Прогресивнолиберална партия: Разлика между версии
Цялостна монография, посветена на историята на Прогресивнолибералната партия в България |
м Bot: Automated text replacement (-\n\*(\S) +\n* \1) |
||
Ред 112: | Ред 112: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
* Живков, Светослав. Прогресивнолибералната партия в България: С Русия политика не правим! 1899 - 1920. София: УИ "Св. Климент Охридски", 2014, 478 с. ISBN 9789540737331 |
* Живков, Светослав. Прогресивнолибералната партия в България: С Русия политика не правим! 1899 - 1920. София: УИ "Св. Климент Охридски", 2014, 478 с. ISBN 9789540737331 |
||
*{{ташев}} |
* {{ташев}} |
||
* Д. Попов. [http://www.rdp-bg.org/rd/pv_09.htm ''„Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“''] [3 август 2005] |
* Д. Попов. [http://www.rdp-bg.org/rd/pv_09.htm ''„Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“''] [3 август 2005] |
||
Версия от 07:39, 13 февруари 2020
Прогресивнолибералната партия е българска политическа партия, съществувала от средата на 1880-те до 1920-те години. Тя се ползва с името на най-проруската в политическия спектър. С нея са свързани вестниците „Съгласие“ и „България“.
В основата на бъдещата Прогресивнолиберална партия е умереното крило на Либералната партия, начело с Драган Цанков, което през 1883 г. сформира коалиционно правителство с представители на Консервативната партия и се съгласява на изменения на Търновската конституция. Напрежението между двете крила в партията нараства и през 1884 г. цанковистите окончателно се отделят от Либералната партия.
През 1899 г. към Цанковистката партия се присъединява и група, начело с Константин Величков, напуснала Народната партия. В края на същата година е прието името Прогресивнолиберална партия. В началото на 20 век тя все повече се сближава с Народната партия и през 1920 г. двете партии се обединяват в Обединена народно-прогресивна партия. През 1923 г. тя се влива в Демократическия сговор.
Участия в правителства
- Второ правителство на Драган Цанков (19 септември 1883 – 12 януари 1884) – коалиция с представители на Консервативната партия
- Трето правителство на Драган Цанков (12 януари 1884 – 11 юли 1884) – самостоятелно
- Министерство на външните работи и изповеданията – Марко Балабанов
- Министерство на вътрешните работи – Драган Цанков
- Министерство на народното просвещение – Димитър Моллов
- Министерство на финансите – Михаил Сарафов
- Министерство на правосъдието – Константин Помянов
- Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията – Тодор Икономов
- Второ правителство на Климент Търновски (21 август 1886 – 24 август 1886) – временно
- Четвърто правителство на Петко Каравелов (4 март 1901 – 3 януари 1902) – коалиция с Демократическа партия
- Първо правителство на Стоян Данев (3 януари 1902 – 15 ноември 1902) – самостоятелно
- Министерство на външните работи и изповеданията – Стоян Данев
- Министерство на вътрешните работи – Михаил Сарафов, Александър Людсканов
- Министерство на народното просвещение – Васил Кънчов, Стоян Данев, Христо Тодоров
- Министерство на финансите – Михаил Сарафов
- Министерство на правосъдието – Александър Радев
- Министерство на търговията и земеделието – Александър Людсканов, Петър Абрашев
- Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Александър Людсканов, Никола Константинов
- Второ правителство на Стоян Данев (15 ноември 1902 – 31 март 1903) – самостоятелно
- Министерство на външните работи и изповеданията – Стоян Данев
- Министерство на вътрешните работи – Александър Людсканов
- Министерство на народното просвещение – Александър Радев
- Министерство на финансите – Михаил Сарафов
- Министерство на правосъдието – Христо Тодоров
- Министерство на търговията и земеделието – Петър Абрашев
- Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Димитър Попов
- Трето правителство на Стоян Данев (31 март 1903 – 18 май 1903) – самостоятелно
- Министерство на външните работи и изповеданията – Стоян Данев
- Министерство на вътрешните работи – Александър Людсканов
- Министерство на народното просвещение – Александър Радев
- Министерство на финансите – Михаил Сарафов
- Министерство на правосъдието – Христо Тодоров
- Министерство на търговията и земеделието – Петър Абрашев
- Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Димитър Попов
- Правителство на Иван Евстатиев Гешов (29 март 1911 – 14 юни 1913) – коалиция с Народна партия
- Министерство на вътрешните работи – Александър Людсканов
- Министерство на правосъдието – Петър Абрашев
- Министерство на търговията и земеделието – Димитър Христов
- Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Антон Франгя
- Министерство на търговията, промишлеността и труда – Димитър Христов, Христо Тодоров
- Министерство на земеделието и държавните имоти – Димитър Христов
- Министерство на железниците, пощите и телеграфите – Антон Франгя
- Четвърто правителство на Стоян Данев (14 юни 1913 – 17 юли 1913) – коалиция с Народна партия
- Първо правителство на Теодор Теодоров (28 ноември 1918 – 7 май 1919) – коалиция с Демократическа, Радикалдемократическа и Народна партия, БРСДП и БЗНС
- Второ правителство на Теодор Теодоров (7 май 1919 – 6 октомври 1919) – коалиция с Радикалдемократическа и Народна партия, БРСДП и БЗНС
- Правителство на Александър Стамболийски (6 октомври 1919 – 23 юни 1923) – коалиция с БЗНС и Народна партия
Лидери
- 1884 – 1897: Драган Цанков
- 1897 – 1920: Стоян Данев
Видни дейци
- Петър Абрашев (1866 – 1930)
- Марко Балабанов (1837 – 1921)
- Константин Величков (1855 – 1907)
- Стоян Данев (1858 – 1949)
- Тодор Икономов (1835 – 1892)
- Александър Людсканов (1854 – 1922)
- Димитър Моллов (1846 – 1914)
- Александър Радев (1864 – 1911)
- Михаил Сарафов (1854 – 1924)
- Антон Франгя (1856 – 1917)
- Димитър Христов (1871 – 1944)
- Драган Цанков (1828 – 1911)
Източници
- Живков, Светослав. Прогресивнолибералната партия в България: С Русия политика не правим! 1899 - 1920. София: УИ "Св. Климент Охридски", 2014, 478 с. ISBN 9789540737331
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- Д. Попов. „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ [3 август 2005]
|