Телави

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Телави
на грузински: თელავი Flag of Georgia.svg
— град —
Знаме
      
Герб
Панорама
Панорама
Relief Map of Georgia.svg
41.9167° с. ш. 45.4833° и. д.
Телави
Страна Flag of Georgia.svg Грузия
Област Кахетия
Надм. височина 490 m
Население (2014) 19 629[1] души
Основаване І век
Телави в Общомедия

Тела̀ви (на грузински თელავი) е град в Източна Грузия, разположен в сърцето на историческата област Кахетия, в долината на реките Йори и Алазани.[2] Градът е център на региона и на грузинското винарство, което тук е издигнато в култ. Името на Телави произлиза от високите, многовековни брястове (на грузински „тела“), които растат край него.[3] Населението му през 2002 година е 21 800 души.[4] По някои данни през 2009 то намалява на 20 100 човека.[3]

География[редактиране | редактиране на кода]

Телави е разположен в Алазанската долина, на северния склон на Циви-Гомборския хребет, на надморска височина между 500 и 800 m.[4] Околностите край града са доста разнообразни – могат да се видят едновременно зелени речни долини, склоновете на Голям Кавказ, обрасли с дъб и габър и високи върхове.[3]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Зимата в Телави е студена, а лятото – горещо и сухо.[3] Алазанската долина се отличава с по-високи температури и влажност от останалите части на Грузия. Климатът е подобен на този в южното подножие на Италианските Алпи.[5]

Средната температура през януари се колебае между 0 °С и 1 °С, а тази през най-топлия месец – между 23 °С и 25 °С. Годишното количество на дъждовете достига 800 – 1000 mm.[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

Археологическите разкопки доказват съществуването на селището още през Бронзовата епоха.[4] Телави е един от най-древните градове в страната, наред с Тбилиси, Мцхета и Кутаиси. Известен е от І – ІІ век и дълго време играе ролята на важен търговски център по пътя от Близкия изток към Европа.[3] Първото документирано упоменаване на града е от I век, а едно от първите е това от II век, когато александрийският географ Клавдий Птолемей го споменава под името Теледа.[4]

Климатограма

Има недоказани съмнения, че може би Телави е основан в по-късно време, през 893 година от кахетинския цар Квирик I.[6] След известен период на стагнация, информация за Телави се появява отново в документи през 8-9 век, когато се изгражда и първата крепост. До това време градът не е упоменат никъде. Даже цар Вахтанг I Горгасали, който разгръща сериозно строителство в Кахетия, не е построил нищо на това място, което дава основание за възникналите съмнения.[7]

Интересна информация за града дават регистрите от 10 век на арабския географ Шамсудин ал-Мукадаси. Той споменава Телави наред с такива важни градове като Тбилиси, Шамкир, Ганджа и Шемахи. Говорейки за населението на селището, Ал-Мукадаси посочва, че по-голямата част се състои от християни.[4]

Столица по онова време е град Тианети, а Телави е като южна покрайнина на Кахетия.[7] Историята на града е тясно свързана с развитието на тази област, на която той винаги е бил главен град. През 7 век на това място е образувано независимо феодално княжество.[3]

През 1014 година западногрузинският цар разрушава Тианети и премества столицата си в Телави. Градът остава столица на Царство Кахетия, а след това и на Кахетия-Херети, в продължение на около 100 години.[7] През 12 век Кахетия влиза в състава на обединена Грузия под властта на Давид IV Строителя. По време на т.нар. Златна ера на Грузия, Телави, в който търговията и занаятите по това време са силно развити, става един от най-значителните политически и икономически центрове в страната. През втората половина на 13 век, след монголското нашествие, градът губи своето значение.[3][4]

Крепостта Батонис-цихе
Паметникът на Ираклий II
Крепостта на Ираклий II

След разпадането на Царство Грузия през 15 век, ролята на Телави започва да намалява и градът, в крайна сметка, се превръща в обикновен град на търговията и занаятите.[4] През втората половина на 15 век Кахетия се отделя като самостоятелно царство, но негова столица става Греми. През следващите два века царството води неравна борба за независимостта си, срещу Иран и Турция.[3]

През 17 век градът отново става процъфтяващ център на региона.[3] През 1615 година, след разрушаването на Греми, Телави повторно става столица на Кахетия, тъй като цар Арчил II премества резиденцията си от Греми в Телави.[3][7] През 1762 година Катехия и Картли се обединяват в общо царство[3], а Телави се превръща във втората столица на Обединеното източногрузинско картли-кахетинско царство, след Тбилиси.[4]

По време на цар Ираклий II, който е роден и умира в този град, настъпва епоха на възраждане на Телави, който е превърнат в стратегически и културен център. Ираклий основава в него семинария и театър, а реформите му засягат всички аспекти на страната. Те променят фундаментално икономическата, политическата и културната ориентация на Картли-Кахетия и впоследствие на цялата Грузия. За грузинския народ неговото име се превръща в символ на свобода и национална независимост. Все още е наричан галено „Малкият кахетиец“, а героичните му дела са описани в народната литература.[4]

Така Телави става два пъти столица на страната и остава такава в продължение на около 300 години – от 1014 до 1104 и от 1615 до 1801 година. По тази причина всички големи постройки в града са от тези по-късни периоди. Крепостта е построена чак в края на 18 век, при Ираклий II. В града няма даже и един относително стар църковен храм.[7]

През 1801 година Картли-Кахетия е анексирана от Руската империя и Телави губи статута си на столица.[4] През този период градът получава името Телав и влиза първо в състава на Грузино-Имеретинска губерния, а след това – в Тифлиска.[3] Икономиката на града запада и в него работят само дребни промишлени предприятия и работилници – боядисване на кожи, производство на керамични съдове и вино, развити са търговията и селското стопанство. В края на 19 век населението на града е около 12 000 души, 9000 от които арменци, 2000 – етнически грузинци и 1000 от различни етноси.[4]

Градска среда[редактиране | редактиране на кода]

Градът не е голям и в него живеят малко над 20 хиляди души. В старата част има малки къщички с дървени балкони, а на някои места са направени велосипедни алеи. През 2013 година централните улици и къщите по тях са реставрирани.[8] Телави е единственият град в Грузия, където има сравнително добре запазени четири крепости от различни исторически периоди. Поради тази причина архитекти, учени и историци на изкуството го приемат като най-средновековния град в страната.[4]

В центъра на Телави се издигат замъкът на Ираклий II и неговият паметник. Самият замък има правилна форма и кули, а в него се намира домът, в който е роден и израсъл Ираклий. Къщата е малка, едноетажна и квадратна в план. Сградата е реконструирана и днес в нея е организиран музей.[7]

Паметникът на Ираклий II е поставен пред замъка, с поглед напред, към пътя за градовете Гуджаани и Сигнахи, а гърбът му е обърнат към град Ахмета. Една от сцените във филма „Мимино“ е снимана в подножието на този паметник. На юг от площада с паметника се извисява стар, 900-годишен чинар, който е най-старото дърво в Грузия.[7]

На запад от паметника върви проспект „Ираклий II“, главната улица на града. Дължината ѝ от паметника до моста на реката е 600 метра. Тук се намира сърцето на целия светски живот – няколко интернет-кафета, ресторанти и магазини. В края на улицата, до моста е разположена сградата на градския и районния съвет.[7]

Улица в Стария град
Чинарът, най-старото дърво в Грузия
Паметник на футболиста Гиви Чохели

Западният край на улицата стига до река с името Телавис-рике, а пътят, който върви покрай реката, във всяка от последователните си части, има няколко различни имена – Бахтрионска, Годердзи, Саакадзе. На нея са разположени два хотела и общината. По-нататък, по продължението ѝ, се намират автогарата и голям закрит пазар, на който се продават плодове, зеленчуци, ядки, подправки, сирене сулугуни, националните наденички чурчхела и други.[7]

В Телави има театрална сграда, педагогически институт и историко-географски музей.[9] Тук приемат ученици техникумът по механизация и електрификация на селското стопанство, медицинско и музикално училище.[10]

В Телави почти няма къщи за гости, но има няколко големи, елитни хотели като „Hotel Rcheuli Marani“ и „Старият Телави“. Съществува и един полуремонтиран хотел от съветско време – „Кахетия“. Гледката от него е много добра, но ремонтните работи са спряни през 2012 година.[7]

Паркът Надиквари в града предлага красива природа, поддържани алеи, детски площадки, открит театър за постановки и концерти и панорамна гледка към долината Алазани и Кавказките планини. Към него е организиран малък детски парк с кафене.[8] През 2013 година, благодарение на доброволни дарения, в града е издигнат паметник на Сталин.[11] Стадионът в града носи името на грузинския футболист Гиви Чохели и има капацитет 12 000 места.[12]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Градът и околностите му представляват голям интерес в исторически план. До наши дни са достигнали много важни архитектурни и исторически паметници.[3] След южната част на града изчезва всякаква цивилизация и започва безкрайна, дива гора.[7] Следните забележителности се намират в чертите на града:

  • Дзвели Галавани (Старите стени) – най-ранната крепост в Телави, построена от първите царе на Кахетия през 9 – 10 век. Изграждането ѝ се приписва на цар Квирике III Велики.[13]
  • Църквата „Света Богородица“ – Един от двата действащи храма в града и единственият в добро състояние. Построена е през 16 век, през съветско време е била закрита и даже куполът ѝ се е срутил. Храмът е реконструиран с тухлените си украшения и готическите сводове. Отвън готиката не се забелязва, но в интериора съществува, макар и слабо изразена.[7]
  • Църквата „Света Троица“ – построена през 6 век.[14]
  • Базилика Гвтаеба – изградена през 6 – 7 век.[9]
  • Крепостта „Батонис-цихе“ – Крепостта се намира в центъра на Телави, издигната е през 17 – 18 век и е била една от главните резиденции на поредица от кахетински царе.[15] Това е един от най-големите комплекси, построен от цар Арчил II през 1667 година.[13] Според археолозите е строена на два етапа – 1667 – 1675 и през втората половина на 18 век. В историческия комплекс влизат крепостна стена, няколко царски двореца, две неголеми християнски църкви, голяма баня и тунел за снабдяване с вода при обсада.[15] Всеки следващ цар построява и достроява по нещо в крепостта, която е опожарявана два пъти при вражески нападения.[16] Днес в един от дворците се намира картинна галерия и етнографски музей.[15] Историческият музей, разположен също в двореца е изключително богат. Само археологическите находки в него наброяват 51 120 екземпляра.[16]
  • Замъкът Корчибашишвили – замък на местните благородници Корчибашишвили от 16 – 18 век.[8]
  • Замъкът Вахвахишвили – замък на местните благородници Вахвахишвили, построен през 1743 година и възстановен преди няколко години.[8][13]
  • 900-годишният чинар – намира се в центъра на града и е най-старото дърво в Грузия. Височината му е 45 метра, а обиколката в основата – 12,4 m.[4]

Винопроизводство и икономика[редактиране | редактиране на кода]

Църквата Теотокос

Грузия е изпълнена с легенди, церемонии и традиции, които изразяват дълбокото значение на винопроизводството. Лозята съпътстват страната още от създаването ѝ. Открити са гроздови семена, датирани към 7000 – 6000 години преди новата ера. По време на археологически разкопки в района, са разкрити огромни глинени кани от преди 3000 години. Някои дори считат, че думата „вино“, обща за много езици, произлиза от грузинската думата gvino. Много известни поети, писатели и пътешественици описват Грузия като земята на старинни традиции, свързани с лозарството и винопроизводството. Сред тях е и древногръцкият епически поет и граматик Аполоний Родоски, възпял виното на Грузия в своята „Аргонавтика“ от 295 г. пр.н.е.[17]

Градът е известен с древните си винарски традиции, съхранени в Кахетия от незапомнени времена и известни по цял свят. Тук се произвеждат 70 вида различни вина, най-известни от които са Киндзмараули, Саперави, Цинандали и Ахашени.[3]

Телави е център на основния винопроизводителен регион в Грузия и през 1915 година, близо до града, е основана голяма винарска изба. Историята ѝ е белязана с периоди на подем и стагнация. През 1997 година тя е напълно обновена и оборудвана с усъвършенствани съвременни апарати. Прилагат се винарски технологии, съчетаващи грузинските национални традиции в лозаро-винарството със световния опит. Висококачествените вина, произведени във Винарска изба „Телави“ се изнасят за Русия, Украйна, Латвия, Литва, Естония, Полша, Беларус, Швейцария, Холандия, Германия, САЩ, Нова Зеландия и Казахстан. Избата е наградена с няколко златни и сребърни медала на различни международни изложби.[17]

В града е развита хранително-вкусовата промишленост, има фабрика за производство на сурова коприна, предприятие за мраморни изделия, производство на строителни материали.[9] Тук работят още млекозавод, месокомбинат, железобетонен завод, шивашка и трикотажна фабрики.[10]

Легенда за създаването на града[редактиране | редактиране на кода]

Преди много векове, при някакъв митичен грузински цар, дошли пратеници на арменското племе, тогава поробено вече от турците и монголите. Помолили го да им позволи да живеят в неговите земи. Царят им разрешил, предложил им да си изберат което пожелаят място и да се заселят на него. Дълго пътували арменците из страната, обиколили Картли, Сомхетия и най-накрая навлезли в Алазанската долина. Останали поразени от красотата ѝ и от изобилието на студени извори. Хората извикали „тук е добре“, което на арменски звучи „те лав“. Арменците създали на това място град, който носи името на първото им възклицание, при срещата с прекрасната природа. А царят толкова харесал града, че пренесъл в него своята резиденция и построил крепост.[7]

Забележителности в околността[редактиране | редактиране на кода]

Училището по изкуствата
Паметникът на поета Илия Чавчавадзе

В околностите на града също има много архитектурни и исторически паметници:

  • Катедралният събор Алаверди – построен е в началото на 11 век, в чест на свети Георги, един от най-почитаните християнски светци в Грузия. Той е вторият по височина храм в страната, издигащ се на 50 метра, а вътрешната му част е с височина над 42 m. Съборът, и големият манастирски комплекс при него, се намират в Ахметски административен район на Кахетия.[15]
  • Катедралният събор „Свети Георги“ в Бодбе – манастирски комплекс, който се намира недалеко от кахетинското село Бодбе. Счита се за една от най-главните светини на грузинския народ. Именно в него е погребана света Нина Кападокийска, покровителка на страната.[15]
  • Село Цинандали – разположено на 8 km източно от Телави. Тук се намира имението на грузинския поет, княз Илия Чавчавадзе. Посещавано е от Александър Пушкин, Александър Грибоедов и други.[15]
  • Крепостта Бочорма – една от най-старите и най-главни отбранителни съоръжения на Кахетия. В нея до наши дни е запазена древната църква от 10 век „Свети Георги“.[15]
  • Манастирът „Йоан Зедазенски“ – намира се в предградията на Телави. Построен е през 6 – 7 век. Недалеко от него има камбанария и целебен извор.[15]
  • Академия „Икалто“ и манастирът „Свети Зенон“ – построени от цар Давид през 12 век. Според легендата в академията е учил грузинският поет и държавник Шота Руставели.
  • Древният град Сигнахи – разположен е в източната част на Кахетия. Интересен е с прекрасно съхранената си едноименна кула, една от най-известните в Грузия.[15]
  • Манастирът Некреси – състои се от няколко красиви сгради, построени в различни периоди и епохи. Най-ранното здание е църква от 4 век, построена в чест на приемането на християнството като официална религия на Грузия. Всички сгради от комплекса са достигнали нашето време в учудващо добро състояние.[15]
  • Манастирски комплекс в Шуамта – един от най-големите манастирски комплекси в Кахетия. Намира се в с. Шумата, съвсем близо до Телави. Състои се от два големи храмови комплекса, издигнати по различно време – между 5 и 12 век.[15]
  • Църквата „Квелацминда“ в Гурджани – намира се на 38 km източно от Телави, в градчето Гурджани. Църквата е известна с това, че е единствената двукуполна църква в Грузия, достигнала до наши дни.[15]

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

  • Част от действието на филма „Мимино“ на Георгий Данелия се развива в Телави. Снимките са правени главно на територията на Транспортно-боевия вертолетен полк.[4]
  • Предполага се, че в Телави е погребан бащата на Сталин – Висарион Джугашвили, починал през 1909 година в Тифлис.[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. მოსახლეობის საყოველთაო აღწერა 2014. // საქართველოს სტატისტიკის ეროვნული სამსახური, ნოემბერი 2014. Посетен на 26 ივლისი 2016.
  2. ((en)) Advantour/Telavi, Georgia, The capital of Kakhetian winery
  3. а б в г д е ж з и к л м н о ((ru)) Advantour/Телави, Грузия – Столица кахетинского виноделия
  4. а б в г д е ж з и к л м н о ((en)) Best & First Georgia/Telavi
  5. а б ((ru)) Климат Грузии
  6. ((ru)) Топонимический словарь Кавказа/Телави
  7. а б в г д е ж з и к л м н ((ru)) Грузия для всех/Телави (город)
  8. а б в г ((en)) Georgia/Telavi – The Heart of Kakheti
  9. а б в ((ru)) Большой энциклопедический словарь/Телави
  10. а б ((ru)) Большая советская энциклопедия/Телави
  11. а б ((ru)) Lenta, Бывший СССР/13 мая 2015/В грузинском Телави установили памятник Сталину
  12. ((ru)) Soccer way/FC Kakheti Telavi
  13. а б в ((ru)) Vostlit/Закарая П./Древние города и крепости Грузии/Тбилиси/1982/стр.29 – 34/ Коментарии
  14. ((en)) Eurasia Travel/Georgia/Telavi
  15. а б в г д е ж з и к л м ((ru)) OrexCa/Достопримечательности Телави
  16. а б ((ru)) Friend in Georgia/16 септември 2014/Телави
  17. а б ((en)) Telavi Wine Cellar official web site