Направо към съдържанието

Бронепалубни крайцери тип „Аполо“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бронепалубни крайцери тип „Аполо“
Apollo-class cruiser
Бронепалубният крайцер „Рейнбоу“
Флаг Великобритания
Клас и типБронепалубни крайцери от типа „Аполо“
Следващ типБронепалубни крайцери тип „Астрея“
Предшестващ типБронепалубни крайцери тип „Маратон“
ПроизводителКорабостроителници в Гоувън и др., във Великобритания
Планирани21
Построени21
В строеж1887 г. – 1889 г.
В строй1889 г. – 1920 г.
Утилизирани15
Загуби6
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост3497 t (нормална)
(3700 t обшитите)
Дължина95,7 m
Дължина между перпендикулярите
91,4 m
Ширина13,11 m
Газене5,33 m
Броняна палубата: 37 mm
(на скосовете: 51 mm);
на бойна рубка: 76 mm;
щитове оръдия: 114 mm;
гласис на машинното отделение: 127 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
3 двойни и 2 обикновени парни котли
Мощност9000 к.с. (6,6 МВт)
(форсирана)
Движител2 гребни винта
Скорост20 възела
(37 km/h)
Далечина на
плаване		8000 мили при ход 10 възела;
Запас гориво: 535 t въглища
Екипаж273 души
Кръстен в чест на:бог Аполон
Въоръжение
Артилерия2×1 152 mm;
6×1 120 mm;
8×1 57 mm;
1×1 47 mm
Торпедно
въоръжение		4×1 457 mm ТА[1]
Други3 картечници
Бронепалубни крайцери тип „Аполо“ в Общомедия

Аполо (на английски: Apollo) са серия бронепалубни крайцери от 2-ри ранг, на Британския Кралски флот построени през 80-те и 90-те години на XIX век. Серията е развитие на крайцерите от типа „Маратон“.

Всичко от проекта са построени 21 единици, разделени на 2 серии; Серия 1: „Аполо“ (на английски: HMS Apollo), „Латона“ (на английски: HMS Latone), „Мелампус“ (на английски: HMS Melampus), „Андромаха“ (на английски: HMS Andromache), „Терпсихора“ (на английски: HMS Terpishore), „Найяда“ (на английски: HMS Naiad), „Тетис“ (на английски: HMS Thetis), „Сибила“ (на английски: HMS Sybille), „Трибюн“ (на английски: HMS Tribune), „Сафо“ (на английски: HMS Sappho) и „Сцила“ (на английски: HMS Scylla). Серия 2: „Сириус“ (на английски: HMS Sirius), „Пик“ (на английски: HMS Pique), „Спартан“ (на английски: HMS Spartan), „Индефатигебъл“ (на английски: HMS Indefatigable), „Рейнбоу“ (на английски: HMS Rainbow), „Интрепид“ (на английски: HMS Intrepid), „Брилянт“ (на английски: HMS Brilliant), „Ретрибюшън“ (на английски: HMS Retribution), „Еолис“ (на английски: HMS Aeoulus) и „Ифигения“ (на английски: HMS Iphifenia).

Различията между сериите са незначителни. Крайцерите на втората серия са предназначени за служба в тропиците и получават дървено-медна обшивка на подводната част на корпуса. В резултат те имат малко по-голяма водоизместимост, ширина и газене, а скоростта им е малко по-ниска. До появата на американските леки крайцери тип „Кливланд“ са считани за най-голямата серия еднотипни крайцери в историята на корабостроенето.

Последващо развитие на проекта са крайцерите от типа „Астрея“.

Конструкция

[редактиране | редактиране на кода]
Крайцерите от типа „Аполо“. Схема на артилерията и бронирането.

Новите крайцери са проектирани като са увеличени размерите на крайцерите от типа „Медея“, със запазване на мощността на силовата установка. Използването на по-компактните вертикални парни машини и по-удачната компоновка на котелните отделения правят работата на огнярите по-удобна и ефективна, в резултат на което всичките крайцери с лекота достигат проектните 19,75 възела. Цялата артилерия се състои само от скорострелни оръдия[2].

Корпус

[редактиране | редактиране на кода]

Бордовите спонсони са премахнати, тъй като на „Медеите“ те са заливани от водата не само при свежо време, но и при високи скорости. В резултат на това от носовата двойка 120-мм оръдия става невъзможно да се води огън право по носа. Почти при половината от тях подводната част е покрита с дърво и обшита с мед. За това обшитите „Еолис“, „Брилянт“, „Интрепид“, „Ифигения“, „Пик“, „Рейнбоу“, „Ретрибюшън“, „Сириус“ и „Спартан“ са с 200 т по-тежки от необшитите „Аполо“, „Андромаха“, „Латона“, „Мелампус“, „Найяда“, „Сафо“, „Сибила“, „Сцила“, „Терпсихора“, „Тетис“ и „Трибюн“.

Брониране

[редактиране | редактиране на кода]

Дебелината на бронираната палуба в плоскат част е 37 мм, на скосовете 51. Парните машини, издаващи нагоре, са прикрити от 127 мм гласис.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]
  • HMS Latona – заложен през 1889 г., спуснат на 22 май 1890 г., в строй от 1893 г.
  • HMS Melampus – заложен през 1889 г., спуснат на 2 август 1890 г., в строй от 1892 г.
  • HMS Andromache – заложен през април 1889 г., спуснат на 14 август 1890 г., в строй от 1892 г.
  • HMS Terpsichore – заложен през 1889 г., спуснат на 30 октомври 1890 г., в строй от 1891 г.
  • HMS Naiad – заложен през 1889 г., спуснат на 29 ноември 1890 г., в строй от 1893 г.
  • HMS Thetis – заложен през 1889 г., спуснат на 13 декември 1890 г., в строй от 1892 г.
  • HMS Sybille – заложен през 1889 г., спуснат на 27 декември 1890 г., в строй от 1891 г.
  • HMS Apollo – заложен през април 1889 г., спуснат на 10 февруари 1891 г., в строй от 1892 г.
  • HMS Tribune – заложен през 1889 г., спуснат на 24 февруари 1891 г., в строй от 1892 г.
  • HMS Sappho – заложен през 1890 г., спуснат на 5 май 1891 г., в строй от 1893 г.
  • HMS Scylla – заложен през 1890 г., спуснат на 17 октомври 1891 г., в строй от 1892 г.
  • HMS Sirius – заложен през септември 1889 г., спуснат на 27 октомври 1890 г., в строй от 1891 г.
  • HMS Pique – заложен през ноември 1889 г., спуснат на 13 декември 1890 г., в строй от 1892 г.
  • HMS Spartan – заложен през декември 1889 г., спуснат на 25 февруари 1891 г., в строй от 1892 г.
  • HMS Indefatigable – през в 1890 г., спуснат на 12 март 1891 г., в строй от 1892 г.
  • HMCS Rainbow – заложен през 1890 г., спуснат на 25 март 1891 г., в строй от 1892 г.
  • HMS Intrepid – заложен през 1890 г., спуснат на 20 юни 1891 г., в строй от 1894 г.
  • HMS Brilliant – заложен през 1890 г., спуснат на 24 юни 1891 г., в строй от 1893 г.
  • HMS Retribution – заложен през 1890 г., спуснат на 6 август 1891 г., в строй от 1893 г.
  • HMS Aeolus – заложен през 1890 г., спуснат на 13 ноември 1891 г., в строй от 1894 г.
  • HMS Iphigenia – през през 1890 г., спуснат на 19 ноември 1891 г., в строй от 1892 г.[3]
Развалините на HMS Iphigenia и HMS Intrepid, блокиращи устието на канала Брюге в Зебрюге, 24 октомври 1918 г.

Преди Първата световна война един крайцер загива, а осем са предадени на скрап.

По време на Първата световна война седем от тях са използвани в качеството на минни заградители („Аполо“, „Андромаха“, „Интрепид“, „Ифигения“, „Латона“, „Найяда“ и „Тетис“). На 23 април 1918 г. пет крайцера от серията са потопени до Зебрюге като блокшиви („Интрепид“, „Ифигения“, „Брилянт“, „Сириус“ и „Тетис“).

Iphigenia

Оценка на проекта

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век крайцерите тип „Аполо“ и „Едгар“ са смятани за висше достижение на корабостроителното изкуство: бидейки със 700 t по-леки от предшествениците им, „Мърси“, те носят силна артилерия и сравнително дебела бронирана палуба, развиват добра скорост, не губят бойната си актуалност до началото на XX век. Неслучайно всички последващи английски крайцери втори ранг са развитие на „Аполо“, у когото има само два недостатъка – сравнително малки запаси въглища и боеприпаси.

Бързо построена, крайцерската армада на Англия, за едно десетилетие, също толкова бързо, губи своето бойно значение и в началото на XX век в строй британския флот има наведнъж няколко десетки остарели бронепалубни крайцера от първите серии[4].

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Всички посочени характеристики са според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 175.
  2. ↑ Крейсера 2015, с. 69.
  3. ↑ Всички данни за службата са приведени според Conway’s. Указ. соч. с. 76.
  4. ↑ Г. Смирнов, В. Смирнов. Армада, упустившая время. Моделист-Конструктор. 1979.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Лисицын Ф.В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015, 448 с. ISBN 978-5-699-84344-2.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Аполло““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бронепалубни_крайцери_тип_„Аполо“&oldid=12380322“.