между дейците на отделните организации и издаване на общи документи, като са изградени десетки комитети в цялата страна. На 10 август 1943 година е създаден Национален комитет на ОФ, включващ Кирил Драмалиев, [[Никола Петков]], [[Кимон Георгиев]], [[Григор Чешмеджиев]] и [[Димо Казасов]].{{hrf|Недев|2007|506-507}}
⚫
Ръководството на ОФ се осъществява от Националния комитет. Създават се нелегални комитети на ОФ в български села и градове. С „Манифест на Националния комитет на Отечествения фронт към българския народ”, от края на август 1944 г., се декларират непосредствените политическите цели на ОФ при очерталата се загуба на войната от силите на Тристранния пакт и възможността за вземане на властта. <ref>Горанов, П. и колектив, Христоматия по История на България 1944-1971 г., Вт., 1981, с. 8.</ref>

⚫
С „Манифест на Националния комитет на Отечествения фронт към българския народ”, от края на август 1944 г., се декларират непосредствените политическите цели на ОФ при очерталата се загуба на войната от силите на Тристранния пакт и възможността за вземане на властта. <ref>Горанов, П. и колектив, Христоматия по История на България 1944-1971 г., Вт., 1981, с. 8.</ref>

През есента на 1943 година Отечественият фронт претърпява тежка криза и е на ръба на разцеплението във връзка с публикуването на неговия първи официален бюлетин. Кимон Георгиев и Никола Петков настояват в него да се включи статия с позицията на организацията по [[Македонски въпрос|Македонския въпрос]], като се обявяват за създаване на обединена и независима македонска държава. Комунистите се опитват да не заемат публична позиция по въпроса, тъй като Съветският съюз се е ангажирал с възстановяване на довоенните граници, а Георги Димитров не изключва и възможността за [[Балканска федеративна република|Балканска федерация]], включваща и България. В крайна сметка през декември е публикуван компромисен текст, избягващ въпроса за връщането на Македония в Югославия.{{hrf|Недев|2007|526-536}}

През пролетта на 1944 година ръководството на Отечествения фронт обмисля съставянето на нелегално правителство на България. Получено е съгласието на Кимон Георгиев да го оглави, но неспособността на [[Партизанско движение в България|партизаните]] да осигурят относително безопасна територия за правителството предотвратява неговото създаване.{{hrf|Недев|2007|568-574}}


=== 1944 - 1989 г. ===
=== 1944 - 1989 г. ===
На [[9 септември 1944]] година Отечественият фронт като организатор на [[Партизанско движение в България|Съпротивителното движение]] извършва [[Деветосептемврийския преврат]] в столицата и завземането на властта по места в страната. Издава се Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г. и Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г.<ref>Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9-10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11-17</ref>. Печатен орган е легалният в-к „Отечествен фронт“. Правителството, ръководено от [[Кимон Георгиев]] („Звено“) на 28 октомври 1944 г. подписва примирие със [[Съветския съюз]], [[Великобритания]], [[САЩ]] и се включва във войната срещу [[Трети райх|Третия райх]].
На [[9 септември 1944]] година Отечественият фронт като организатор на [[Партизанско движение в България|Съпротивителното движение]] извършва [[Деветосептемврийския преврат]] в столицата и завземането на властта по места в страната. Издава се Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г. и Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г.<ref>Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9-10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11-17</ref>. Печатен орган е легалният в-к „Отечествен фронт“. Правителството, ръководено от [[Кимон Георгиев]] („Звено“) на 28 октомври 1944 г. подписва примирие със [[Съветския съюз]], [[Великобритания]], [[САЩ]] и се включва във войната срещу [[Трети райх|Третия райх]].


След приемане на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание от [[26 Обикновено Народно събрание|26-то народно събрание]] (обнародван в „Държавен вестник“, бр. 174/2 август 1946) на [[8 септември]] [[1946]] г. се провежда [[референдум]]. С решение на [[6 Велико Народно събрание|Шесто Велико Народно събрание]] на [[15 септември]] [[1946]] г. страната е обявена за [[Народна република България]]. През 1999 г. [[Конституционен съд на България|Конституционният съд на Република България]] с Определение № 1/19 януари 1999 г. по конституционно дело № 37/1998 г. „не допуска за разглеждане по същество искането на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание и прекратява конституционно дело № 37/1998 г.“<ref>http://www.constcourt.bg/Pages/Document/Default.aspx?ID=485</ref>
След приемане на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание от [[26 Обикновено Народно събрание|26-то народно събрание]] (обнародван в „Държавен вестник“, бр. 174/2 август 1946) на [[8 септември]] [[1946]] г. се провежда [[референдум]]. С решение на [[6 Велико Народно събрание|Шесто Велико Народно събрание]] на [[15 септември]] [[1946]] г. страната е обявена за [[Народна република България]]. През 1999 г. [[Конституционен съд на България|Конституционният съд на Република България]] с Определение № 1/19 януари 1999 г. по конституционно дело № 37/1998 г. „не допуска за разглеждане по същество искането на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание и прекратява конституционно дело № 37/1998 г.“<ref>http://www.constcourt.bg/Pages/Document/Default.aspx?ID=485</ref>


През следващите десетилетия след 1948 г. Отечественият фронт се трансформира в масова обществено-политическа организация и продължава да съществува като коалиция, доминирана от [[БКП]], в която участва и БЗНС. [[Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)|БРСДП (о)]], [[Политически кръг Звено|Политическият кръг „Звено“]] и останалите политически партии преустановяват дейността си <ref>Вл. Мигев, [http://bgsocialism.eu/migev1.htm „Масовите политически организации в България в епохата на социализма (1944-1989 г.)“]</ref>.
През следващите десетилетия след 1948 г. Отечественият фронт се трансформира в масова обществено-политическа организация и продължава да съществува като коалиция, доминирана от [[БКП]], в която участва и БЗНС. [[Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)|БРСДП (о)]], [[Политически кръг Звено|Политическият кръг „Звено“]] и останалите политически партии преустановяват дейността си <ref>Вл. Мигев, [http://bgsocialism.eu/migev1.htm „Масовите политически организации в България в епохата на социализма (1944-1989 г.)“]</ref>.
Ред 37: Ред 39:
* [[Гиньо Ганев]]
* [[Гиньо Ганев]]
* [[Симеон Симеонов]]
* [[Симеон Симеонов]]

== Бележки ==
⚫
<references />

; Цитирани източници
* {{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | isbn = 978-954-28-0163-4}}


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.os-bulgaria.org Отечествен съюз] - официален сайт
* [http://www.os-bulgaria.org Отечествен съюз] - официален сайт

== Източници ==
⚫
<references />


[[Категория:Отечествен фронт| ]]
[[Категория:Отечествен фронт| ]]

Версия от 15:04, 6 септември 2015

Вижте пояснителната страница за други значения на Отечествен фронт.
Знаме на Отечествения фронт

Отечественият фронт (съкратено ОФ, произнасяно о-фе) е политическа коалиция и накрая самостоятелна организация в България.

История

1942 - 1944 г.

След скъсването на Пакта Рибентроп-Молотов и началото на войната с Германия през лятото на 1941 година, Съветският съюз започва да изгражда съюзни отношения с антигерманската коалиция, водена от Съединените щати и Великобритания. В този контекст Българската работническа партия (комунисти) (БРП (к)) подновява прекъснатото през 1939 година сътрудничество с антигерманските партии в България.[1]

На 17 юли 1942 година пребиваващото в Съветския съюз ръководство на БРП (к) - Георги Димитров, Васил Коларов, Станке Димитров, Георги Дамянов и Вълко Червенков - публикува програма на Отечествения фронт — нова органзиция, която трябва да включи и некомунистически кръгове. Програмата предвижда излизане на България от Тристранния пакт, изтегляне на окупационните войски от Сърбия, възстановяване на свободата на печата и сдруженията, амнистия на политическите затворници, забрана на прогерманските организации, отмяна на антисемитските закони и свикване на Велико Народно събрание за премахване на монархията.[2]

В България създаването на Отечествения фронт е възложено на група в БРП (к), начело с Цола Драгойчева и Кирил Драмалиев, като активна роля играят и Рачо Ангелов, Иван Пашов, Минчо Нейчев, Върбан Ангелов. Осъществени са контакти с лидери на бившите политически партии, но повечето от тях отхвърлят както програмата от 17 юли, така и възможноста за сътрудничество с комунистите. Към организацията се присъединяват Политическият кръг „Звено“, БЗНС - Пладне, някои дейци на Българската работническа социалдемократическа партия (обединена) и отделни необвързани общественици, като Петко Стоянов и Димо Казасов.[3]

Първоначално дейността на Отечествения фронт се състои главно в поддържането на контакти между дейците на отделните организации и издаване на общи документи, като са изградени десетки комитети в цялата страна. На 10 август 1943 година е създаден Национален комитет на ОФ, включващ Кирил Драмалиев, Никола Петков, Кимон Георгиев, Григор Чешмеджиев и Димо Казасов.[4]

С „Манифест на Националния комитет на Отечествения фронт към българския народ”, от края на август 1944 г., се декларират непосредствените политическите цели на ОФ при очерталата се загуба на войната от силите на Тристранния пакт и възможността за вземане на властта. [5]

През есента на 1943 година Отечественият фронт претърпява тежка криза и е на ръба на разцеплението във връзка с публикуването на неговия първи официален бюлетин. Кимон Георгиев и Никола Петков настояват в него да се включи статия с позицията на организацията по Македонския въпрос, като се обявяват за създаване на обединена и независима македонска държава. Комунистите се опитват да не заемат публична позиция по въпроса, тъй като Съветският съюз се е ангажирал с възстановяване на довоенните граници, а Георги Димитров не изключва и възможността за Балканска федерация, включваща и България. В крайна сметка през декември е публикуван компромисен текст, избягващ въпроса за връщането на Македония в Югославия.[6]

През пролетта на 1944 година ръководството на Отечествения фронт обмисля съставянето на нелегално правителство на България. Получено е съгласието на Кимон Георгиев да го оглави, но неспособността на партизаните да осигурят относително безопасна територия за правителството предотвратява неговото създаване.[7]

1944 - 1989 г.

На 9 септември 1944 година Отечественият фронт като организатор на Съпротивителното движение извършва Деветосептемврийския преврат в столицата и завземането на властта по места в страната. Издава се Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г. и Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г.[8]. Печатен орган е легалният в-к „Отечествен фронт“. Правителството, ръководено от Кимон Георгиев („Звено“) на 28 октомври 1944 г. подписва примирие със Съветския съюз, Великобритания, САЩ и се включва във войната срещу Третия райх.

След приемане на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание от 26-то народно събрание (обнародван в „Държавен вестник“, бр. 174/2 август 1946) на 8 септември 1946 г. се провежда референдум. С решение на Шесто Велико Народно събрание на 15 септември 1946 г. страната е обявена за Народна република България. През 1999 г. Конституционният съд на Република България с Определение № 1/19 януари 1999 г. по конституционно дело № 37/1998 г. „не допуска за разглеждане по същество искането на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание и прекратява конституционно дело № 37/1998 г.“[9]

През следващите десетилетия след 1948 г. Отечественият фронт се трансформира в масова обществено-политическа организация и продължава да съществува като коалиция, доминирана от БКП, в която участва и БЗНС. БРСДП (о), Политическият кръг „Звено“ и останалите политически партии преустановяват дейността си [10].

След 1989 г.

Ръководен от Гиньо Ганев, ОФ през 1990 година се преименува на Отечествен съюз. Участва в Кръглата маса (1989) и в изборите за VІІ-то велико народно събрание, като излъчва 2 народни представители. Продължава да функционира като обществено-политическа организация и гражданско патриотично движение – част от гражданското общество. От 2005 година се ръководи от Симеон Симеонов.

Председатели на ОФ/ОС

Бележки

  1. ↑ Недев 2007, с. 503.
  2. ↑ Недев 2007, с. 503 – 504.
  3. ↑ Недев 2007, с. 504 – 506.
  4. ↑ Недев 2007, с. 506 – 507.
  5. ↑ Горанов, П. и колектив, Христоматия по История на България 1944-1971 г., Вт., 1981, с. 8.
  6. ↑ Недев 2007, с. 526 – 536.
  7. ↑ Недев 2007, с. 568 – 574.
  8. ↑ Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9-10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11-17
  9. ↑ http://www.constcourt.bg/Pages/Document/Default.aspx?ID=485
  10. ↑ Вл. Мигев, „Масовите политически организации в България в епохата на социализма (1944-1989 г.)“
Цитирани източници

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Отечествен_фронт&oldid=6856888“.