Второ сръбско въстание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 15:15, 20 ноември 2015

Второто сръбско въстание или Второто въстание в Белградския пашалък (Шаблон:Lang-sr) е повторна народна буна срещу османската власт, избухнала в резултат от подавянето от османската власт на първото въстание, но при изменена международна обстановка (Виенски конгрес). ^[1]

Предистория

След тоталния разгром на първото въстание избягалите в Австрийската империя - Карагеорги Петрович и други народни водачи от първия бунт са задържани от австрийските власти, след което са прехвърлени в Руската империя. Не всички народни предводители от първия бунт отиват на руска територия. Матея Ненадович е един от тези, които остават в Австрийската империя, и които внасят от името на побунилия се народ - молба до пребиваващите във Виена монарси на Руската империя, Австрийската империя, Прусия и Англия, с която се иска дипломатически натиск за облекчаване положението на раята в Белградския пашалък. Различните позиции на европейските велики сили по отношение на Османската империя, обаче не позволяват да се предприеме каквато и да е съгласувано в тази насока, т.е. интересите им се разминават, и най-вече тези на Прусия и Англия (крепителки на статуквото) от една страна, с тези на Руската и Австрийската империя - от друга страна.

Начало на нов бунт

Въпреки, а заради пасивността на Европа, се инспирира второ голямо въстание. Поводът е, че се иска от раята ангария по възстановяване на Белградската крепост. В Белград са повикани от местната османска власт, баш-кнезовете на 12-те нахии в пашалъка и всички по-видни люде. Не всички се отзовават, особено на фона на т.нар. сеч на князете. Повечето първенци са освободени след срещата, на която Сюлейман паша - Скопляк известява присъствалите, че всяко непокорство ще се наказва най-строго. Има и задържани първенци, сред които е Милош Обренович, а войводата Станое Главаш е убит. При това положение, започва ново побунване на населението. Милош Обренович е освободен и се отправя за Шумадия, където оглавява вече почти разбунения народ.^{[източник? (Поискан преди 3081 дни)]}

На народен събор през април 1815 г. - Цветница, в село Таково, е обявено ново въстание, а за нов народен водач се налага Милош Обренович. През май 1815 г. въстаническата войска брои 15 000 души. Превзети от въстаниците са Валево, Чачак, Пожаревац и други места, а местните османски въоръжени сили се затварят в Белградската крепост.^{[източник? (Поискан преди 3081 дни)]}

Развитие на въстанието

Второто въстание, за разлика от Първото, протича точно обратното - веднага се влиза в дълги и мъчителни преговори за автономия с Високата порта. Отново, народните водачи обявяват пред османската власт, че целта им не е политическа, а веднъж за винаги да се сложи край на зулумите в пашалъка, за които към момента на обявяване на въстанието е отговорен Сюлейман паша - Скопляк (от Скопие). Има и няколко ограничени военни успехи за въстаниците, но като цяло се разчита на политическо уреждане на спора. През септември 1815 г. руският посланик в Цариград предава нарочна нота на Високата порта, с искане за изпълнение на чл. 8 на Букурещкия мир от 1812 г. Въстанието в Белградския пашалък е неприятно за управляващите в Цариград, но едно продължаване на военните действия може да доведе за Османската империя до още по-големи усложнения.^{[източник? (Поискан преди 3081 дни)]}

През 1817 година, Карагеорги Петрович е удушен по заповед на провъзгласилият се за сръбски княз Милош Обренович. ^[2]

От въстание към автономно княжество с нови български територии

С втория особен хатишериф, Портата признава по принцип на Княжество Сърбия правото на шестте нахии, като въстанали с Кара-Георги, и които не са се присъединили към Милошевото въстание през 1815 г., въпреки че са били придадени към други пашалъци (защото като български, не са искали по всяка вероятност, в ущърб на своето освобождение, да подкрепят пак сръбското). ^[3]

Източници

↑ Подготовка и обявяване на Второто сръбско въстание
↑ От война към преговори и споразумение
↑ Чилингиров, Стилиян. Поморавия по сръбски свидетелства. Българско дело, 1942.

[1] Подготовка и обявяване на Второто сръбско въстание

[2] От война към преговори и споразумение

[3] Чилингиров, Стилиян. Поморавия по сръбски свидетелства. Българско дело, 1942.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 == Начало на нов бунт ==
-Въпреки, а заради пасивността на Европа, се инспирира второ голямо въстание. Поводът е, че се иска от раята [[ангария]] по възстановяване на [[Белградската крепост]]. В Белград са повикани от местната османска власт, баш-кнезовете на 12-те нахии в пашалъка и всички по-видни люде. Не всички се отзовават, особено на фона на т.нар. [[сеч на князете]]. Повечето първенци са освободени след срещата, на която [[Сюлейман паша - Скопляк]] известява присъствалите, че всяко непокорство ще се наказва най-строго. Има и задържани първенци, сред които е [[Милош Обренович]], а войводата [[Станое Главаш]] е убит. При това положение, започва ново побунване на населението. Милош Обренович е освободен и се отправя за [[Шумадия]], където оглавява вече почти разбунения народ.
+{{факт|Въпреки, а заради пасивността на Европа, се инспирира второ голямо въстание. Поводът е, че се иска от раята [[ангария]] по възстановяване на [[Белградската крепост]]. В Белград са повикани от местната османска власт, баш-кнезовете на 12-те нахии в пашалъка и всички по-видни люде. Не всички се отзовават, особено на фона на т.нар. [[сеч на князете]]. Повечето първенци са освободени след срещата, на която [[Сюлейман паша - Скопляк]] известява присъствалите, че всяко непокорство ще се наказва най-строго. Има и задържани първенци, сред които е [[Милош Обренович]], а войводата [[Станое Главаш]] е убит. При това положение, започва ново побунване на населението. Милош Обренович е освободен и се отправя за [[Шумадия]], където оглавява вече почти разбунения народ.|2015|11|20}}
-На народен събор през април 1815 г. - [[Цветница]], в село [[Таково]], е обявено ново въстание, а за нов народен водач се налага Милош Обренович. През май 1815 г. въстаническата войска брои 15 000 души. Превзети от въстаниците са [[Валево]], [[Чачак]], [[Пожаревац]] и други места, а местните османски въоръжени сили се затварят в Белградската крепост.
+{{факт|На народен събор през април 1815 г. - [[Цветница]], в село [[Таково]], е обявено ново въстание, а за нов народен водач се налага Милош Обренович. През май 1815 г. въстаническата войска брои 15 000 души. Превзети от въстаниците са [[Валево]], [[Чачак]], [[Пожаревац]] и други места, а местните османски въоръжени сили се затварят в Белградската крепост.|2015|11|20}}
 == Развитие на въстанието ==
-Второто въстание, за разлика от Първото, протича точно обратното - веднага се влиза в дълги и мъчителни преговори за автономия с [[Високата порта]]. Отново, народните водачи обявяват пред османската власт, че целта им не е политическа, а веднъж за винаги да се сложи край на зулумите в пашалъка, за които към момента на обявяване на въстанието е отговорен Сюлейман паша - Скопляк (от [[Скопие]]). Има и няколко ограничени военни успехи за въстаниците, но като цяло се разчита на политическо уреждане на спора. През септември 1815 г. руският посланик в Цариград предава нарочна нота на Високата порта, с искане за изпълнение на чл. 8 на Букурещкия мир от 1812 г. Въстанието в Белградския пашалък е неприятно за управляващите в Цариград, но едно продължаване на военните действия може да доведе за Османската империя до още по-големи усложнения.
+{{факт|Второто въстание, за разлика от Първото, протича точно обратното - веднага се влиза в дълги и мъчителни преговори за автономия с [[Високата порта]]. Отново, народните водачи обявяват пред османската власт, че целта им не е политическа, а веднъж за винаги да се сложи край на зулумите в пашалъка, за които към момента на обявяване на въстанието е отговорен Сюлейман паша - Скопляк (от [[Скопие]]). Има и няколко ограничени военни успехи за въстаниците, но като цяло се разчита на политическо уреждане на спора. През септември 1815 г. руският посланик в Цариград предава нарочна нота на Високата порта, с искане за изпълнение на чл. 8 на Букурещкия мир от 1812 г. Въстанието в Белградския пашалък е неприятно за управляващите в Цариград, но едно продължаване на военните действия може да доведе за Османската империя до още по-големи усложнения.|2015|11|20}}
+През 1817 година, [[Карагеорги Петрович]] е удушен по заповед на провъзгласилият се за сръбски княз Милош Обренович. <ref>[http://chitanka.info/text/5818/55#textstart От война към преговори и споразумение]</ref>
-{{факт|Постепенно, посредством шантажи и подкупи от страна на Милош Обренович, се стига до споразумението му с [[Маршали Али паша]], което осигурява полуавтономен статут на Белградския пашалък и дълго време служи като нов статут за пашалъка. Споразумението стъпва на основните положения от договореностите от времето на Мустафа паша, [[Ичков мир|Ичковия мир]] и [[Букурещки договор (1812)|Букурещкия договор]] (чл. 8). В началото на 1816 г. султанът издава няколко фермана, които до голяма степен узаконяват споразумението. Признава се правото на местните да имат по един свой княз във всяка нахия, както и един „постоянен съвет“ (народна канцелария). Султански берат, който да потвърждава положението на Милош Обренович като главен княз, обаче не се получава. В края на [[1817]] г. по устно споразумение за примирие между Обренович и Марашли Али паша е установена автономия за [[Белградски пашалък|Белградския пашалък]] или по-скоро особен статут.|2015|10|6}} Същата година, [[Карагеорги Петрович]] е удушен по заповед на провъзгласилият се за сръбски княз Милош Обренович. <ref>[http://chitanka.info/text/5818/55#textstart От война към преговори и споразумение]</ref>
 == От въстание към автономно княжество с нови български територии ==