Направо към съдържанието

ДП (картечница)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
ДП-27
Страна СССР
ТипЛека картечница
История на производство и служба
ИзобретателВасилий Дегтярьов
Създаване1927 г.
ПроизводителКовровски завод и др.,  СССР
На въоръжение1928 г. – понастоящем
На служба присписък на страните
КонфликтиКитайска гражданска война, Гражданска война в Испания, Битка при Халхин Гол, Съветско-финландска война (1939 – 1940), Втора световна война, Индокитайски войни, Корейска война Виетнамска война, Гражданска война в Афганистан, Югославски войни, Гражданска война в Либия, Гражданска война в Сирия, Руско-украинска война, горещи точки в постсъветското пространство, разделянето на Полша
Произведени бройки795 000[1]
Вариантивиж Варианти
Габаритни характеристики
Маса11,8 kg (със зареден диск за 47 патрона)[2]
1,6 kg (празен пълнител)[2]
2,7 kg (зареден пълнител)[2]
Дължина1270 mm[2]
Дължина на цевта604,5 mm
(без пламегасителя)[2]
Калибър7,62 mm
Работни характеристики
ДействиеГазово-възвратен механизъм
с личинково затваряне на затвора
Пълнителпълнител за 47 патрона
Боеприпаси7,62 × 54 mm R
Мерни прибориоткрит, секторен
Скорострелност500 – 600
80 (бойна)[2]
Начална скорост840 m/s (патрон с лек куршум)[2]
Ефективна стрелба800 m, максимална до 2500 m[2]
ДП-27 в Общомедия
Съветска лека картечница ДегтярьовП 27. Снимано в музея на пехотата в Микели.

ДП (Дегтярьов Пехотен, Индекс ГРАУ – 56-Р-321) е лека картечница с калибър 7,62 мм, разработена от Василий Дегтярьов.

Дегтярьов пехотен става еднин от първите образци стрелково оръжие, създадени в СССР.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Проектирането на леката картечница Дегтярьов започва през 1923 г. по собствена инициатива.[3] На 22 юли 1924 г. комисия под ръководството на председателя на Стрелковия комитет на РККА Н. Н. Куйбишев провежда изпитание на леката пехотна картечница система Дегтярьов и дава висока оценка на новия образец, отбелязвайки „впечатляващата оригиналност на идеята, безотказната работа, скорострелността, и значителната простота на експлоатация на системата на др. Дегтярьов“[4] Първите десет серийни картечници ДП са произведени в Ковровския завод на 12 ноември 1927 г., след това партия от 100 картечници е предадена за войскови изпитания, според резултатите на които на 21 декември 1927 г. картечницата е приета на въоръжение от РККА.[5]

С приемането на въоръжение от Червената армия работите по ДП и усъвършенстването ѝ не спират. Различни конструктивни промени по ДП-27 водят до създаването от Дегтярьов на образците от 1931, 1934 и 1938 години.

През 1939 г. за скиорските подразделения на РККА е разработена лека зенитна установка-тринога за картечницата ДП.[6]

Картечницата масово се използва като основно оръжие за огнева поддръжка пехотните звена взвод—рота до края на Великата Отечествена война. ДП е на въоръжение и в подразделенията на войските на НКВД за охрана на особено важните предприятия на промишлеността.[7]

Използва се и за стрелба по нисколетящи самолети (в хода на бойните действия е установено, че най-ефективна е стрелбата по преминаващи в пикиране и излизащи от пика самолети-щурмовици).[8]

По време на отбраната на Ленинград използваните за стрелба от стационарни позиции в условията на позиционна война картечници ДП започват да се комплектуват с правоъгъли бронещитове (производството на който е освоено от Ижорския завод).[9]

Трофейни образци ДП се използват от немците.[10] Освен това, за сметка на пленени през Зимната война от 1939 – 1940 г. и по-късни трофеи това е един от най-масовите образци леки картечници във финланската армия в периода на Втората световна война, в т.ч. и поради същественото превъзходство над финската картечница Лахти-Салоранта.

На 29 август 1944 г. народният комисар по въоръженията на СССР Д. Ф. Устинов и началникът на Главното артилерийско управление Н. Д. Яковлев представят модернизираната лека картечница в Държавния Комитет по Отбрана за утвърждаване.[11] Държавният Комитет по Отбрана утвърждава предложените изменения в картечницата, присвоиявайки ѝ името ДПМ (Дегтярьов пехотен модернизиран).

С края на войната картечницата ДП и модернизирания вариант ДПМ са снети от въоръжение в Съветската Армия и широко се експортират в дружествени на СССР страни. На въоръжение в държавите-участници на Варшавския договор състои на въоръжение до 1960-те години. Използва се в Корея, Виетнаме и други държави.

На основа на опита, получен през Втората световна, става ясно, че пехотата има нужда от общовойскова картечница, която съчетава повишената огнева мощ с висока мобилност. В качеството на ерзац-замяна на общовойсковата картечница в звеното рота, на основата на по-ранни разработки, през 1946 г. е създана и приета на въоръжение леката картечница РП-46, представляваща модификация на ДПМ с подаване на боеприпаси чрез патронна лента, което, заедно с по-тежкия ствол, осигурява по-голяма огнева мощ при запазване на приемлива маневреност.

Висока оценка на даденото оръжие дава Владимир Фьодоров – руски, а след това и съветски оръжеен конструктор, който в годините на война работи като консултант по стрелково оръжие в народния комисариат, автор на книги по история на стрелковото оръжие.

Начин на действие

[редактиране | редактиране на кода]

Леката картечница ДП е оръжие с автоматика работяща на основата на отвеждането на барутните газове и подаване на патроните от пълнител. Газовият двигател има бутало с дълъг работен ход и газов регулатор, разположени под ствола.

Самият ствол е леснозаменяем, частично покрит от защитен кожух и снабден с коничен сваляем пламегасител (ранните екземпляри нямат пламегасител, както и резба върху ствола за него). Стволът често не издържа на интензивна стрелба: тъй като е тънкостенен, той бързо се нагрява (особено при произведените по-късно, при които, за да се опрости производството на ствола, той няма радиатор с ребра), и за това, за да не излезе картечницата от строя, се налага стрелба с кратки откоси (бойната скорострелност на картечницата е до 80 изстрела в минута). Замяната на ствола непосредствено по време на бой е затруднена: тя изисква специален ключ за отваряне на заключената сглобка и защита на ръцете от изгаряне.

Заключването на затвора се осъществява от две бойни опори, раздалечаващи се настрани при движението на ударника напред. След това, когато затворът се намира в предно положение, затворната рама продължава своето движение, при това уширената средна част на съединения с нея ударник, въздействайки отвътре на задните части на бойните опори, ги раздалечава настара, в улеи на цевната кутия, здраво заключвайки затвора. След изстрела затворната рама, под действието на газовото бутало, започва движение назад. При това ударникът се отвежда назад, а специални скосявания върху рамата събират бойните опори, изваждайки ги от сцеплението с цевната кутия и отваряйки затвора. Възвратно-бойната пружина е разположена под ствола и при интензивен огън се прегрява, губейки своята еластичност, което е един от сравнително немногобройните, но съществени недостатъци на картечницата ДП. Освен това, бойните опори изискват точно напасване за постигане на симетрично затваряне (което не представлява на практика съществен недостатък).

Патроните са разположени по окръжността, с куршумите към центъра на диска.

Подаването на патрони се осъществява от плоски дискови пълнители – „чинии“, в които патроните са разположени по окръжността, с куршумите к центъра на диска. Такава конструкция осигурява надеждно подаване на патроните с издадени жлебове, обаче има и съществени недостатъци: големи габарити и маса на празния пълнител, неудобство при транспортиране и зареждане, а също така възможност да се повреди пълнителя в условията на боя поради неговата склоност към деформация. Вместимостта на пълнителя изначално съставлява 49 патрона, по-късно са въведени 47-патронни с повишена надеждност на действието. Към картечницата се придават три пълнителя с метална кутия за тяхното транспортиране.

Развитие

[редактиране | редактиране на кода]

MG е конструиран от колектив, ръководен от Владимир Григориевич Фьодоров и Василий Алексеевич Дегтярьов в Инструментален завод № 2 в Ковров. Причината за разработката е да се подобри и стандартизира оборудването на съветската армия. Първото експериментално оръжие през 1923 г. все още има ремъчно захранване и колела. Следващата версия има пълнител и двунога; След това това е внимателно тествано във войските. През 1927 г. DP доказва качествата си в сравнителна стрелба с MG 13 (Dreyse) на Максим-Токарев. Въведен е в Червената армия през 1928 г. като модел DP . Тъй като дизайнът все още имаше някои проблеми (войските се оплакват, наред с други неща, че двуногата е твърде нестабилна, смяната на цевта е твърде сложна и пълнителят е много труден за зареждане в бойни условия), той е доразвит в DPM, който е въведен през 1944 г.

Функция

[редактиране | редактиране на кода]

DP е газово зарядно устройство под налягане с опорно затваряне на капака. Газовото бутало активира ударника, който след това на свой ред освобождава заключващите щифтове. Цевта може да се смени с инструменти. Особеност на оръжието е пластинчатият пълнител, който теоретично побира 49 патрона 7,62 × 54 mm R. На практика той е пълен само с 47 патрона, за да се избегне засядане. ДП има приклад на пушка.

Възвратната пружина беше разположена под цевта и обхваща газовото бутало. Става бързо и затова не продължава дълго да бъде в употреба. Това е променено с DPM.

Варианти

[редактиране | редактиране на кода]

DPM

[редактиране | редактиране на кода]

DPM DPM, представен през 1944 г., е оборудван с пистолетна ръкохватка и възвратната пружина е преместена в отделен корпус над буталото зад затвора. Пушката е оборудвана и с по-тежка цев.

И

[редактиране | редактиране на кода]

Самолетен бордов MG DA е оръжие за самозащита на бомбардировачи.

DT

[редактиране | редактиране на кода]

DT със сачмен отвор Версията DT (T танк) има по-масивна цев и оптичен мерник. Перфорираният кожух на цевта е елиминиран. Дисковете имат по-голям капацитет от 63 патрона в три слоя[12] и също са използвани в DA.[13] Заедно със сферична маска се използва в повечето съветски танкове.

DTM

[редактиране | редактиране на кода]

DTM е вариантът на танковата картечница на DPM. Той е монтиран като неподвижен носов MG и като коаксиален носов MG в T-44 и като подвижен носов MG, подвижен носов MG и сдвоен MG в IS-II.

РП-46

[редактиране | редактиране на кода]

РП-46 RP-46 (на руски : Rotny Pulemjot Obrasza 1946 Goda, на немски: Company Machine Gun Model 1946) е по-нататъшно развитие на DPM. Дегтярьов усилва цевта, за да позволи по-дълъг продължителен огън, променя газовия канал, който вече е регулируем на три степени, и преработва подаването на боеприпаси. Механизъм за насочване на ремъка е вкаран в държача на пълнителя, който може да бъде заменен със старите пълнители, така че RP-46 да може да захранва боеприпаси както с пълнители, така и с метални постоянни колани. Стандартните ремъци за съветския патрон за пушка 7,62 × 54 mm R, които се използват и в други картечници, държат 200 или 250 патрона.

RD-46 е произведен по лиценз в Китай като Type 58.[13]

MG 120 (r)

[редактиране | редактиране на кода]

DP-та, заловени от Вермахта, са посочени като MG 120 (r). Малко са адаптирани към немския калибър 7,92 × 57 mm .[14]

Наследник

[редактиране | редактиране на кода]

DP е заменен от RPD и RP-46 . RP-46 формира изхода на оръжейната система, към която сега се подават боеприпаси чрез патронни ленти.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ weltkrieg.ru // Архивиран от оригинала на 2009-04-22. Посетен на 2009-07-24.
  2. ↑ а б в г д е ж з Краткое руководство службы. 7,62-мм ручные пулемёты ДП и ДПМ. (1946)
  3. ↑ Фёдоров В. Г. Оружейное дело на грани двух эпох. ч. 3; с. 62.
  4. ↑ ВИМАИВС, ф. 6р, он. 1, д. 1511, л. 80.
  5. ↑ 21 декабря 1927 года // журнал «Мастер-ружьё», № 12 (141), декабрь 2008. Стр. 95
  6. ↑ П. Ермолович. Ручной пулемёт в системе ПВО // «Военный вестник», № 9, 1939. Стр.75-76
  7. ↑ [history.wikireading.ru/252222 Н. Н. Стариков Войска НКВД на фронте и в тылу. Приложение 7. Справка о вооружении и наличии транспортных средств в войсках НКВД по охране особо важных предприятий промышленности на 1 июля 1942 года]
  8. ↑ Пехотинец, бей по вражеским самолётам из винтовок и ручных пулемётов // «Красная звезда» № 234 (4989) от 4 октября 1941 года, стр. 1
  9. ↑ В. Лебедев. ...Неколебимо, как Россия // журнал «Вокруг света», № 1 (2520), январь 1984. стр.8-14
  10. ↑ описание ДП Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. на сайте gewehr.ru
  11. ↑ ЦАМО, ф. 81, оп. 12106, д. 717, л. 389.
  12. ↑ DT-29 // sovietguns.blogspot.com. Посетен на 5 юли 2024.
  13. ↑ а б Popenker, Maxim. Degtyarov DP DPM RP-46 // modernfirearms.net. Посетен на 5 юли 2024.
  14. ↑ MG 120 (r) – Das leichte Maschinengewehr – Russisches Modell Degtjarjow DP 28 // vffwts.de, 2 октомври 2011. Посетен на 5 юли 2024.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Infanterie-Maschinengewehr DP в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „ДП (пулемёт)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=ДП_(картечница)&oldid=12303930“.