Направо към съдържанието

Аляска (линеен крайцер, 1943)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Аляска“
USS Alaska (CB-1)
USS Alaska на рейда във Филаделфия, 30 юли 1944 г.
Флаг САЩ
Клас и типЛинеен крайцер („Голям крайцер“) от типа „Аляска“
ПроизводителNew York Shipbuilding Corporation в Камдън (Ню Джърси), САЩ.
Служба
Поръчан9 септември 1940 г.
Заложен17 декември 1941 г.
Спуснат на вода15 август 1943 г.
Влиза в строй17 юни 1944 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран на 30 юни 1960 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост30 257 t (нормална);
34 803 t (пълна)
Дължина246,4 m
Дължина по водолинията
241,3 m
Ширина27,7 m
Газене9,7 m
Броняпояс: 127 – 229 mm;
траверси: 260 mm;
палуба: 36+96 – 102+16 mm;
барбети: 280 – 330 mm;
кули ГК: 325 mm;
каземати: 150 mm;
бойна рубка: 269 mm
Задвижване4 парни турбини General Electric;
8 водотръбни котли Babcock & Wilcox
Мощност150 000 к.с. (110,3 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост33 възела
(61,2 km/h)
Далечина на
плаване
12 000 морски мили при 15 възела ход;
Запас гориво: 3619 t нефт
Екипаж1517 души
Радиолокационни
станции (РЛС)
CB1, 2: SK, 2x SG-1, 2x Mk 8, 2x Mk 12.22
Кръстен в чест наАляска, тогава островна територия на САЩ
Награди: 3 × Бойни звезди
Въоръжение
Артилерия3x3 305 mm;
6x2 127 mm;
Зенитна артилерия14x4 40 mm;
34x1 20 mm
Самолети2 катапулта; 4 хидросамолета[„Коментари“ 1]
„Аляска“ в Общомедия

Аляска (на английски: USS Alaska (CB-1[„Коментари“ 2])) е линеен крайцер на ВМФ на САЩ от Втората световна война. Главен кораб на едноименния тип линейни крайцери.

До началото на 1945 г. се занимава с бойна подготовка заедно с „Гуам“ (USS Guam (CB-2)), след това е включен в състава на 58-мо оперативно съединение (Tactical Forces. 58). Участва в операциите по превземане на Иво джима и Окинава. На 18 март 1945 г. постига единствения в своята кариера боен успех сваляйки 2 японски самолета. През юли 1945 г. безуспешно действа против японското корабоплаване в Жълто море. След края на войната влиза в състава на 7-ми флот на САЩ. На 2 февруари 1947 г. е поставен в консервация.[1]

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

На 19 юли 1940 г. Конгресът на САЩ приема програма за усилване на флота, съгласно която, в частност, се предполага да се построят 6 крайцера от този проект. Тъй като поради тяхното слабо брониране и специфично предназначение е невъзможно да се класифицират като battlecruisers (линейни крайцери), те получават неупотребяваното по-рано обозначение „голям крайцер“ (на английски: Large/Big cruiser - CB). Необичайността на новите кораби се подчертава и от техните имена – ако линкорите на САЩ се именуват в чест на щатите, а крайцерите в чест на градове, то големите крайцери получават названия в чест на чуждите владения на САЩ (Островни територии на САЩ).

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Схема на крайцерите от типа „Аляска“.

Линейният крайцер „Аляска“ е поръчан на 9 септември 1940 г., на 17 декември 1941 г. е неговата официално залагане в завода на компанията „Ню Йорк Шипбилдинг Корпорейшън“ (на английски: New York Shipbuilding Corporation) в Камдън. Корабът е спуснат на вода на 15 август 1943 г., с финансовата подкрепа на съпругата на губернатора на Аляска, след което започват работите по неговото дострояване. Крайцерът е завършен към юни 1943 г., и е въведен в експлоатация във ВМС на САЩ на 17 юни, под командването на капитан Питър К. Фишлер.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Линейният крайцер „Аляска“. Изглед отгоре. 1944 г.

След края на приемните изпитания, през юни 1944 г., крайцерът „Аляска“ е включен в състава на действащия флот. До началото на 1945 г., корабът е зает с бойната си подготовка, заедно с „Гуам“, а след това влиза в състава на 58-мо оперативно съединение (TF-58) Пети флот на ВМС на САЩ.

58-мо оперативно съединение се състои от най-добрите кораби в американския флот: 11 тежки самолетоносача и 5 леки, 8 съвременни линейни кораба, 5 тежки крайцера и 9 леки, а също 77 разрушителя.

„Аляска“ участва в операциите по превземането на остров Иво Джима, където не получава възможност да се прояви. За сметка на това вече следващата операция – Битката за Окинава – става бойно кръщение за най-новите линейни крайцери. Оперативното съединение отразява масирани нападения на японската авиация, включая атаки на „камикадзе“. На 18 март 1945 г. „Аляска“ празнува първият и, както се оказва, единственият в своята история боен успех – екипажът успява да свали два японски самолета. На следващия ден крайцерът е задействан в прикритието на силно повредения от японците самолетоносач „Франклин“ (USS Franklin CV-13), който е благополучно изведен от зоната на бойните действия.

На 9 юни 1945 г. „Аляска“ час и половина обстрелва остров Окиноджима от оръдията на главния си калибър, а на следващия ден на още по-съществена бомбардировка е подложен съседния остров Минамиджима. Обаче с това вторият рунд на бойните действия за линейните крайцери завършва, и след три месеца непрекъсната служба в морето те пристигат в залива Лейте.

На 1 юли 1945 г. „Аляска“ влиза в ново оперативно съединение, в което също са включени „Гуам“, 4 леки крайцера и няколко разрушителя. Съединението има задача да пречи на корабоплаването на противника в Източнокитайско и Жълто морета. Но среща с японския флот няма, тъй като корабоплаването на противника към този момент е напълно парализирано.

След капитулацията на Япония двата линейни крайцера от типа „Аляска“ влизат в състава на Седми флот на ВМС на САЩ, съставящ част от окупационните сили. „Аляска“ оказва поддръжка на тралните сили при китайските брегове, а на 8 септември се „съединява“ с „Гуам“ в Инчон, където започва десанта на американските окупационни сили в Корея. След две седмици „Аляска“ застава на рейда на Циндао и държи порта под контрол до десанта на морската пехота на 11 октомври. Операцията преминава без оказване на съпротива, и ненужният вече тежък кораб е изпратен към родината.

На 2 февруари 1947 г. двата кораба от типа „Аляска“ са извадени в резерва и са поставени на консервация[1]. Всички проекти за модернизация и преоборудване на тези кораби са отхвърлени и на 1 юни 1960 г. те са изключени от списъците на флота, а след това са продадени за скрап.

Оценка проекта[редактиране | редактиране на кода]

Прекалено големи и скъпи, за да се използват в качеството на крайцери и прекалено слаби и уязвими за съвместни операции с линкорите, освен това и явно закъсняли с появата си на бял свят, те, според оценката на самите американски специалисти са „най-безполезните от големите кораби, построени в епохата на Втората световна война“.

Кофман В. Л. Суперкрейсера 1939 – 1945. „Большие крейсера“ типа „Аляска“.

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са към момента на влизане в строй.
  2. Буквите показват принадлежността към определен клас­ː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
  • Тарас А. Е. Энциклопедия броненосцев и линкоров. Харвест, АСТ, 2002. ISBN 985-13-1009-3.
  • Кофман В. Л. Суперкрейсера 1939 – 1945 /Большие крейсера типа „Аляска“. Морская коллекция. М., Моделист-Конструктор, 1995. (на руски)
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
  • Osborne E.W. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. Denver, USA, ABC-CLIO, 2004. ISBN 1-85109-369-9.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Alaska (CB-1) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​