Киевска Рус: Разлика между версии

Киевска Рус
Київська Русь
	Киевска Рус Київська Русь
862 – 1240
Герб
	Киевска Рус 1015-1113 година
Континент	Европа
Столица	Велики Новгород (862—882), Киев (882—1240)
Официален език	древноруски
Религия	християнство
Форма на управление	Монархия
Династия	Династия
Законодателна власт	Вече
История
Основаване	862
Завладяване на Киев от Олег	882
Договор с Византия	907
Покръстване	988
Разпадане на Киевска Рус	12 век
Площ
Общо (1000)	1 330 000 km2
Население
По оценка от 1000 г.	5 400 000 души
Валута	куна; гривна; ногата
	Предшественик Руски каганат Наследник Киевско княжество
Днес част от	Украйна; Русия; Беларус
	Киевска Рус в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 00:57, 25 декември 2019

Киевска Рус (на украински: Київська Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век^[1]^[2], като резултат от пренасянето на столицата от Ладога в Киев (през 882 г. от Олег) и обединението под властта на князете от династията Рюриковичи на 2-та главни центъра на източните славяни и русите – Новгород и Киев, (а също на земите, разположени покрай пътя към Византия) до падането на Киев под натиска на татарите. Киевска Рус е сред най-големите по територия европейски държави през Средновековието.

Възникване на държавността

В съветската историография има 2 хипотези за образуване на Киевска Рус.

Норманската следва праволинейно текста на „Повест за миналите години“, според която държавността е била привнесена от външни източници – викингите (Рюрик, Синеус и Трувор), през 862 г. За основатели на норманската теория се смятат немските учени Байер, Милер Фридрих и Август Шльоцер;за тази необоснована теория няма никакви доказателства,тя се разпространява от един немски затворник,който вече е покойник.
Антинорманската теория се основава на идеята за невъзможността за построяване на държава без самостоятелно развитие на обществото, което не може да се внесе от вън. Основоположник на тази теория е Михаил Ломоносов.

Въпросите за това бил ли е „варяга“ Рюрик – основател на княжеска династия, какъв е произходът на летописните „варяги“, свързано ли е с тях името Рус, продължават да бъдат дискусионни в съвременната историческа наука. Едва с развитието на славистиката и кирилометодиевистиката стават ясни контурите по образуването и формирането на великоруската народност и държавност.Според поляците "варягите" са славянско племе.Очевиден е и факта,че техните титли и имена са също славянски,както и езикът им.

Хронология

За основатели на Киев и първи вождове на племето поляни летописната легенда смята братята Кий, Щек и Хорив. Някои източници отнасят тяхната дейност към 9 век, обаче според археологическите данни Киев е по-стар.

Първите сведения за държава на славяни по днепровска (вероятно киевска) локализация в западноевропейски и арабски източници се отнасят към началото и първата третина на 9 век. От това време става известен и етнонимът „Русь“.

През 860 г., при византийския император Михаил III, войските на древната Рус провеждат първия известен набег на Константинопол, завършил със сключване на руско-византийски договор за „мир и любов“. Повесть временных лет приписва този поход на управляващите в Киев варяги Асколд и Дир, независими от Рюрик, и го датира в по-късно време (866). Походът довежда до така наричаното първо кръщаване на Рус, известно по византийски източници.

През 882, по летописната хронология, полулегендарният княз Олег, без да е роднина на Рюрик, завладява Киев, убива Асколд и Дир и обявява Киев за столица на своята държава; отново връща езичеството, макар че се съхранява малка християнска общност в Киев. При Олег Рус се избавя от зависимостта си от Хазарския хаганат. Сключени са първите писменни договори с Византия през 907 и 911 г., даващи изгодни условия за търговия на руските търговци (отменят се мита, осигурява се поправка на корабите), решават се правови и военни въпроси. Съгласно летописната версия Олег, получил титлата велик княз, управлява повече от 30 години, без да зачита законния наследник – Игор, син на Рюрик. Той заема престола след смъртта на Олег около 912 г. и управлява до 945 г.

Игор извършва 2 военни похода срещу Византия. Първият, през 941 г., завършва неуспешно. Походът през 944 г. завършва с договор, потвърждаващ много от положенията на предишните договори от 907 и 911 година, но отменящи безмитната търговия.

След смъртта на Игор властта формално наследява неговият син Светослав I. Но поради малолетието на Светослав реалната власт се оказва в ръцете на вдовицата на Игор княгиня Олга. Тя става първият управител на древноруската държава, официално приел християнството през 957 г.

Около 962 година възмъжалият Светослав поема властта в своите ръце. Неговото управление се характеризира с множество военни походи, цел на които е създаване на славянска държава със столица в крайдунавската област. Тръгвайки на походи, Светослав неведнъж оставя Киев беззащитен пред набезите на номадите. Той е убит в бой с печенеги при завръщане в Киев от неуспешен поход през 972 г. След смъртта на Светослав се разгаря междоусобица за престола (972—978 или 980). Традиционно княжеската власт в Киевска Рус се е предавала на най-стария в рода (чичото е имал предимство пред племенника). В хода на междоусобиците се налага синът на Светослав Владимир I.

Покръстване на Киевска Рус

При Владимир, управлявал в периода между 978 и 1015 г., официална религия на Древноруската държава през 988 г. става християнството. В градовете, най-старите, от които наред с Киев и Новгород, са Стара Ладога, Белоозеро, Ростов Велики, Суздал, Псков, Полоцк, се развиват занаятите и търговията. Създават се писмени паметници на като (Новгородския кодекс, Остромировото евангелие, Повесть временных лет, жития) и архитектурата – (Десятинната църква, Софийският събор в Киев и едноименият събор в Новгород). Установяват се връзки с южните и западните славяни, Византия, Западна Европа, народите на Кавказ и Средна Азия.

Киевската Рус постоянно се бори с набезите на номадските племена, каквито са печенегите, тюрките и куманите.

Управлението на Ярослав Мъдри (1019 – 1054) става време на най-голям разцвет на държавата. Обществените отношения се регулират от сборника закони „Руска правда“ и княжеските устави. Ярослав Мъдри провежда активна външна политика. Той се сродява с множество управляващи династии в Европа.

През втората половина на 11 век княжеските междоусобици и набезите на куманите довеждат до отслабване на държавата. Опити да се съхрани единовластието в Киевска Рус са предприети от князете Владимир Мономах (управлявал в Киев през 1113 – 1125) и неговият син Мстислав Велики (управлявал през 1125 – 1132).

През втората четвърт на 12 век Киевска Рус се разпада на самостоятелни княжества, а също така на Новгородската и Псковската републики.

Търговия

Най-важните търговски пътища на Древна Рус са:

Големият Волжки път, започващ от Стара Ладога към Каспийско море и нататък към Хорезъм в Средна Азия, Персия и Закавказието;
пътят „От варягите към гърците“, започващ от Варяжкото море, по река Ладога, по реките Волхов и Днепър, водещ в Черно море и Дунавска България и Византия (по този път през Дунав може да се стигне до Велика Моравия);
сухопътният път, започващ в Прага и през Киев водещ до Волга и по-нататък в Азия.

Източници

Външни препратки

[1] Диба Юрій Формування території „Руської землі“ ІХ – Х ст. у контексті функціонування трансєвропейського торговельного шляху Булгар-Київ-Реґенсбурґ

[2] Диба Юрій Географія початкової русі за східними джерелами

[1]

[2]

@@ Ред 52: / Ред 52: @@
 == Възникване на държавността ==
 В съветската историография има 2 хипотези за образуване на Киевска Рус.
-* [[Норманска теория|Норманската]] следва праволинейно текста на „[[Начална руска летопис|Повест за миналите години]]“, според която държавността е била привнесена от външни източници – [[викинги]]те ([[Рюрик]], [[Синеус и Трувор]]), през [[862]] г. За основатели на норманската теория се смятат немските учени Байер, [[Милер Фридрих]] и [[Август Шльоцер]];
+* [[Норманска теория|Норманската]] следва праволинейно текста на „[[Начална руска летопис|Повест за миналите години]]“, според която държавността е била привнесена от външни източници – [[викинги]]те ([[Рюрик]], [[Синеус и Трувор]]), през [[862]] г. За основатели на норманската теория се смятат немските учени Байер, [[Милер Фридрих]] и [[Август Шльоцер]];за тази необоснована теория няма никакви доказателства,тя се разпространява от един немски затворник,който вече е покойник.
 * [[Антинорманизъм|Антинорманската теория]] се основава на идеята за невъзможността за построяване на държава без самостоятелно развитие на обществото, което не може да се внесе от вън. Основоположник на тази теория е [[Михаил Ломоносов]].
-Въпросите за това бил ли е „[[варяги|варяга]]“ [[Рюрик]] – основател на княжеска династия, какъв е произходът на летописните „[[варяги]]“, свързано ли е с тях името ''Рус'', продължават да бъдат дискусионни в съвременната историческа наука. Едва с развитието на [[славистика]]та и [[кирилометодиевистика]]та стават ясни контурите по образуването и формирането на великоруската народност и държавност.
+Въпросите за това бил ли е „[[варяги|варяга]]“ [[Рюрик]] – основател на княжеска династия, какъв е произходът на летописните „[[варяги]]“, свързано ли е с тях името ''Рус'', продължават да бъдат дискусионни в съвременната историческа наука. Едва с развитието на [[славистика]]та и [[кирилометодиевистика]]та стават ясни контурите по образуването и формирането на великоруската народност и държавност.Според поляците "варягите" са славянско племе.Очевиден е и факта,че техните титли и имена са също славянски,както и езикът им.
 == Хронология ==