Направо към съдържанието

Генчо Кънев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за Уста Генчо. За Уста Генчо Малкия вижте Генчо Новаков.

Генчо Кънев
български строител
Роден
1829 г.
Починал
5 март 1890 г.
Техника
ОбластСтроителство

Гèнчо Къ̀нев, наричан уста̀ Генчо Кънев[1], е български майстор строител и самоук архитект от епохата на Възраждането.[2]

Генчо Кънев е роден в колиби Генчовци, Тревненско през 1829 г. Първоначално работи с баща си уста Къньо, известен майстор-строител. След това се школува при архитектон Димитър Сергюв.[3] Като натрупва опит, става пръв майстор (уста, устбашия) и започва самостоятелна работа.[2] Той е първият български строител, който въвежда предприемачеството[4] като форма на строителна организация.[5]

Убит е за да бъде ограбен на 5 март 1890 г. на път с лодка от Поморие за Бургас. Погребан е на брега при по-късно възникналото село Сарафово, Бургаско.[2]

Ученик на Генчо Кънев е Генчо Новаков (Уста Генчо Малкия) – известен възрожденски майстор.[6]

Строителна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Построени от Генчо Кънев преди и след Освобождението са много църкви, училища и други.

Изградени от него са църквите:[2]

Построени от Генчо Кънев училища в следните градове и села:[2]

Генчо Кънев довършва изграждането на Априловската гимназия в Габрово.[2]

Заедно с Никола Фичев участва в строителството на Беленския мост.[2]

На Уста Генчо е наречена улица в кварталите „Разсадник-Коньовица“ и „Красна поляна 3“ в София (Карта).

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. През турското „уста̀“ от арабското „уста̀з“ – майстор, учител, професор.
  2. а б в г д е ж Енциклопедия „България“, том 3, стр. 666, Издателство на БАН, София, 1982 г.
  3. Маргарита Коева, Николай Тулешков. Първомайстор Генчо Кънев. Живот и творчество. София, Техника, 1987.
  4. Речник на българския език; предприемач Частно лице или компания, фирма, които се занимават с организиране и извършване на определена стопанска, строителна или търговска дейност съгласно сключен договор.
  5. Голяма енциклопедия „България“, том 7, стр. 2512 – 2513, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  6. История на храма // Архивиран от оригинала на 2020-11-04. Посетен на 2021-06-26.