Горно Павликене

Горно Павликене
	Горно Павликене
	Горно Павликене Горно Павликене
Общи данни
Население	187 души (15 март 2024 г.); 5,01 души/km²
Землище	37,472 km²
Надм. височина	393 m
Пощ. код	5549
Тел. код	06926
МПС код	ОВ
ЕКАТТЕ	16883
Администрация
Държава	България
Област	Ловеч
Община; – кмет	Ловеч; Страцимир Петков ; (ИТН, БВ; 2023)
	Горно Павликене в Общомедия

Го̀рно Павликѐне е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, област Ловеч.

География

Селото се намира на 11 километра от Ловеч, в близост до пътя Ловеч-Севлиево. Северно от селото се намира висока 12 – 16 метра отвесна скала, дълга повече от километър. Южният край е сравнително равнинен. От скалата има прекрасна гледка към Стара планина.

Културни и природни забележителности

Природна забележителност е така наречената „Стената“ в легенда се разказва че Крали Марко е минал през „Стената“ стъпил и останала форма на стъпка (И наистина има стъпка там). Когато е ясно времето и се качиш там се вижда цялото село, а през по-ясните дни, може да се види и връх Шипка.

На втората снимка има дупка в скалата разказва се че там един ПАРТИЗАНИН гръмнал с динамит скалата, избягал и след една седмица се скрил вътре (В дупката има Пушка, каска и скелет на човек) Дупката е около 2 – 2,5 Метра навътре

На третата снимка е показано старото кметство което се е намирало на центъра.

На четвъртата снимка автентична носия от село Горно Павликени. Групата за автентичен фолклор при читалище „Пробуда“ – Горно Павликени, e удостоена с първа награда за колекцията си от автентични носии на Фестивала на фолклорната носия – Жеравна 2008.

На пета и шеста снимка е снимана местността „Скокът“

История

На територията на селото са открити следи от къснобронзово (местн. Гергьова могила), антично(местн. Хисар) и средновековно (местността Богдановград) селища. През землището на селото минават древноримски пътища. Към 14 век по земите около река Осъм се заселват компактни групи павликяни – хора, отричащи догмите на официалната църква. Селото се споменава в османски регистри от 1479/80 година, като по това време е павликянско село с 41 домакинства.^[2]

Павликяните в Горно Павликене запазват своите религиозни убеждения до 17-18 век. Постепенно приемат православната вяра, най-вероятно под въздействието на манастира „Ястреб“, намиращ се в земите на селото. По-стари названия на селото са Павликянска Калугерица, Павликян-и-Геберан(немюсюлманско Павликяни) и Киречли Павликени (варовито Павликени) до 1878 г. Допреди 250 години селото се е намирало в югоизточна посока, в местността Селище. Най-многобройно население е имало към 1940 г. – около 2400 жители. Селото се слави с ятаците и партизаните си.

Загинали жители на Горно Павликени във войните за национално обединение:

1. Редник Цоню Иванов Лешнигарски. Убит на 21 октомври 1912 година край Чаталджа.
2. Редник Митьо Кънчев Иванов. Убит на 4 ноември 1912 година край Чаталджа.
3. Редник Баю Иванов Марков. Убит на 4 ноември 1912 година край Чаталджа.
4. Редник Никола Данков Ганев. Убит на 4 ноември 1912 година край Чаталджа.
5. Редник Илия Генков Топчийски. Убит на 4 ноември 1912 година край Чаталджа.
6. Редник Никола Тончев Калчевски. Убит на 4 ноември 1912 година край Чаталджа.
7. Редник Гено Стоянов Мичев. Убит на 4 ноември 1912 година край Чаталджа.
8. Младши подофицер Васил Маринов Маринчевски. Убит през 1912 година.
9. Редник Калчо Тончев Калчевски. Убит през 1912 година край Дедеагач.
10. Редник Тодор Петров Рудев. Убит през 1912 година край Чаталджа.
11. Редник Станю Кочев Стратев. Убит през 1912 година край Дедеагач.
12. Редник Панко Гечев Дъртов. Убит през 1912 година край Чаталджа.
13. Редник Митю Генков Топчийски. Убит на 20 февруари 1913 година край Одрин.
14. Редник Вълко Киров Гемиджиев. Убит на 20 февруари 1913 година край Одрин.
15. Редник Христо Печев Цочевски. Убит на 1 май 1913 година.
16. Редник Марин Георгиев Иванов. Умира на 1 юни 1913 година в Първа дивизионна болница.
17. Редник Димитър Стоянов Кирков. Убит на 4 ноември 1913 година край Пирот.
18. Редник Марин Тодоров Пенев. Убит през 1913 година край Чаталджа.
19. Редник Петко Иванов Дъртов. Убит през 1913 година край Чаталджа.
20. Редник Васил Печев Цочевски. Убит през 1913 година край Ниш.
21. Редник Гено Баев Панков. Убит на 5 ноември 1915 година край Прищина.
22. Редник Илия Иванов Машевски. Убит на 5 ноември 1915 година край Прищина.
23. Редник Иван Христов Панков. Убит на 7 ноември 1915 година край Дойран.
24. Редник Цветко Кънчев Терзиев. Убит на 10 ноември 1915 година при Модра скала в Сърбия.
25. Редник Димитър Иванов Илиевски. Убит на 15 ноември 1915 година край Дойран.
26. Редник Тодор Атанасов Кунчевски. Убит през 1915 година край Черна Вода, Нишка околия.
27. Редник Лишо Вълев Илиевски. Умира на 23 май 1916 година в болница.
28. Редник Петко Василев Карастоянов. Убит на 6 юли 1916 година край Дойран.
29. Редник Иван Петров Пенев. Убит на 16 ноември 1916 година на кота 1212 в Завоя на Черна, Македония.
30. Редник Митю Тодоров Димитров. Убит на 16 ноември 1916 година на кота 1212 в Завоя на Черна, Македония.
31. Старши подофицер Иван Гешев Петров. Убит на 24 ноември 1916 година край Дойран.
32. Редник Гочо Тишев Гойнов. Умира от раните си в Горно Павликени на 30 ноември 1916 година.
33. Редник Христо Гешев Иванов. Убит на 22 декември 1916 година край Караджалар, Добруджа.
34. Редник Кочо Вълчев Стратев. Убит на 8 януари 1917 година край Дойран.
35. Редник Иван Кънчев Кунев. Убит на 5 февруари 1917 година край Дойран.
36. Редник Стоян Христов Илиев. Убит на 14 март 1917 година край Битоля.
37. Редник Киро Цанов Киров. Убит на 14 март 1917 година край Битоля.
38. Редник Иван Василев Петков. Убит на 15 март 1917 година край Дойран.
39. Редник Иван Петков Шопов. Умира на 4 април 1917 година в болницата в Скопие.
40. Редник Панко Гечев Рудев. Убит на 19 април 1917 година край Дойран.
41. Редник Марин Митев Тричков. Убит на 24 април 1917 година край Дойран.
42. Редник Велко Ганев Панчалиев. Убит на 25 април 1917 година край Дойран.
43. Редник Иван Маринов Гойнов. Убит на 8 май 1917 година край Дойран.
44. Редник Васил Стоянов Пенков. Убит на 8 май 1917 година край Дойран.
45. Редник Иван Василев Тодоров. Убит на 8 май 1917 година край Дойран.
46. Редник Трифон Ангелов Джебов. Убит на 17 май 1917 година край Дойран.
47. Редник Кръстю Цонев Меразчиев. Умира на 21 май 1917 година в болницата в Габрово.
48. Редник Кочо Трифонов Бешков. Убит на 22 май 1917 година край Дойран.
49. Редник Васил Иванов Гадулджиев. Убит на 6 юни 1917 година край Дойран.
50. Редник Васил Петров Трулов. Умира на 14 юни 1917 година в болницата в София.
51. Редник Илия Маринов Дяков. Умира на 15 октомври 1917 година в софийската военна болница.
52. Редник Велик Тодоров Митев. Умира на 30 март 1918 година в болницата в Ловеч.
53. Редник Христо Панков Ненов. Умира на 14 май 1918 година в болницата в Скопие.
54. Редник Иван Маринов Рудев. Убит на 19 септември 1918 година край Дойран.
55. Младши подофицер Гено Рачев Гъзев. Убит на 19 ноември 1918 година край Дойран.
56. Ефрейтор Гено Стоянов Телкиев. Убит край Дойран.
57. Редник Хичко Тодоров Василев. Убит на 21 март 1919 година край Битоля.
58. Редник Вълю Иванов Вълев. Умира в болница през 1922 година.
59. Редник Кънчо Иванов. Изчезнал от 10 октомври 1915 година.
60. Редник Велко Гечев Иванов. Изчезнал от 10 октомври 1915 година.
61. Редник Васил Михалев Баев. Безследно изчезнал в Сърбия през 1916 година.
62. Редник Киро Митев Чернев. Безследно изчезнал от 21 септември 1918 година.
63. Редник Васил Маринов Тошев. Безследно изчезнал в Сърбия.

Втора Световна Война:

64. Поручик Иван Вътев Станев. Убит на 17 март 1945 година недалеч от Драва-Соболч, в района на Циганско село.

Население

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	237	100,00
Българи	236	99,57
Турци	0	0,00
Цигани	0	0,00
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	1	0,42

Религии

Православни християни.

Редовни събития

Събор на селото се провежда на 21 ноември всяка година. Всеки 1 май се дава курбан за жертвите от селото през първата и втората световна война.

Личности

Константин Илиев (р.1937), български белетрист
Петко Великов, кмет на Ловеч

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ Радева, Донка. Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-241-0. с. 355.
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[радева-2] Радева, Донка. Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-241-0. с. 355.

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-3] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

[1]

[2]

[3]